Мелодия прекъсна взора ни. Склоних глава, след това я обърнах настрани и чак тогава махнах ръцете си от гърдите му, където ги бях поставила в шока си. Обърнах се и взех телефона от масичката. Найл.

-Слушам-проговорих и се огледах. Засякох погледа си с този на Зейн. Кожата ми настръхна.

-Къде сте, Ди?

-Ще дойдем малко по-късно, вие играйте. После ще ми разказваш, окей?-наистина не ми се прибираше. Но вече не исках да седя и тук.

-Окей, чао!-отвърнах със същото и затворих.

-Искаш ли да се разходим? Не ми изглеждаш в настроение...-без да изчака отговора ми, наметна шлифера си и взе моето яке.

Кимнах му и той застана зад мен, помагайки ми да го облека. Усмихнах се извинително и взех останалите си неща. Огледах се за последно, за да се убедя, че не забравям нещо и тръгнах след него. Как ли ме търпи? Първо идваме тук заради МЕН след десет минути пак си тръгваме заради мен.

Щом излязохме си поех дълбока глътка въздух. Имах нужда от това. Забавих темпото, а неусетно съм спряла.

-Дакота, скъпа...-рязко вдигнах глава към Харолд, а той седеше като попарен.-Извинявай, исках да попитам добре ли си?-кимнах отрицателно, след секунди скъсих разстоянието между нас, за да го прегърна, много силно. Всичко напоследък със Зейн, Лиам, просто ми дойде в повече.-Виж, трябва да говорим. Спешно е. Не е най-добрия момент, но не мога да го крия повече.-отдръпнах се от прегръдката ни. Облегнах се на капака на колата му, подканвайки го да говори. Нещо ми подсказва, че нещата няма да се развият добре.-Ние...-прочисти гърлото си.-Ние правихме секс.-изсмях се при казаното. Ама какво? Щях да помня, определено.-Сериозен съм,-продължи, а аз все още се усмихвах невярващо.-помниш ли, когато се напи? И двата пъти? Направихме го, Кат.-усмивката падна от лицето ми. Невъзможно. Аз го сънувах.

-Виж, не знам за како става въпрос. Смисъл, аз го сънувах. Помня, че ти се опита да ме отблъснеш, но аз не ти позволих. Най-накрая и ти се предаде. Също помня и много други неща, но не се връзва!-току-що осъзнах, че му казах за мокрите си сънища с него. Зарових лице в ръцете си. Какво, по дяволите? Трябва да се притеснявам, че съм спала с някой, без да помня. Като типична курва.

-Точно това се случи. Сякаш ума ти е запазил някакъв мътен спомен, а ти си си помислила, че си го сънувала.-обясни.-Искам ми се да кажа, че съжалявам, но ще излъжа. Истината е, че това беше най-страхотният секс, който съм правил.-ето сега вече ми дойде в повече. Разплаках се като някое бебе. Но пък имам право. Защо не ме е спрял?! Хаз опита да хване ръката ми, но аз се отдръпнах. Не може да се сваляме, или да спим заедно. Ние не сме гаджета, не се харесваме. Не искам да съм еднодневката му. Защо изобщо ми го каза? Щях да се радвам да си го запази за себе си.

-Искам да се прибера!-заобиколих и отворих вратата. Чух, че тръгна да казва нещо.-Веднага!-прекъснах го остро, а той побърза да млъкне и да се качи при мен.

Аз съм уличница, курва, безсрамницата, евтино момиче. Да, момиче съм. И то недорасло. Аз изобщо имам ли акъл? Повтарях си това през целия път до вкъщи. Никой не проговори, но така е по-добре. Най-вероятно ще кажа нещо, което не мисля, а не искам това да става. Не съм наясно какво чувствам. И имам предвид това дали да се сърдя на него или на себе си. Май и на двамата ще е най-добре.

Излязох бясна от колата и тръгнах към входа на имението. Блъснах рамото си в охраната, която ми седеше на пътя и побързах към моята стая. Слава Богу никой не ме видя. Не искам да се изплашат от разтеклата се спирала. Приличам на падна, сигурна съм. По коридора събух обувките си и подскачах на един крак. Хванах ги в едната си ръка и съблякох и якето си. Добре де, забравих една подробност. За да стигна до моята стая, трябва да мина през тази на близнака ми. И го осъзнах щом влязох там, а той се затича към мен, за да разбере какво става.

Вместо да ме разпитва, той ме прегърна, колкото сила има. За отрицателно време намокрих тениската му. Помогна ми да седнем на леглото и започна да разтрива гърба ми.

-По-добре ли си?-попита щом вече бях спряла а плача. Кимнах и захвърлих якето си на пода.

Излегнах се на мекото легло и чух как гърба ми изпука. Да, определено съм уморена. Нищо, че се събудих преди два часа. Найл обаче не бе на същото мнение. След около минута се върна с моя пижама и ме изправи за ръцете, докато аз мрънках.

Поех си дълбоко въздух и почуках на почти непознатата ми врата. Цяло чудо е че съм запомнил къде е това. Отвори ми чернокосо момиче. Същото, което беше с Дакота онази нощ. Бе облечена в дълга тъмночервена тениска, къси панталонки, в които беше натъпкан единия край на блузата и черни чорапи, закриващи коленете ѝ.

-Кажи?-попита ме, а аз се прокашлях. Тя бе ниска, доста.

-Имам проблем с Дакота и ми трябва вашата помощ-рекох и се завъртях на петите си. Чернокосата ми направи място да мина и аз я последвах. Влязохме в хола, а там бяха другите, които помнех.-Сигурно сте наясно, че имам чувства към нея.-започнах, а те се засмяха.

-Мили, повече от очевидно е. Не знам тя как не забелязва. Ти си безнадеждно влюбен. И го разбрахме от историите ѝ, в които те споменаваше. Изключвам факта, че я прегръщаше десет минути, когато я видя.-усмихнах се. Те са прави. Но, хей, тя е разказвала за мен! Ухилих се, но след това си спомних какво стана и започнах да говоря.

Срещнах доста гняв от тяхна страна, но ме разбраха. Аз не съжалявах за това, което направихме. Не, защото тя е просто богиня в леглото, а защото Кат си е Кат. Достатъчно е че прекарва време с мен, което не бих заменил. Но се издъних и то яката. Млъкнахме за няколко минути, за да анализират нещата.

-Всъщност, тя го е направила по свое желание. Така че няма право да се сърди. Приятели сме ѝ и я разбираме. Тя е ядосана на себе си, не на теб. Успокой се, ще има още много време, в което ще криеш чувствата си и ще наблюдаваш следващите ѝ гаджета.-Мелани се опита да ме издразни и успя. Напълно права е. Годеникът ѝ кимна, а след него и другите.-Нашият съвет е да ѝ признаеш, когато си сигурен, че и тя изпитва същото. Иначе всичко е загубено.-съгласен съм с червенокоската.-И ще направим нещо за теб.-добре, това ме заинтригува. Погледнах очаквателно.-Каним ви на сватбата ни. По принцип нея вече сме я поканили, но сега поканата важи за двамата, като двойка. Няма значение, че тя не знае.-ние се засмяхме. Естествено, веднага се съгласих.-О, да, има една подробност.-разбира се, че ще има "НО".-Сватбата е в Ню Йорк и заминаваме утре.-задавих се с водата си. Другите започнаха да се смеят на реакцията ми.

-В такъв случай, трябва да тръгвам.-благодарих за гостоприемството и съветите. След това се изнизах към изхода. Как ще се сдобря с Ди? И то до утре? Свършен съм...