"Усетих как топлото ми тяло се среща със студените завивки, създавайки приятно усещане. Похотлива усмивка се разкри пред мен. Къдравата коса закриваше половината му лице, но така бе още по-секси. Добре де, много секси. Скоро хвана талията ми и ни преобърна, оставяйки ме да седя над него. Свалих бялата тениска и я захвърлих нанякъде. Наведох се отново към него, за да срещна устните ни, а той не отказа.

-Ще сме бързи, нали? Имаме седем минути.-каза ми и аз кимнах. Отново тези тийнейджърски игри ни доведоха до тук.

-Нужни са ни само три-отвърнах със затаен дъх. Алкохола си казваше думата.

Разкопчах колана му с доста усилия, но все пак успях. Издърпах черните дънки. Моите вече си бяха намерили мястото си на пода. Огледах стегнатите му коремни мускули. Тялото му бе блестящо, заради тънкия слой пот, образувал се върху нея...*** "

Отворих рязко очите си. Отново в моята стая. Челото ми бе потно, а аз самата завирах. Втори сън с Хари? Какво, по дяволите, ми става?

Разклатих глава и се отвих. Отидох до банята, за да наплискам лицето си, а след това напуснах стаята. Честно, умирах си от страх по тъмните коридори. Притичах разстоянието до хола и светнах всички лампи. Коридора се освети наполовина, затова рискувах да получа сърдечен удар и тръгнах към входната врата. Имах нужда от въздух.

Излязох и видях, че кабинката на охраната свети. По това време би трябвало да спи... Игнорирах това и заобиколих имението. Отне ми две минути, за да видя задния двор. Сканирах не толкова далечната беседка. В нея имаше закачени два фенера, които я осветяваха в приятен жълт нюанс. Реших да се приближа и тръгнах натам. Изведнъж усетих как някой ме прегръща в гръб, а аз подскочих уплашено. Изтръгнах се и погледнах. Ръката ми стоеше на сърцето, което биеше с бесни ритми.

-Харолд!-гласа ми прозвуча ниско.-Боже, изкара ми ангелите!-поех си дъх.

-Съжалявам.-ухили ми се. Нямаше как да не си припомня за съня, което накара корема ми да се стегне, но бързо прогоних това чувство.-И ти ли не можеш да заспиш?-ами сега?

-Нещо такова-върнах му усмивката и направих жест да вървим.

-Това е моето любимо място. Чувствай се специална, че си тук.-каза шеговито, но прозвуча толкова хубаво. Чувствай се специална... Ще го направя. Кимнах замислено и заех едното място на люлката, висяща от малкия покрив. По въжетата имаше изкуствени цветя, а самите седалки бяха меки и пухени. Мога да остана тук завинаги! Откри ми се гледка към Хаз, който се бе подпрял на парапета и се усмивхваше в моя посока. Пижамата му представляваше сив разпуснат анцуг и бяла, почти прозрачна тениска.-Защо не ме снимаш? Ще трае повече.-изведнъж проговори, а аз се изчервих леко. Не бях осъзнала, че го гледам толкова време. Колкото и да е минало, всъщност.

-Седни до мен-потупах свободното място, а той се приближи. Извърнах глава наляво, но скоро картината ми се размаза, заради рязкото движение. Зеленоокия се беше хвърлил на люлката, което ме накара да се засмея тихо.

Не помня как, но някой от нас започна тема, на която говорехме дълго време. От нея се прехвърлихме на друга и така, докато не загубих представа за времето, а следа от сън нямаше. Бях се завъртяла странично и облегнала на дървената облегалка, със свити крака, а срещу мен, Хари също се бе свил като мен, но десния му крак висеше, от време на време бутайки люлката.

Скоро видяхме, че започва да се съмва, но го игнорирахме. Малко по малко силите ми отслабваха и исках да спя. Отпуснах главата си на въжето, но музика ме прекъсна. Идваше от телефона на момчето срещу мен. Ако съдя по спокойствието му, никой не му звъни, а просто я е пуснал. След няколко секунди се изправи и ми подаде ръка. В просъницата си я поех и той ме изправи с учудваща лекота. Главата ми падна на гърдите му и инстинктивно ръцете ми се уловиха около кръста му. Той се чуди какво да направи, а най-накрая също уви ръцете си около мен. Започна да се поклаща леко, докато гали косата ми. Танцуваме на бавна песен, по изгрев, в беседка. Това е ново.

Погледнах го полу заспало, като мигах на парцали. Лявата му ръка намери брадичката ми, а другата погали лявата ми страна. Наведе се към мен, може и да си въобразявам. Може би това също е сън? Не помня, но си спомням ясно как главата ми се строполи отново върху него, а краката ми омекнаха. Усетих, че реагира бързо и ме вдигна.

-Ди! Ди, събуди се!-различих гласа на брат си и отворих сънено очите си, разтърквайки ги. Погледнах часовника, шест вечерта?! Изправих се бързо и погледнах близнака ми.-Какво си правила снощи? Не мога да те събудя от половин час.-погледнах към дрехите си. Все още седях със сивия суитчър, което значи, че наистина съм била на беседката. Усмихнах се и вдигнах рамене в негова посока.-Надявам се да си гладна. Има китайско!-Храна! При думите му се засилих към кухнята, чувайки смеха му зад мен.

Щом влязох, видях, че Клариса и Бен са си дошли. Прегърнах ги и ги попитах как мина почивката им. Кимнах на Луи и Хари, а Стеф също прегърнах. Найл скоро дойде и се присъедини към закуската. Оказа се, че са хванали по-ранен полет, иначе са щяли да се върнат чак в други ден.

Видях как Хари се изниза незабелязано, на което се усмихнах. Той ми направи знак да го последвам, след което тръгна. Измъкнах се с оправданието, че искам да си оправя стаята и се насочих към тази на Хаз.

Застанах пред дървената врата и тъкмо да почукам, тя се отвори, а той ме дръпна вътре.

-Хей!-поздрави, карайки ме да направя същото.

-Как си?-зададох тъп въпрос. Огледах се. Стаята бе пренаредена.-Защо ме повика?-погледнах го, а той седеше все още до вратата. След секунда застана на колене до шкафа с обувките и извади кутия. Доста красива, ако трябва да сме точни. Вдигнах вежда, докато се приближаваше към мен.

-Така и не можах да ти дам подаръка на рождения ти ден...-обясни, а аз се зарадвах. Значи все пак не е забравил тогава?

-Ще го видя в стаята ми-тръгнах да излизам, но той ме спря, улавяйки лакетя ми.

-Искаш ли да се разходим?-замислих се. Нямах никакви задължения или някаква работа, така че приех и излязох. Притичах разстоянието до стаята на брат ми. Него все още го нямаше. Най-вероятно изяжда, колкото се може повече храна.

Оставих кутията на леглото си и я отворих. Махнах всички хартии, панделки и мрежички, за да стигна до торба от плат. Простенах за десети път от пет минути и хванах двете връзки отстрани и ги изтеглих настрани. Веднага забелязах нещо лъскаво. Извадих плата и бях като "Уоу!". Черна дантелена блуза с дълъг ръкав, надпис "Be awesome today!'", изписан с брокат. Но това не бе единственото. Малка кутийка чакаше да бъде отворена. Взех я в ръцете си и махнах капачето. Нежна и тънка сребърна гривна със сложна плетка. Леле! Постарал се .

Приготвих си черни дънки, както винаги. Реших да сложа блузата. Последваха бели маратонки, които се открояваха на фона на тъмните дънки. Вързах косата си на висока и стегната опашка, увивайки кичур около ластика, за да го прикрия. Опитах да сложа гривната, но не успях, затова я пъхнах в джоба си.

Седнах пред огледалото и извадих само червило, спирала и сенки. Каква късметлийка съм, че прекарвам толкова време със Стеф! Сложих някакви блестящи сенки в бежов нюанс. Нанесох спиралата и червилото, цвят ablaze. Смея да кажа, че бе добре и не ми трябваше друго. Накъдрих конската опашка наполовина с маша и бях готова. Няма да ходим кой знае къде, но не обичам да излизам неподготвена. Взех в ръката си коженото яке, което Стефания ми бе подарила, тъй като на нея не ѝ харесваше как ѝ седи, но на мен ми ходило. Грабнах телефона и ключовете, пръснах малко парфюм в движение и бях готова.

Щом излязох от стаята на близнака ми, чух как тази от края на коридора се отваря. Беше вратата на Хаз. Погледнах го. Стиловете ни си приличаха. Той бе сложил черна тениска с V-образно деколте черни дънки с бели кецове. Обаче дългия шлифер не можеше да се замести. Засмяхме се на съвпадението и дойде до мен.

-Къде исках да идем?-попита ме, докато вървяхме към задния вход. Никой не желаеше излишни въпроси, още по-малко щом в хола би трябвало да са останала част от групичката, играейки някаква семейна игра с Клариса и Бен.

-Боулинг? Обзалагам се, че ще те бия!-погледнах го, а той се усмихваше с вдигната вежда и дръзка усмивка.

-Да те видим тогава!-отвърна ми и стиснахме ръцете си.

Пътят до боулинг залата бе дълъг, но не и скучен. Радиото бе усилено и двамата припявахме на някои песни. На половината път имаше рязък завой и се оказа, че Хаза не бе затворил хубаво вратата си и за малко да се изтърси от колата. Аз се смях доста, докато той се цупеше. Накрая обаче се предаде и също се усмихна.

-Блузата ти стои добре, между другото.-вметна, щом паркираше. Усмихнах се срамежливо и тогава рязко вдигнах глава, привличайки вниманието му. Извадих гривната и му я подадох. Той разбра намека и я сложи на китката ми.-Да влизаме.-отвори вратата за мен и аз му благодарих.-За един час, моля.-каза на мъжа зад бара/касата. Не знам как се казва, но не се и интересувах особено.

-Да, разбира се. Девета пътека.-посочи ни рафтовете с много обувки и ние се насочихме натам, за да вземем нашите номера.-Но няма да сте сами в залата.-чудя се защо ли ни го казва. Вдигнах въпросително вежди.-Предполагам сте на среща и искате да сте...-прекъснах го, засмивайки се.

-Успокой се, човече. Ние сме брат и сестра.-къдрокосият кимна потвърждаващо.-Кои ще са с нас?-попитах, а той погледна в компютъра си. Вдигнах глава, тъй като бях седнала, за да се обуя.

-Записано е на името Малик и Дженър.-ударих с длан главата си.

-О, мамка му!-казахме едновременно с доведения ми брат и се спогледахме. Но в крайна сметка сме дошли да се забавляваме, не да си тръгваме! А и не бихме един час път дотук за нищо.

След като и той се обу, се насочихме към залата. Можех да чуя високите гласове на двамата. Какво? Едва преди седмица скъсахме и вече се е върнал при нея.

Извъртях очи и се приближих до нашата пътечка, взимайки топка, тежаща осем килограма. Всипко заглъхна, но се опитах да го игнорирам. Погледнах Хаз, който ми намигна весело и ми направи жест, за да действам. Тананиках си леко с песента, която звучеше и се прицелих. Едва не се подхлъзнах на пода, на което, естествено, Хари трябваше да ми се подиграва и присмива. Едно на едно, къдрокоско.

-Твой ред е, Потър.-той се нацупи при обръщението и при факта, че бутнах всички кегли.

Докато той играеше своите два хода, аз поръчах сок от ябълка и спрайт. Долових жалното му скимтене и скоро се тупна на седалката пред мен. Не беше уцелил нито една кегла. Май тази вечер ще се редуваме кой на кой да се подиграва.

-Да ти покажа?- предложих, а той бързо кимна и взе една по-лека кегла.- Когато целиш, левият ти крак трябва да се премести зад десния за по-голяма упора. Пробвай.-нагласих ръката му и го оставих, за да опита.

През това време аз си отпих от спрайта, наблюдавайки движенията на тялото му. За Бога, Дакота! Разтърсих глава, когато чух радостния му вик. Придвижих поглед към кеглите и той бе оцелил цели две. Направих се, че плача от гордост, като едва се сдържах да не се засмея. Седнах на масата.

Изведнъж лампите загаснаха, заедно с музиката и всички странични звуци. Ококорих се от страх и бързо станах.

-Хари?-повиках го, но не се чу отговор. Добре, той си прави шегичка.

След около минута, всичко отново светна. Разпознах черната тениска пред мен и вдигнах поглед, за да го срещна със зеления. Господи, толкова е близо!

Бележка от автора: Надявам се главара да ви хареса. Нещата между Хакота вече влизат в действие и дано не съм ви разочаровала с нещо. Тези сънища играят важна роля и трябва да им обърнете внимание. Не ги описвам, защото не ме бива в тези неща, но пък вие си имате въображение и знам, че ще си представите, каквото на вас ви харесва ^♡^ Мнения?