《The Adoption #Wattys2016 #JustWriteIt》Глава 17

Advertisement

Отдръпнах се с голямо недоволство и свалих шлифера, слагайки го на раменете й. Тялото ми се бе сгряло до сто градуса, тъй че не беше проблем.

-Какво правиш тук?-наистина ли това ме пита? Аз искам да й се обясня в любов, а тя ме пита какво правя тук.

-Излязох да подишам въздух и някак си попаднах тук-огледах се и погледнах новодошлите три момичета и две момчета.-Кои сте вие?-попитах, гледайки недоверчиво.

-Ние сме нейни приятели. А ти трябва да си Хари.-това стопли сърцето ми. Тя им е разказвала за мен! Това е нещо, нали? Кимнах.

-Хайде да се прибираме. Брат ти ще полудее!-хванах китката й, но тя се дръпна.

-Виж сега, секси,-чернокосо момиче ми каза и аз вдигнах вежда.-ела да се разберем.-направи жест с ръка, за да ги последвам и аз го направих.

Цялата треперех, не заради студеното време, а заради изненадващото появяване на Хаз. Наистина, не го очаквах. Не съм готова да се прибера. Чувствам се слаба, не знам какво ще кажа на Зейн, на Найл, дори на Лиам, който очаква моята подкрепа.

Седнахме на четирите пейки, наредени в квадрат пред къщатата, като се бяхме наредили аз, Хари и Митя на едната пейка, срещу нас Алегория и Мелани, вдясно сама седеше Александра, за да пуши, без да пречи на другите. А Касандра и Димитрий се прегръщаха вляво. Всъщност, те са женени. Всички, без Али, са на по двадесет и четири, а тя - на осемнадесет. Мелани и Митя са сгодени от три месеца, а сватбата е след едва седмица! Нормално ли е аз да се вълнувам повече от тях?

-И така, ще се прибереш ли?-Харолд ме погледна, а аз забих поглед в земята.

-Защо искаш тя да се прибере? При нас ѝ е добре!-побърза да го прекъсне Кас.

Advertisement

-Дакота не може да остане завинаги тук! Родителите ни скоро ще се приберат. Може да я вкарат в поправителния дом, отново, понеже в момента се води избягала. Осъзнавате ли го?-Боже! Той е прав, как изобщо изключих?

-Той е прав. Наистина оценявам това, което направихте, но трябва да се прибера. Ще се видим отново, нали?-изправих се, а всички ме последваха.

Приятелите ми кимнаха и Алекс ме прегърна първа.

-Готова ли си?-преглътнах и кимнах. Не съм готова! Но все пак трябва да го направя все някога.

Прекрачих прага на хола и се чувствах по същия начин, както, когато влязох тук за пръв път.

-Найл?-повиках го. На дивана бяха само той и Стеф.-Къде са всички?-свикнала съм да ги виждам всички на едно място...

След три минути в прегръдки и целувки, най-накрая ми отговори, че са до магазина, а само Лиам е в кухнята. Реших, че ще говоря с него. Запътих се натам и отворих леко. Както прения път, той седеше облегнат на шкафа с наведена глава.

-Лиам? Как си? Какво става?-изтичах до него и обърнах лицето му към себе си. Дългите му мигли бяха мокри, а лицето -червено.-Да не би той да ти причини нещо?-не знаех кой е той, но знаех, че е . Колко странно звучи...

-Той ме използва, Кат...-проплака, а аз го задърпах към килера, откъдето се стигаше до стълбите към горните етажи. Не ми обърна внимание, а продължи да плаче, докато изкачвахме стълбите към моята стая. Ръката ми се движеше успокоително по гърба му. Той седна на мекия диван, а аз до него.-Мислех, че всичко се е наредило, но не е! Използваме по най-долния начин!-не можех а смогна с кърпичките. Даже ми се наложи да напръскам лицето му леко с вода. Той се успокои, но все още хлипаше.-Искам да ти кажа кой е, но ти ще ме намразиш.-дано да не е това, което си мисля!

Advertisement

-Лиам! Кок можа да се захванеш с него? Видя как завърших аз. Вие още не сте заедно, а вече те наранява...- точно със Зейн ли? Да беше Луи или някой по-достъпен. Но Малик е егоист. -Не те мразя.-добавих.-Какво стана?-може би е болезнено за него, но любопитството ми надделя.

-Аз му признах какво чувствам. Той ме целуна, а аз помислих, че нещата са взаимни.-преглътна и можех да предположа, че си припомняше случката.-След това правихме секс.-каза го толкова уверено, но все пак сведе поглед.-Помитах го какви сме, а той отвърна, че не е проклет гей и си тръгна от вкъщи.-останах с отворена уста. Той какво?!

Станах рязко от мястото си и изхвърчах от стаята. Игнорирах виковете на момчето зад мен, което не можеше да ме стигне. Чудя се как не се пребих надолу по стълбите. Надявах се вече да са в хола, а щом видях наглата и самодоволна усмивка, стиснах юмруци. Отново забързах крачка към него. Последно видях как се изненадва, щом хванах ухото му, влачейки го към коридора.

-Какво си...-не можа да продължи, защото бутнах тялото му в стената. Силно. Той затвори очите си.

-Първо си играеш с мен, а после с Лиам? Толкова ниско ли падна?-просъсках му и отново го бутнах.-Наебан играч!-нервите ми не издържаха и аз извиках това.

-Успокой се, Дакота!-извика ми обратно той.-Нямаш право да ми говориш така! Ти флиртуваше с други, целуваше се с други, докато ние все още бяхме заедно. Играча тук си ти!-отдръпнах се назад, изненадана. Няколко секунди не се чуваше нищо, докато звука от шамара не се разнесе наоколо, предизвикайки ехо. Чернокосият се хвана за бузата и ме изгледа невярващо.

-Аз не съм като теб.-казах му.- Не флиртувах с други! Имах очи само за теб, но явно съм грешала.-огледах го още веднъж. -Аз не си играя с чувствата на хората, не давам напразни надежди. Аз не спя с някой ей така!-всичко бе истина.

-Напротив! Всеки знае, че се правиш на светица, но си просто една курва! И другите ще ти го кажат! Знаем какво е станало в сиропиталището и че ти не си го спряла!-в следващия момент проследих как тялото му се стоварва на земята. Погледнах вдясно, а там седеше Лиам, който търкаше юмрука си.

-Ти не си курва, Дакота. Той е!-посочи лежащото момче на земята, а аз се сгуших в топлата му прегръдка. В този момент, аз бях слабата и бе негов ред да ме утеши.

    people are reading<The Adoption #Wattys2016 #JustWriteIt>
      Close message
      Advertisement
      You may like
      You can access <East Tale> through any of the following apps you have installed
      5800Coins for Signup,580 Coins daily.
      Update the hottest novels in time! Subscribe to push to read! Accurate recommendation from massive library!
      2 Then Click【Add To Home Screen】
      1Click