Бях изпратена до стаята на Хари, за да му взема раницата. Извъртях очи на наглата му физиономия и се заизкачвах по многото стълби. Запъхтях се още на десетото стъпало. С триста зора стигнах до стаята му и отворих вратата, подпирайки се на нея. Веднага забелязах черната раница на леглото и я взех, когато в очите ми проблесна нещо. Стиснах ги и потърсих източника, пречупил светлината в мен. Обиколих стаята с поглед три пъти и тогава погледа ми попадна на кошчето, в което имаше диск. Защо ще му е да изхвърля диск? Любопитството ми надделя и аз посегнах да го взема. Ще кажа, че съм се отбила до тоалетната. Сложих го в DVD-то и натиснах голямо червено копче. Седнах на дивана и се загледах.

Виждах само Хари в гръб. Някой го снимаше, докато той вървеше към някакво легло. Скоро видях, че там стои Кайли. Очите ми се разшириха, когато Хаз махна тениската си, лягайки до русокосата. Картината се разклати и разбрах, че оставяха камерата някъде. Лицето на Зейн изникна пред обектива , а щом се обърна, видях, че е гол. Закрих бързо очите си и спрях видеото, блъскайки се в стената. Ама рязбира се, аз съм със затворени очи! Мушнах диска набързо в джоба на якето си, тъй като вече закъснявах и се отправих към втория етаж. Те тримата са заснели, когато са го правили?! Ох, Боже, никога няма да погледна Малик в гръб по същия начин!

-Защо се забави?-попита ме Луи. Усмихнах се невинно.

-Имах нужда да използвам банята-отвърнах и се засмях.

Подадох раницата на собственика ѝ и излязохме от колата. Повтарях си "Ужас, ужас, ужас!". Сега не знам дали пак сме заедно. А и новите с Лиам ме разтърсиха още повече. Кой ли харесва? Супер, сега съм крайно любипитна!

***

Усетих меката повърхност под гърба си и присвих очи при сблъсъка. Отворих ги и видях познатите, вече черни, очи. Усмивката ми нарасна. Не мислих трезво, заради алкохола в кръвта. Чашка водка, нищо повече, но беше достатъчно, за да ме замае.

-I feel good!-извика шеговито Малик и тупна до мен, сгушвайки се във врата ми. Да, той също беше попийнал.-Да се връщаме, седем минути минаха.-издърпа ме. Поредната вечер, в която родителите отсъстваха, а ние се събрахме. Този път беше "Седем минути в рая", а ние двамата ги прекарахме в гушкане.

Присъединихме се обратно в кръга, където видях, че бяха по-малко. Лиам и...Найл? Трябва да си поговоря с Пейн! Дали харесваше брат ми или някой друг? Исках да разбера!

Подадоха ми още една чашка, а аз не я отказах, както и следващата.

-Това е грешно, Кат! Не можем! Гаджето ти е долу, а аз съм ти брат!-Хари ме спря, но не го слушах особено. Устните ми отново намериха врата му и не се отдръпнах, докато не оставих тъмночервено петно. -Ооо, майната му на шибания ми разум!-каза за последно, преди да ни преобърне, а аз да се усмихна доволно.

Той също остави смучка, малко над дясната ми гърда, оставяйки болезнено усещане.

Отворих очи и станах рязко. Огледах се. Моята стая. Няма Хари. Зейн е на дивана. Слава Богу!

-Какво става, беб?-дрезгавият му глас огласи стаята, а аз подскочих още веднъж. Изпъшка леко, докато се мърдаше. Добре де, май не беше много мило да го изгоня на дивана, но е малко странно да спи в леглото ми.-Добре ли си?-подпря се на левия си лакет и ме погледна едва-едва.

-Ела до мен?-по-скоро попитах, а той ме погледна преценително, за да разбере дали наистина съм го казала.-Ела-повторих, а той се изправи бавно. Загледах се в стегнатите мускули по краката и корема му. Наистина ли сънувах как го правя с Хари, докато до мен седи това момче? Аз не съм добре.

Той бързо се промъкна под завивките, а аз се сгуших в топлата кожа.

-Какво сънува?-попита ме чернокосия, а аз рязко се дръпнах. Откъде знае? О, не, не! Дано не съм говорила насън!-Беше приятно да те чувам как стенеш...-прошепна ми в ухото, надвесил се над мен. Добре, май не съм казвала името на къдрокосия, това е добре. Ръката по корема ми ме накара да спра мислите си. Хванах я.

-Не, Зейн!-спрях го и дръпнах потника си, дърпайки се в другия край на леглото. Чух въздишката му, а след това как се извинява. Започна да си играе с косата ми, докато не заспах отново.