Вечерта, когато всички бяха заспали, спокойно написах на Зейн да идва. Вечерята беше неловка за мен и Харолд. Не се погледнахме и не говорихме.

Махнах всички възглавнички от голямото легло. Започнах да събирам четки за коса от тоалетката, тъй като ги бях бутнала. Сутринта нямах особено много време.

-Може ли да вляза?-гласът ме стресна и аз отново ги бутнах. Изгледах Малик, който влезе през прозореца и ми помогна да ги наредя.-Как си?-прегърна ме и огледа. Бил е в стаята на брат ми, но не и в моята.

-Страхотно. Нещо за пиене?-попитах, а той поклати глава и седна на ръба на леглото, а аз-на дивана.

Започнахме да говорим. По-скоро той се смееше на случката от по-рано, а аз се цупех. После се присмиваше на плюшения мечок, седящ върху възглавниците ми. За щастие, Найл не се събуди, ако въобще е тук, а не при Стеф. Което ми напомня, че още не съм говорила и с него.

-Горкият Хари!-простенах раздразнено.-Не се цупи!-дойде до мен и ме прегърна.-Знаеш, че се шегувах.-игнорирах го, а той продължи да се извинява.

Отваряне на вратата ни прекъсна. Веднага сведох глава.

-Мисля, че трябва да поговорим и тримата.-личеше си, че и на него му е неудобно да говори. Ние бяхме засрамени, а Зейн-ухилен.-Предполагам сте заедно и за това имам и аз заслуга.-шегата му ме накара да вдигна глава.-Предлагам да игнорираме случката. Това си е ваша работа, съгласни?-ние кимнахме, а след това той се насочи към Зейн.-Малик, ела сега да си поговорим, заедно с Найл и Луи. Мисля, че Лиам също ще иска да те попита някои неща.-Зи се ококори, а аз се засмях. Леле, странно е да имаш трима загрижени братя.

-Но Луи не знае за нас!-спрях ги на вратата.

-Мисля, че е време всички да разберат.-отвърна ми къдрокоска и двамата напуснаха в стаята.

Аз ги последвах и игнорирах другите трима, отивайки в стаята на Стеф. Няма да седя сама в стаята си. Прекосих коридора и почуках на розовата врата. Почти веднага ми отвори.

-Имаш да ми обясняваш толкова много!-задърпа ме и ме бутна на диванчето.-Как е?-усмихна се. Окей, явно Найл ѝ е казал.

Започнах да разказвам за двудневната ми връзка със Зейн. После тя ми разказа за брат ми. Оказа са, че са заедно от една седмица, след като ние дойдохме. Изненадах се, а тя обясни, че са мислили, че е увлечение и не е искала да ни казва, защото е можело да се окаже фалшиво. Радвам се за тях, все пак.

***

-Това Рая ли е?-попита ме Стефания, след като бяхме влезнали в стаята на Найл.

Петте момчета лежаха на голямото легло. Казано така, не звучи необикновено. Но факта, че всички бяха по боксерки, ето тук вече можех да се подмокря.

-Очевидно...Не знаех, че брат ми е толкова стегнат.-не осъзнах какво казвам. Може би си е помислила, че говоря за Найл, но очите ми сочеха Хари. Осъзнах се.-Ще станете ли или да съблечем и останалото от вас?-извиках им. Всички се събудиха, без приятеля ми. Беше споменал, че трудно се събужда.-Кой ще го събуди?-измрънках, докато другите все още разтъркваха очите си.

-Не ни ли заплаши да свалиш и останалото от нас?-присмя се Луи, а аз го изгледах.

-Давай ти, май имаш мерак.-щом казах това, Луи вдигна рамене и се приближи до спящия чернокос.Миг по-късно, синеокия вдигна ръката си и я сви в юмрук. След това я спусна рязко, удряйки го в четала. Кафявите му очи се отвориха рязко и той се хвана за нараненото място, превивайки се в леглото.-Добра работа!-ударих пет на доведения ми брат, а той намигна приятелски.-Хайде, ставай!-подадох ръка на Зейн, а той я пое.

Докато вървеше към стаята ми, аз го оглеждах. Нормално е, нали? Естествено, кой не би? Спомних си, когато казах на Хари, че той е по-красив от момчето пред мен. Изгоних тези мисли и грабнах потника му от леглото му. Защо дрехите му бяха в моята стая? Когато се разделихме вчера, той беше облечен.

-Съжалявам, че не можахме да се гушкаме снощи-извини се той и се приближи. Гледай очите му, Дакота! Гледай очите! Повтарях си, докато кимнах.-

***

-Сигурни ли сте, че искате това?-попита ни Лиам, докато подаваше парите на касиерката.

Всички кимнахме в съгласие. Намирахме се на футболен мач. Не помня кой даде идеята. Държах дясната ръка на Малик, а той я беше преметнал над раменете ми. Трябваше да сме на училище, но Луи извини всички ни, понеже бе отговорник на класа и имаше достъп до дневника.

-Дакота и Хари, отивайте за хот-дог!-изкомандва ни Луи, при което и двамата вдигнахме вежди.

Целунах бузата на Зейн преди да тръгна до Хаз. Все още беше неловко. Изведнъж той се спря и закова на едно място. Погледнах го объркано и сложих ръка на рамото му.

-Добре ли си?-той ме избута грубо и се обърна с гръб.

Какво ли промени настроението му така бързо? Скоро до нас дойде русо момиче. Изглеждаше красива и мила.

-Как си, Хари? Как е Зейн?-и тогава ми стана ясно. Това е Кайли. Крантата, която го е зарязала, след като са го направили тримата. Жалко за нея. Изгубила е прекрасен човек като къдрокосия ми брат. Боже, познавам го от месец и вече го определих като "прекрасен".

-За мен ли питаш или за него?-изсъска ѝ той и ме хвана за китката, за да ме издърпа по-далече от нея, защото и той искаше да се махнем.

-Питам и за двама ви. Има ли момичета в животите ви?-огледа ме от глава до пети, а аз вдигнах вежди. Колко е нахална!

-Всъщност, аз съм гаджето на...-преди да довърша, зеленоокия ме спря.

-Моето!-каза рязко, а аз го изгледах. Неговото?! След малък размисъл, стигнах до извода, че играе и аз се включих, сплитайки пръстите ни.

-Значи Зейн е свободен?-тя прокара език през перфектно правите си зъби. Присвих очи към нея и ѝ измрънках едно "чао", след което задърпах дългокоското към щанда за хот-дози.

-Ако ми открадне гаджето, мисли му!-заканих му се, а той кимна отвеян.

Гледах как младото момиче и Хаза флиртуват. Чернокосата само се бавеше и десет хот-дога ги направи за половин час. Вече раздразнена, взех половината и тръгнах към стадиона, където мача тъкмо започваше.

Имаше много потни момчета, тичащи след топка. Защо се съгласих изобщо да дойда?! Бих предпочела да отида в мола със Стефания.

Стигнахме до местата си точно навреме за "Kiss Cam". Това поне беше интересно! Забавихме се, защото трябваше да минем през редиците потни чичковци.

Облегнах се на рамото на Зейн.

-Защо се забавихте толкова?-попита ме и аз вдигнах глава, но видях единствено врат. Засмях се, при което той потръпна и кожата му настръхна. Отдръпнах се. - Не прави така!- предупреди ме. Хванах ръката му и игнорирах сръчкването от страна на Хаз. Имаше навика да ни дразни, когато му е скучно.

- Той флиртуваше с едно момиче. - дали да му кажа?-А и срещнахме един човек...-ново побутване. Дразнех се.-Кайли-приятелят ми си пое рязко въздух.-Кажи, Хари!-обърнах се след петото бодване в рамото ми. Той даже не ме гледаше. Само ми посочи нагоре и напред, при което аз вдигнах глава, срещайки лицето си на голямото табло.-Не, не, не!-отказах веднага и опитах да се скрия, но камерата пак ме намери. Изгледах тъпо, когато всички започнаха да скандират. Аз и Хари? Отново ли трябва да се целуваме?

-НО ТЯ Е МОЕ ГАДЖЕ!-извика най-накрая Зейн, при което му благодарих мислено.

-На мен казахте, че сте заедно.-чух противен глас и видях, че на редицата пред нас седеше Кайли, сочейки мен и зеленоокия. Малик се дръпна рязко и стана, тръгвайки нанякъде. Опитах да го последвам,но думите й ме спряха.-Или ти си също, толкова тъпа, за да се хванеш с двамата?-как може да ме сравнява със себе си?! Аз не съм курва, за разлика от нея. Не може просто така да идва и да разваля връзката ми!

Бележка от автора: Така, знам, че сигурно ви е излязло известие преди няколко часа, че тази глава е качена. Но без да искам я публикувах и се наложи да я изтрия, защото не беше дописана. Извинявам се и моля за мнения! ^-^