-Май имаме да си говорим доста, а?-казах на Найл веднага след като влязохме в стаята му. Той въздъхна и кимна.- Наистина ли си го направил? С кой и кога? Защо не ми каза?-знаех, че звуча като истеричка, но не ми пукаше. А и той е свикнал.

-Да, направих го. Вчера. Не ти казах, защото нямахме време насаме. А и ти ще ме убиеш, когато разбереш с кой.-сведе главата си, а аз се стреснах. Толкова ли е зле?-Беше със Стеф...-сърцето ми спря за момент и аз се хванах за стената.-Аз я харесвах, а се оказа, че и тя. И просто се случи! Не съм мислил, стана преди да се усетя.-защити се.

-Ти да не си полудял?!-извиках му.-Тя е на четиринадесет! Ще съжалява след години и ще обвинява теб! Щом навършиш пълнолетие, могат да те вкарат в затвора!-бях снишила тона си, за да не ме чуват всички в къщата.-О, Боже мой...-поех си дъх. -Щеше ли да ми кажеш?-сбърчих веждите си и сложи ръце на кръста.

-Да, щях. А ти? Кой харесваш?-той смени темата на мен, а аз реших, че щом вече го е направил, няма за какво да му викам.

-Зейн ми призна, че се е заяждал, защото ме е харесвал. Реших, че може да опитаме, пък каквото се случи.-близнака ми зяпна. След това извика едно "Знаех си!". Просто нямаше как да скрия от него. Продължихме да си говорим цели три часа, преди аз да заспя до него. Толкова ми липсваше да ме прегръща за лека нощ.

***

Вървях нагоре по стълбите. Сърцето ми щеше да изскочи. На Лиам му хрумна гениалната идея да отидем на басейн. Обаче не в задния двор на къщата, а в някакъв парк. Зейн пък реши, че ще е забавно да скочим от двадесет метра. Първо, не мога да плувам. Второ, страх ме е от височини. Той също не можеше да плува, но каза, че няма да позволи да се удавя.

-Хайде!-извика ни Луи, докато аз гледах към водата. По това време тук нямаше почти никой, затова нямаше и опашка, която да забавям.

-Готова ли си?-попита ме, а аз кимнах отрицателно.-Добре тогава!-закани се, а аз се ококорих, когато сложи едната си ръка под колената ми и ме вдигна.

-НЕ! КАКВИ ГИ ВЪРШИШ?!-започнах да пищя като заклана.

Малик се засили с мен в ръце и скочи. Тялото ми се сви и аз стиснах бицепса на Зейн. Дори когато цопнахме във водата не го пуснах. Поех си дъх, щом кожата ми срещна хладния въздух. Излязохме и аз го погледнах. Махнах ръката си и видях как са се отбелязали пет сини линии.

-Съжалявам.-казах, а той поклати глава и се засмя.

-Добре ли сте?-другите дотичаха до нас и видяха бицепса му, след което и те се засмяха.-Зейн, да си забравил нещо в басейна?-попита Дани и всички насочихме поглед към Зейн, който моментално закри голото си тяло.

Аз избухнах в смях, докато той си търсеше шортите в басейна. Подпрях се с една ръка на плочките, докато с другата държах корема си. Другите вече бяха легнали на земята.

-Не ме предизвиквай!-Малик ми подаде ръка. Не изглежда сякаш се срамуваше, а му беше смешно.

-Правя го несъзнателно-оплезих му се, а той хвана езика му. Ококорих се.-Пусни ми езика!-казах нечленоразделно. След секунда ме пусна и ме целуна, докато другите не гледаха.

Само Найл и Дани ни хванаха, но те знаеха, така или иначе. Близнака ми кимна, а Даниел се усмихна и показа палец нагоре. Седнахме си по шезлонгите и къдрокосата и Стеф се скараха коя може да туърква по-добре. Накрая си направиха състезание. Беше странно да видя как брат ми се възбужда. Пейн и синеокият Томлинсън също се опитаха, но не направиха нищо, освен да ни разсмеят. Седяхме още половин час, но времето захладня и ние се прибрахме.

Имахме четири часа свобода преди да се прибираме и да се подготвяме за понеделник. Бяхме единодушни, че ще ходим на кино. Сара и Мей се хлъзгаха по плочките и за малко да паднат. Избраха някакъв еротичен филм и с малък бакшиш, влязохме. Очевидно дне имахме късмет, защото само трима души бяха за същия филм. Седнахме на последната редица и филма започна. Не знаех даже до кой седя, защото залата беше тъмна като в рог но поне съм сигурна, че Зейн е до мен

Филм, с филма му тъп! ИМА ДЕСЕТ МИНУТНА ШИБАНА СЦЕНА, ПРЕЗ КОЯТО ТЕ СЕ ОПРАВЯХА! Беше ме страх да отворя очите си, защото всеки път виждах женски задник на големия екран. Телефона ми извибрира в десния ми джоб и аз го извадих предпазливо. Щяха да го конфискуват, ако видят, че не е изключен.

Беше съобщение от Зейн.

"Какво?"-написах и изпратих.

Ококорих очи и чух кикот до мен.

-отказах веднага.

-З. Усмихнах се, когато каза, че съм му гадже. Погледнах надясно към Малик. Беше прибрал телефона си, очевидно, защото не го виждах.

Извъртях очи и се загледах във филма, където вече всички бяха облечени. Обаче мислите ми бяха на друго място. Да го направя ли? Но не е правилно на втория ден да сме толкова...интимни. След пет минути размисъл, най-накрая се реших и преместих дясната си ръка върху бедрото му.

-К...

-Шшт!-скарах му се и той млъкна. Какви ги върша?

Поех си още веднъж дъх и обхванах пакета му. Устата ми пресъхна, докато мислех, че аз наистина го правя. И то в киното, с брат ми на няколко седалки разстояние!

Усилих натиска, а Малик заглуши първото си стенание. Усмихнах се и придобих повече кураж. Продължих да правя някакви движения, докато не усетих, че панталоните му са се навлажнили. Отдръпнах се и видях, че има две минути до края на филма. Станах от мястото си и видях слабо осветеното лице на близнака ми.

-Аз отивам до тоалетната и ще ви чакам чакам отвън-казах му и той кимна. Стеф се беше облегнала на рамото му. Бе заспала. Усмихнах се и го целунах по бузата.

Притичах разстоянието до тоалетните, за да се измия. Сложих обилно количество сапун. Не мога да повярвам какво направих! Трябва да кажа на Найл, след като говоря с чернокосия.

Маратонките ми създаваха силен шум по тихия коридор, от който трябваше да изляза. Най-сетне видях приятелите си и им се усмихнах, като Хари отбягваше погледа ми. Странно. Приближих се Зейн, а той ми хвърли палав поглед.

-Е, как беше?-прошепнах му, леко засрамено. Объркване премина през лицето му.

-Кое?-вдигнах вежди и се засмях.

-Това, което направих в киното.-вървяхме зад всички и говорехме наистина тихо.-Ако съдя по това как стискаше крака ми, май ти хареса!-той отвори устата си.

-Дакота, аз не съм седял до теб. Отляво на теб седя Сара, а отдясно-Хари!-ужасен писък излезе от устата ми и другите се обърнаха към нас. Засякох погледна си с къдроксокото, който за пръв път видях да се изчервява. Защо не ме спрял?! Казах им, че няма нищо.-Не ми казвай, че си направила чикия на Хаз!-той се чудеше дали да се засмее и или да се сърди.

-Не съм! Само го...стимулирах. Мислех, че си ти. О, Боже мой!-въздъхнах и ударих челото си.-Толкова съжалявам-погледнах го, но той само ми се усмихна.

-Яд ме е, защото аз трябваше да съм първият, на който ще го направиш в киното!-той се засмя.-Но спокойно. Знам, че си го направила бе да искаш.-преметна ръка през рамото ми.Исках да хвърля зеленоочкото от някъде. Можеше да ме спре. Никога няма да мога да го погледна отново в очите. А как ще кажа на Найл? По-добре да му призная, защото не искам да крия от него. Какво конско ме чака...-Мога да се промъкна в стаята ти довечера. Искам да те гушкам!-той ощипа бузите ми, а аз се изкикотих и кимнах.