-Защо го направи след като се мразим?-попитах, докато си играех с тениската му.

-Истината ли искаш или да кажа нещо грубо?-усмихнах се и леко удари рамото му. Усетих как ръката му се размества и той я сложи на одеялото, дърпайки го нагоре, така че да покрие раменете ми.-Аз не те мразех.-поклати глава, докато беше забил поглед в тавана.-Опитвах се да те намразя.-прошепна отново и започна да гали гърба ми.-Просто, когато видях колко си красива и добра, знаех, че ще те разваля. Затова правех всичко. Исках ти да ме намразиш, а и аз теб.-завърши с крива усмивка. Какво се предполага,че трябва да кажа?

Откъснах се от прегръдката и се обърнах с гръб към него, за да осмисля новополучената информация. Значи, той ме е харесвал, затова е бил такъв задник. Това е най-простото обяснение. И аз не знам какво да мисля. Аз харесвам ли го? Може ли да се получи нещо или сме си по-добре като врагове? Наистина ми омръзна да се караме.

-Ако искаш, може да опитаме да сме приятели?-гласът му прозвуча зад мен.

-Можем ли?-без да се усетя бях повишила тон. Станах от леглото и го погледнах. Изглеждаше изненадан.-Как ще сме приятели, след като ме целуна? След признанието ти?-вдигнах вежди.-Да се правим, че няма нищо между нас?-продължих. Всъщност има ли нещо между нас? 

-Тогава какво?-попита ме на свой ред.-Пак да се караме ли?-поклатих глава и седнах. Въздъхнах, докато слагах лицето ми в ръцете си. Леглото се наклони и скоро той ме опря в гърдите си, слагайки брадичка на лявото ми рамо.-Или да опитаме?-прошепна ми след няколко минути, а аз рязко свалих ръце и се извъртях, за да го погледна.

Колебливо кимнах. Можеше пък да излезе нещо, кой знае. А и няма да чакам принца на бял кон докато не навърша шейсет. Зейн отново ме пое в прегръдката си, наведе се и ме целуна за втори път. Този път бяхме заели дивана. Не е за вярване колко се обърнаха нещата. 

Изведнъж чухме стъпки, отекващи в коридора, а тялото ми се стегна.

-Кой може да е по това време?-прошепнах и впих ноктите си в гърдите му, а той затегна хватката си около мен за миг. Изправи се и тихо се приближи до една лампа. Ключалката прещрака и ние си отдъхнахме. Хари отвори вратата, а аз издишах успокоено, докато Малик сваляше лампата.

-С това ли смяташе да ме убиваш?-засмя се къдрокоското, а скоро навлезе в стаята.-Помирихте ли се?-ние се спогледахме и кимнахме потвърдително.-Най-накрая!-вдигна ръце към небето.-Нашите ги няма. Другите се долу и вие вече може да излезете.-посочи ни вратата.

-Не е ли рано да се прибирате?-сега, най-вероятно е към десет часа.

-Дакота, три на обяд е. Как не сте усетили времето?-засмя се още веднъж, докато ние го следвахме надолу по стълбите. 

Не можах да отговаря, защото влязохме в хола. Отидох до Найл и го прегърнах.

-Как сте?-попита ни Стеф, когато аз и Зейн седнахме един до друг. Всички ни гледаха някак странно и подозрително.

-Добреее.-Малик удължи отговора си, също толкова подозрително.-Какво гледаме?-попита и аз погледнах към телевизора, на който се виждаха някакви русалки. 

-Русалките от Мако!-рече вече ентусиазирано Стефания. Знаех си, че са ми познати отнякъде.-Има маратон, така че всички да млъкнат и да гледат!-заповяда ни, а ние се изкикотихме. 

Беше интересно, поне не цяла скука. Опрях гърба си в ъгъла на дивана и вдигнах краката си. Беше удобно, затова се отпуснах и сложих лявата си ръка до глезена ми. Момчето до мен се усмихна и спусна своята дясна, за да ме хване. Никой не можеше да ни види, така че съм спокойна. Не разбрах дали той иска да крием "това". 

Скоро изтръпнах и седнах по турски, докато той все още ме държеше. 

-Какво правихте докато ни нямаше? Как се помирихте?-Луи ни стресна и аз подскочих леко. 

-Ами...Зейн направи първата крачка, така да го кажа.-чернокосият затегна ръката си и кимна.

Прекъснах темата и отново се загледах в шоуто. На вратата се звънна и Лиам веднага скочи, за да отвори. Чух женски глас и веднага познах Даниел. Значи все пак са им казали.

-Здравей!-поздравих и тя ми се усмихна. Докато Лиам сядаше, къдрокосата забеляза ръцете ни със Зейн и отвори устата си, но аз ѝ направих знак да си мълчи. 

Гледахме поне още половин час, когато ни стана наистина скучно. Луи и Хари бяха поканили още две момичета, защото решиха, че ще играем на "Излъжи и се напий" .

-Ще играем по двойки, окей?-Лиам, като най-отговорен, реши да ни разпредели.-Хари и Дакота, Зейн и Дани, Мей и Найл, Луи и Сара, аз и Стеф. Съгласни?-ние кимнахме и всеки седна до партньора си. 

Стефания беше нацупена, защото шоуто ѝ беше спряно, но факта, че братята ѝ позволиха тази вечер да пие, я развесели. Все пак беше на четиринадесет, а те опитват да я контролират, което до някъде е добре. Не че Клариса и Бен позволяват на нас-по-големите да пием, но както и да е.

-Така, Кат.-Хари ме погледна преценително, за да измисли нещо, което да ме пита. Ако отговорех с лъжа и те познаят, аз трябва да изпия едно шотче водка. Но ако не познаят, не пия, както и ако кажа истината.-Харесваш ли някой?-сърцето ми забърза ритъма си и аз преглътнах тежко. Поклатих отрицателно глава и всеки се взря в мен.

-Лъже!-извика Луи и плесна с ръце. Аз извъртях очи и взех подадената ми мини чашка. 

Беше ред на Мей и Найл. Брюнетката се ухили, а Ни потръпна леко.

-Девствен ли си?-засмях се и очаквах брат ми да се съгласи, но той каза не и аз зяпнах. Загледах се в лицето му. Никой не го познаваше като мен и можех да кажа, че не лъже. Той го е направил? Бяхме на едно мнение да го направим с човек, на който имаме пълно доверие. И най-важното - защо не ми е казал?! Аз бих му казала. Но като се замисля и аз не му съобщих, че харесвам някой. Но пък го осъзнах чак днес и нямах време да му кажа. Вероятно и той се чувства като мен в момента.

-Той не лъже - рекох и сбърчих вежди, а той погледна в земята. По-добре да не засичаме повече погледите си, защото щях да го изпепеля. 

-Ще ѝ се доверя.-съобщи Луи и започна с въпроса си към Сара.-Това стана скучно!-простена Луи след двадесет минути, когато всички се изредихме по два пъти, но не питаха нищо интересно.-Какво ще правим сега? Шише?-омръзна ми това клише, но повечето бяха съгласни, така че накрая се съгласих и аз.

Мейвис завъртя шишето и то се падна между Найл и Стеф. Те се спогледаха и отказаха веднага. Не може да се целунат! Те са брат и сестра. Все едно аз да се целуна с Хари или Луи. Добре де, ако бях по пийнала, бих го направила, защото те са супер готини. 

-Ооо, хайде!-извика Сарина.-Загубеняци!-продължи да ги насърчава. Те се дърпаха поне две минути, когато рижото момиче избута главите им една до друга и те нямаха къде да мърдат. Целуваха се десет секунди, когато аз ги разделих.-За това говоря!-Сара плесна с ръце и двамата си седнаха на местата.

В последствие Лиам и Зейн трябваше да се целунат, но те го направиха за една секунда, а после изхвърчаха по баните, за да си изплакнат устата. Мей и Дани също се целунаха, а Лиам се възбуди. 

-Дакота!-вдигнах поглед от краката си погледнах Луи, който ме извика.-Ще го направиш ли?-вдигнах вежда и той ми посочи шишето. Сочеше мен и Хари. Какво съвпадение. Погледнах в зелените му орбити. Застанах на колене, с което изненадах всички. Хаз направи същото. Щом Найл се целуна със Стеф, защо аз да не целуна Хаз? О, да, аз съм със Зейн. Но той беше мааалко пийнал и ми се усмихна окуражително, дано да не помни нищо утре!

Къдрокоското ми направи знак да се приближа. Кълна се, можех да чуя сърцето си, което заплашваше да излезе. Той сложи дясната си ръка на лявата ми буза и пръстите му докоснаха ухото ми. Кимна ми, след което ме целуна. Корема ми се преобърна и ръцете ми нетърпеливо намериха врата му, притискайки ни още повече. Не осъзнавах какво правя. Устните ми просто знаеха какво да правят и в момента копнежа ме водеше. Вярно са казали хората, че грешното е най-сладко. Устните му се разделиха, когато наклони главата си, давайки ми по-голям достъп. Когато езиците ни се докоснаха, изтръпнах за няколко секунди. Но тогава осъзнах какво правя и че имам гадже. Не официално, но все пак. Но пък той изглежда няма против. Какви ги говоря?! Дръпнах се.

-Това беше...-гласът на зеленоокия беше дрезгав, а очите-тъмни.

-Горещо!-допълни Луи и го видях как тръска ръката си. Несъзнателно се усмихнах и се върнах на мястото си.-Минута и половина. Не вярвах, че ще свърши скоро.-засмя се той. Минута и половина? Леле! Погледнах Найл, който сякаш ми казваше "Имаме много да говорим!". Зейн пък, който седеше от дясната ми страна, се наведе до ухото ми, карайки ме да настръхна.

-Беше добра, Кат.-прошепна ми. Да, очевидно е пиян. 

Другите продължиха с играта, но аз не се паднах повече с никой, за което съм благодарна. Все още бях в шок.