Избърсах очите си и отново се завих през глава. Цял ден лежах и плаках. Отпращах всеки, който се опитваше да влезе. След училище се сдърпах със Зейн, отново. Но този път всичко мина граници.

-Да се прибираме-казах на Стеф и двете тръгнахме.

-Толкова си задръстена, Дакота.-чух Зейн и спрях на място. Завъртях се на пети и тръгнах към него. Минах петте метра и го блъснах назад.

-Какъв ти е проблема?!-извиках и отново се приближих. Опитах да го блъсна за втори път, но той хвана ръцете ми.

-Ти си ми проблема! Щом дойде и всичко се обърна с главата надолу!-извика на свой ред той и затегна хватката си около китките ми.-Не заслужаваш да бъдеш осиновена!-той прошепна с цялата злоба, която човек можеше да има в себе си. Добре, това наистина заболя.

-Кучи син!-измъкнах ръцете си и бях готова да го ударя, но Лиам и Хари ни дръпнаха далече един от друг.

Изритах Хари в коляното, а той се сви и ме изпусна от хватката си. Бяхме само петимата, а за Стеф беше изключено да ме задържи.

-Ей!-вика на Луи ме спря точно, когато щях да зашлевя Зейн. Той и Найл дотичаха до нас, а аз се обърнах и тръгнах към имението.

Чух как вратата на стаята ми се отваря, но все пак не се отвих. Най-вероятно минаваше полунощ. Усетих, че леглото ми поддава на една страна. Не беше Стефания, тя бе лека, а натиска сега-голям. Одеялото се надигна, а аз светкавично затворих очи.

-Знам, че не спиш.-усмихнах се и се изправих. Хари ми подаде кутия със сладолед и супена лъжица. Засмях се.

-Мерси-гласа ми бе пресипнал. Не съм си представяла, че някой ще ми носи сладолед в 00:30ч. Усетих капка върху главата си погледнах нагоре. Още една падна на челото ми.-Какво?-момчето също насочи погледа си нагоре. Очевдно нещо от годния етаж капеше.

-Това е банята на третия етаж.-той сбърчи вежди.-Трябва да събудим мама и татко.-той се изправи, а аз вървях след него със сладоледа и ядях, колкото мога повече.

Стигнахме пред тяхната стая и влязохме. Той застана над майка си и започна да друса рамото ѝ.

-Харолд? Дакота?-жената се изправи и разтърка очите си.

-Майко, в стаята на Кат има теч. Не може а спи там-какво? Трябваше да спя при Найл? Щеше да е интересно, когато се събуди.

-Не тревожете другите. Нали в стаята ти има разгаваем диван? Лягайте сега, утре ще извикаме някой да го оправи.-в стаята на Хари? Сбърчих вежди, но кимнах.

Минахме през стаята ми и взехме възглавници.

-Ти нали нямаш против? Имам предвид, майка ти просто го каза и...-не можах да довърша.

-Първо, тя е наша майка. Второ, успокой се, нямам против.-вдигна рамене и отвори вратата на стаята си и ми направи път да мина.-Освен, ако не смяташ да ме изнасилваш.-засмяхме се.

Оставих вече почти разтопения сладолед на земята до дивана, за да го оправя за спане. Нагласих възглавниците и взех подаденото ми одеяло. Седнах и взех отново студеното изкушение. Хари ме изгледа, а аз загребах. Той изтича до мен и обърна ръката ми, така че лъжицата да е към него и изяде сладоледа. Погледите ни се срещнаха, докато той облизваше останалото. Извърнах поглед и се прокашлях.

-Да си беше видяла лицето!-той се засмя и се хвърли на леглото си. Извъртях му очи и довърших шоколада. Легнах и се завих. Добре, поне мислите ми бяха разсеяни.

***

Аз и Стефания чакахме вече половин час за банята. Всички бани бяха заети, а Луи само се бавеше.

-Луи! Излизай!-извика му тя, но той започна даже да пее.-Престани да пееш!-отново крещеше и чухме спиране на вода.

-Жено, когато съм в банята освобождавам две неща: топките ми и душата си.-изкривих лицето си, а той се засмя и мина покрай нас.

Стеф изтича към банята, но се подхлъзна на мокрите плочки и започна да се смее, вместо да плаче. Наистина беше смешно, всъщност. Отидох да ѝ помогна, но тя бутна и мен. Извиках, защото ударих ръката си, но не беше нищо сериозно. Скоро всички дойдоха и пратиха Найл да ни помага, за да не се намокрят те. Чухме звънеца. Кой мοже да е толкова рано?

-Дакота? Може ли за малко?-Хари ме повика от стаята си. Помислих,че съм забравила нещо и изтичах преди да закъснея.

-Защо я повика?- щом чух Малик, веднага обърнах крачка, нο Хаз ме дръпна за лакетя. Бутна ме в стаята и той излезе, след което чухме как заключва.

-Вие няма да излезете, докато не се помирите!-извика ни той.-Има храна в гардероба, приятно прекарване!-тропнах ядосано с крак и се хвърлих на леглото.

-Предлагаш ли ми се или какво?-присвих очи в посока на перчема, а той се обърна и опита да отвори прозореца, но само, за да разбере, че е заключен.-Имаме три варианта: да се помирим; да се избием или да оползотворим времето си в нещо приятно и за двама ни.-Направих погнусена физиономия.

-По-добре си дръж немъжествените работи в гащите!-изсъсках му, а той беше готов да ми отвърне, но реши, че няма смисъл и тръгна към банята.

Аз отидох до гардероба и го отворих. На рафта над закачалките имаше чипсове и няколко шоколада. Взех един чипс с копър и сметана. Върнах се на леглото и ги отворих. Мислех, че въздуха е безплатен, докато не отворих пакета. Може би само 20% беше пълно. въздъхнах и си взех от хрупкавото изкушение. Станах и започнах да ровя из завивките, за да намеря дистанционното. След като го открих, пуснах телевизора и напълно игнорирах Зейн, който пускаше хапливи коментари.

Чипса свърши и аз отидох до тоалетната. Обаче шибаняка Малик не беше пуснал седалката и аз цопнах вътре. Изпищях се. Наистина силно. Оправих се набързо и излязох бясна.

-Защо не си сваляш седалката?-извиках му и той се засмя гръмко.-Не е смешно!-тропнах с крак и се приближих към него, докато той се изправяше от земята.

-Винаги ли трябва да си толкова досадна?-застана на крачка пред мен, а аз зяпнах.-Да, досадна.-отговори на въпросителната ми физиономия.-Но пък си сладка, когато се зачервяваш от яд.-подсмихна се, а аз сведох поглед. Исках да го забия в стената и да млъкне веднъж за винаги.-Погледни ме!-изсъска, а щом вдигнах глава, видях, че е на няколко сантиметра и осъзнах колко по-висок е от мен. Достигах до рамото му. Като се замисля, Хари и Лиам са по-високи от него. Боже...трябва да нося по-високи обувки, за да не приличам на джудже до тях.-Защо ме зяпаш?-присмя се, а аз сбърчих вежди.

-Не те зяпам! Мислех за нещо-измърморих, като не прекъсвах очния ни контакт.-Ужасен си, знаеш ли?-наистина го мислех. Нямаше шанс да се помирим, така че няма смисъл от това да ни заключват заедно.

-Знам.-наведе се към мен, а аз дръпнах главата си назад, слагайки ръце на гърдите му, за да го избутам, но той ги махна, някак светкавично и сложи своите на гърба ми, притискайки телата ни. Размърдах се, но имаше здрава хватка. Пусна ме с едната си ръка, само, за да я сложи на врата ми. След което не осъзнах как ме е целунал, а аз му отвръщам.

-