-Дакота! Ди!-разпознах гласа на близнака ми и отворих сънено очи. Той ми се усмихваше, а след това показа календара на телефона си.-Честит ни рожден ден!-той се хвърли върху мен. Тринадесети септември, нашият седемнадесети рожден ден.

-Чувствам се стара...-измрънках и му направих място да легне до мен, а той се уви като остави само носа си отвън. Засмях се, а миг по-късно вратата се отвори.

Клариса и Бен влязоха с две големи кутии.

-Честит рожден ден!- седнаха в края на леглото и Найл се показа. Прегърнахме ги.-Оправяйте се за училище.-Клар целуна челото ми и двамата излязоха.

-Чу жената, вън!-посочих му вратата, а той ми се изплези. Взе кутията със своето име и излезе.

Извадих бледожълт пуловер на бели раета и бели дънки. Махнах топлата пижама и бързо се облякох. Дрехите бяха студени и аз потреперих. Сресох се и излязох от стаята, като преди това взех черната раница.

***

-Защо днес сте толкова щастливи?-беше часа по физическо. Сбърчих чело, Луи не знаеше, че днес имаме рожден ден? Найл поде да отговори, но аз го спрях.

-За него няма причина. Аз просто се сетих как счупих носа на Малик.-чернокосият присви очи и без да се усети се хвана за носа, което породи смях у мен.

-О, да! Тогава разбрах, че си кучка.-извъртях очи.

-По-полека, fuckboy!-вдигнах ръка, а той понечи да каже нещо.

-Млъкнете и двамата!-скастри ни Лиам. Хареса ми прякора, който съвсем случайно ми хрумна. Определено щеше да свърши работа, но е въпрос на време и той да ми измисли нещо.

Изправих се от пода и тръгнах към съблекалните, за да взема шишето си с вода. Отворих червеното шкафче и взех синята бутилка, отпивайки няколко пъти.

-Лиам ме прати да се помирим.-гласа на Зейн ме накара да подскоча леко.-Честит рожден ден, между другото.-след това излезе без дори да му благодаря.

След около петнадесет минути излязох, защото звънеца беше бил. Казах на Стеф, че ще съм до тоалетна и да ме изчака отвън. Оставих раницата на плота и се погледнах в огледалото. Наплисках лицето си два пъти и вдигнах поглед. Спрях го на двата чифта обувки, които можех да видя под вратата на една кабинка. Загледах се и видях, че едните са мъжки, а другите-женски. Поклатих глава и Стеф влезе.

-Не можах да изчакам. Нат мина и щях да полудея!-Стеф влезе бързо в тоалетните, а аз ѝ посочих кабинката. Тя изглеждаше объркана, но след няколко секунди усмивката ѝ нарасна.-Зейн? О, Боже, не мога!-тя започна да се смее, а аз видях как Малик излиза от кабинката. Погледа ми се разшири, когато видях как закопчава колана си, усмихвайки се. Не го ли беше срам? След няколко секунди и едно червенокосо момиче излезе, оправи косата си и намигна на чернокосия. Местих погледа си от вратата на момчето.

-Какво, по дяволите, правиш в женската тоалетна?-въпроса ми беше тъп. Повече от ясно е какво прави тук.

-?-извъртях очи.

-Знаеш ли, току-що ми хрумна още един прякор за теб.-едва не се разсмях.-Ти си Happy.-кимнах сама на себе си, а Стефания отново се засмя.

-Тя е права, Зейн. Всеки се бодва с теб.-Стеф излезе, все още, смеейки се. Малик стисна устни, защото усмивката му беше спаднала. Очаквах някакъв злобен коментар.

-Само, защото днес имаш рожден ден, няма да ти отвърна. Иначе си умирам да ти кажа новия ти прякор.-той се приближи към мен и спря на няколко сантиметра. Сведох поглед и го избутах от мен. Какво си позволява?

-Ти наистина си Fuckboy. Сваляш всичко живо-поклатих глава и взех раницата си. Погледнах се в огледалото, за да видя подлата му усмивка.

-Свалям и неодушевени предмети. Мога да свалям рокли, сутиени, бикини, своите панталони.-отворих устата си. Всичко ли обръщаше в нещо извратено?-3.alle.bgНо знаеш ли какво най-много обичам да свалям?-не ми казвай! Щеше да е нещо ужасно. Общо взето като всичко, излязло от устата му.

Той забеляза изражението ми и се засмя. Застана зад мен и облегна лявата си ръка на мивката, спазвайки малка дистанция. Сложи един кичур зад ухото ми, докато аз се опитвах да го избутам от себе си. Не ми се мислеше какво би направил, ако не го бях сритала. Излязох със зачервени бузи, от страх, срам и гняв. Позволяваше си твърде много, а аз нямаше да го търпя.

Влязох в стаята, в която се предполагаше, че трябва да имам математика. Нямаше никой, освен Хари. Най-накрая някой нормален.

-Какво ти е станало?-попита ме, а аз вдигнах вежда. Какво има предвид?-Бузите ти изглеждат сякаш някои ти е казал, че си секси.-знаеше, че съм срамежлива и определено това, което каза има смисъл. Вдигнах рамене и заех чина най-далече от неговия.-Да не би да си си хванала гадже?!-усмивката му нарасна. Леле, той е наистина любопитен.

-Какво? Не!-веднага отрекох. Не можех да му кажа какви ги върши Зейн. Телефона му извибрира и се чу силно, заради дървената повърхност, върху която седеше. Къдрокосият го прочете и усмивката му спадна. Погледна мен, а след това отново телефона си.-Какво?-попитах, а той отговори с "нищо", след това прокара пръстите си по екрана, очевидно, пишейки нещо.