-Слез от мен!-извика брат ми щом аз скочих на гърба му, а той едва не падна. Обаче и той не издържа и се засмя на детското ми поведение. Бях щастлива. Официално, вече сме Томлинсън.

Единственото, което помрачаваше деня ми -Малик, който задължително трябваше да дойде на разходката ни в гората. Този човек няма ли си къща? Защо винаги ходи след доведените ми братя?

-Слез от брат си. Виж как му се огъват краката!-издишах въздуха в дробовете си, за да се успокоя. Ако днес не беше толкова важен ден, щях да го бутна в някое дърво.

-Найл! Пусни ме!-започнах да се дърпам, но той държеше бедрата ми и аз не можех да сляза от гърба му. Наистина имах желание да изкормя Малик.

-Обещай, че няма да правиш нищо и ще те пусна.-обещах и стъпих на земята.

Клариса и Бен вървяха напред и не ни обръщаха внимание. Хари, Луи, Стефания и Лиам обсъждаха нещо разпалено и също не им пукаше. Продължихме по тясната пътечка, но пред нас се откри голямо дърво, което препречваше пътя ни. Явно от бурята предна вечер беше паднало.

-Така, ние ще минем първи, за да видим как да го прескочим!-каза на висок глас Клар и стъпи на един дебел клон. Бен я поддържаше и изглеждаха толкова сладки.

Стеф беше следваща, като Найл ѝ помогна, защото бързаше да мине от другата страна. Последваха ги Луи и Хари. Избутах Зейн на десет метра, за да не ме събори. Хванах се здраво и отскочих от земята. Преметнах левия си крак и огледах. Беше високо! Протегнах се и хванах клона над мен. Имах чувството, че се намирам в джунгла. Изправих се и погледнах надолу към Малик, който се опитваше да се качи. Засмях му се, а той ме погледна тъпо. Извъртях очи и клекнах отново, за да му подам ръка. Той ме изгледа преценително.

-Няма да те чакам до утре, другите вече тръгнаха!-казах му и най-накрая се примири. Пое ръката ми и му помогнах да се качи до мен. Сърцето ми щеше да изскочи, когато погледнах в очите му. Не ни деляха никакви сантиметри или дори милиметри. Мразя го, но да съм толкова близо до момче е някак странно.

-Ей, любовниците, по-бързо, ако може!-извика ни Хари и аз осъзнах, че досега се бяхме гледали като гръмнати. Зейн поклати главата си и сложи ръка на рамото ми. О, не! Само да е посмял! Той ме бутна назад и аз полетях към сигурно контузване. Отворих очи и разбрах, че нищо не ме боли. Обърнах внимание на ръката, която усещах да стиска задните ми части. -Зейн!-гласа на Хари прозвуча близо до ухото ми и аз се съвзех, осъзнавайки, че съм в ръцете му. Той...ме беше хванал?

Пусна ме да стъпя на земята, но ръката му не се отделяше от мен. Погледнах го многозначно и той се отдръпна, тръгвайки след Луи и Стеф.

-Шибано копеле!-блъснах Малик в дървото щом вече беше слезнал.

--изпука гърба си и започна да се приближава.--облиза устните си.-п-разбрах, че говори за и побързах да настигна брат ми. Скръстих ръце и забих поглед в клонките по сивата пътечка. Той го правеше, за да ме плаши и успяваше. Обърнах се и го видях в обикновената му светлина-уверена походка и самонадеян поглед.

Заговорих се с Найл и донякъде ми помогна да забравя изказването на чернокосия. Всеки път щом си спомнях думите му настръхвах. Така ли ми го връща? Е, за сега успя да ме изплаши, да видим докъде ще стигне.

Честно, на няколко пъти тъпите дървета около нас шумоляха, а аз си мислех, че мечка или някое друго диво животно. Половин час по-късно решихме да се прибираме, защото Стеф се измори, а и имахме домашни, които никой от нас нямаше да пише, най-вероятно.

-Хей, Туикс, ние отиваме в Лиам. Техните ги няма и ще се съберем само ние. Вие как сте? Имате ли против да дойдете?-Луи застана пред нас и ни погледна. Найл вдигна рамене.

-Имаме домашни. Найл май си ги написа, аз ще си прибирам.-казах и чух доволната въздишка на Малик. Идиот! Все пак бях излязла от колата и казах на Клар и Бен да ме изчакат, защото ще се прибера с тях

Изведнъж Стефания започна да ме дърпа към входната врата на имението на Семейство Пейн.

-Няма да ги изтърпя всички, така че тръгвай.-погледна ме с умоляващи очи.-Чао, мамо, тате!-извика им и колата потегли.

-Ама аз исках вкъщи!-тропнах с крак, но тогава осъзнах как нарекох "Лабиринта" на Томлинсън. Погледнах към Найл, а той ми кимна успокоително и се усмихна.

Стеф продължаваше да ме бута и аз се пързалях по паркета, на няколко пъти щях да се пребия. Накрая тя ме бутна на дивана и аз разбих лицето си в една декоративна възглавничка. Чух гласа на Зейн, но не успях да разбера точно какво казва. Знаех, че не е нищо хубаво. Изправих се и седнах в края. Лиам отиде до кухнята, очевидино, и се върна с табла със седем чаши кола.

-Кой задава първи?-Найл попита. Само аз ли не разбрах какво правим? Огледах се объркано и той забеляза това.-Играем на черно-червено.-кимнах и разбърках тестето карти, което ми беше подадено.

Скоро всички започнаха да си задават предизвикателства, кои от кои по-ужасни. Предизвикаха Харолд да си изправи косата, но, Слава Богу, той изтегли черна карта. Не исках да го виждам с права коса. Би било странно и смешно. После Лиам зададе на Луи да отиде до съседката по боксерки и да пита за презерватив, защото е спешно. За негов ужас, той изтегли червена карта, а ние наблюдавахме как старата госпожа гони синеочкото с точилка и крещи "Извратеняк!". Не се бях смяла така от доста време.

-Дакота-смеха ми секна и аз погледнах тъпака срещу мен.-Изиграй стриптийз на Лиам, пред нас.-и двамата с брюнета се задавихме.

Посегнах с трепереща ръка към тестето. Взех картата и се молих да не е червена. Обърнах я. Черна боя. Отпуснах се успокоено на килима.

-Мой ред е!-о, Зейн, ще ти го върна тъпкано.-Зейн, любов моя,-сложих кавички и той извъртя очи.-измий си зъбите с четката за тоалетна.-усмихнах се наполовина, другите се смееха на ситуацията. Пейн даже ми даде пет. Малик изтегли черна карта и я хвърли към мен.

Изплезих му се, а той вдигна вежди. Продължихме с тази игра до към десет, но ни се наложи да тръгваме, защото утре е вторник. Добре, това беше един интересен ден.