Огледах се за телефона си, но не го намерих.

-Хора, аз съм си забравила телефона долу. Ще отида да попитам дали са го виждали.-казах им и излязох от апартамента, заслизах бързо по стълбите.

Изкушавах се да се спусна по парапета, но знаех, че има камери. Отидох до жената на рецепцията и ѝ казах, а тя отвърна, че преди час са ѝ го донесли. Взех телефона си и се върнах при другите. Странно, нямаше никой. Чувах смеховете им, така че сигурно са по стаите.

-Найл!-повиках го и натиснах дръжката на вратата на стаята му със Зейн. Отворих я и изпищях. Телефона падна от ръката ми и аз се обърнах с гръб.-О, Боже мой!-повтарях си бързо.-Съжалявам!-брат ми не беше в стаята. За сметка на това там бяха Малик и Пейн, по боксерки, прегръщайки се.

-Ей, Дакота, успокой се-Лиам хвана рамото ми и аз се отдръпнах.-Знам как изглеждаше, но нека ти обясним, окей?-обърнах се, избягвайки да ги поглеждам.-Прегърнахме се, защото Зейн е спечелил онлайн конкурс за рисунка. Извика ме и аз се зарадвах. Ние така си спим, така че, моля те, не прибързвай!-обясни на един дъх брюнета.

-Къде е Найл?-попитах, заобикаляйки. Зейн го е направил с Хари и Шейли, какво му пречи да го направи и с Лиам. Боже! Те са в стаята на брат ми, ами, ако и той участва?!

-Той отиде със Стеф до магазина за още храна.-кимнах и понечих да излизам.-Остани да го изчакаш?-рече и аз го изгледах невярващо. Идеше ми направо да го попитам дали да не се присъединя. Иронично, разбира се.-Добре, това е неловко. Зейн, кажи нещо!-обърна се към чернокосия, който все още си седеше там и изобщо не му пукаше.

-Аз какво съм виновен, че тя влиза без предупреждение и си прави прибързани заключения?-присвих очите си и тръгна към него, за да го пребия, но две ръце ме спряха.

Изръмжах и се обърнах към близнака ми.

-Какво става тук?-сбърчи вежди.-Защо те са в такива...тоалети? Ти защо си при тях?-огледа трима ни.

-Дойдох да те търся, но явно в грешния момент.-Малик се приближи ядосано към мен, също, както и аз исках да го убия преди малко.-Да извикам ли някое момиче?-изсъсках му и той се дръпна рязко. Никой не ни беше чул, за щастие.

Малик излезе бесен от стаята и бях сигурна, че отива към Хари.

-Какво толкова му каза? Никой не може да го ядоса така бързо.-засмя се Лиам и тримата излязохме от стаята. Той взе подадените му от Луи дрехи и ги навлече. Дрехи за спане, предполагам.

-Имам си начини.-казах му и чухме крясъци от стаята на синеокия, където в момента явно се караха Зейн и Хари.

Добре де, изпуснах се, че съм ги чула. Всички отидохме в хола, докато те продължаваха да си крещят. Опитахме се да говорим и да ги игнорираме, но беше трудно. Най-накрая Стеф ги изгони от стаята и всеки се прибра по своята. Аз разпънах дивана и го оправих за спане, докато къдрокосия седеше и се цупеше. Сега сърдит ли ми е или какво?

Вдигнах одеялото и се мушнах под него, завивайки се плътно. След около пет минути, зеленоокия също легна.

-Как си разбрала?-изведнъж ме попита.

-Чух ви. Спокойно, няма да кажа на никой. Колкото и да искам да злепоставя Малик. Не съм казала и на брат ми.-обясних.-Не съм толкова гадна.-добавих.

-Аз го знам, но той се закани да ти направи нещо. Бесен е.-чух прозявката му и как се приближава.

-Аз ще отвърна. Не може да ми направи нищо, ако не иска всички да разберат-нямаше да кажа на никой, дори да ми направи номер. Не съм кучка или нещо подобно.-Прочети ми нещо от онова списание!-казах изведнъж и се обърнах към него. Той ме погледна изненадано.-Не мога да заспя, не ме гледай така.-скастрих го и той взе списанието в ръце.

-Сигурна ли си?-кимнах и той овлажни устните си.-Влязох в стаята на шефката ми. Тя лежеше на леглото с кралски размери, по прозрачна черна нощница. Русите ѝ коси бяха разпиляни по възглавницата. По дяволите, тя беше секси!-следях емоциите на лицето му. Четеше разпалено, но тихо, за да не го чуе никой, освен мен.-Качих се върху леглото и красавицата се събуди, поглеждайки ме объркано, но след това похотта надделя и тя ме обкрачи. Вдигна ръцете ми над главата и ги притисна към таблата. -Хари се прокашля и продължи.-Раздвижи бедрата си и ме целуна със цялата страст, която можеше да използва. Потърка четала си срещу моя, карайки ме да изстена в устата ѝ. Усетих как се усмихва и повтори движението си още няколко пъти. В този момент, бях сигурен, че идването ми в имението, не е било грешка. И когато свърших сто пъти през тази седмица, също допринася.-Сто пъти? Подсмихнах се, а той се размести. Охо, Хаз...-Точка. Това е.-той изпъшка.-Признавам, че е по-възбуждащо, когато го чета на някой друг.-прокашлях се.-Не ми казвай, че не си се възбудила, Дакота!-извъртях очи към него.

-Това е аматьорско.-той изсумтя и аз зарових глава във възглавницата си.-Да не намокриш чаршафа, Хари-усмихнах се,а той се изправи, тръгвайки към банята. Какво, по...?!

-Дакота...-някой ме побутна и аз измрънках нещо. Отворих очи и ги срещнах със зелени. Осъзнах, че сме толкова близо. Краката ми са увити около единия негов. Отдръпнах се рязко и без да се усетя го бях ритнала.-Просто исках да те събудя!-изпъшка той от земята. Извиних се и станах.-Не ме пускаше да стана.-засмя се.

-Съжалявам...свикнала съм да прегръщам брат и изобщо, както и да е!-влязох в банята и наплисках лицето си.

Почукване по вратата ме накара да отключа и отворих вратата. Малик.

-Девствен плъх.-изсъска ми и ме избута, а да влезе.

-Наебан играч.-повтаряхме обидите си от самолета. Май това щеше да ни се превърне в поздрав.

Треснах вратата и той я заключи.

-Такива сте бебета!-Лиам, който седеше отдясно на мен ни беше чул и сега клатеше глава. Подскочих леко, не знаех, че е там.-Защо се мразите толкова?-попита ме и аз вдигнах рамене.

-В часа по физическо си разменихме няколко думи, после му счупих носа и така.-усмихнах се при спомена на кървящото му лице.-Той е детето. Всеки път започва някакъв безмислен спор-отдалечих се от вратата и тръгнах към машината за вода.

-Не му обръщай внимание и ще престане.-посъветва ме брюнета.

-Не. Мразим се и е неизбежно да се караме-обясних и седнах на вече оправения диван. Завързах разговор със Стеф и Уалия, които бяха дошли току-що.

Вратата ни се отвори и там седеше Клариса. Автоматично се засмях, когато си спомних как на обяд предния ден, Луи я заля със сока си, без да иска.

-Деца, след пет часа сте на училище, ще спите в самолета. Побързайте!-скочих и огледах всички-оправени и готови за тръгване, а аз още си висях с пижама.

Влязох в стаята на Найл, където той тъкмо вадеше мои дрехи. Кимна ми и аз съблякох пижамата си, той я прибра и излезе от стаята. Беше извадиш мастилено син пуловер с някакви бели шарки. Облякох го и нахлузих черните дънки. Завързах обувките си и приведох косата си в някакъв вид. Не ми се наложи да взимам куфара, защото Бен го задърпа.

Вкарахме багажа в колата и се качих в минивана, който беше нает. Все пак колите ни бяха останали на летището, когато дойдохме. Вълнувах се, днес беше осиновяването.

-Забавлявахте ли се?-Клар се обърна към нас и аз и брат ми кимнахме, усмихвайки се.-Радвам се. Нямаме търпение да станете наши деца.-стиснах ръката на близнака ми, за да не се разплача.

-И ние нямаме търпение. Нали, Ди?-кимнах отново.

Не ме беше наричал така от доста време. Зарязах сълзливите теми и спомените от предната вечер и разказа в списанието обзеха ума ми.