-Така...-гласа на Бен проехтя в тихата кухня. Петък, вече беше петък. Цяла седмица без да проговоря на брат ми, Луи, Хари и Стеф.-С Клариса решихме да отидем на малка почивка за уикенда. Да се сближим още малко преди осиновяването в понеделник.-щом чух новината за понеделник, изпуснах вилицата в чинията и всички погледи се насочиха към мен.

-И-извинявам се. Изплъзна ми се...-пророних и я оставих, слагайки ръце в скута ми. Значи все пак държа извинение на Найл.

Чух как Луи и Хари си дадоха пет зад гърба ми. Погледнах близнака ми, а лицето му представляваше "Нали ти казах!".

-Няма нищо. Тръгваме утре сутрин. Хотела е резервиран. Луи, Харолд, Стефания, Дакота, Найл, Лиам и Зейн ще бъдат на четвърти етаж, а ние на петия в един от апартаментите.-зачудих се защо Лиам и Зейн ще идват. Целта беше да се сближим като семейство.

-Аз си отивам в стаята. Оценявам всичко.-казах им, докато затварях миялната машина и хукнах към втория етаж.

Не мога да повярвам, ще ни осиновят. Прокарах ръка през косата и две секунди след като влязох в стаята на Найл, самият той влетя през вратата, а аз бе да се замислям скочих на врата му. Мисля, че се бях разплакала още, когато се качвах по стълбите.

-Съжалявам.-прошепнах му и усетих как кимна. Бях се увила около него като някаква лияна и не исках да го пускам.

-Разбирам те.-най-накрая се отделих от него и той ме пусна на земята, сядайки на леглото си.-Предполагам трябва да си събираме багажа.-посочи ми стаята ми, а аз му се изплезих, влизайки в нея.

-Защо Зейн и Лиам ще идват?-попитах като се подадох през вратата.

-Няма да са само те. И родителите им също. Просто ще бъдат в един апартамент, за да спестим пари.-обясни ми и аз кимнах.-Не ги харесваш, нали?-забелязва ли се? Естествено, аз счупих носа на Малик.

-Ноуп.-затворих куфара си и въздъхнах. Уморих се да го пълня с...всичко, всъщност.

***

На следващия ден ми идеше да се разкрещя, когато научих, че ще съм в двувратката на Зейн. Щях да пътувам с него и Лиам. Найл се опита да заеме мястото ми, но нямаше време, защото Стеф се успа и закъснявахме за полета. Едва не се ударих, когато влизах на задната седалка.

Имаше половин час до летището, през който планирах да счупя стъклото и да избягам. Пейн и Малик само пяха и се смееха, докато аз се опитвах да се съсредоточа върху учебника по химия. В този момент изникна образа на Зейн, когаот ме нарече девствен книжен плъх. Отново се ядосах и започнах да чета отново.

-Гледай си пътя!-изсъсках на чернокосия, когато не преставаше да ми хвърля погледи и да се смее след това.

-Не бъди лоша, коте.-ухили ми се, а аз останах с виснало чене. Стисках и отпусках юмруците си, опитвайки да се успокоя.-Да не се ядоса?-направи тъжно личице преди отново да избухнат в смях.

-Ако държиш на косата си, няма да ме ядосваш.-бях сложила лактите си на двете предни седалки, издишайки във врата му.-Ще ти отрежа косата, когато заспиш, ясно ли ти е?-върнах се обратно на мястото ми, а те ме игнорираха

Щом колата спря, изчаках търпеливо Лиам да слезе и ме изненада, когато ми помогна изляза. Хвърлих му странен поглед, а той вдигна рамене. Най-накрая са решили да не се закачат. Явно косата на чернооокия е доста важна за него.

Стеф ме хвана под ръка и ме издърпа към линията за багаж.

-Толкова се радвам, че ще сме в един апартамент всички деца!-всъщност, на четвъртия етаж имаше апартаменти, както и на петия.

-Защо се радваш?-вдигнах вежда и се усмихнах.

-Скъсах с Нат. А в компанията на всички ви,ще се чувствам по-добре.-тя кимна на себе си и отидохме при другите, където те вече даваха паспортите си, чакайки ни а минем през проверките.

Свалихме обувките си и горниците си. Първо минах аз, а след това тя. Всичко беше напред и ние седнахме, за да се обуем.

-Надявам се да си прекараме добре, дори със Зейн около нас.-изцъках, гледайки го пронизително в очите.

-Той е забавен. Просто не понася, когато някой му се противопоставя.-вдигна рамене, а аз кимнах.-Помирете се и ще видиш.-посъветва ме.

-Предпочитам да умра.-казах, когато минахме покрай него, а той ме ръгна в бедрата, карайки ме да стисна ръката му.-Идиот!-прошепнах му и го пуснах, влизайки в малкото бусче, което трябваше да ни превози до самолета през голямата писта.

Продължих да си говоря за всичко със Стеф. За мое удоволствие седяхме пред двамата брюнети и те ни се дразнеха, постоянно, правейки ни забележки. Стеф ми разказваше за случките си с Нат, като използваше кодово име "Натаниъл". Смеехме се наистина много.

-Веднъж...ох, Боже...-продължавах да се смея, докато се опитвах да разкажа история. Накрая така и не успях и се отпуснах назад, поемайки си въздух.-Защо скъса с Нат?-попитах я, а тя ме погледна.

-Не издържахме с това напрежение.-разбрах, че говори за тайната.-Не ти ли се е случвало а късаш с някой?-факта, че четиринадесет годишна има повече опит с момчетата от мен ме накара а изкривя фиизонамията си.

Изведнъж Зейн се обърна и ми се засмя, защото бях забравила да отговоря.

-Знаех си!-посочи ме,а аз посегнах към него. Той се скри и аз протегнах ръката си, дърпайки един косъм от перчема му, което го накара да изскимти.-Патка!-изплези ми се.

-Тъпак!

-Кобила!

-Гадняр!

-Зубърка!

-Двойкаджия!

-Девствен плъх!

-Наебан играч!-имах късмета, че последното му го казах толкова тихо, че никой освен него не го чу.

Седнах, доволна от реакцията му-зачервено лице и стиснати юмруци. Ухилих се, а Стеф ми намигна, бутайки рамената ни.Засмя се и аз вдигна вежда, усмихвайки се. Най-накрая последната дума да е моя. Ако си мисли, че може да ме върти на малкия си пръст-няма да стане.

След два часа, задника ми изтръпна и имах късмет, че най-накрая чакахме пред рецепцията за ключовете.

-Деца, има объркване.-Клариса въздъхна и се обърна към нас.-Вие сте осем-плюс сестрата на Зейн. Обаче стаите в апартамента са само три, за шестима. Някои двама от вас, ще трябва да спят на дивана.-погледна ѝ обходи всеки един от нас.

-Няма проблем. Мога да съм там със Стеф или Найл.-Вдигнах рамене, но никой от тях не изглеждаше доволен.

-Капризни хора...-Хари се засмя.-Аз ще бъда с нея.-вдигна ръка, а другите кимнаха съгласни.

Дадоха ми ключа. В асансьора влязоха Луи, Лиам, Найл, сестрата на Зейн и Стеф, заендо с целия багаж. По пътя нагоре по стълбите, Малик се опита да ме спъне, но вместо това спъна къдрокосия и аз побързах да изтичам нагоре, смеейки се. Нека му. Можех да чуя недоволните приказки на другите, които вече бяха горе, чакайки ни. Бях забрвила да им дам ключа.

Най-накрая се качих и сложих ръце на коленете си, дишайки тежко. Те едва ли не ми постлаха червен килим до вратата. Бяха нетърпеливи да влязат.

-Аз първа влизам за душ!-вдигнах ръка, преди, който и да е, да влезе в банята.

-Гледай си работата!-Найл се опита да ме избута, но аз го настъпах. Той се ухили и най-накрая ме пусна.

Оставих куфара си в стаята, където щеше да бъде брат ми и извадих принадлежностите за баня. Влязох в банята и заключих. Толкова дълго чаках това... Съблякох се и влязох в душ кабината, пускайки студената вода. Въздъхнах блажено при мириса на шампоана. Разтрих косата си, за да създам пяна, когато писък огласи апартамента ни. Ококорих се и веднага наметнах кърпа. Ами, ако на Найл му беше станало нещо?!

Отключих и излязох. Прекосих коридора и отидох в кухнята, където всички се бяха събрали около Зейн.

-Какво става?-попитах облекчена, че на брат ми му нямаше нищо.

-Защо, по дяволите, се къпеш със студена вода?! Знаеш ли как си опърлих ръката?!-изкрещя Зейн срещу мен, а аз сподавих смеха си. Във всеки апартамент, когато в единия източник на вода се пусне студена, от другия потича вряла. И обратното.-О, че се и смее?-погледна ме невярващо.

-Аз те предупредих, но ти все пак не ми повярва.-проговори Найл, а аз се върнах в банята, довършвайки душа ми.

Как ме дразнеше. Имах късмет, че с Хари щяхме да сме на дивана, а не с този примат. Що за гаден човек? Изръмжах ядосано, без да се усетя и изплакнах тялото си.