В главата ми веднага се зароди сценарий. Как това се оказва някой от доведените ми секси братя. Когато му отварям, той оглежда тялото ми и прехапва устна, след това ме целува грубо. И общо взето излиза,че той е лошо момче. О, хайде! Не съм единствената, която гледа прекалено много филми... Щом отворих, там седеше Клариса.

-Хей, миличка,-започна тя.-извинявай, че те прекъсвам, но исках да ти се извиня, че те засрамих на вечеря. И теб, и брат ти.-усмихна ми се.

-Не, няма нищо, наистина. Просто денят беше дълъг. Благодаря ви за това, което направихте със съпруга ви. Аз и Найл го оценяваме.-казах истината. Е, почти, наистина се засрамих долу, но както и да е.

Изненадващо за мен, тя ме прегърна. Щом се отделихме си пожелахме лека нощ и аз се върнах в банята. Умирах за един дълъг душ с много пяна.

Върнах се в душ кабината и пуснах гладката вода, никога, ама никога не се къпя с топла. Ужасно е! Докато брат ми е като гущер-дай му слънце и камък, на който да лежи. Той е така, защото в Ирландия нямаше много слънце и той си наваксва като се ври на бавен огън. И му харесва, което си остава загадка за мен.

Измих косата си два пъти с шампоана и сложих балсама да попива. През това време измих зъбите си. Изплакнах отново косата и тялото си, и бях готова да излизам. Увих се с тъмносиня кърпа, една наметнах върху раменете си и една за косата. Да, знам, това са три кърпи.

Излязох и в коридора беше светнато. Честно, очаквах да е тъмно и аз да бягам към стаята си от страх, но не. Явно брат ми се е досетил. Бързо се прибрах в стаята ми, а Найл вече се беше преоблякъл и разглеждаше някаква книга.

Отворих шкафа, където трябваше да е бельото, но това нещо тук не приличаше даже на парче плат. Имаше някакви бикини и изрязани сутиени, които изобщо не ми харесаха. Извадих някакви и се облякох бързо, сложих тениска и къси панталонки.

-Това трябва да се заснеме. Не виждам брат си често с книга в ръце.-направих си шега.

-Нито пък аз сестра си с къси панталони.-присмя ми се, а аз го замерих с декоративна възглавничка от дивана.

-Не е смешно!-изпувтях и легнах до него, заигравайки се с тенис топка, която започнах на хвърлям към стената и тя се връщаше.

-Колко мислиш, че ще се задържим тук?-това спря действията ми.

-Томлинсън изглеждат търпеливи хора. Давам им два месеца.-Винаги са толкова. Бързо сложих точка на тази тема и се заговорихме за друго. Напоследък имахме малко брат-сестра време.

***

Въздъхнах тежко. Още на втория ден и трябваше да ходим на училище?

-Дръж се мило,окей?-предупреди ме брат ми. Може и да изглеждам мила, но съм нова. А щом съм нова, ще има доста подигравки, а аз не мога да ги търпя. Често се е стигало до директор в предишните ми училища.

Кимнах му и той тръгна нанякъде с Луи и Хари. Щяли да го запознават с мъжката компания. Имаше много хора тук. Разбира се, че ще има, Дакота! Това е училище, не читалище.-засмя се подсъзнанието ми. Противно на очакванията ми, не се засякох с враждебни мъжоретки. Обаче, за съжаление, имах физическо. Насочих се към сслона. Вътре нямаше никой. Супер, щях да се преоблека на спокойствие. Влязох в предполагаемата женска съблекалня. Забелязах, че в една от кабинките имаше две женски чанти на пода. Ъх, окей, това е странно! Чух как отключват и веднага влязох в кабинката отдясно.

-Не мога да издържам още дълго, Стеф. Колко ще се крием още? През останалите четири години от гимназията?-сбърчих вежди. За какво говореше това момиче?

-Виж, Нат, не мога просто да обявя, че съм бисексуална. Нашите ще пощуреят.-Стефания е би? Интересно. Не бях си го и помисляла.

Започнах да се събличам и извадих спортния екип. Чуваха се още и още гласове, затова реших, че е време да излизам. Не исках, но се налагаше. Оставих раницата си в желязното шкафче и отидох в салона. Брат ми вече беше там...с Харолд, Луи и още две момчета. Охо, ето ги и Жерковете на училището. Приличаха на такива и ако съдим от погледите, които момичетата им хвърляха, най-вероятно не бъркам.

Като поздрав за добре дошли, треньора накара мен и близнака ми да тичаме три обиколки на салона. Не си говорихме, което бе малко странно, но и без това не можех да си поема въздух. На втората обиколка се предадох и легнах на земята. Не съм спортен тип и никога няма да бъда. Тренера хвана краката ми и ме издърпа настрани, за да не преча.

-Простено ти е днес, но няма да се повтаря повече.-каза ми той и аз кимнах, неспособна да говоря.

-Бързо се уморяваш, хъх?-едно от момчетата, които одеве видях дойде до мен. Кимнах за не знам си кой път днес. Като се огледах, всички бяха заети и той явно затова е дошъл.-Аз съм Зейн. А ти?-седна на известно разстояние от мен.

-Дакота.-подадох ръката си и той я стисна.-Значи вие сте известните в училището?-запитах и обърнах глава към него.

-Да, точно така. И брат ти може също да стане един от нас.-само да посмеят да го развалят!-И ти също.-добави, а аз едва не се изсмях.

-Виж, Зейн, оценявам поканата да бъда надута кучка, но смятам да откажа. И уризилите ли брат ми, не отговарям!-заканих се.

-Ооу, ясно! Ти си от онези девствени книжни плъхове, нали?-зямнах. Ама той какво си позволява?!

-Хъ, извинявай?!-той извъртя очи и стана, присъединявайки се към играта на останалите. Дали Хари и Луи са такива идиоти? Със сигурност.

Трябваше да играем на волейбол. Мразех го. Както и футбол, и всякакви спортове, всъщност. Имаше един плюс-щях да се възползвам да ударя Зейн в главата. Бяхме момичета срещу момчета, което беше добре. Винаги в часовете по физическо, независимо в кое училище, момичетата играехме волейбол, а момчетата-футбол. Общо взето те нямат опит и са една стъпка назад.

За мой ужас ми се наложи да бия сервиз. Приготвих се и ударих. Окей, това е най-силният удар, който бях правила. И Дами и Господа! Резултатът-Зейн на пода с ръка на носа. Усмихвах се, докато всички седяха над него и го питаха дали е добре. Найл дотича до мен.

-Нали щеше да си мила?-подхвана той, а аз извъртях очи.

-Той ме нарече девствен книжен плъх. Нямаше да оставя нещата така.-Ни не можа да се сдържи и се засмя.-Как е новата компания?-сключих ръцете си зад гърба ми и започнах да се клатя на петите ми.

-Оу, ъм,те са...надути. Да,това е думата.-този път аз се засмях.-Нещо интересно при теб? -не можех да крия от него.

-Чух Стефания да говори с някакво момиче. Те се караха и тя каза, че не може да признае на Томлинсън, че е би.-прошепнах и го погледнах в очите.

-Стига бе!-извика без да се усети.

Видях как Зейн дойде до мен и застана на няколко сантиметра.

-Какъв ти е проблема?-изсъска ми, а никой не смееше да се намеси.

-Махни се от мен. Цапаш ме с кръвта си.-усмихнах се и той се отдръпна, бършейки носа си с ръкава на червено-бялото си футболно яке.-Аз нямам проблем, ти си този, който има.-погледна ме невярващо. Кълна се,че с периферието си видях как някои снимат.

-Не ме познаваш. Не знаеш на какво съм способен.-вдигнах вежди. Това важи и за двама ни.

-Типичната заплаха на училищен побойник, двойкаджия и играч. Права ли си съм?-не въднъж съм попадала на такива като него и компанията му.

-Виж кой го каза,...-о, не, ако довърши това изеечение, кълна се, ще го изкормя. Къде е шибаният учител?! За щастие Найл се усети какво ще стане и бързо застана между нас.

-Стига!-погледна ме предупредително, а Хари издърпа Зейн на по-голямо разстояние от мен. Тайно ми даде пет и аз се ухилих.

Звънеца би и аз побързах да изляза от салона, след като вече се бях преоблякла. Стеф ме настигна. Тя беше по-малка. Защо изобщо беше в нашия час?

-Чух разговора ти с онази Нат.-казах й тихо, а тя въздъхна.-Няма да кажа на никой. Е, казах на Найл, но той не би казал на друг.-успокоих я.

-Благодаря ти, Кати.-Кати?! Що за ужасен прякор? Тя се изниза и отиде при приятелките.

Неусетно се бях усмихнала. Загърнах се по-хубаво с училищното яке. Беше досущ като тези на футболистите, но по-светъл нюанс на червеното. Ръкавите му бяха бели с две червени линии в края им, както и на яката.

-Това, което направи в часа по физическо беше страхотно!-женски глас ме накара да вдигна глава и видях отбора по лакрос. Това беше единственото момиче в отбора.-Аз съм Даниел.-подаде ръката си.

-Благодаря, аз съм Дакота.-отдръпнах се и всички момчета се представиха. Не запомних нито едно от имената им.

Къдрокосата направи знак и всички си тръгнаха, казвайки чао. Химия, един от най-гадните часове. Бях закъсняла с две минути, затова като влязох погледите се насочиха към мен. Найл го нямаше също. В същия момент някой ме бутна в гръб и аз се отдръпнах, а брат ми падна на пода.

-Добре съм!-скочи на крака, докато всички се смеехме.

Отидох до последния празен чин и се огледах. Нямаше кабарче на седалката, което е добре. Докоснах мястото, но не лепнеше. В старото ми училище бяхме залепили едно момче и му се наложи да сваля панталона си, за да стане. Седнах внимателно,за да не се окаже, че винтовете са разхлабени. Не успях да се отпусна до края на часа.

Само още един! Но най-хубавото време сега предстоеше-обяда. Чух някакви момичета да говорят за музикална зала и аз наострих уши. Не беше хубаво да се подслушва,но все пак успях да разбера къде е.

Избегнах всичко това "С кой да обядвам?" и отидох в залата. Защо брат ми ме остави сама? Мислех, че е само за първото междучасие.

Седнах на един висок стол, до който беше оставена китара. Оставих колата, хамбургера и картофките на пияното отдясно и грабнах китарата. Не можех да свиря и най-малко. Дръпнах няколко струни, но нямах ни най-малка представа какво правя.

-Това беше добър акорд.-този глас ме стресна и аз едва не си паднах от мястото. Погледнах наляво. Хари като мен седеше и ядеше тук.-И ти ли избегна столовата?-аз кимнах, а той дойде на стола до мен.-Защо никога не говориш около мен и Луи? Имам предвид, ако не беше караницата със Зейн днес, едва ли щяхме да чуем гласа ти в близкото бъдеще.-засмя, но се беше прав.

-Не ми се е налагало да говоря, предполагам.-Вдигнах рамене. Той не е лош като самовлюбения си приятел.-А ти защо избягваш столовата?-оставих китарата и си взех пакетчето с картофките.

-Защото всички говорят за предстоящия мач, а мъжоретките ми се натискат.-о, колко скромно. Той осъзна как звучи и се засмя. без да попита си взе от картофките ми, а аз го изгледах.-Снощи ти и брат ти доста се засрамихте от мама, а?-попита ме, а аз си припомних неловката вечер.

-Не че нещо, но си беше засрамващо.-засмях се още по-силно. Ами вие? Биологични деца ли сте им?-този въпрос ме човъркаше от снощи.

-Не, само Луи е. Аз съм от Англия, както и те, но както и да е. Стефания е от Ел Ей. Тя е латина, както обича да се нарича.-за Стеф бях забелязала, всъщност. Веднага си спомних за тайната ѝ.-А ти? Имам предвид кой град в Ирландия?-отворих устата си, за да отговоря, но чухме шум откъм вратата и аз веднага скочих, грабвайки нещата си. Скрихме се зад барабаните.

Надникнах да видя кой е. Четвъртото момче от известните и Даниел. Издадох някакъв погнусен звук, когато те започнаха да се целуват. Харолд пък една сдържаше смеха си. Без да иска удари ръката си и издаде силен звук, стряскайки гълъбчетата се заоглеждаха. Ние минахме зад пианото и успяхме да се измъкнем преди да са ни видели. Обърнах глава само, за да видя, че се бяхме озовали в столовата. Наистина? Заради много шум никой не ни забеляза, но аз все още се усмихвах като идиот.

След няколко минути звънеца би и ние трябваше да влизаме в час.