《Love Triangle (BG Fanfiction)》Глава двадесет и седма
Advertisement
Гледната точка на Мелъди:
Целувката с Джъстин и това, което ми каза преди нея все още бяха запечатани дълбоко в ума и сърцето ми. Изпитвам огромна радост от това, че най-накрая спряхме да се самозалъгваме и отново се събрахме. Чувствам се по-същия начин, по който се бях чувствала и през тези шест години, в които бяхме заедно. Смятам, че щастлива е меко казано описание. За жалост това, което и двамата не бяхме планирали беше появата на Тайлър, макар че бяхме в неговия дом. Не знам защо, но когато дойдох тук тази сутрин се почувствах като затворник. Усещах целувките и прегръдките му, но вече не бяха толкова хубави, колкото ги помня. В мига, в който Джъстин се появи и ми каза всичко това, вече нямах съмнение, че любовта ни е по-силна от всичко и ни е писано да сме заедно. Дори гневния и пълен с омраза поглед на Тайлър не можеше да спре съзнанието ми от това да връща лентата назад.
- Какво по дяволите става тук? – повтори въпросът си. Очите му се местиха между мен и Джъстин. – Мелъди, какво правиш? Как може да ми го причиниш?
- Хей, успокой се. – Джъстин се намеси и ме дръпна зад себе си. Благодарна съм, че го направи, защото имах чувството, че Тайлър щеше да ме убие на място.
- Ти не се меси! Заради теб връзката ни се разпада.
- Връзката ти се разпада, защото ти никога няма да можеш да я обичаш, така както аз я обичам. Тя е моя. Моя е от шестнадесет годишна и ще остане такава завинаги.
- Простила си му? След всичко, което ти е причинил с Ейвъри, ти си му простила? – Тайлър ме попита и сякаш не можеше да повярва, че това наистина се случва.
- Много съжалявам. Просто… не мога да спра сърцето си. То му принадлежи още, откакто се помня. – оправдах се, стараейки се да не се разплача.
- Чу я. Сега, ако не е проблем, ще си тръгваме. – Джъстин хвана ръката ми и ме задърпа към изхода, но преди да се усетя, Тайлър ме издърпа и ме притисна към себе си. – Пусни я!
- Мелъди, не можеш да си тръгнеш с него. Ти обичаш мен. Аз бях този, който ти помогна да се съвземеш след като той ти разби сърцето.
Advertisement
- Тайлър, няма да повтарям. Пусни момичето ми. – Джъстин процеди през зъби.
- Или какво? – Тайлър ме бутна зад себе си и се изправи срещу него.
Само след броени минути, Джъстин и Тайлър бяха на земята и се налагаха един друг. Вече не се притеснявах от това да се разплача. Не исках да се бият за мен, но все пак аз съм виновна. Не трябваше да се подигравам с чувствата им. Двамата понасяха юмруците си взаимно. Джъстин беше със сцепена устна и вежда, а от носа на Тайлър се стичаше много кръв. Не приличаше на обикновено спречкване за момиче. Джъстин направо го размазваше от бой. Знаех, че трябва да прекратя това, преди положението на Тайлър да се влоши и да се наложи да викам линейка.
- Джъстин, спри, недей. – казах със спокоен и тон и хванах ръката му.
Веднага се завъртя с лице към мен. Забелязах, че дишаше тежко, а кръвта, която се стичаше от сцепената му вежда беше тръгнала надолу по лицето му. Избърса я с дланта си и се изправи от Тайлър, който все още се мъчеше да стъпи на краката си.
- Изплаши ли се, принцесо? – попита ме и ме притегли в обятията си. – Никога не съм искал да ме видиш в тази светлина. – прошепна в ухото ми.
- Знам, но моля те, не го прави повече. – той кимна положително и направи опит да се усмихне, но болката в устната го спря. – Изчакай ме в колата. Обещавам, че ще дойда след десет минути. Не искам да оставям Тайлър в това състояние.
- Но Мелъди… - започна, но го прекъснах.
- Джей, моля те. Не повече от десет минути.
- Добре, любима. – каза и тръгна към колата си, която беше паркирана отпред.
Приклекнах долу до Тайлър и му помогнах да се изправи. Набързо изтичах до масата в градината, на която все още имаше салфетки от сутрешната ни закуска. Подадох му няколко, за да попие кръвта, която се беше стекла от носа му. Нямаше съмнение, че е счупен. Красивото му лице вече не изглеждаше толкова добре, но доброто му сърце щеше да компенсира липсата.
- Махни се от мен. – Тайлър ме изблъска от себе си и опита да му помогна се провали. – Колко пъти ти казах? Колко пъти ти повторих да не си играеш с чувствата ми, а?
Advertisement
- Съжалявам. Много съжалявам. Ти си страхотен и знам, че ще намериш правилното момиче, но това не съм аз.
- Би ли ми спестила изтърканата реч? – веднага замлъкнах след думите му. – Мислех, че си различна. Мислех, че това между нас е истинско. Мислех, че ще прекарам живота си с теб, Мелъди. Толкова много те обичах, че дори много скоро щях да ти предложа брак, нищо, че бяхме само в началото на връзката си. Ти, обаче се оказа като всички останали. Като останалите… курви, които преследват само парите ми.
- Не ми говори така. Може да съм залъгвала сърцето си, но никога не ми е пукало за парите ти. Аз не съм виновна, че го обичам.
- Не знам какво ти е казал, но много скоро ще осъзнаеш, че си допуснала най-голямата грешка в живота си като си се върнала при него. Той ще те нарани. Направил го е веднъж и ще го направи пак, мога да те уверя в това. Момчетата като него никога не се променят.
- Аз не искам той да се променя. Обичам го такъв, какъвто е. Да, допуснал е грешка с Ейвъри, но всички правим грешки. Аз направих грешка като си мислих, че ще мога да го забравя и започнах да излизам с теб. Наистина съжалявам, Тайлър.
- Не съжаляваш, Мелъди. Ти си една долна лъжкиня. Изигра ме, подигра се с мен и за капак на всичко се целуваш с бившия си в моя двор, в моя дом! – изкрещя.
Преди да успея да разбера какво се случва, усетих силна и пареща болка, която се разпростря по лявата ми буза. Главата ми се завъртя на една страна, а ръката ми се допря до удареното място. Той ме беше ударил. Тайлър. Винаги милия и добър Тайлър, който се страхуваше да не ме нарани, ми удари шамар. Болеше ме. Болеше ме, защото представата ми за него, че е перфектен, се беше разбила на парчета.
- Господи! – възкликна. – Мелъди аз…
- Не се доближавай до мен, никога повече. – казах и тръгнах към вратата, която щеше да ме изведе от тази проклета къща.
- Почакай, моля те! – извика след мен, но вече беше късно.
Изтичах разстоянието до колата на Джъстин със сълзи, които се стичаха от очите ми. Никога не съм вярвала, че ще бъда ударена от мъж. Да, имала съм много караници с Джъстин, които са излизали извън контрол, но той никога дори не би си помислил да ме удари. Никога.
- Принцесо, какво има? Добре ли си? – попита ме веднага след като влязох в новата му кола и се настаних на предната седалка.
- Той ме удари! – проплаках. – Тайлър, ме удари.
- Какво!? – извика. – Ще го убия! – тръгна да отваря вратата на автомобила, но го спрях.
- Недей, моля те. Просто искам да забравя.
- Но това е недопустимо. Как е могъл да те удари? Как може да си помисли, че е нормално изобщо да удариш момиче по дяволите? Не, няма да оставя нещата така! Ще го довърша!
- Не! – извиках, за да го спра от това да извърши някоя глупост. – Ще го пратиш в болница и какво от това? Какво ще правя аз, ако той реши да повдигне обвинение срещу теб? Как ще живея без теб, ако те вкарат в затвора само защото онзи негодник не знае как да понесе раздяла?
- Права си. – успокои се и постави ръката си върху крака ми. – Искаш ли да отидем някъде, за да се разсееш?
- Искам единствено да бъда с теб. – той се усмихна и се наведе да ме целуне, но се отдръпна малко преди да го направи.
- Устната. – обясни ми, а аз кимнах положително. – Искаш ли да отидем в моя апартамент?
- Да. Навсякъде е по-добре, отколкото тук.
Джъстин се съгласи и запали двигателя. Не мога да повярвам, че нещата между мен и Тайлър завършиха по този ужасен начин. Да, нараних го, но не смятам, че шамара беше правилното решение, за да ми отмъсти. Това вече никога не бих простила. За щастие се радвах, че отново имам Джъстин до себе си. Знаех, че ще се постарае да ме накара да забравя случилото се днес. Все още не знам как, но нямам търпение да разбера.
Advertisement
Once I was a plain princess
when I was a little girl my brilliant older sister wrote a romantic play and gave me the role of the plain royal princess who was in love with the male lead but after a pitiful struggle to win his heart, she killed herself. twelve years after playing that role I died in my own birthday party, next thing, I was the fifteen year old princess confessing her love to him. Cover credit: Young Girl Reading, Jean-Honoré Fragonard, c. 1770
8 208School ReYOUnion
When she receives the invitation, Rebecca Adams doesn't know whether she actually wants to go to her school reunion. A lot has changed since she last set foot in that cringeworthy place.Her greasy skin has long since gone, her hair is far less frizzy these days, her crooked teeth are now nicely straightened, and her glasses have been replaced with contacts-yes, Rebecca has indeed changed. She is no longer the skinny and quiet little spectacled geek who always had her head deeply inside of a book; now, she is a successful and hardworking businesswoman.Quite a few of her former classmates have also gone on to become successful and hardworking, but none more so than Mitch Heston himself-now a very famous and in-demand actor-a criminally gorgeous, very famous and in-demand actor.... who is supposedly also attending their school reunion.As a teenager, Mitch was much the same as he is now-well known and insanely popular.Back then, Rebecca was just another one of the shy girls who Mitch Heston and his friends used to enjoy teasing and making immature fun of.Which is why Rebecca feels hesitant about going.Part of her wants to leave the memories of school well and truly behind her. While another part of her wants to show them all the woman that she so proudly has now become.Besides, it's probably just a wildly exaggerated rumour that Mitch Heston will even be there? Or maybe, a very well orchestrated publicity stunt? I mean really, why would the incredibly famous Mitch Heston, want to be at his school reunion?Seriously, the A list him, wouldn't really attend this thing?...... would he?SCHOOL REYOUNION Published by K B MallionCopyright © 2019 K B Mallion
8 168A Crown of Bones
A teen monster will stop at nothing to get power, even if that means eating the forbidden fruit that will forever bind her to the keeper of death itself. *****After rejecting the Wolf King and refusing to be his docile, powerless bride, Korin escapes into the mountains in search of forbidden fruit. And while the legends say that anyone who eats the fruit will be enslaved to the keeper of death itself, Korin is confident she can become something more. Because the power that comes with being queen of the underworld is everything she craves, as she'll finally be able to destroy the society that ripped her werewolf identity from her soul.[[word count: 60,000-70,000 words]]
8 125Blue Eyes (A Paranormal Romance)
HIGHEST RANK- #1 in Crush #2 in Paranormal For a moment he just sits there watching me with amused eyes, a smirk playing on his lips. Suddenly he stands up and walks forward until he's only inches from my body. Our faces so close that I can actually see the small sliver flecks in his eyes as they shimmer."Wha-what are you doing?" I stutter my voice coming out as a breathless whisper.He breathes out. His breath fanning across my face, it smells of peppermint with a hint of orange. I shiver at the feeling. Sending a sensation that's equally as phenomenal as it is terrifying down my body.He leans in just a little closer so that our noses are almost touching. I stare up into his eyes, unsure of what to do. I feel frozen in place, like I can't move, like maybe I don't want to."Time to seal it with a kiss" he suggests with a smirk. 🔹🔹🔹Bethany Hibbler has a secret that she has kept from everyone.For 17 years Bethany has never told anybody that she can read minds. But then there's a new guy in school, he's arrogant, rude, egotistical, easily angered, and completely hot-he's Jake Lester.Before, Beth never believed in the paranormal world, but the word impossible seems all too possible when Jake arrives. This book is full of mind reading, a new set of vocabulary words, including: Book of Sacrimboniamat, The world of Eribiss, Eron, & Necrif, a lot of mistakes on Beth's part, some paranormal weirdness, confusion, palm facing stupidity, sarcasm, embarrassing moments, and a whole lot of comebacks.➖➖"Oh my freaking God such a good book! Girl you better keep writing this is aw-mase-ing"[email protected]"I'm so excited, can't wait for more. I love this book so much, it's so interesting and totally the kind of book I read. 😊😍 U are an amazing writer 😘"[email protected]"Honestly, this is one of the most amazing stories I've ever read!!! Wonderful story plot and the characters are equally amazing! Keep the creative juices flowing"
8 294Our Husband Follows
A young teenage boy was taken away from his home world to become a slave for the god. After getting his revenge he and his new redesigned system Sebastian go from world to world and try to live to the fullest. Every world they go to is completely different in every way shape or form and people. So if that were true why is it that every world they go to, these two puppies won't leave them alone.MC: "Your married it's cool . Hey you! Yeah you the hot guy over there you want to come home with me?" ML: "Wife don't leave me I'm sorry. If I would have known i was in love with you I would have married you not her; it's not even a marriage out of love only business. If you dear cheat on me I'll kill every one of your lovers." Perverted Beast: "You dear cheat on this husband." Sebastian: "I don't see a ring in this lifetime."
8 177>Twisted minds
This story is F'd up, so if you're sensitive to any of the themes listed below, please do not read.~~~~~~~~~~Includes:LanguageViolenceDegradingKidnappingTortureSexual themesEtc.
8 201