Гледната точка на Мелъди:

Целувката с Джъстин и това, което ми каза преди нея все още бяха запечатани дълбоко в ума и сърцето ми. Изпитвам огромна радост от това, че най-накрая спряхме да се самозалъгваме и отново се събрахме. Чувствам се по-същия начин, по който се бях чувствала и през тези шест години, в които бяхме заедно. Смятам, че щастлива е меко казано описание. За жалост това, което и двамата не бяхме планирали беше появата на Тайлър, макар че бяхме в неговия дом. Не знам защо, но когато дойдох тук тази сутрин се почувствах като затворник. Усещах целувките и прегръдките му, но вече не бяха толкова хубави, колкото ги помня. В мига, в който Джъстин се появи и ми каза всичко това, вече нямах съмнение, че любовта ни е по-силна от всичко и ни е писано да сме заедно. Дори гневния и пълен с омраза поглед на Тайлър не можеше да спре съзнанието ми от това да връща лентата назад.

- Какво по дяволите става тук? – повтори въпросът си. Очите му се местиха между мен и Джъстин. – Мелъди, какво правиш? Как може да ми го причиниш?

- Хей, успокой се. – Джъстин се намеси и ме дръпна зад себе си. Благодарна съм, че го направи, защото имах чувството, че Тайлър щеше да ме убие на място.

- Ти не се меси! Заради теб връзката ни се разпада.

- Връзката ти се разпада, защото ти никога няма да можеш да я обичаш, така както аз я обичам. Тя е моя. Моя е от шестнадесет годишна и ще остане такава завинаги.

- Простила си му? След всичко, което ти е причинил с Ейвъри, ти си му простила? – Тайлър ме попита и сякаш не можеше да повярва, че това наистина се случва.

- Много съжалявам. Просто… не мога да спра сърцето си. То му принадлежи още, откакто се помня. – оправдах се, стараейки се да не се разплача.

- Чу я. Сега, ако не е проблем, ще си тръгваме. – Джъстин хвана ръката ми и ме задърпа към изхода, но преди да се усетя, Тайлър ме издърпа и ме притисна към себе си. – Пусни я!

- Мелъди, не можеш да си тръгнеш с него. Ти обичаш мен. Аз бях този, който ти помогна да се съвземеш след като той ти разби сърцето.

- Тайлър, няма да повтарям. Пусни момичето ми. – Джъстин процеди през зъби.

- Или какво? – Тайлър ме бутна зад себе си и се изправи срещу него.

Само след броени минути, Джъстин и Тайлър бяха на земята и се налагаха един друг. Вече не се притеснявах от това да се разплача. Не исках да се бият за мен, но все пак аз съм виновна. Не трябваше да се подигравам с чувствата им. Двамата понасяха юмруците си взаимно. Джъстин беше със сцепена устна и вежда, а от носа на Тайлър се стичаше много кръв. Не приличаше на обикновено спречкване за момиче. Джъстин направо го размазваше от бой. Знаех, че трябва да прекратя това, преди положението на Тайлър да се влоши и да се наложи да викам линейка.

- Джъстин, спри, недей. – казах със спокоен и тон и хванах ръката му.

Веднага се завъртя с лице към мен. Забелязах, че дишаше тежко, а кръвта, която се стичаше от сцепената му вежда беше тръгнала надолу по лицето му. Избърса я с дланта си и се изправи от Тайлър, който все още се мъчеше да стъпи на краката си.

- Изплаши ли се, принцесо? – попита ме и ме притегли в обятията си. – Никога не съм искал да ме видиш в тази светлина. – прошепна в ухото ми.

- Знам, но моля те, не го прави повече. – той кимна положително и направи опит да се усмихне, но болката в устната го спря. – Изчакай ме в колата. Обещавам, че ще дойда след десет минути. Не искам да оставям Тайлър в това състояние.

- Но Мелъди… - започна, но го прекъснах.

- Джей, моля те. Не повече от десет минути.

- Добре, любима. – каза и тръгна към колата си, която беше паркирана отпред.

Приклекнах долу до Тайлър и му помогнах да се изправи. Набързо изтичах до масата в градината, на която все още имаше салфетки от сутрешната ни закуска. Подадох му няколко, за да попие кръвта, която се беше стекла от носа му. Нямаше съмнение, че е счупен. Красивото му лице вече не изглеждаше толкова добре, но доброто му сърце щеше да компенсира липсата.

- Махни се от мен. – Тайлър ме изблъска от себе си и опита да му помогна се провали. – Колко пъти ти казах? Колко пъти ти повторих да не си играеш с чувствата ми, а?

- Съжалявам. Много съжалявам. Ти си страхотен и знам, че ще намериш правилното момиче, но това не съм аз.

- Би ли ми спестила изтърканата реч? – веднага замлъкнах след думите му. – Мислех, че си различна. Мислех, че това между нас е истинско. Мислех, че ще прекарам живота си с теб, Мелъди. Толкова много те обичах, че дори много скоро щях да ти предложа брак, нищо, че бяхме само в началото на връзката си. Ти, обаче се оказа като всички останали. Като останалите… курви, които преследват само парите ми.

- Не ми говори така. Може да съм залъгвала сърцето си, но никога не ми е пукало за парите ти. Аз не съм виновна, че го обичам.

- Не знам какво ти е казал, но много скоро ще осъзнаеш, че си допуснала най-голямата грешка в живота си като си се върнала при него. Той ще те нарани. Направил го е веднъж и ще го направи пак, мога да те уверя в това. Момчетата като него никога не се променят.

- Аз не искам той да се променя. Обичам го такъв, какъвто е. Да, допуснал е грешка с Ейвъри, но всички правим грешки. Аз направих грешка като си мислих, че ще мога да го забравя и започнах да излизам с теб. Наистина съжалявам, Тайлър.

- Не съжаляваш, Мелъди. Ти си една долна лъжкиня. Изигра ме, подигра се с мен и за капак на всичко се целуваш с бившия си в моя двор, в моя дом! – изкрещя.

Преди да успея да разбера какво се случва, усетих силна и пареща болка, която се разпростря по лявата ми буза. Главата ми се завъртя на една страна, а ръката ми се допря до удареното място. Той ме беше ударил. Тайлър. Винаги милия и добър Тайлър, който се страхуваше да не ме нарани, ми удари шамар. Болеше ме. Болеше ме, защото представата ми за него, че е перфектен, се беше разбила на парчета.

- Господи! – възкликна. – Мелъди аз…

- Не се доближавай до мен, никога повече. – казах и тръгнах към вратата, която щеше да ме изведе от тази проклета къща.

- Почакай, моля те! – извика след мен, но вече беше късно.

Изтичах разстоянието до колата на Джъстин със сълзи, които се стичаха от очите ми. Никога не съм вярвала, че ще бъда ударена от мъж. Да, имала съм много караници с Джъстин, които са излизали извън контрол, но той никога дори не би си помислил да ме удари. Никога.

- Принцесо, какво има? Добре ли си? – попита ме веднага след като влязох в новата му кола и се настаних на предната седалка.

- Той ме удари! – проплаках. – Тайлър, ме удари.

- Какво!? – извика. – Ще го убия! – тръгна да отваря вратата на автомобила, но го спрях.

- Недей, моля те. Просто искам да забравя.

- Но това е недопустимо. Как е могъл да те удари? Как може да си помисли, че е нормално изобщо да удариш момиче по дяволите? Не, няма да оставя нещата така! Ще го довърша!

- Не! – извиках, за да го спра от това да извърши някоя глупост. – Ще го пратиш в болница и какво от това? Какво ще правя аз, ако той реши да повдигне обвинение срещу теб? Как ще живея без теб, ако те вкарат в затвора само защото онзи негодник не знае как да понесе раздяла?

- Права си. – успокои се и постави ръката си върху крака ми. – Искаш ли да отидем някъде, за да се разсееш?

- Искам единствено да бъда с теб. – той се усмихна и се наведе да ме целуне, но се отдръпна малко преди да го направи.

- Устната. – обясни ми, а аз кимнах положително. – Искаш ли да отидем в моя апартамент?

- Да. Навсякъде е по-добре, отколкото тук.

Джъстин се съгласи и запали двигателя. Не мога да повярвам, че нещата между мен и Тайлър завършиха по този ужасен начин. Да, нараних го, но не смятам, че шамара беше правилното решение, за да ми отмъсти. Това вече никога не бих простила. За щастие се радвах, че отново имам Джъстин до себе си. Знаех, че ще се постарае да ме накара да забравя случилото се днес. Все още не знам как, но нямам търпение да разбера.