Гледната точка на Мелъди:

/Една седмица по-късно/

Бих казала, че за тези седем дни, през които Джъстин живее с мен имам чувството, че съм се сдобила със съквартирант. Той почти не се отделяше от мен и макар че не ми се искаше, започнах да си припомням какво беше да живееш с него. През тези шест месеца бях забравила какво е да търпиш всичките му лоши навици. Колкото и да ме дразнеше, донякъде се радвах, че е тук в момента, за разлика от Тайлър. Той трябваше да се върне още миналата седмица, но все още нито ми се е обадил, нито ме е потърсил. Сигурно е зает, но поне можеше да дойде и да ме види. Бях му сърдита и нямах никакво намерение аз да съм тази, която да му се обади. Когато си спомни, че има приятелка, ще го направи.

И тази сутрин, както обикновено Джъстин приготвяше закуската, докато аз бях в банята. Вече ми вярваше, че се чувствам добре и не се налагаше да стои пред вратата, за да ме пази. Сигурно стоях под душа около половин час, преди да се наканя да изляза. Увих една кърпа около тялото си и една около косата си, и излязох от банята. Искаше ми се да се облека, но Джъстин настоя, че първо трябва да закуся. Бях готова да оспоря предложението му, но наистина миришеше вкусно, така че направих изключение. Но само този път.

- Аз ще отворя. – каза Джъстин и се изправи от стола си.

Закуската ни беше прекъсната от позвъняване на входната ми врата. Нямах никаква представа кой беше и какво можеше да иска по това време. Изминаха поне пет минути и Джъстин все още не се беше върнал, затова реших, че ще е по-добре, ако стана и проверя. Може да е някой съсед, който се нуждае от нещо. За жалост представите ми бяха много далеч от реалността. На вратата с ядосано изражение стоеше Тайлър. С Джъстин не обелваха и дума, а само се взираха в един друг. Приличаше на каубойски филм. В следващия момент погледът на Тайлър се измести върху моя.

- Значи това правиш, докато ме няма. Спиш с бившия си. – Тайлър ми каза тези думи, гледайки ме право в очите. Успях да доловя тъгата и разочарованието в гласа му.

- Не, това не е вярно.

- Погледни се. – сведох погледа си и едва тогава осъзнах, че съм по-кърпа. Определено изглеждаше убедително.

- Просто тъкмо излязох от банята. Не сме спали заедно. – това беше самата истина, но на мястото на Тайлър и аз не бих повярвала.

- Мелъди… не искам да те виждам точно сега. – преди да осъзная Тайлър вече си беше тръгнал.

Дори не мислих какво правих. Бутнах Джъстин на една страна и излязох от апартамента си. Тичах след Тайлър надолу по стълбите. Не ми пукаше, че съм по кърпа и някой може да ме види. Трябваше да оправя това недоразумение. Излязох от сградата, в която живеех и успях да го настигна точно преди да се качи в автомобила си.

- Моля те, почакай. Трябва да ти обясня. – бях се задъхала от цялото това тичане.

- Не искам да ми обясняваш нищо. Казах ти Мелъди, ако излизаш с мен, за да ревнува Джъстин, трябваше да ми го кажеш в самото начало, когато те попитах. А не да чакаш да се влюбя в теб, за да ме нараниш.

- Нищо не е така, както изглежда. Има причина той да е тук. Просто трябва да ми отделиш пет минути. – Тайлър се замисли за кратко.

- Добре слушам те.

- Преди около седмица, когато се прибирахме с момичетата от почивката, колата ни се развали. Джъстин и останалите ни качиха в неговата. Случи се обаче, че катастрофирахме. – очите на Тайлър се разшириха при чутото. Искаше да каже нещо, но му направих знак да замълчи. – Бях пострадала най-сериозно. Няколко дни бях в безсъзнание. Понеже Джъстин шофираше, изпитваше вина от това, че е поставил живота ми в опасност и пожела да се грижи за мен, докато ти се върнеш.

- Защо не си ми казала? Защо не ми се обади? Щях да се прибера, за да се грижа за теб.

- Знаех го и затова не го направих. Не исках да провалям сделката ти. Тя беше много важна за теб.

- Така е, но Мел ти си ми по-важна, от която и да е сделка.

- Ти защо не ме потърси миналата седмица. Прибра се, а дори не дойде да ме видиш. – все още се чувствах обидена заради това.

- Какво говориш? Аз се прибрах едва вчера.

- Какво? Не беше ли миналата седмица? – тук ставаше нещо много странно.

- Не, пратих ти съобщение, за да ти кажа, че удължиха срока. След това ти се обадих, но ти не… - изведнъж замлъкна.

- Какво аз? – попитах любопитно.

- Ти не ми вдигна. Говорих с някакъв мъж, който сега ми е ясно, че е бил Джъстин.

- По дяволите! Това беше денят, в който си бяхме разменили телефоните без да искаме. Явно си звъннал и той е вдигнал.

- Да, но после звънях и през следващите дни, но ти не ми вдигаше.

- Как да ти вдигна като ми излизаше непознат номер? Джъстин е изтрил номера ти. – идеше ми да го застрелям. Не, аз няма да го застрелям, ще го изтезавам до смърт.

- Май, не ме харесва особено.

- Да, така е. – засмях се, но Тайлър все още ме гледаше напълно сериозно.

- Искам да го разкараш от дома и от живота си, Мел. Човек, който ти е направил мръсен номер само за да ни скара и да не можем да бъдем заедно, не те заслужава в живота си.

- Не мога да го направя. Той ми спаси живота. В момента сме само приятели.

- Мелъди, ако ме обичаш, ще го направиш.

Никога не съм мислила, че ще бъда поставена в такова ужасно положение. Как щях да изгоня Джъстин? Малко или много през тези седем дни, се сближихме и изградихме едно чудесно приятелство, което никога не съм вярвала, че може да се случи. Трябваше да избирам между бившия и настоящия си. Тайлър не ми го каза директно по този начин, но то се четеше в контекста на думите му. Дори не пожела да дойде с мен. Мислех, че ако се съгласи, няма да де сдържи и сам ще го изгони, но вместо това той заяви, че ще чака в колата си. Ако до петнадесет минути Джъстин не излезе от сградата, Тайлър си тръгваше и никога повече нямаше да ме потърси.

Вървях към апартамента си със сведена глава, размишлявайки. Трябваше да го направя, макар че не ми се искаше. Обичах Тайлър и не искам отново да ми разбият сърцето. Не отново. Не и заради Джъстин.

- Какво стана? Повярва ли ти? – новият ми добър приятел ме попита, когато прекрачих прага на дома си.

- Джъстин, трябва да си вървиш. – казах без да го поглеждам в очите.

- Как така? – изненада се и се изправи от дивана.

- Тайлър ще ме зареже, ако не си тръгнеш. Моля те, Джей. Не искам да ме остави.

- Толкова много ли го обичаш? Обичаш ли го, както обичаше мен преди няколко месеца?

- Да. – отговорих кратко. – Извинявай, ще ти се обадя и ще се чуем скоро, но сега трябва Тайлър да се успокои. По-добре ще е да не се виждаме няколко дни.

- Както искаш. – съгласи се, но виждах, че не му е лесно. Не и след болницата, когато ми призна, че все още е влюбен в мен. – Само да си оправя багажа. Ще отнеме няколко минути.

Двадесет минути по-късно вече от Джъстин нямаше и следа в апартамента. Все още усещах присъствието му наоколо, но дано това чувство изчезне скоро. Случката от преди седмица, когато с Джъстин спорехме какво да гледаме и аз накрая бях заспала на рамото му се повтаряше и в момента. Разликата този път беше, че всъщност не спях, както се очакваше и че бях в ръцете на Тайлър.