Гледната точка на Мелъди:

/Една седмица по-късно/

Минаха цели седем дни от катастрофата и аз най-накрая можех да се прибера у дома. Не знам защо ме държаха толкова време в болницата, при положение, че не бях чак толкова тежко пострадала. Нямах нищо счупено и след третия ден вече се чувствах достатъчно добре, за да ме изпишат, но лекаря отказа. Трябвало да остана под наблюдение в случай, че се объркало нещо. Благодарна съм на Джъстин, че ми донесе дрехи, защото нямаше да оцелея само с тези от болницата. Честно казано бяха ужасни и страшно неудобни.

Това, че с Джъстин отново сме само приятели, донякъде ме радва. Разбира се, бях шокирана, когато ми призна, че все още е влюбен в мен, но сега когато живота ми отново започна да се нарежда и срещнах Тайлър, не искам да развалям нещата заради една стара любов, която не се знае колко ще продължи. Може Джъстин да мисли така сега, но не се знае, когато се събуди утре, какво ще му се върти в главата. Не искам да му дам шанс, за да се събуди една сутрин и да ми каже, че се е объркал и всъщност не изпитва нищо към мен. Няма да го преживея отново. Не и от него.

- Готова ли си да се прибереш? – чух глас и се обърнах, за да видя човека, за който си мислих до преди малко.

- Да, нямам търпение да се махна от тук.

- Трябва ли ти помощ с багажа? – попита ме и огледа вече събраната чанта, която стоеше върху болничното легло.

- Не. – отговорих и прегледах още веднъж банята в стаята си, за да се уверя, че не съм забравила нещо.

- Тогава ще го сваля долу в колата и те чакам. Трябва да подпишеш някакъв документ преди да излезеш.

- Добре, идвам след малко.

Джъстин взе багажа ми и тръгна, а малко след това, го последвах и аз. Използвах асансьора, за да сляза отново долу и се приближих към жената, която стоеше зад бюрото пред входа на болницата, пишейки нещо на компютъра си. Застанах пред нея и тя ме погледна. Не каза нищо, а просто ми подаде някакъв лист с имената ми, на който пишеше, че ме изписват и разни други неща, които не прочетох. Подписах и го върнах обратно. Отново не получих отговор затова сметнах, че работата ми тук приключи. Запътих се към изхода на болницата, готова да подишам малко чист въздух. Е, доколкото може да е чист въздуха в Лос Анджелис, разбира се.

Джъстин вече ме чакаше в автомобила си, който беше паркиран отпред. Отворих вратата и се настаних на мястото до шофьора. Беше много упорит и настоя да ме закара до вкъщи. Изтъкна причините, че не бива да използвам такси в моето състояние. Състоянието ми всъщност си беше наред, но той естествено отказа да го повярва.

***

Около половин час по-късно пристигнахме в апартамента ми и Джъстин отново настоя да ми помогне с багажа. Нямах търпение да се изкъпя в собствената си баня и да си легна в своето легло, където да се наслаждавам на тишината и спокойствието. За жалост мечтите ми бяха разбити в мига, в който приятеля ми съобщи новината, че ще остане с мен за няколко дни. Изгледах го леко ядосано, защото все пак бях възрастна и се чувствах добре, така че можех и сама да се грижа за себе си.

- Защо реши, че трябва да останеш тук? – попитах го.

- За да се грижа за теб. Така правят приятелите, нали? – това беше въпрос зададен с доста неясен тон.

- Да, но аз нямам нужда от грижи, а и винаги мога да се обадя на Ария или Скарлет.

- Мелъди, моля те, спри. Току-що излезе от болницата, има голяма опасност да се случи нещо. Няма да е излишно, ако има мъж с теб.

- Тогава ще повикам Ноа.

- И да му развалиш романтиката с Ария? – мамка му, беше прав. – Мелъди, вече не сме бивши, а сме приятели. Няма да направя нищо, което не трябва. Просто искам да съм сигурен, че си добре.

- Хубаво. – примирих се. – Разполагай се във всекидневната. Аз ще отида да се изкъпя.

- Имаш ли нужда от помощ? – изгледах го накриво.

- Джъстин…

- Какво? Не искам да паднеш в банята. – каза все едно има напълно откровени и чисти намерения.

- Нямам нищо счупено, така че едва ли ще се случи.

- Добре, но викай, ако стане нещо. – съгласих се и се запътих към банята.

Приготвих си чисти дрехи в спалнята и съблякох старите, като ги изхвърлих в коша за пране. Влязох в банята и пуснах топлата вода в душа. Никога преди не съм се чувствала по-добре, докато се къпя. Около петнадесет минути по-късно бях готова и се пресегнах, за да взема кърпата си, която стоеше на закачалката в близост до душ кабината. Увих я около тялото си и взех още за една косата си. Излязох от банята и се върнах обратно в спалнята си, където едва не изтървах кърпата заради това, че Джъстин най-нахално беше седнал на стола пред бюрото ми и ровеше в лаптопа ми.

- Какво правиш тук? И защо ровиш в компютъра ми? – той се обърна и ме погледна без да му прави впечатление видът, в който се намирах.

- Не ровя. Просто търся филм, който може да гледаме.

- Добре, тогава го вземи и отиди да търсиш в хола, за да се облека.

- Не, не се притеснявай, не ми пречиш.

- Джъстин, ти обаче ми пречиш. Ако обичаш, излез. – посочих му вратата.

- Стига, Мел. Не е като да не съм те виждал.

- Ти май много искаш да си ходиш вкъщи, а?

- Добре де, махам се. – изправи се и излезе от стаята ми.

- И недей да надничаш. – малко след думите си чух как вратата се затвори плътно. Познавам му номерата.

Облякох се с дрехи, които ставаха за по домашни условия, а след това изсуших косата си. Върнах се във всекидневната, където Джъстин вече си беше пуснал някакъв филм. Настаних се до него и се загледах в ужасно скучния екшън.

- Това ли успя да избереш? – попитах го вече страшно отегчена, макар че бях гледала само около пет минути.

- Да, защо? – дори не отлепи очите си от екрана.

- Пусни нещо интересно.

- Нещо интересно? – кимнах. – Тоест за теб това означава да пусна романтичен филм. Съжалявам, Мелъди, но вече не сме гаджета. Гледай този тип филми с Тайлър.

- Ужасен си. Хубаво, ще гледам това и ще умра от скука. – нацупих се, а Джъстин въздъхна. В следващия момент се изправи и отиде да смени филма. Ухилих се, когато видях началните надписи на Тетрадката.

- Длъжница си ми. – заплаши ме, а аз кимнах. – Омръзна ми от този филм. – чух, че си промърмори тихо под носа.

- Тихо! – скарах му се, а той ми се изплези.

- Как върви връзката ти с Тайлър между другото? – попита от изневиделица.

- Джъстин, не сега. – отговорих му без да откъсвам очите си от невероятния филм.

- Още ли е в Стокхолм? – кимнах. – Кола има ли?

- Да. – отговорих леко раздразнено.

- А апартамент?

- Да!

- Вече запознала ли си се родителите му?

- Боже, Джъстин, ето. – подадох му дистанционното. – Пусни си екшъна и мълчи.

- Благодаря ти, слънце. – целуна бузата ми и си пусна глупавия филм. Поне ще имам малко спокойствие така. – Ти, ако искаш можеш да поспиш.

- Ами това мисля да направя. – казах и се смъкнах надолу, за да може главата ми да е на дивана.

- Ще си изкривиш врата така. Ела тук. – в първия момент не разбрах какво има предвид, но след това се сетих, че когато не можехме да постигнем съгласие какво да гледаме и аз обикновено спях, винаги го използвах вместо възглавница. Приближих се към него и облегнах главата си на рамото му, а ръката му обви раменете ми. – Хайде, принцесо, заспивай.

- Дано филма да не ти хареса. – пожелах му най-искрено, а той се засмя. Това беше последното нещо, което помня, преди да заспя.