Гледната точка на Джъстин:

Не помня някога да съм бил по-разочарован. И то не толкова от Мелъди, че настоя да си останем само приятели, а от себе си. Толкова си вярвах, че Мел ще се върне обратно при мен, че чак не се замислих за вероятността тя да не иска да се съберем. Чувствах се като пълен идиот след като и казах, че още съм влюбен в нея и че заради нея зарязах Ейвъри, а тя ми отговори, че изпитва нещо към Тайлър и няма как да го зареже. Това беше просто върхът. Не мислех, че толкова бързо може да забрави нещата между нас, но явно само съм се заблуждавал. Или може би тя заблуждава себе си. Както и да е не мисля, че ще оставя нещата така. Сега след като поне сме „приятели“, както се изрази Мел, ще имам шанс да ѝ докажа, че нито моите, нито нейните чувства са се променили през тези няколко месеца, в които всичко се беше объркало.

И така вече изпълнявах задачата си като най-добър приятел. Трябваше да ѝ занеса дрехи, защото никой не се беше сетил, че ще ѝ трябват такива, след като се събуди. А и след хубавия ни разговор в болницата нямах нищо против да остана за малко сам с мислите си. Тръгнах пеша макар и времето да не беше особено добро и стигнах за около двадесетина минути точно преди да завали. Изкачих се до апартамента ѝ и отворих с ключовете, които ми беше дала. До сега не бях виждал къде живее откакто се изнесе от нас, но местенцето си го биваше. Беше горе долу голямо. Имаше няколко стаи, баня и кухня, които бяха обзаведени доста стилно. Разбира се, имаше и неща, които разпознах от преди, а по стените отново висяха много снимки на нея и приятелите ѝ. Мен, естествено, ме нямаше на никоя от тях, но не се учудих много. Все пак я бях наранил доста. Честно, не бях сигурен какво трябваше да очаквам. Може би, нещо по-момичешко и не толкова зряло, но определено ми хареса апартамента, в който е. За малкото време, в което трябваше да си намери жилище, се е справила доста добре.

Реших, че не е моя работа да ѝ се ровя из нещата, макар че точно това щях да направя след малко, и оставих разглеждането за друг път. Влязох в спалнята ѝ. Имаше много разхвърляни дрехи както по пода, така и по леглото. Сигурно бяха останали от събирането на багажа ѝ за почивката. Огледах и харесах някои по-подходящи тениски и панталони. Събрах ги в една чанта, захвърлена в далечната част на стаята и се приготвих за по-трудната част. Май, че Мел не се беше сетила, че ще ѝ трябва и бельо. Отидох до шкафа, в който предположих, че има точно това и отворих първото чекмедже. Уцелих от първия път. Взех няколко чифта бикини и един, два сутиена, защото не знаех какво точно трябваше да ѝ занеса. Не бях много по тези неща и нямах никаква представа ще ѝ свършат ли работа, но така става като праща мен вместо някоя от приятелките си. Затворих набързо чекмеджето, защото надали приятелката ми ще остане много доволна, че ѝ бъркам из бельото. Само, че след като се удари в шкафа от вътре се чу метален звън. За миг останах неподвижен и загледан към мястото, от което се чу това, а на ум вече изброявах последствията от това какво може да стане ако надникна отново вътре. Най-вероятно щях да намеря някоя кутия с бижута, но все пак любопитството ми надделя. Посегнах и отново отворих. Наложи се да поразровя малко, за да стигна до металната кутия. А щом го направих, нямаше как да не забележа, че това е кутията, която си беше купила от едно малко магазинче на плажа. Кутията не беше кой знае какво и затова я бях попитал за какво ѝ. Тогава тя само ми се усмихна и ми каза, че е идеална за разни джунджурийки. Аз я взех и я платих с моите пари. Тя ми благодари с една целувка. Беше толкова радостна сякаш ѝ бях купил диамант, а не някаква си кутийка. Още тогава бях разбрал, че това момиче е по-специално и от купчина скъпоценни бижута. Никой не можеше да се мери с нея.

Отворих я. В първия момент не осъзнах какво толкова има в нея, но след миг всичко ми стана ясно. Бях меко казано шокиран и седнах на леглото като поставих кутията до себе си. В нея Мелъди беше събрала спомени. Нашите спомени. Имаше снимки на двама ни, картички, бележки, които съм ѝ изпращал, подаръци, които съм ѝ правел и почти всичко, което може да разкаже за връзката ни. Изваждах внимателно едно по едно нещата и си припомнях от къде са. Първото беше едно изключително красиво колие, което ѝ бях подарил за 18-тия рожден ден. От онзи ден нататък тя го носеше непрекъснато. Не го сваляше никога и аз бях на седмото небе заради това.

След него извадих малък ключодържател във формата на сърце с думите „завинаги заедно“ изписани от едната му страна. Този ѝ го изпратих, когато бях извън града с нашите и не можех да я изведа на вечеря за годишнината ни както си беше редът. По принцип всяка година я извеждах някъде в някой нов ресторант, в който не сме били, за да отбележим връзката си, но онази година дядо ми се беше разболял много и беше починал. Приех го доста тежко, защото бях прекарал по-голямото си детство с този човек, а сега изведнъж го нямаше. Добре, че по онова време имах Мелъди и можех да разчитам на нея. Тя направи загубата по-лесна.

Оставих ключодържателя на леглото до колието и извадих няколко прегънати касови бележки. Първата беше за кутията, втората ми се стори най-обикновена – списък с продукти. Не видях нищо важно и погледнах датата и месеца. Веднага разпознах от къде са. Първата ни почивка заедно. Дори не бях разбрал, че ги събира. При тях имаше и още много други листчета, които сме си разменяли през часовете в училище. Такива, на които съм ѝ писал, че я обичам и други, с който съм я канил на среща. Най-обикновени, които просто сме си разменяли, защото ни е било скучно. Не мога да повярвам, че беше запазила всичко. Сгънах ги внимателно и продължих с останалите неща.

Следваше един малък плик, който не беше запечатан. Не помня да съм ѝ пращал писма, аз по скоро бях по съобщенията с телефоните. Отворих го и го обърнах надолу. От него изпадна един единствен ключ, който беше за апартамента ми. Дори не знаех, че все още е у нея. С многото караници и бързото изнасяне въобще не се бях сетил, че е трябвало да ми го върне. И явно щом аз не съм си го поискал, тя го е прибрала тук. Върнах го в плика. Нямаше смисъл да ѝ го взимам. Само щеше да заподозре, че съм се ровил из кутията ѝ, а и съвсем скоро се надявам отново да ѝ потрябва. След като успея да я убедя, че не и изпитва към Тайлър дори половината от това, което изпитва към мен, ще е хубаво да се върне при мен. Апартамента ми е много празен от както тя се изнесе и предпочитам да не прекарвам много време в него, защото ми напомня колко много съм самотен без нея.

На дъното на кутията бяха останали единствено няколко снимки, които също извадих, за да разгледам. Първата представляваше дълъг лист с пет малки снимки със смешни физиономии на Мел и мен, направени във някоя фото кабина. Те са от деня на първата ни среща. Тогава заведох Мелъди в един лунапарк, който тъкмо бяха отворили. На нея много ѝ хареса и си изкарахме страхотно. Нито беше неловко, нито се наложи да се чудим какво да си говорим. Качихме се на почти всички атракции и дори ѝ спечелих един плюшен мечок. Беше наистина невероятна вечер, защото тогава я целунах за първи път. Целувката съвсем не беше като с другите момичета. Тази направо ме запрати в Космоса още от самото начало и ме разби някъде из Вселената. Искаше ми се онази нощ да не свършва никога.

Снимката след нея беше точно месец по-късно, когато я изведох на вечеря в един от скъпите ресторантите по центъра и ѝ признах, че я обичам. А тя ми беше отвърнала със същото. Нямаше по-щастливи от нас двамата. Същата вечер също за първи път я заведох у нас и се по натискахме по-сериозно. Не бързахме за никъде и не се стигна до нищо, което да ни вкара в леглото. А накрая и двамата бяхме заспали на дивана ми.

Минах по-нататък. Следващите снимки бяха от рождения ѝ ден, от завършването ни, от почивките ни и първата в нашия апартамент, първата в университета и много, много други, които си бяхме направили заедно или с приятелите си и семействата ни. След като приключих с разглеждането им, разтърках очи с ръка, защото бяха започнали да се замъгляват. Толкова много стари емоции бяха преминали през мен, че започвах да губя самообладание. Подредих снимките както си бяха и върнах всичко останало на мястото си в кутията. Отворих отново шкафа и я оставих там, където я бях открил. Може би, не биваше да я взимам. Сега, когато видях буквално всичко, през което сме преминали се чувствам още по-ужасно. Защото аз съм причината ние да се разделим и да прекратим историята, която сме имали заедно. Толкова голям идиот съм, че най-вероятно наистина не заслужавам втори шанс след всичко, което съм ѝ причинил. И двамата бяхме изгубили нашите щастливи спомени и моменти заради мен. Само ако можех да променя онази съдбоносна вечер, бих дал всичко, което имам. Тогава може и да не съм ценил толкова много връзката ми с Мелъди, но сега определено го правя. И ако тя иска сега да сме просто приятели, така да бъде. Ще се задоволя с всичко, стига да съм част от живота ѝ, а ако мога да променя нещо, то първо ще се постарая да спечеля отново доверието ѝ в мен.

Станах от леглото, взех чантата с дрехите, които бях събрал и напуснах апартамента ѝ. Тя ме беше помолила да не закъснявам, а аз точно това взех, че направих. Заключих след мен и излязох навън. Междувременно докато съм бил вътре, дъждът беше спрял и нямаше нужда да си викам такси, за да ида до болницата. Вървях и си размишлявах как да убедя Мел, че вече съм друг човек и не забелязано вече бях стигнал. Качих се направо в стаята ѝ, но преди да влезна от някъде се появи брат ѝ и ме спря пред вратата.

- Мога ли да знам какво, за бога, правиш отново тук? – попита ме с лошо изражение и ме накара да се отдръпна назад.

- Донесох дрехите, за които Мел ме помоли. – отговорих му спокойно.

- О, така ли. И къде са? – подадох му чантата, а той рязко я измъкна от ръката ми. Погледна вътре, за да се увери, че говоря истината. – Добре, сега можеш да си вървиш. Надали ще имаме повече нужда от теб. Вече направи достатъчно. – каза ми и се опита да ме изгони. Колкото и да исках да си оправя отношенията с този човек, не можех да си позволя да ме изгони и да не ми позволи да видя отново Мел.

- Няма да стане, Ноа. Ще бъда тук докато Мелъди не ми каже да си тръгна.

- Не виждам причина поради, която би го направил. Защо чак сега се загрижи за нея?

- Аз винаги съм бил загрижен за нея, не зависимо от всичко.

- Не ти вярвам, защото ако беше, сега нито ти щеше да си тук, нито тя. – развика ми се, а Ария дойде да го успокои.

- Джъстин, трябва да си тръгнеш. Утре пак ще можеш да дойдеш, но просто сега хич не е подходящ момент. – помоли ме Ария.

- Добре. – съгласих се аз и преди да тръгна ѝ върнах ключовете за апартамента на Мел. Все пак, не трябваше да усложнявам ситуацията с брат ѝ. Ако не друго поне си тръгнах с мисълта, че има някакъв шанс за нас. Все пак това, че не беше изхвърлила онези спомени трябва да означава нещо за нея. Другите момичета биха изхвърлили и изгорили всичко свързано с бившите си, но тя не го е направила и имам предчувствие, че това е било за добро, за да имаме още един шанс.