《Love Triangle (BG Fanfiction)》Глава деветнадесета
Advertisement
Гледната точка на Джъстин:
Когато стигнахме най-близката болница, която беше на доста голямо разстояние от мястото, на което бяхме катастрофирали, всички бяхме разпределени по различни стаи и кабинети. Скарлет и Мелъди бяха откарани в интензивното, а останалите се нуждаехме от няколко шева и преглед. Аз и Ейвъри бяхме в един кабинет заедно, защото и двамата се нуждаехме от шевове. Имахме множество порезни рани по ръцете, причинени от стъклата, а Ейвъри се нуждаеше и от един на челото, защото не спираше да кърви. Когато чу това, че ще я шият, едва не припадна. Винаги я е било страх от игли и болници, а сега когато видя иглата, с която щяха доста добре да ни обслужат, просто й причерня пред очите. Като нейно гадже трябваше да изпълня задачата си и да се опитам да я успокоя максимално. След първите няколко шева и то на едната рана, Ейвъри изпадна в истерия. Наложи се да й сложат пълна упойка и съм много благодарен, че ще спи и няма да говори много.
След като медицинската сестра приключи с Ейвъри, се зае с мен. Нуждаех се от няколко шева на три или четири рани по двете ми ръце. Определено не се брояха на пръстите на двете ръце, но се разминах само с новокаинова упойка, която включваше няколко инжекции около раните ми. Болката беше неописуема, но поне мислите ми, които непрекъснато бяха при Мелъди, успяваха да я притъпят. Умирах от притеснение, защото не знаех как е тя и никой не ми казваше. Накрая стигнах до извода, че ако не попитам някой, ще си остана в неведение.
- Извинете, знаете ли какво е състоянието на госпожица Мелъди? – попитах сестрата, която приключваше едва с втората отворена рана на дясната ми ръка.
- Не знам много. Трябва да се обърнете към лекаря, за да получите по-точна информация.
- Вижте какво… - започнах и погледнах към Ейвъри, за да се уверя, че все още е дълбоко заспала. – …въпросното момиче, за което питам е любовта на живота ми, имахме ужасно тежък ден и умирам от страх, че нещо може да й се случи, така че ако знаете нещо, моля Ви кажете ми.
- Госпожицата е стабилизирана. Има доста силно сътресение и натъртвания в областта на цялото тяло. Имаше съмнение за вътрешен кръвоизлив, но се опроверга, така че тя е добре и ще оцелее. Можете да бъдете спокоен.
След тези думи нищо друго нямаше значение. Това, че тя беше добре и ще оживее беше най-хубавата новина, която бях получавал. Мислено си отдъхнах и вече доста по-спокоен оставих сестрата да довърши работата си. Дано това не остави чак такива големи белези, защото в противен случай татуировките ми ще бъдат съсипани.
- Кога ще мога да я видя? – попитах.
Advertisement
- Веднага след като приключа. – отговори сестрата, а аз само кимнах в отговор и я оставих да довърши като се стараех да не й надувам главата с въпроси относно Мелъди.
***
Час по-късно вече целия бях зашит и привързан с бинт. Веднага след като приключиха с мен изхвърчах от кабинета, оставяйки Ейвъри да спи и хукнах към Остин, който стоеше на един от столовете заедно с Ария до себе си. И двамата бяха в моето положение. Ария имаше доста голям шев на крака, но за сметка на това почти нямаше по ръцете. Имаше един или два, но бяха малки. Остин беше горе-долу като мен. Забелязах, че Скарлет я нямаше сред тях. Сигурно като Мелъди е в интензивното.
- Хей, как сте? – попитах ги след като се приближих достатъчно до тях.
- Живи сме, това е най-важното. – отговори ми Ария.
- Как е Скарлет? – погледнах Остин, който изглеждаше притеснен.
- Казаха, че ще се оправи, но все още не мога да спра да се притеснявам.
- Разбирам те. И аз съм така.
- Ария, ще има ли проблем, ако останеш сама за малко? – Остин я попита, а тя поклати отрицателно глава. – Ела, да поговорим. – каза и двамата се отдалечихме.
- Как е Мелъди? Казаха ми, че е добре.
- Да, добре е. Ще се оправи. Лекаря каза, че пулсът й е нормален и може да диша без апарат, което е повече от добре. Обаче все още не се е събудила и сигурно ще я задържат няколко дни.
- Нямаш си и на идея какво облекчение е това за мен.
- О, повярвай ми имам. Исках да поговорим именно за това. Реши ли какво ще правиш?
- Едва не загубих Мелъди днес. Не ми се говори за това точно сега, моля те.
- Добре, прав си, съжалявам. Само ми отговори, обичаш ли я?
- Винаги. – отвърнах, а Остин само се усмихна и се върна на мястото си до Ария.
Може би около половин час по-късно един лекар излезе от интензивното и ни съобщи, че Мелъди и Скарлет вече са добре и ако искаме може да ги видим. Разбрахме се, че аз ще посетя Мелъди, а Остин и Ария ще видят Скарлет. Поведоха ни по коридорите на болницата и когато стигнах стаята на Мелъди, изпитах странно чувство. Не знам дали ще мога да я погледна повече без да изпитам вина, за това което й причиних днес. Влязох вътре в стаята и веднага забелязах Мелъди, която лежеше спокойно на болничното легло. Към нея бяха закачени всякакви системи и за миг си помислих, че е мъртва. Но не беше. Беше жива. Просто спеше. Дългата й черна коса беше разпиляна по бялата възглавница, а досадния звук от машината, която следеше пулсът й нарушаваше тишината в стаята. Приближих се към нея и седнах на стола, който беше поставен до леглото й. Хванах ръката й в своята като внимавах да не закача някоя от иглите поставени в кожата й. Погледнах към лицето й, което беше много бледо и на някои места имаше малки следи от засъхнала кръв. Също имаше няколко драскотини, но нямаше да й останат белези, което беше добре.
Advertisement
- Толкова много те обичам, че дори не можеш да си представиш какво изпитвам, когато те гледам така. – проговорих, което първоначално ми се стори доста неловко, защото на практика си говорех сам. – Искаше ми се аз да бях на твое място. Никога не ми е харесвало това да те гледам наранена, но не знам защо през последните месеци аз бях този, който ти причиняваше болка. Допуснах много грешки и най-голямата ми от тях беше, че не се борих за теб, а те оставих да ми се изплъзнеш, но ще поправя това. Обещавам ти, Мелъди.
- Много съжалявам, но госпожицата се нуждае от почивка. – гласът на лекаря, който ми позволи да я видя, се обади някъде зад мен.
- Добре, тръгвам. – станах от стола, но преди да тръгна, се наведох леко и поставих нежна целувка върху бузата й. – Обичам те, принцесо. – прошепнах тихо преди да се изправя и да се запътя към вратата на болничната стая.
Напуснах стаята, оставяйки Мел да си почива и се върнах в коридора, където вече се намираше и Ейвъри. Погледнах я и когато очите ни се засякоха, забелязах погледа й. Направо крещеше, че е много повече от ядосана. За току-що преживяла катастрофа и упоена, за да могат просто да я зашият, се движи доста бързо. За секунди беше до мен и тъкмо щеше да си отвори устата и да ми каже нещо, но я прекъснах.
- Ако ще ми викаш, не тук. В болница сме. Да вървим навън.
И двамата се запътихме към изхода на болницата. За щастие бяхме на първия етаж и вратите не бяха много далеч. Когато излязохме на въздух, Ейвъри не можеше да се сдържа повече и отвори устата си, от която за пореден път излязоха викове и крясъци. Май не беше добра идея да излизаме, защото сега имаше вероятност минувачите да я помислят за луда.
- Защо ме остави сама, Джъстин!? Знаеш колко уплашена бях и въпреки това го направи!
- Ейвъри, ти беше заспала. Какво искаш да направя? Да стоя и да те гледам как спиш, докато другите ми приятели се притесняват?
- Не се опитвай да ме излъжеш! Видях те, че излезе от стаята на Мелъди. Какво правеше при нея?
- Какво можех да правя? Уверих се, че е добре. – отговорих ядосано. Повече от всичко мразех някой да ми държи сметка.
- Значи остави мен, за да видиш нея. Защо не попита някой като толкова те е грижа за бившата ти?
- Тя едва не умря заради нас. Не мога просто да се преструвам, че не ме интересува състоянието й.
- Джъстин, отговори ми честно. Обичаш ли я все още? Изпитваш ли нещо към нея?!
- Да!
- Значи все още я обичаш! – оповести Ейвъри, крещейки.
- Така е. Винаги ще я обичам. Тя е първата ми любов и никога няма да я забравя, независимо че това не ти харесва. Не знаех, обаче че трябваше това нещастие да се случи, за да го осъзная напълно.
- Какво значи да го осъзнаеш напълно, по дяволите?
- Ейвъри, не искам да те нараня, но и двамата знаем, че това, което се случи между нас преди шест месеца беше една огромна грешка. Загубих момичето си, накарах я да страда само защото ти беше достатъчно умела, за да ме прелъстиш в онази проклета нощ.
- Това не трябва да пречи на връзката ни.
- Не, пречи и то много. Искам си Мелъди обратно. Ще направя всичко възможно да си я върна, но това няма как да стане, ако с теб сме заедно.
- Късаш ли с мен? – звучеше така все едно не може да повярва.
- Да. – отговорих просто. – Ще намериш някой, който наистина ще те обича и ще ти даде това, което заслужаваш, но това не съм аз. Съжалявам, Ейвъри. Единственото, което ме караше да продължавам тази измислена връзка между нас беше секса.
- Добре, Джъстин. Щом така искаш, но нека ти кажа нещо. Любимата ти Мелъди в момента излиза с Тайлър Пейн. Като се има предвид и грешката, която допусна с мен, тя никога няма да ти прости. Така че току-що изгуби още едно момиче и се сдоби със сериозна конкуренция. Желая ти успех, идиот! – каза и ми зашлеви един силен шамар преди да си хване едно такси и да тръгне нанякъде с него.
- Е, не мина чак толкова зле. – казах си сам на себе си и се върнах обратно в болницата.
Най-накрая съм свободен и ще мога да си върна Мелъди. Колкото до това нейно измислено гадже – Тайлър, ще направя всичко възможно, за да го отстраня от играта. Ще се старая да играя честно, но ако заплахата стане прекалено сериозна ще се наложи да извадя книгата с мръсни номера и да отпиша Тайлър от живота на Мелъди, използвайки малко по-грубия начин. Предстои да видим кое от двете ще бъде. Искрено се надявам на първото, но това само времето ще покаже.
Advertisement
I Have Become The Heroes’ Rival
“I’m gonna live with Irene for the rest of my life”
8 602Mr Possessive ✅
"Xavier, are you out of your mind? You can't hit anyone you want." I tried to pull him away from the guy. With his temper, he might send him to the hospital for quite a long time. Xavier suddenly stood up, he took my hands in his and pushed me to the wall behind me. He looked deep into my eyes. I got scared, I saw him angry before but never at me. He closed his eyes and put his head against mine."You make me do crazy things. I'm not letting you talk to any guy from now on. I know I promised that I'll behave, but I can't see you talk or laugh with any guy."How can he be possessive over our juniors?******************Hello. I'm Anastasia. You can call me Anna. I'm a normal school girl. Like other kids of my age, I also don't like school. But my reason is different from them. I get bullied every day. It is the same at home also. My cousins bully me. My uncle and aunt only listen to their children. I get punished for their mistakes too.But suddenly one by one all of this bullying stopped. I don't know the reason, but from the moment I started spending time with this new guy who transferred to our school. Everything bad had stopped. ***************Hey. I'm Xavier. I hate school, but I still go there so I can entertain myself. I got expelled from 9 schools already. You see, I can't tolerate ill-mannered people and in school, you can find a bunch of them. So it is fun to make them see their place. In this new school, I found a girl. She was so fragile and oblivious of her beauty. She made me feel warm. So I followed her. I followed her literally everywhere.****************Hello, lovelies.Hope you like the story.
8 136The Boy Next Door | Yoonmin ✔
Previously titled "Orange Mint"________________Jimin likes poetry, music and a cute boy with mint green hair that lives in the apartment building across from his.Yoongi hates liars, the cold, and the fact that he knows nothing about Park Jimin, the boy who he sees reading every day from his apartment window.
8 193The Prodigy and the Genius
Miki Linux, a genius at small age that no one can compare, hides her intelligence for her to not attract people with high nobility. Fortunately for her, she's an illegitimate child of the Earl of Linux and also can't use any type of magic except ice magic.Wait, did I say magic? Yes. In this world, a parallel world where magic exists unlike Miki's old world. But this isn't like any world, but an otome game that her 'friend' played?!The thing is.... what's her role? no name character? a mob character? a rival? a friend? or the villain?"Whatever. It's not like I am her. I am me. I hate attention after all.... *yawn* it's time to sleep"***A/n: otome game is a story-based video game that is targeted towards women. Generally one of the goals, besides the main plot goal, is to develop a romantic relationship between the female player character and one of several male characters
8 87265 IQ in an Otome Game
Mikoto Adachi is the renowned savior of the world, with her 265 IQ, she saved the world, by actually putting into action laws. She famously became president at only ten years old and used that power to ban plastic in America, and put recycling bins on every street. She used military violence to persuade other countries to do the same, and many parts of the world are doing just fine without a huge amount of pollution. However, at the age of 12, she was assassinated. Thankfully, she implemented a plan for the world, if she did demise...BUT WHY IS SHE THE VILLAINESS IN AN OTOME GAME!?
8 142Crossroads (Lesbian Stories)(gxg)
Christy Johnson is the school's star basketball player. Kayla Owens is the school's soccer star. When these star athletes are paired together for a project, the feelings they develop for each other become undeniable. There are many obstacles in the way keeping from making this relationship work, some of them being themselves. Can Christy and Kayla overcome these problems? Or will these the crossroads they face lead them away from each other?
8 172