Гледната точка на Мелъди:

Час по-късно все още стоях на едно много удобно канапе в кафенето и се мъчех да не заспя. Разбира се, беше повече от невъзможно, защото си умирах за един хубав и дълъг сън, а кафето, което изпих преди това въобще не ми помогна. По-скоро ме приспа повече. Бях си качила краката на седалката, а главата ми беше подпряна на облегалката. Бавна и спокойна музика вървеше от тонколоните. Клепачите ми натежаха и затворих очи. Няма да стане кой знае какво ако подремна за пет минутки. Нали така?

Тъкмо да се пренеса в страната на сънищата, когато някой ме побутна. Стреснах се, защото не очаквах някой да ме обезпокои и скочих от стола като попарена. Огледах се наоколо. Нямаше много хора, така че почти никой не беше видял скоростното ми подскачане. А за моя изненада този, който ме събуди беше Остин. Той пък какво ли искаше?

- Не исках да те стресна, но беше заспала. Най-добре се прибери в стаята си и подремни. – каза ми той.

- И аз това искам, ама заради твоя приятел, който не може да си го държи в гащите, цял следобед нямам шанс за сън. – троснах му се аз.

- По спокойно де. Да не би да си в стаята до тях?

- Още по-зле – в стаята под тях.

- Оуу. – възкликна той.

- Мхм, а цяла нощ не съм спала, заради тъпия диван, който беше толкова неудобен, че би трябвало да имам синини по целия гръб от въртене.

- Този на яхтата ли?

- А кой друг? Да му имам и шибаните предложения на този... – продължих с мърморенето.

- Извинявам ти се от негово име. Не е от най-предвидливите хора.

- Няма нужда. Ти изобщо не си виновен. – казах, докато се прозявах и разтърквах сънено очи.

- Защо не останеш при приятелките си?

- Не знам къде са, а и не искам да ги притеснявам. Все пак сме на ваканция.

- Тогава искаш ли да останеш в моята стая? Аз и без това отивах натам, а пък и Крисчън го няма, защото излезе някъде с Парис. – предложи ми Остин.

- Искам. – отвърнах веднага без много да му мисля, а той ми се засмя. – Бих отишла навсякъде, където има удобно легло и мога да спя.

- Ехе, ако знаех, че това е най-бързия начин да вкарам момиче в стаята си щях да го приложа по-рано. Явно на вас ви е нужно само леглото от там.

- Ами за момента да, а иначе и храна.

- Благодаря за съвета, а сега нека да вървим, че и без това искам да говоря с теб за нещо. – подкани ме той, но изглеждаше леко притеснен. Имам някаква идея за какво може да е, но все пак нека да го чуя първо.

- Слушам те. – казах докато се качвахме в асансьора. Остин натисна копчето, а аз го погледнах изненадано. И той беше етаж над мен, което означаваше, че ще съм на същия етаж, на който е и Джъстин.

- Споко, Мел. Аз съм в края на коридора. Джъстин и Ейвъри няма да се чуват изобщо.

- Дано си прав, защото иначе не отговарям. – заплаших го, макар и да не знам с какво точно. Нямаше много неща, които да направя. Или щях да се оплача на рецепцията, или щях набързо да им разваля купона. Или пък щях да се върна в кафенето на импровизираното си легло.

- И така... За това, което щях да питам. – започна отново Остин.

- Кажи.

- Ами... аз... ъъъ... – заекна той.

- Просто изплюй камъчето.

- Добре, харесвам Скарлет, и то много, ама наистина много, но не знам дали и тя ме харесва, дали въобще ме забелязва или аз съм просто „онзи приятел на бившето гадже на приятелката ми“ или пък ме е забелязала, но просто я е срам и чака аз да направя първата крачка. Но пък ако не е така, ще излезе, че съм поредния кръгъл идиот, който я е поканил на среща и който се надява да я вкара в леглото, но аз не съм. Аз наистина я харесвам заради това, което е, а не защото е най-красивото момиче в целия университет и има убийствено тяло. – избълва на един дъх Остин и целия се зачерви.

- Уау, ти наистина изплю камъчето. – гледах го за момент стъписано. – А и мерси много за комплимента.

- Извинявай, и ти си красива, но аз просто наистина трябваше да споделя с някой.

- Няма нищо. Успокой се малко и нека влезем в стаята ти.

- Добре. – отговори ми и излязохме от асансьора, който вече беше спрял. Естествено, минахме покрай онази въпросна стая, но от там в момента не се чуваше нищо. Тази на Остин наистина беше в дъното, но щом отвори вратата забелязах, че е по-голяма от останалите. Имаше си два големи дивана, маса, плазмен телевизор, мини бар и страхотна гледка. – Предимството да съм син на собствениците. – отговори ми преди дори да съм задала въпроса си.

- И то какво предимство, и аз искам следващия път такава стая.

- Може да се уреди. Особено ако ми помогнеш с това, което ме тормози.

- Подкупваш ме значи.

- Действа ли?

- Ще действа, ако от онзи голям хладилник извадиш нещо за ядене. То се е видяло, че ще отложа спането.

- Обещавам ти, че помогнеш ли ми, веднага те пускам да спиш. Спалнята ми е отляво. – увери ме той и извади полуизядена пица от хладилника.

- Добре. Имаме сделка. – стиснахме си ръцете и се спогледахме сериозно, но и двамата не издържахме и се засмяхме. – И така, с една дума – харесваш Скарлет.

- Ами да. – отвърна ми малко смутено.

- И искаш да знаеш дали и тя те харесва? – попитах и отхапах от парчето, което си бях взела.

- Да.

- Добре. Имаш ли нещо за пиене?

- Кола?

- Става. – отвърнах му и взех бутилката да отпия. Остин следеше всяко мое движение, а това малко ме изнервяше. Очевидно е, че отчаяно иска да разбере за Скарлет и какво мисли тя за него. – Няма да те мъча повече.

- Благодаря ти. – възкликна той и отново се втренчи в мен. – Казвай.

- Ами аз, както виждаш не съм Скарлет, тъй че не знам тя какво изпитва към теб, но със сигурност знам, че и тя много те харесва. Мисля, че ще е на седмото небе, ако я поканиш на среща.

- Наистина ли? – попита прекалено развълнувано и ентусиазирано.

- Да.

- Майко мила, това е супер, а аз само където се притеснявах толкова. Отивам да я поканя. – реши и тръгна бързо към вратата, но аз го спрях.

- Ей, чакай малко. Много се разбърза. Първо, че тя не е в хотела и второ трябва да планираш нещата.

- О, вярно. Идеи? – погледна ме така все едно чакаше да му кажа как да открие Америка.

- Най-добре ще е да я изненадаш. Пъхни някаква бележка под вратата на стаята ѝ. Нека от начало да не знае с кого ще излиза. Напиши, че е за нея и мястото и часа на срещата, нищо друго.

- Разбрано. Мислиш ли, че ще се зарадва, че ще бъде с мен?

- Предполагам, че да.

- Нямам търпение. – Остин изписка като малко дете, на което са му разрешили да си купи сладолед и подскочи няколко пъти. Обаче после бързо се осъзна и се плесна по челото с ръка, от което ми стана още по-смешно. Държеше се като тийнейджър с разбушували се хормони. – Боже, ама ще трябва да организирам всичко. Чака ме толкова работа. Благодаря ти Мел, много ти благодаря. Задължен съм ти. – засипа ме с благодарности и ме задуши в прегръдката си.

- Моля, моля.

- Ами ти? – попита ме и се отдръпна назад.

- Аз какво?

- Одобряваш ли, ако излизам със Скарлет?

- Разбира се, ако и двамата сте щастливи, защо не?

- Знаеш защо.

- Ако си мислиш, че само заради този идиот ще те искам далеч от приятелката си, не си познал. Искам най-доброто за нея. А в момента това явно си ти.

- Аз съм, обещавам, че ще съм.

- Добре, но само да я нараниш, ти и Джъстин си заминавате от тоя свят и аз лично ще се постарая да ви изпържат в Ада. – заплаших го, но той не поддаде.

- Това няма да се случи.

- Остин, тези думи съм ги чувала и преди. Дано този път бъдат истина.

- Ще бъдат. – отвърна напълно уверено. – Не те питах по-рано и се надявам сега да не е късно, но как върви между вас с Джъстин?

- Сигурна съм, че приятелят ти те известява за всичко. Защо ти е да го повтарям?

- Защото аз не съм приятел само с него, а и с теб и също ме е грижа как се чувстваш.

- Много си мил, но съм добре.

- Наистина ли?

- Честно? – позамислих се. – Не знам. Объркана съм много.

- Разкажи ми. Бъди сигурна, че няма да отида и да му го издрънкам.

- Ами... добре. Все още не съм преживяла раздялата ни, макар и да минаха толкова месеци. Напоследък мислех, че съм се повъзстановила от него. Срещнах Тайлър. Той е толкова мил, добър, сладък и секси, че просто ако бях продължила да се самосъжалявам и не бях излязла с него, сигурно щях да се депресирам още повече. Но, естествено, тогава реши да се намеси Джъстин. Наговори ми куп глупости, които знаех, че са истина, но все пак нямаше как да призная. Буквално разбуди онези чувства, които от толкова време се опитвам да пренебрегвам и най-лошото е че той знае, че го е направил. Не знам как да се справя с това. Все се появява от някъде и ме забърква в някаква каша. Днес дори ме целуна. По дяволите, той ме целуна.

- Обича те.

- Глупости. – изсмях се аз.

- Убеден съм, че е така. И ти почти не му излизаш от главата. Все сравнява нещата с преди и след „раздялата с Мелъди“. Той все още има чувства към теб.

- Ако имаше, нямаше нито преди шест месеца, нито сега да е при онази кучка и да я чука.

- Той е с нея само заради секса, знаеш го.

- Колко успокояващо за мен да науча, че не ме бива в леглото. – отвърнах саркастично.

- Не исках да кажа това.

- Няма значение. Ще го преодолея, няма по никакъв начин да му позволя да ме използва отново и да ме захвърли като боклук.

- Сигурна ли си, че няма шанс да опитате отново? – попита ме, а аз останах безмълвна. – Значи все пак има някаква възможност?

- Не знам. Не мога да ти отговоря. Цялата ситуация с него е шибано прецакана. И в момента той не я прави по-лесна.

- Мхм, виждам.

- Ако някога реша да опитам отново с него, трябва да се уверя, че този път е наистина сериозен във взаимоотношенията ни, че нищо няма да се обърка, че ще ми бъде верен и най-вече че ще ме обича истински.

- Така и трябва. – каза ми той, а аз се прозях. - Много те измъчих днес, извинявай.

- Няма нищо. Донякъде ми беше приятно да си поговорим.

- Радвам се. И на мен така. – усмихна ми се искрено. – Сега смятам да излизам и да се заема с вечерята-изненада, а ти отивай да поспиш. Най-вероятно ще се върна след час, два и тогава ще те събудя.

- Добре. До после. – измърморих аз и се вмъкнах в спалнята му след като излезе. Проснах се на леглото и миг по-късно забравяйки за всички проблеми свързани с когото и да било, потънах в наистина дълбок сън.