Гледната точка на Мелъди:

/На следващия ден/

След случката снощи, когато с Джъстин се разделихме в лобито на хотела, Ария и Скарлет не спряха да ме разпитват. Целият път с асансьора и стигането до стаите ни премина във въпроси. В този момент бях благодарна, че не съм в стая с някоя от тях или още по-малко с двете, защото нямаше да мога да поспя изобщо.

Както спях и сънувах някакви безсмислени неща, ми се дочу звук от звънящ телефон. Отне ми известно време да разбера, че това всъщност е моя. Пресегнах се да го взема от нощното шкафче и видях, че Ария ме търси. Плъзнах пръста си по екрана и допрях устройството до ухото си.

- Само не ми казвай, че все още спиш. – изписка силно, че дори ми се наложи да отдръпна леко телефона си.

- Да, Ария представи си. Какво има? – измрънках в слушалката.

- Имаш двадесет минути да се приготвиш. Отиваме на плаж.

- В девет сутринта?

- Да, тъкмо е по-хладно. Хайде, ставай. Не сме дошли да спим. – с това изречение затвори телефона.

Макар и с голяма доза нежелание се изправих от мекото и топло легло и тръгнах към банята. Успях да се разсъня едва след като си взех душ. Измих зъбите си и вързах косата си на опашка. Върнах се в стаята и извадих от куфара си един от многото бански, които бях взела със себе си. Облякох се и сложих отгоре една плажна рокля. Не сложих, нито грим, нито правих нещо специално. Събрах всичко, което щеше да ми трябва в плажната си чанта. Единственото, което не взех със себе си беше телефонът ми. Дадох много пари за него и не искам да го повредя, заради някакъв си пясък.

Когато установих, че съм напълно готова, излязох от стаята си и заключих с картата преди да я върна обратно в чантата си. По някаква случайност Ария и Скарлет също излязоха в същия момент.

- Поне този път не закъснях. – казах аз, а те се усмихнаха.

- Да, вървим. Усещам, че днес може и да ми провърви в опитите да си намеря гадже. – каза Скарлет и тръгна с бърза крачка към асансьора.

- Скар, не ти трябва гадже. Имаш нас. – намеси се Ария и я гушна.

- Много мило, момичета, наистина. Едва ли ще мислите така, когато се ожените. – измрънка самотната ми приятелка, а ние с Ари се засмяхме.

***

Определено не съжалявам, че не проспах сутринта. Времето беше прекрасно, а да не говорим за плажа. Бяхме в зоната на хотела, а чадърите тук не бяха толкова набутани един в друг, както по обществените плажове. Имаше достатъчно място, за да се извъртиш към слънцето или да се настаниш под сянката без съседите да ти я крадат или пък да те слушат какво говориш с приятелите си. С момичетата си прекарвахме страхотно. Водата беше много чиста, а океанът беше спокоен. Хващахме тен, говорихме си, пръскахме се във водата и като цяло беше много забавно. Всички имахме нужда от почивка, заради натоварената програма в университета и ни се отразяваше много добре.

След поредната борба с морска вода, бяхме изморени и се проснахме на шезлонгите. Чакахме да изсъхнем преди да се преместим на сянка, защото ставаше по-горещо, а каквито сме бели, ще изгорим за минути. Изведнъж, както се бяхме отпуснали и трите чухме глас. Глас, който говореше на Скарлет, но аз и Ария също скочихме от местата си.

- Скарлет? – мъжкият глас проговори, а ние се надигнахме.

- Не мога да повярвам. Остин, какво правиш тук? – Скарлет веднага се изправи от шезлонга си и свали слънчевите си очила.

- На почивка съм. Като гледам май и вие също.

- Да, дойдохме за ваканцията. – отговори тя с усмихва. Винаги е харесвала Остин.

- Защо не ми каза, че ще сте в хотела на родителите ми?

- Твоите родители? – намеси се Ария.

- Да, ако знаех, щях да се погрижа да имате отстъпка.

- Дори не знаехме, че родителите притежават хотел и то точно тук. – Скарлет продължи разговора.

- Не само тук. И на други места, но този е един от тях. Е, как се отнася персонала с вас? – полюбопитства Остин.

- Като изключим случката със стаите, добре. – отвърна Ария.

- Каква случка?

- Нищо, тя не знае какво говори. – Скарлет изгледа лошо Ария. – А ти сам ли си тук?

- Не всички са тук. Крисчън, Парис, Кая, както и сестра ти и Джъстин.

- Сестра ми е тук? Боже, знаех, че ще ходи на почивка, но не и че ще е тук.

- Предполагам си изненадана? – попита я Остин, а тя кимна.

- Хей, Остин къде се загуби? – дочухме друг глас и преди да разбера, откъде идва Крисчън се беше появил отнякъде. – О, момичета, какво правите тук?

- На почивка сме, също като вас. – отговорих му.

- Остин , ти си идиот. Защо не си поканил тези красавици да се присъединят към нас във ВИП зоната все още? В един университет сме, няма да се правим, че не се познаваме, нали? Събирайте си нещата и идвайте.

След моя неуспешен опит и този на Скарлет да откажем учтиво поканата, се принудихме да съберем нещата си и да отидем при тях. Аз не исках да се виждам с Джъстин, а Скарлет – със сестра си. За жалост и двете нямахме късмет. На Ария не й пукаше особено и затова просто сви рамене, когато я попитахме. В крайна сметка чувствата на Скарлет към Остин надделяха и ги последвахме към така наречената ВИП зона.

Когато пристигнахме и трите застинахме на място. Това не беше зона, а нещо много по-голямо. Определено беше страшно луксозно. Шезлонгите с логото на хотела липсваха, а на тяхно място бяха поставени плажни легла с балдахин около тях. Естествено нашата прекрасна двойка яко се натискаше на едно от тях. Със Скарлет само се погледнахме и едновременно завъртяхме очите си.

- Джъстин, Ейвъри стига сте се натискали и вижте кой току-що се присъедини към нас. – оповести Крисчън, а те благоволиха да се отделят един от друг и да ни погледнат. И двамата имаха една и съща реакция – чист шок и изненада.

- Скарлет.

- Ейвъри. – отвърна приятелката ми. – Изобщо не се радвам да те видя тук.

- Аз също, не се тревожи.

- Мелъди. – проговори бившият ми.

- Джъстин. Добре ли си прекарваш?

- Не можеше да е по-добре. Жалко, че ни прекъснахте. - не отговорих нищо, а вместо това със Скарлет се настанихме на най-отдалеченото легло.

- Ей, аз къде ще се настаня? – измънка Ария.

- Скарлет, ако искаш можеш да дойдеш при мен, а Ария да е при Мелъди? – предложи Остин, а Скарлет само това и чакаше. Събра нещата си и за секунди беше при него.

- Ами аз? – сега пък Крисчън имаше проблем.

- Отивай при Парис и Кая или лягай долу на хавлията. Не ме интересува. – каза Остин и помогна на приятелката ми да се настани.

- Харесва ли Ви тук? – попита Кая.

- Да, много. – отговорих.

- А, момичета за малко да забравя. – Остин веднага скочи в седнало положение. – Довечера има парти. Тук на плажа. Ще присъстват само отбрани гости на хотела и ние, разбира се. Искате ли да дойдете?

- Не мислим да го пропуснем. – отговори Скарлет, а аз я стрелнах с поглед. Тя направо ми се примоли и аз не можах да откажа.

- Един съвет. Не си взимайте телефоните, защото заради танцуването става истинска пушилка и не си струва да ги повредите.

- Да, предвидихме го. – отвърнах и легнах обратно на със сигурност по-удобното нещо от шезлонга. Ще изтърпя Джъстин някак си довечера…или може би ще се наложи за цялата седмица. Причината: искам Скарлет да е щастлива.

Гледната точка на Джъстин:

/Вечерта/

Появата на Мелъди на плажа не беше нещо очаквано, но определено щеше да ми бъде приятно да я дразня през тази седмица, която ще прекара с нас само защото иска да угоди на приятелката си, която е лудо влюбена в Остин. След като те се настаниха при нас последваха няколко нажежени моменти между нея и Ейвъри. Заради боя в мола, сега нещата бяха много по-обтегнати. Не беше никак добра идея да играем волейбол и те двете да участват. Бих казал, че това не беше волейбол, а по-скоро беше „Коя ще направи по-силна забивка и ще удари другата?” игра. Накрая реших просто да прибера Ейвъри в хотела, за да няма жертви. Познавам Мелъди и не искам приятелката ми да изпита бойните й умения отново. Като гледам изобщо не ги е забравила.

Ейвъри беше много ядосана и напрегната, когато се прибрахме и дори ми вдигна скандал за това, че бившата ми била тук. Обвини ме, че аз съм я извикал, защото все още съм бил влюбен в нея и други подобни глупости. В крайна сметка успях да я успокоя с един продължителен секс в банята и я сложих да си легне. Аз също поспах малко, но в крайна сметка реших, че не ме свърта в стаята и просто ще отида на партито по-рано. Оставих една бележка на Ейвъри, за да не ме търси, когато се събуди и тихо си извадих дрехи от гардероба. Облякох се, напръсках се с парфюм, обух кецовете си и тихо се измъкнах.

***

Плажът привечер определено беше много по-красив. Слънцето вече залязваше и се отразяваше в кристалната вода, и за моя изненада не бях подранил. Вече звучеше музика и имаше доста хора, които пиеха коктейли и си говореха. Все още озвучението не беше много силно и не ставаше за танцуване. Запътих се към бара, за да си взема нещо за пиене, но останах изненадан, когато там намерих Мелъди. Огледах я. Беше много красива, както винаги. Тя винаги си е била такава, разбира се. Не знам бройката на момчетата, с които съм се бил заради нея. Беше облечена в една бяла рокля, която стигаше малко над коляното й, а косата й беше накъдрена и небрежно се спускаше по раменете й. Беше обута с ниски обувки, за да не потъва в пясъка, предполагам.

- И ако това не е моята красива принцеса. – казах и застанах до нея, а след това поръчах на бармана.

- Няма ли да се отърва от теб и прякорите ти, най-сетне? – измрънка и надигна чашата с коктейла си.

- Не се прави, че не ти харесва. – подсмихнах се, а тя ме удари по рамото.

- Джъстин, сериозна съм, прекаляваш.

- И ти прекали днес. Не трябваше да ядосваш Ейвъри така.

- Убедена съм, че си я успокоил и за остатъка от седмицата. – каза и се завъртя към океана. – Нямаш ли си друга работа освен да ми досаждаш?

- В момента не, съжалявам. – свих рамене, а тя се намръщи. - Не се мръщи, принцесо, не ти отива. – докоснах леко брадичката й, а тя перна ръката ми. – Трябва да спреш да удряш, вече. Не ти е необходимо да се защитаваш, не и от мен.

- Да, хубаво. – отвърна и завъртя очите си.

Обърнах се отново с лице към бара, където питието ми вече ме чакаше. Взех го в ръцете си и точно щях да отпия, когато някой сграбчи ръкава на ризата ми и ме разтърси. Излях по-голямото количество върху себе си и ядосано оставих чашата на плота. Обърнах се към виновника и осъзнах, че това беше Мелъди.

- Какво по дяволите правиш Мелъди? Заради теб излях питието си.

- Джъстин? – продължаваше да дърпа ръкава ми.

- Кажи, скъпа.

- Това не е ли този от дискотеката? – проследих погледа й и забелязах същия мъж, който вървеше право към нас, убивайки Мелъди с поглед. – Господи, идва към нас! Джъстин, страх ме е.

- Спокойно, нищо няма да ти направи. Аз съм тук с теб. – придърпах Мелъди зад себе си. Нямаше да позволя да й се случи нещо лошо. За жалост можеше и да не успея, защото към този се присъединиха още двама доста силни мъже.

- Сигурен ли си?

- Не. Да бягаме. – хванах ръката й и заедно тръгнахме в обратната посока.

Не знаех какво ще правим и къде ще се скрием, докато очите ми не попаднаха на една лодка. Беше достатъчна голяма за мен и Мелъди и дори беше с мотор, а не с гребла. Надявам се, че собственика ще го приеме като взимане под наем. Мелъди разбра намеренията ми и набързо ми помогна да отвържем въжетата, чрез които лодката стоеше на едно място. Помогнах й да се качи, а аз я последвах. Запалих двигателя и потеглих. Нямам представа къде отиваме и какво може да стане, но просто ще се поразходим малко, докато онези си заминат и след това ще се върнем на време за истинското парти с приятелите ни. Или поне такъв е плана.