Гледната точка на Мелъди:

Пътуването мина доста по-забавно отколкото предполагах, че ще е. С момичетата клюкарствахме, говорихме, смяхме се и даже пяхме, а тези няколко часа на път минаха почти неусетно. След като влязохме в Пуерто Лобос, който си личеше, че е един от най-луксозните курорти тук, Ария включи навигацията, за да намерим нашия хотел-комплекс „Плаза“. Обиколихме целия град, за да стигнем най-накрая паркинга на огромна сграда, която е колкото висока толкова и широка. Слязохме от колата и се огледахме. Комплексът имаше свои открити басейни, ресторант с градина и няколко игрища. Със сигурност и още куп други глезотии, от които може да се нуждаеш, когато си на почивка.

- Ето това се казва хотел. – подсвирна Скарлет.

- Съгласна. Определено ще направи престоя ни в пъти по-хубав. – каза Ария.

- Не знам как въобще ще успеем да си тръгнем след седмица. – добавих аз преди едно момче облечено в униформа на пиколо да дойде при нас с количката си за багаж.

- Здравейте дами, ще се нуждаете ли от превоз за багажа си? – попита ни учтиво.

- О, да. – каза Скарлет и отвори претъпкания с куфари и чанти багаж. На момчето като че ли му стана лошо при вида им, но само въздъхна и започна да ги разтоварва. Изчакахме го да приключи и след това влязохме в хотела. Вътре всичко беше много модерно и излъскано до блясък.

- Здравейте, имаме резервация на името на Ария Нелсън. – каза Ария на жената зад рецепцията и показа личната си карта. – За един голям апартамент.

- Момент да проверя. – усмихна се жената и въведе името в компютъра.

- Да, имате резервация, но тук са записани две двойни стаи, а не апартамент.

- Моля? Извинете, но много добре помня, че запазих апартамент.

- Съжалявам, но тук дори пише, че сте ги платили вече.

- Така е. – казах аз. – Нали решихме предварително да го платим, за да не се налага после да се разправяме със сметки. Явно тогава сме объркали нещо.

- И сега няма шанс да ни настаните в някой апартамент, така ли? – заупорства отново Ария.

- Не, много се извинявам, но всички апартаменти вече са резервирани.

- Ох, добре. Тогава може ли да ни дадете ключовете от стаите. – каза Скарлет нетърпеливо. Много се изнервяше, когато хората започнат да ѝ се извиняват.

- Да, разбира се. – подаде ни жената две магнитни карти, с които да си отключим. – Извиняваме се още веднъж. През престоя си ще Ви очакваме в нашия ресторант за една безплатна вечеря, с която да се реваншираме.

- Благодаря. – отвърнахме ние и се насочихме към асансьора.

- Кои са ни стаите? – попитах аз.

- 505 и 510. – отговори ми Ария след като го прочете на картите.

- Ама те дори не са една до друга. – казах аз.

- Не знам. Предполагам, че ще са една срещу друга.

- Правилно предполагаш. – разясни ни момчето с багажа.

- Ами как ще се настаним сега? – попитах момичетата. – Нямам против да бъда сама в стая ако искате да сте двете.

- Сигурна ли си? – обади се Скарлет.

- Мхм. За мен е без значение. И без това по цял ден ще сме заедно. – отвърнах аз.

- Е, значи оправихме и този проблем. – каза Скарлет. – Но те предупреждавам Ария, ако ми хъркаш те гоня на коридора и ако иска Мелъди да те прибира. – пошегува се тя, а асансьора ни спря на петия етаж. Разбрахме се аз да се настаня в 505-та, а Скарлет и Ария в 510-та. Момчето ни придружи до стаите и любезно изчака да разгадаем кой багаж на кого е. След като се оправихме с многобройните куфари решихме сега да си починем малко, а вечерта да излезем на дискотека. Според мен това беше добра идея, защото цялото това нещо с настаняването ме изтощи, а ми трябваха сили за вечерта. Още щом разопаковах по-важните неща, се проснах на удобното легло и лека по-лека започнах да се унасям. След няма и пет минути вече бях заспала.

***

- Какво каза? – извиках на Скарлет, защото музиката беше много силна и нищо не се чуваше.

- Отиваме да танцуваме. Идваш ли? – надвика шумотевицата тя.

- Малко по-късно. За сега ще остана на бара. – извиках отново.

- Добре. – отвърна тя и двете с Ария се качиха на дансинга.

- Още едно питие. – казах на бармана, а той само ми кимна и ми подаде нова чаша с коктейла, който бях поръчала по-рано.

Преди може би двайсетина минути се бяхме вмъкнали в дискотеката. Аз естествено закъснях за уговорения ни час с момичетата, защото се успах. Не се бях сетила преди да заспя да си навия алармата и се събудих от тропането на приятелките ми по вратата. Помрънках им малко, защото все още бях сънена, но най-накрая ме измъкнаха от леглото. После пък се забавих с преобличането. Може би петнадесет минути само си избирах тоалета, защото не можех да реша коя от роклите да сложа. Най-накрая обаче се спрях на къса наситено розова рокля с две презрамки, не толкова дълбоко деколте и гол гръб. Не успях да си сложа много грим, а само спирала и червило, което да е в тон с роклята, преди Ария да ме извлече от стаята ми. След като пристигнахме пред заведението разбрах защо момичетата са настоявали да тръгнем по-рано. Наложи ни се да почакаме доста време на една дълга опашка от хора, искащи да се набутат и в без това претъпканата дискотека. Разбира се, моя беше вината за това и Скарлет не пропусна да го отбележи. Но както и да е. Важното е, че влязохме.

В момента пристъпвах от крак на крак и се оглеждах наляво и надясно. Обикновено на бара би трябвало да има столове, на които да седнеш, но не и тук. Не ми се стоеше права и се заозъртах да видя дали вече няма свободни сепарета, в които да се настаним. Не ми излезе късмета. Че даже май още по-голям карък излязох. В ляво от мен, през двама човека, имаше един много познат силует, обърнат с гръб в моята посока. Не можех да го разпозная и затова го изчаках да се обърне. А той щом го направи, за да си поръча на бармана, буквално останах със зяпнала уста и облещени очи. Беше Джъстин. Какво пък по дяволите прави той тук? – изпсувах наум. Реагирах бързо, за да не ме забележи и се скрих зад едно меню. Подадох главата си малко над разтворените страници, за да видя дали ме е забелязал. Все пак трудно може да пропуснеш момиче, което се крие зад менюто с алкохол на дискотеката. Благодарна съм, че все още не беше разбрал за присъствието ми. Не гледаше в моята посока, а си говореше с бармана. На няколко пъти се усмихна, а аз едвам не изтървах прикритието си. Не беше кой знае колко издокаран, но пак си личеше колко секси може да бъде. С тези тесни сини дънки и бялата тениска очертаваща мускулите му... О, не какво за бога ме прихваща. Сигурно съм изпила повече коктейли от необходимото. Джъстин се завъртя към мен, а аз набързо вдигнах менюто. Искаше ми се да видя дали е все още там, но щеше да бъде прекалено рисковано. Вместо това се огледах из заведението. Забелязах само Скарлет, която танцуваше с някакъв тип, но от Ария нямаше и следа. Свалих прикритието си и я затърсих с поглед. Никаква полза. А и Джъстин също го нямаше. Въздъхнах и отстъпих крачка назад. Усетих, че имаше някой зад мен. Който и да беше не се отмести, а си позволи да сложи ръка на кръста ми.

- От мен ли се криеше, принцесо? – гласът прошепна в ухото ми, а аз изписках и подскочих тъй като очаквах всеки, но не и Джъстин. Извъртях се на мига и за малко щях да падна от загубата на равновесие. Добре, че беше ръката му все още на кръста ми, придържайки ме. Имах чувството, че времето забави своя ход. За момент погледите ни се срещнаха и сърцето ми заби по-бързо. Казах си, че е от адреналина и го отблъснах от себе си. Намръщих се. Не е правилно някакви неприлични и грешни мисли за него да минават през съзнанието ми. Той беше минало. Тайлър беше моето настояще. – И така, смяташ ли да ми кажеш защо си беше нахлупила менюто на главата?

Тъкмо щях да отговоря нещо глупаво и с пълна липса на оригиналност, когато забелязах как Скарлет се опитва да се отърве от мъжа, с който до преди малко танцуваше. Тя се дърпаше, но той не я пускаше. Не можех просто да стоя и да ги гледам безучастно. Напълно пренебрегнах Джъстин и се насочих към дансинга. След като успях да се промъкна из между тълпата и най-накрая бях при тях, забелязах, че в момента мъжа е с гръб към мен и изцяло е закрил приятелката ми. Този щеше да бъде сериозен опонент, но за щастие аз имах уменията да се справя с него, а също така и елемента на изненадата. Потупах го по рамото, но той не се обърна. Потупах го още веднъж, но по-настоятелно и той най-накрая ми обърна внимание.

- Какво? – извика се в лицето ми и се завъртя към мен. Аз без да му давам обяснения му забих едно коляно между краката. Той се преви, а аз използвах възможността да му забия и един в муцуната с крак. Дано поне съм му счупила носа. Той се хвана с едната ръка за лицето и се заклатушка напред-назад.

- Това да знаеш го научих от гаджето си. – казах му и се зарадвах на победата. Той падна на пода, а очите му бяха затворени. Помислих си, че е припаднал, но нямаше как, трябваше да проверя дали диша. Наведох се към него, а той отвори очи на секундата и ме погледна кръвнишки. Изкара ми ангелите. Политнах назад и се стоварих в нечии ръце.

- Не си забравила старите умения. – подсмихна се Джъстин и ме изправи на крака.

- Не съм, но със сигурност знам и някои нови. – усмихнах му самодоволно, а той веднага се намуси. До преди момент въобще не бях осъзнала, че говорех за Джъстин като за мое настояще гадже. Тайлър няма как да ме е научил на тези бойни умения. Беше Джъстин, който докато излизахме заедно ходеше да тренира бокс и след неговите тренировки следваха моите, в които той ме учеше да се защитавам. Дано не е схванал, че имах предвид точно него одеве. Мъжът, проснат на земята, започна да се размърдва, а на мен ми затрепериха краката. Не видях Скарлет никъде, нито пък Ария. Джъстин ме хвана за ръката тъкмо, когато оня се изправяше, и ме изведе извън дискотеката.

- Хайде, върви, върви. Бързо. – каза Джъстин като не спираше да ме дърпа надолу по улицата към спрялото там такси.

- По-леко. Ще се пребия заради теб. – измрънках аз.

- Онзи на бас, че веднага е тръгнал след нас. – каза, а аз веднага се опитах да погледна назад. Не видях никой. – Ако искаш да те взема на ръце щом не можеш да издържиш на темпото ми?

- А, не благодаря. – отвърнах му.

Стигнахме таксито и се качихме на задната седалка.

- Накъде да ви закарам? – попита таксиджията.

- Хотел „Плаза“. – казахме едновременно и колата тръгна.

- Ти какво следиш ли ме? – ядосах му се.

- Не. Просто съм отседнал там с приятелите ми. – сви рамене.

- Какъв късмет. И ние сме там. – саркастично отбелязах.

- Сериозно? – кимнах. - И ако това не е съдба. – намигна ми той.

- О, ама моля ти се. – казах и се обърнах към прозореца на таксито. Пристигнахме след още няколко минути и ни спряха точно пред входа на хотела.

- Ще платиш ли? – попита ме той.

- Какво?

- Да повторя ли въпроса?

- Не. Чух те и от първия път. – не исках да правим сцени затова и се съгласих. Извадих няколко банкноти и ги подадох на човека. – Не е нужно да ми връщате рестото. – казах на таксиджията.

- Естествено, нали си гадже с богаташ. – чух го да си мърмори под носа докато слиза от колата. Последвах примера му и го напсувах едно хубаво, ама така, че да не успее да ме чуе. Щом влязохме в хотела видях, че приятелките ми ме чакаха на диваните на партера. Пожелах на Джъстин лека нощ, както и той на мен и отидох при тях.