Гледната точка на Мелъди:

Сутринта ми започна като всяка друга. С досадната аларма, която не спираше да звъни. Успях да измъкна ръката си и да я спра. Завъртях се в леглото и бавно отворих очите си. Поредния скучен ден в университета предстоеше. Обикновено образованието след гимназия е доста по-забавно и вълнуващо, но не и за мен. Когато бях в десети клас имах мечти и начертан план, който виждах ясно как се реализира в бъдещето ми. Но тогава се появи той. Новият ученик в класа. Привлече вниманието ми още, когато пристъпи в класната стая. Може би, защото бях толкова млада и наивна се подадох на чувствата, които той ме караше да изпитвам. Начина, по който вършеше дори и най-обикновените неща, предизвикваше в мен нещо необяснимо. Това между нас прерасна в нещо повече с голяма скорост. Бях лудо влюбена в него. Загърбих всичките си мечти, заради него. Бях готова да отида и на край света, стига да бях с него. За жалост не постъпих правилно и ето ме сега. Вече четири години уча в университет със специалност, която дори не понасям, заради него. Думите и обещанията му за бъдещето ни заедно, се разпаднаха в онази нощ, която дори не искам да си спомням. Изминаха шест месеца, но все още се събуждам и заспивам с тези мисли.

Отърсих се от вредните спомени и прецених, че е време да ставам. Икономиката викаше името ми, а аз исках да се върна обратно в леглото си и да заспя. Въпреки желанията си, отметнах завивките от тялото си и се запътих към банята. Взех си душ, измих зъбите си и изсуших косата си. Върнах се обратно в стаята си и отворих гардероба. Бях от типа жени, които преливат от дрехи и различни тоалети, но твърдят, че нямат какво да облекат. Накрая се спрях на едни черни дънки с бяла блуза и черно кожено яке отгоре. Сложих малко грим, напръсках се с парфюм и обух черните си платформи. Огледах се за последно в огледалото и взех дамската си чанта. Измъкнах се от апартамента, който бях наела преди няколко месеца и заключих след себе си. Той беше сравнително близо до университета и това беше предимство, защото нямах кола. Когато аз и въпросния ми бивш, все още бяхме двойка, освен че живеехме заедно и делихме всичко, той използваше своята кола и ме караше, където пожелая. Заради наема и парите, които никога не стигаха за двама студенти, които живеят заедно, аз нямах спестявания да си купя своя.

Както обикновено, стигнах до училище за нормалните петнадесет минути. Вратите бяха широко отворени, а през тях влизаха студентите, които предимно си говореха и се смееха. Надявам се, че приятелките ми вече са пристигнали. Запознахме се преди три години, когато бяхме в първи курс и от тогава нямам по-близки от тях. Е, като изключим семейството ми, разбира се. Днес всичко беше необичайно оживено. Професорите се размотаваха по коридорите повече от обикновено. Очевидно подготвяха нещо в аулата. Забелязах двете си приятелки и се запътих към тях. Стояха и обсъждаха нещо доста разгорещено, така че нямам търпение да разбера за какво ставаше въпрос.

- Добро утро, момичета. – поздравих ги, а те се усмихнаха.

- Добро утро, Мел. – отвърна Скарлет, а Ария повтори думите й.

- За какво е всичкото това суетене днес? – още един път се огледах наоколо, но наистина всичко беше истинско. Професорите изглеждаха по-притеснени от обикновено.

- Не знаеш ли? – попита ме Ария шокирано, а аз поклатих глава. – Днес тук ще бъде награден един бивш студент, който е доста преуспял в живота си в момента.

- Да, баща му притежава една от най-големите компании в Лос Анджелис, а той е единствения наследник. Професорите са горди, че е избрал нашия университет и освен това е имал най-висок резултат на изпитите. – дообясни ми Ария.

- И за какво по-точно ще го награждават?

- Дарил е огромна сума пари, с които да се осигурят повече стипендии и общежития на студентите. – най-сетне получих стойностен отговор.

- И кога ще е това награждаване? – попитах отегчено. Не знам защо всички се вълнуваха толкова. Просто някакъв тип, който си печели уважение като раздава големи суми пари.

- След петнадесет минути започва. – отговори ми Скарлет, след като погледна часовника на китката си.

- Страшен начин да започнем новия ден. – изказах песимистичното си мнение, а двете ми приятелки ме погледнаха все едно ме питаха „Как може да си такава?”

В следващия момент из цялото преддверие на университета настана пълна тишина. Погледнах към вратите и видях, че групичката на известните влизаше. Три момичета и три момчета. Един от тях беше бившият ми. Приятелките ми веднага се опитаха да ме разсеят, но аз продължавах да го гледам. Начина, по който пристъпваше, крещеше, че той притежава университета. Държеше за ръка момичето, с което го хванах в леглото преди тези шест месеца, когато всичко между нас приключи. Тя от друга страна, създаваше онзи звук с токчетата си, които тракаха по пода, а в следващия момент отметна косата си, все едно се подиграваше на всички останали. Всички момчета в голямото помещение я зяпаха и й подсвиркваха. Момичетата не оставаха по назад. Погледите вперени в бившия ми приятел винаги ми идваха малко в повече, но това вече не е мой проблем. Те двамата и приятелите им очевидно бяха наясно с предстоящото и направо влязоха в аулата.

- Ако искаш ще изчакаме още малко преди да влезем? – попита ме предпазливо Ария.

- Няма нужда, нека влизаме. Ще си намерим по-хубави места. – отвърнах и трите се запътихме към вече отворените врати на голямата зала.

Влязохме вътре и веднага погледа ми попадна на влюбената двойка. Целуваха се все едно са напълно сами и няма да има утре. Бях го преживяла, но болеше понякога. Излизахме шест години и половина, а той ги захвърли с лека ръка. Разбира се, че се опита да излезе сух от водата с известните на всички оправдания „Бях пиян” и „Тя беше грешка”, но аз отказвах да го чуя. На следващия ден си събрах нещата и се изнесох от общия ни дом. Живях у Ария известно време, докато си намеря нов апартамент. Той се опитваше да се свърже с мен няколко седмици след случилото се, но като се знае какъв инат съм, не исках да чувам дори името му.

Наложи се Скарлет и Ария да ме побутнат малко, защото се бях втренчила в тях и не мърдах. Осъзнах се и набързо ги последвах. Настанихме се на втория ред по средата, за да виждаме по-добре.

- И тази ми е сестра. – възмути се Скарлет. Да, момичето, което спа с гаджето ми, беше сестра на най-добрата ми приятелка.

- Радвам се, че не си приличате. – усмихнах се и я гушнах.

- Не си скапвай настроението, заради Джъстин и Ейвъри. – тези две имена, които съсипаха живота ми. Не обичах да ги споменавам, но понякога се случваше. Ария веднага се усети, но аз я уверих, че всичко е наред. Тя се извини още няколко пъти, но аз вече бях забравила за това.

Награждаването започна. В аулата пристъпиха всички професори и един наистина привлекателен млад мъж, който зае мястото зад малката трибуна. Наистина беше красив, в това нямаше капка съмнение. Беше облечен в елегантен черен костюм с бяла риза и черна вратовръзка. Косата му беше светло кафява, повдигната нагоре, а сините му очи се забелязваха чак от тук. След като всичко утихна, се започна. Нашия директор каза няколко думи, а след това му връчиха някаква грамота. Едва сега забелязах, че тук присъстваха и журналисти, които отразиха събитието. Сигурно наистина е важен. След това той започна да говори. Започна с името си. Тайлър Пейн. Определено ще го запомня. Гласът му беше доста дълбок и плътен и определено можеше да те накара да настръхнеш, ако ти говори други думи, вместо икономически термини, но трябва да се задоволим с това. Половин час по-късно всичко беше приключило.

През цялата презентация имах чувството, че халюцинирах. Може би толкова съм се заплеснала по външния му вид, че бях започнала да си представям как ме наблюдава, докато говореше. Вече всички бяха станали и се запътиха към изхода, но ние решихме да изчакаме малко, за да се разтика тълпата.

- През цялата реч изпитвах съмнението, че ме гледа. – започна Скарлет.

- Кой? – попитах, макар че вече знаех отговора.

- Господин Пейн. – отговори тя.

- А, добре. Помислих си, че зяпаше мен. – отдъхнах си след като разбрах, че е наблюдавал Скарлет.

- Може и на теб да е хвърлил око. – подметна Ария, а аз я стрелнах с един бърз поглед.

- Господи, той идва право към нас. – изписка Скарлет, но беше права. Той се приближи и се спря пред седалката пред нас на първия ред.

- Много се радвам момичета, че решихте да присъствате. – проговори и се усмихна.

- Удоволствието беше наше. – изрече Скарлет и отметна косата си. Флиртаджийка.

- Ще имате ли нещо против, ако отнема госпожицата за малко? – посочи ме с поглед, а приятелките ми се засмяха.

- Разбира се, че не. Цялата е на ваше разположение. – отвърна Ария, а аз я погледнах с поглед, който казваше „Какво по дяволите правиш?”.

Въпреки неловкостта, се изправих и излязох от редицата на втория ред, а след това се приближих към него. Той ме дръпна леко настрани от тях и започна да говори отново. Отблизо очите му изглеждаха още по-сини.

- Защо ме извикахте? – попитах го директно.

- Разбрах, че учите по моята бивша специалност, а на мен ми трябва някой като вас, за да изготви един проект, който се нарича Холмс.

- Но аз дори не съм специализирала по тази част, а и мога да Ви уверя, че има много по-компетентни хора от мен, за тази задача. Тук съм по погрешка, която бях доста глупава да допусна, но няма значение. Въпросът е, че следваща година сменям областта си. – обясних му ситуацията.

- Жалко. Сега вече нямам друго извинение, за да те видя отново. – усмихна се, а аз останах като попарена.

- Мен?

- Да.

- Защо точно мен?

- Труден въпрос. – отвърна, а аз леко си повях с ръката, защото всичко това беше доста неочаквано.

- Струва ли ми се, или тук е прекалено горещо?

- Опасявам се, че е заради присъствието ти в стаята, скъпа. – направо застинах от комплимента.

- Благодаря, предполагам.

- Нека карам направо. Ще излезеш ли с мен? – позамислих се за кратко.

- Да.

- Чудесно. Какво ще кажеш за петък? В шест?

- Идеално. Тогава приключвам с лекциите. – отговорих.

- Ще те взема направо след последната лекция тогава.

- Добре. – усмихнах се.

- Тайлър? Би ли дошъл за малко? – професора по икономика се появи и го извика.

- Разбира се. До петък.

- До тогава. – отвърнах, а той тръгна към изхода на аулата.

Това определено беше едно доста необичайно започване на деня. Очаквах, че ще е някой превзет разглезен богаташ, а поне доколкото си извадих изводи на базата на разговора ми с него, Тайлър изглеждаше доста свестен и земен. Може пък да се получи нещо. Кой знае?