-Всичко започна с онези съобщения от Маркос. Начина по който заплашваше Зий,а после и останалите от групата. Държеше се злобно,настоятелно. Знаехме,че нямаше добри намерения към нито един от нас. Преди всичко,което се случи в Кейп Код, Маркос всъщност бе добро момче.Спечели Зий с ухажване като първокласен джентълмен.Букети,романтични вечери, подаръци и шоколадови бонбони. Беше чаровен,харизматичен и креативен.Трите неща,които Зий ценеше у един мъж.

Всичко рухна,когато той изпадна в немилост към тяхните и те го отрязаха напълно.Парите бяха като мираж за него и за да се издържа реши,че най-лесният и бързият начин за изкарване на средства е да пласира наркотици.Главно трева,но се намираха и други "вкусотийки" стига да знаеш как да си поискаш.

До този момент връзката му със Зий беше отишла на надолнище. А до няколко месеца всичко рухна напълно.Начолото на края беше почивката в Кейп Код.Там той и сестра ми започнали сексуална връзка,която продължила почти до момента в който тя се завърна в България (че и след това...разбрахме,че той е живял в София и от там е пращал всичките съобщения към Зий). Докато живял там разбрал,че може да уреди живота си като дилър в София,вместо да се мъчи да живее в Америка. Единственото от което се нуждаел било тревата,която останала в Зий. Неговият златен билет.

За това съставил план - наплашва Зий,връща се в Америка,взима стоката и се качва на първият полет обратно за България. Там се включва в тайна ъндърграунд мрежа за пласьори и се прикрепва към групата дилъри отговарящи за студентски град.

Проблема дойде обаче,когато разбра,че Зий не е сама.Тя имаше цяла артилерия от приятели. Но Маркос не се отказа.Намери свой стар познайник и реши да го вземе с него,за всеки случай. Да наблюдава със снайпер от някой покрив в близост до срещата му със Зий и останалите.

Наркотиците бяха в ръцете й.А цялата сган беше зад нея. Маркос усети как гнева му се надига.Тя беше чиста - не бе приемала трева или други наркотици.Вече беше гадже на Дамян. А това страшно много подразни Маркос.

-Подай ми пакета и никой няма да пострада- беше казал той.

Всички го бяхме наобиколили.Искахме да го обезоръжим,да го набием и да го сплашим да не я закача повече.

Не мога да обясня колко се объркаха плановете ни.

Всичко започна с неловкият коментар на Маркос за новото гадже на Зий.

-Този скапаняк? А,мислех,че съм те обучил добре,секси.

Това подлуди Дамян,който се хвърли върху него в опит да го повали с юмруци.

Аполо и Маноло му помогнаха,но изведнъж чухме предупредителният куршум изстрелян от въздуха.Веднага се усетихме,че това е снайпер.

Някой ни наблюдаваше.

Маркос бе изпуснал стоката,която сега бе в ръцете на Ноел.

-Най-добре е да си тръгваш.И вземи приятелчето си с теб-заплаши го тя.

-Не го очаквах от теб...мислех,че си прекарахме добре в Кейп Код -каза Маркос с подигравателен глас.

Аполо го ритна през лицето.

-Затваряй си устата.

Маркос се изсмя.Изплю кръвта,която се бе насъбрала в устата му и се опита да се изправи на изнемощелите си крака.

-Просто ми дайте стоката и няма и да чуете от мен.Местя се ..далече от тук.

Ноел обаче вече знаеше...беше дочула от приятелките си в столицата.

-Не и в София,Маркос.Избери си друга дестинация.Тогава ще получиш златният си билет -тя разклати тревата пред него.

И тогава той освирипя.

Тръгна срещу нея с всички сили.Искаше да я повали на земята.Маноло скочи да я защити,а Кара изпищя,когато юмрука на Маркос повали Маноло от раз.

Дамян и Аполо тръгнаха срещу него,но не успяваха да се справят достатъчно бързо.

И от никъде последваха нови куршуми.

Само,че в суматохата, стрелецът не бе видял кого стреля и вместо приятелите ми беше улучил Маркос.

Той падна мъртъв на земята.

А ние побягнахме.

Не го спасихме...не се й опитахме дори.Надявахме се,че някой друг ще го намери и ще се обади на 911. Но никой не го направи...беше втори януари.Улиците бяха празни и студени.А Маркос умря там...сам и безпомощен.

Заклехме се че никога няма да кажем на никого.Че тази тайна ще остане с нас до гроба.Но ето че дойде мигът и за нея ,защото той е лъжец.И измамник!

Историята приключи до тук ,а инспекторката клатеше глава.

Приятелят на Маркос се появи с белезници.

-Не знаеш част от историята -каза той с дрезгав глас - не обърках кого да застрелям.Исках да убия Маркос.Тревата щеше да остане в мен и щеше да е моят начин за бързо правене на пари.Очаквах ,че ще ви изплаша достатъчно,че да забравите за тревата,но малката Зий се сети да я грабне в последният момент.От тогава все се чудех как да ви изнудя да ми я върнете.Всичко вървеше по план преди инспекторката да се усети,че Ноел е невинна. Тя щеше да е перфектната изкупителна жертва.

Всички се спогледахме.

-Арестувайте го -каза инспекторката - Терънс Кипсън арестуван си за убийството на Маркос Крос.

Беше странно,че след почти половин година всичко най-после се проясни. Най-странното от всичко бе,че ме очакваше само още една година университет.

Щях да завърша след 12 месеца. А после кой знае? Може би стаж за някоя издателска къща?

Знаех само,че приятелите ще са плътно до мен.

Поне това бе последното ни обещание един към друг.

Маноло и Кара бяха най-после официална двойка.Той често прелиташе до Лондон,а и тя не му оставаше длъжна и идваше до Сиатъл.

Зий и Дамян също успяха да закрепят връзката си.Тя щеше да замине да живее при него след като завърши другата година.

Ноел най-после бе в добри отношения както с мен,така и с цялата компания.Мама и татко бяха горди и с двете ни.

А колкото до Аполо и аз...ами поговорихме си.

Истински.

Успях да призная всичко,което ми беше на сърце.За страховете ми,за любовта ми към него, за това,че съм готова да се боря с всеки и всичко само и само да сме заедно.

Той беше мълчалив дълго време.Но накрая се усмихна,привлече ме по-близо и ме целуна,нежно.

-Обичам те -беше ми казал.

И двамата се любихме до ранното утро.

Когато дойде и мигът да се върне в Лондон се зарекохме,че когато и двамата завършим ще се изнесем заедно!

А кой знае ...може би някой ден и щяхме да живеем в общ дом...да създадем нашето семейство. :)