Разследването за смъртта на Маркос беше излъчвано по телевизията постоянно. Мисля,че всички се чувстваха притиснати в ъгъла от внезапната новина,че са открили причината за смъртта му и са го обявили за убийство.

Дори Аполо изглеждаше изнервен.

Аз бях постоянно на крак и гледах да свърша колкото се може повече неща наведнъж. Опитвах се да мисля за всичко друго освен за разследването. Опитвах се да се затрупам с работа и да изключа околният свят.

Мисията ми беше трудна,но в някои часове се улавях как съм забравила за миг тревогите. Бях забравила за убийството,за приятелите ми и за всичките си неволи.

Но тези мигове бяха рядкост. През повечето време бях на ръба.Чувствах се изнервена до краен предел и се притеснявах постоянно ,че някой ще дойде да тропа на вратата ми и да ме обвини в предумишлено убийство.

Вратата на стаята се отвори и вътре със смях влязоха Зий и Дамян. Двамата се държаха за ръце.

-О,Ери.Ти си била тук? -Зий се сепна,когато ме видя. Усмивката й замръзна.

Все още се чудех как ние с нея толкова се раздалечихме.

Дамян се почеса по врата.

-Мога да ви оставя да си поговорите ако искате -каза той и се помести назад.

Ситуацията беше неловка. Със Зий не бяхме разговаряли от няколко седмици. Двете с нея се спогледахме.

Накрая Зий въздъхна.

-Дай ми пет минутки,става ли?

Дамян кимна и излезе,а Зий седна на леглото до мен.

-Как си? -попита тя.

Аз свих рамене.

-Притеснена.

-И аз съм така.

Двете се загледахме в килима.

-Мислиш ли,че ще ни се размине? Или ще ни тикнат в затвора? -Зий се обърна към мен с разтревожено лице.

И просто ей така аз започнах да рева.

Емоциите ми се бяха складирали в мен в продължението на месеци.Бях се отдръпнала от всички с надеждата,че ще се справя по-добре сама.Исках да успея да преживея всичко без да ги натварвам.Исках да бъда силна за тях.А вместо това се разделихме. Всичко пропадна.

И сега,когато за пръв път от седмици Зий се опитваше да говори с мен истински аз просто се разридах. Бента се спука и сълзите потекоха.

-Хей! Хей,Ери спокойно -тя обви ръце около мен.-Не си сама,чуваш ли? Всички сме заедно в тази ситуация.Никога няма да те оставя! Ти си моята най-добра приятелка,независимо от твърдата ти глава!

Аз се засмях и тя ме последва.

Прегърнах я и се опитах да си поема дъх.Най-после си говорихме.Почувствах се така сякаш огромен товар падна от плещите ми.

Дамян влезе в стаята.

-Всичко наред ли е?Чух ,че някой плаче -той ни погледна и видя зачервените ми очи.-Оу.Ери? Добре ли си?

-Ела тук -каза Зий.

Той се ухили.

-Време за прегръдка?? -Дамян се спусна към нас и ни прегърна.

Тримата най-после се бяхме сдобрили.

***

През останалата част от деня се опитвахме да наваксаме. Бях изпуснала толкова много.Знаех,че и те се притесняват,но всъщност не съм и подозирала,че са се притеснявали да не би да съм получила някаква криза.

Опитах се да им обясня,че съм го правила за да ги предпазя. Исках да ги предпазя от собствената си лудост и несигурност и моята лична параноя.

Те се смяха с мен.Увериха ме ,че за сега всичко е под контрол и че дори нещо да се случи,то никога няма да оставят някой да поеме вината на всички.

Всички бяхме заедно в това.

Маркос беше умрял,заради действията си.И заради това,което щеше да направи,ако не се бяхме намесили ние.

-Аполо ми писа -каза Дамян и ме погледна притеснено - иска да се срещнем цялата група.

Зий се навъси.

-Мислех,че вече няма да правим това.Не и след последният път.Рискуваме прекалено много.

Аз кимах енергично.Не исках да виждам Аполо.

Дамян се загледа и в двете ни.

-Нямаме голям избор.Цялата група ще се събира.Не можем да сме единствените,които няма да отидем.Ще си помислят,че правим комбина.

Въздъхнах отегчено.

-Значи е решено ?

-Винаги другите решават вместо нас -нацупи се Зий.

Дамян я целуна по челото.

-Потърпи още малко. Не след дълго Ноел ще се върне в България, Аполо и Кара в Лондон,а Маноло ще си отиде в неговият университет и всичко това ще отшуми.

-Дано си прав -казах аз ,а той ме погледна.

Беше прегърнал Зий през кръста,а тя бе положила глава на рамото му. Не виждах изражението й,но виждах това на Дамян.

Очите му изгаряха моите.

Ситуацията беше в пика си.

Някой щеше да изгори за убийството.

Можех само да се моля,да не сме ние.

***

Вечерта беше студена. Вятърът беше режещ. Непрогледният мрак се просмукваше в нас.Вече беше част от същността ни.

Тримата вървяхме към "Черната дупка" с желанието това да е последната ни среща.

Беше достатъчно зле,че се събирахме толкова често,а и ходихме в най-подозрителното място от всичките наоколо.

Беше лоша реклама за нас.

Вътре беше отново с приглушени светлини. Чуваше се песен на Металика. Миризмата на бира витаеше във въздуха.

Настанихме се на един кожен,продънен диван и си поръчахме кафе.

Не след дълго вратата на заведението се отвори и вътре влязоха Кара и Маноло. Изглеждаха разтревожени.

Седнаха до нас и си поръчаха също кафе.

-Как сте? -попита Кара. Тя погледна всички ни ,но не очакваше отговор от мен.

Затова й се сепна,когато аз заговорих първа.

-Добре.Притеснени.Защо искахте да се срещнем? -попитах аз.

Тя изви вежда.

-Вече си говорим,така ли? Бях останала с впечатлението,че не искаш никакви взаимоотношения с нас освен ако не касае разследването.

-Кара -казах по-меко аз- вината не беше във вас,а в мен.Не исках да ви натварвам с моите несигурности.Бях в ужасен стадий.

-А,аз не бях ли? Не забрявай,че всички бяхме там.Всички видяхме какво се случи.

Аз кимнах.

-Помня.

-Добре.Ще е хубаво да не го забравиш.

-Все едно това пък е възможно-сопна се Зий.-Вече се сдобрихме с Ерика.Не разваляй всичко.

Кара сякаш се поуспокои.

-Наистина ли се завърна? -попита тя.

Аз кимнах.

Кара се усмихна и стисна ръката ми.

-Радвам се.Липсваше ми.

-Групата се възроди! -Маноло вдигна ръце във въздуха и всички се разсмяхме.

Беше хубав момент.

Докато последвалите събития не го развалиха.

Аполо влезе тъмен и навъсен.Беше вдигнал яката на палтото си и изглеждаше като издялкана ледена фигура.

Присъедини се към нас и си поръча чай.

Аполо и чай!?

-Къде е Ноел? -попита той докато въртеше чашата в ръцете си.

-Мислехме,че е с теб -каза Дамян.

Опитах се да игнорирам факта,че първото нещо,което забеляза е липсата на сестра ми.

Аполо го стрелна с очи.

-Както виждаш ...не е.

Маноло изхриптя.

-Все едно сме длъжи да я следим.Дай най-добре да й сложим джипиес.Така поне кучката ще е следена нонстоп.

Аполо го стрелна със суров поглед.

-Ще я защитиш ли? -попита Зий.

В онзи момент Аполо я погледна и за миг сините му очи се спряха на моите.Изтръпнах при задълбоченият му ,ядосан поглед.

Все още беше красив. Като леден принц.

Изсумтя нещо ,поклати глава и отпи от чая си.

-Исках да ви съобщя нещо важно -обясни той.

-Сега е момента да го сториш -Кара го подтикна да започне да разказва.

Той въздъхна.

-Става въпрос за разследването...

-Е? -Маноло повдигна вежди.

-Имат заподозрян.

Всички бяхме шокирани. Погледнахме Аполо с ококорени очи.

-Какво!? Кого!?

Аполо сви рамене.

-Не знам нищо повече.

-Мислите ли,че това означава,че някой невинен ще отиде в затвора заради нашите действия?

-Едва ли е невинен щом е свързан с убийство -каза Зий.

-Знаеш какво имам предвид -нацупи се Кара.

-И сега какво се очаква от нас? -попитах аз.

Аполо вдигна рамене. Телефона му извибибра и той го извади от джоба си.

-Кой е? -попита Кара.

-Непознат номер -каза Аполо и погледна номера скептично. После вдигна. -Да,разбира се.Да,да.Добре.Там сме.

Когато ни погледна очите му бяха разтревожени.

-Какво е станало? -попита Кара.

-Ноел..тя е в полицейското управление. Мисля,че е заподозряна в убийството на Маркос.

Всички се спогледахме.

-Да,тръгваме -казах аз.-Веднага!