Със Зий бяхме в нашата стая и се приготвяхме да излезем да пазаруваме книги. Бях намерила онлайн страхотна книжарница,която ми напомняше на старите библиотеки с махагоновите етажерки и кожените фотьойли до запалената камина.

Зий не се нуждаеше от много убеждаване.Когато чу какво съм открила бързаше повече и от мен да отидем и да си купим нови издания. Денят на Благодарността наближаваше и с него идваше и любимият ми сезон - есента.

В кампуса всичко се премени в оранжевожълти окраски и придаде на мястото меланхоличен вид.Раздразнени студенти вървяха с очи забити в обувките си и се блъскаха по невнимание един в друг, бежави и кафяви жилетки и плисирани поли се виждаха наоколо.Когато духаше вятър и падналите цветни листа витаеха във въздуха момичетата дърпаха полите си надолу и пооправяха чорапите си до коляно, прегръщаха учебниците с дебели корици до гърдите си и тичаха към най-близкият вход на университета.

Ароматът на тиквени пайове и латета се прокрадваше във въздуха и далечният мирис на есенните бури.

Обожавах този сезон.Всяка година го чаках с нетърпение,а сега и Аполо щеше да се върне при мен.Не знаех как да сдържам радостта си.

-Мисля,че сме напълно готови-Зий се врътна пред огледалото в цял ръст и ми се усмихна - ще мога ли да те изнудя да пием кафе след покупките?

Аз се ухилих.

-Четеш ми мислите.Умирам си за капучино.

Тя грабна платнената си чанта на която бе изписано Hogwarts и я нарами.

-Хайде да тръгваме- Зий отвори вратата и аз я последвах в коридора на общежитието.

Бях облечена с разкъсани сини дънки и тънък пуловер,който бе загащен в дънките. Косата ми беше вързана на конска опашка и на рамо носех своята платнена чанта ,която бе с логото на Ravenclaw. Зий си проправи път през студентите,които бяха насядали в коридора и някой ядосано измрънка,когато Зий неволно ритна тетрадката му.

-Извинявай,друже,но разпродажбите ни викат -намигна му тя.

-Жени и техните дрехи -той поклати глава.

-Жени и техните книги -провикнахме се със Зий в един глас и излязохме в хладният октомврийски следобед.

Двете се смеехме и се хванахме под ръка докато вървяхме към книжарницата.

-За какво си мислиш? -обърна се към мен Зий.

Черните й очи ме гледаха задълбочено.

Аз свих рамене.

-За Аполо,Кара и Ноел. Минаха два месеца и все още се чувствам така сякаш сънувам и ще се събудя в леглото си в бунгалото.

-На мен ли го казваш? -тя поклати глава. -Не мога да повярвам,че ще го кажа,но Кейп Код ми липсва. Имаше нещо във въздуха там.

Аз се засмях.

-Да.Аромата на скандала.

Тя ме сръчка с лакът.

-И на теб ти хареса ,признай си.

-Така е. Да сме обратно в университета е страхотно,но се чувствам така сякаш вече не ми е приоритет. Сякаш винаги ще очаквам ваканциите. Преди се радвах да съм тук и ненавиждах ваканциите. Виждаш ли проблема ми?

Тя ме погледна зашеметено.

-Оле Боже! Ерика ти си станала човек от плът и кръв! Осъзна,че живота те иска.Браво.Докосна ме с признанието си-тя положи ръка върху гърдите си и ме изгледа иронично.

-Ха-ха! Много забавно,но аз съм сериозна.Дали винаги ще е така? Ще си мечтая постоянно за Аполо и за следващата ни среща?

-Най-вероятно. Това се случва,когато се влюбиш,Ерика. И аз бях така...с Маркос.

Аз я погледнах изпод мигли.

-Липсва ти,нали?

-Не.Той беше токсичен.Но ми липсва чувството да си влюбен и загубен.Трепета,който получаваш ,когато видиш любимия.Ето това ми липсва.

Аз я прегърнах.

-Може би с Дамян...

Тя се засмя.

-Едва ли.Но ми харесва на къде отиват мислите ти.

Двете продължихме да вървим в есенният ден към книжарницата и да си говорим за гаджета,кафета и книги.Беше един от онези мързеливи дни в които не искаш да правиш нищо освен да гледаш сериали и да се търкаляш измежду завивките.

В книжарницата бе точно толкова спокойно и уютно както изглеждаше на снимките в инстаграм.Със Зий прекарахме няколко часа заровени измежду страници изписани с черно мастило. Аромата на стари книги,кожа и дърво приятно се смесваше и не усетих кога бях харесала да купя четири книги.

-Ето това е нов рекорд -Зий носеше седем.-Мисля,че попрекалих,а?

Аз се засмях.

-Изобщо. Но според мен тези трябва да са ти за няколко месеца напред.

Тя се изкикоти.

-Дадено.Хайде да ходим за кафе.Имам нужда от нещо топло.

Аз закимах енергично и двете се запътихме към касата. Платихме книгите си и ги прибрахме в чантите. Пътят до кафето беше кратък и двете не успяхме да си кажем,нещо по-различно от това какво ще си поръчаме.

В кафенето беше топло и полупразно.Нямаше дълга опашка от хора и със Зий бързо взехме напитките си и се свихме в един ъгъл на заведението където разгледахме покупките си.

-Тази книга ще е адски интересна -каза тя докато въртеше в ръцете си фентъзи роман.

-И на мен така ми се струва.Виж тази -аз й подадох една от моите- ако те заинтригува ще ти я дам да я прочетеш.

Тя й хвърли един поглед и прочете резюмето.

-Може би...да. Нека първо да прочета тези обаче-тя потупа малката купчинка на масата и ми върна книгата.

Докато двете с нея пиехме кафе и преглеждахме книгите си Аполо ми се обади.

-Какво правиш,любов? -попита той. На заден фон се чуваха дъждовни капки.

-Нищо особено.Със Зий клюкарим за новите си книги. А ти? Отново ли вали в Лондон?

Той се разсмя.

-Тук вали постоянно. Знаеш ли,че англичаните имат поне пет различни наименования за дъждовете? Пълна лудост, ако питаш мен.

Засмях се.

-Иска ми се да си дойдеш вече -казах замечтано.

-Остана по-малко от месец.Ако искаш да те оставя да пиеш кафе със Зий и довечера да ти звънна? Как ти звучи?

-Супер.Целувки.

Той целуна слушалката и затвори,а аз останах замечтано загледана в екрана,докато друго не привлече погледа ми.

А именно Зий.

Тя беше пребледняла.

-Какво има? -попитах.

Тя ме погледна стреснато и ми показа телефона си.

Там имаше съобщение от Маркос.

Ще стане напечено !

В следващите глави ще дам повече информация за разследването и за тях като група. Ще разберете как всичко се оплете.

Интересно ми е да чуя какво мислите вие?

Дали Ерика и Аполо накрая ще бъдат заедно?