Катрина ...Наистина съм най-големият страхливец.Осъзнах това по време на почивката ни в шатото.Знаех,че не мога да променя нищо. Не и след като бе отминало толкова време.

Със Сиера сме сгодени.Ако не си сигурна то вече го потвърждавам.И все пак ми се иска историята между нас да беше друга.Вярвам,че в паралелна вселена сме заедно.Загледани в някой залез.

Затова й рисувам картината.Някакси ми помага да мисля,че някъде там има наши версии,които са във връзка,щастливи един с друг.

Какви каши забърках! Аз съм един шибаняк знам го.Сиера ме обича,но аз не заслужавам любовта й.Не й след това,което съм намислил да направя.

Истината е ,че го обмислях още от както напуснах шатото.Ще замина за Китай.Вече съм го решил.Предлагат ми работа там да рисувам пейзажи.Ще живея добре..или поне така си мисля.Сиера не знае.Ще я пратя да занесе пакета с картината и ще замина заедно с Мей-Лин Боа. Може да се каже,че започвам живота си наново.А пък кой знае? Може би някой ден ще ми простиш..както ти така и Сиера.И за нея има писмо.То ще остане върху кухненският барплот и ще я очаква.

Обичам те.

Винаги съм те обичал и винаги ще те обичам.

Дано се срещнем отново.

Тогава може и да съм достоен за твоята любов.

Вечно твой,

Алек Масловский.

-Смятал е да ме зареже? -попита смаяно леля Сиера.

-Оставил ти е писмо -каза леля Ария.-Той дори не подозираше,че съм бременна.

-Ето кой е бил неидентифицираният труп.На тази жена.Мей-Лин Боа.

-Имал е друга любовница? -питаше леля Сиера невярващо.-Добре,че е мъртъв,иначе щях да го убия собственоръчно.

-Това ми идва в повече-казах аз.-Дори не сме подозирали,че сте толкова сбъркани!

-Аз знаех.През цялото време знаех -възгордя се Ноел.

-Млъквай -казахме всички в един глас.

Тя даде стъпка назад.

-Сега доволни ли сте? Цялата истина излезе наяве..-заяви чичо Ед.

-Заслужаваш да гниеш в ада за тази постъпка -каза леля Ария.

-Да не мислиш,че той щеше да остави красивата китайка заради теб и нероденото ти дете? Да не би да си полудяла?

-Татко ,мисля че е време да си тръгваш оттук-каза Аполо.

Татко го погледна.

-Синко...трябва да знаеш,че аз съм баща ти.Независимо от гена.Ти си мой син! Този хлапак Алек не би те отгледал.Не би направил нищо,не разбираш ли?-чичо Ед беше отчаян.

-Татко махни се.Имаме нужда от време да помислим-каза Кара.Тя застана пред Аполо , в опит да го защити.

Чичо Ед излезе от бунгалото.

-И сега какво ? Аз никога няма да разбера какво е искал да ми каже..-каза леля Сиера с пресипнал глас.

-А,аз разбрах двадесет години по-късно-контрира я мама.-Знаеш,че той винаги е бил свободолюбив.Мисля,че Китай щеше да му хареса.Там можеше да е щастлив.

Мама въздъхна.

Аз бях смаяна.Значи бащата на Аполо беше спал с майка ми ,леля ми и другата ми леля!?! Това ме накара да се запитам точно какво тийнейджърство са имали мама и тате?

-Не мога да повярвам,че ти стори това ,Ноел -каза изведнъж татко.-Много съм разочарован.

-Но аз..исках просто да..

-Няма значение,вече-прекъсна я татко- ти наруши личното пространство на майка ти.Разстрои всички тук с това писмо и виж само какво причини на Аполо! Той е съкрушен.-след което се обърна към Аполо.-Виж дори не мога да си представя през какво преминаваш,момчето ми,но знай,че ние сме до теб,майка ти те обича и всичко ще се оправи.Алек беше много неща,но ако знаеше,че Ария е бременна с теб нямаше да замине просто ей така.Щеше да те осигури,а кой знае можеше и да е част от семейството!

Аполо кимна няколко пъти неспособен да продума.

-Мамо,тате може ли Аполо да остане тази вечер при мен? Не мисля,че ще понесе да е сам в такъв момент от живота му-казах аз.

Те одобриха.

-Добре.Ако искате може да се качвате по стаите си.Денят беше достатъчно натоварен-каза майка ми.

-А колкото до теб-баща ми погледна Ноел- приготви се да бъдеш наказана за дълго време госпожичке.И никакъв телескоп за рожденият ден.Никаква почивка на Черно море.

Тя заплака и избяга в стаята си за да се обади на приятелите си в България,докато аз и Аполо се затворихме в моята стая.

-Това беше пълна лудост -каза той и седна на леглото.

-Как си? -попитах го глуповато аз.Не знаех как да процедирам.Знам,че не му беше леко.Все пак току-що бе разбрал ,че баща му не му е истинският баща и че е убиец.

А истинският му баща е мъртъв ...и е бил играч от класа.

Поне знаем Аполо от къде е наследил този чар и тази красота.

-Чувствам се объркан,предаден ..и най-странното от всичко е че може би съм подозирал вътрешно ,че баща ми...че Ед не ми е истински баща-той зарови глава в ръцете си.-Какво се очаква да направя сега? Да се държа така сякаш нищо не се е случило? Сякаш не знам истината? Как очакват да продължа да го наричам татко?

-Не знам -свих рамене и го доближих - рано е още да обмисляш това.Каквото и да е леля Ария е твоята майка и единственото,което се промени е кой е баща ти.Кара все още е твоя сестра.

-Полу-сестра -каза той с горчивина.

-Това не променя нищо ,нито за нея,нито пък трябва за го променя за теб.Вие израстнахте заедно.Обичате се.Вие сте едно семейство.Ед е просто твоят доведен баща.Във всеки един друг случай ще е точно така.

Той се усмихна едва-едва.

-Толкова се радвам,че те имам -каза накрая и ме дръпна в обятията си.

-Винаги ще съм до теб.Мисля,че бях пределно ясна?

Той ме целуна.Нежно.С цялата любов на която беше способен.

-И аз мисля,че бях пределно ясен?

Аз отвърнах на целувката му.По същият начин.С цялата си любов.

Пожелах го на мига.

-Сигурна ли си ? -попита ме.

Аз кимнах.

-По-сигурна,не съм била.

И това беше.Спряхме приказките и се отдадохме на любовта ни.Целувките ни се задълбочиха,пръстите ни се сплетоха.Дрехите изчезнаха.Останахме чисто голи.Всяко докосване беше безценно.Той целуваше гърдите ми,засмукваше зърната,прокара огнена диря по корема ми и зарови глава между краката ми.Беше внимателен,нежен и ме докара до ръба.Свърших на минутата,а той не изгуби повече време в бавене.Вкара члена си в мен,огромен и пулсиращ.Изпълни ме докрай и ме целуна страстно.

Тласкаше се в мен с такава възбуда,че можех да литна от щастие.Звуците му ме караха да издивявам,усещането беше незаменимо.Треперех под него,бях настръхнала от удоволствие.Той мачкаше гърдите ми и вкарваше огромният му член толкова дълбоко.Бях на ръба да свърша.Усетих тръпки да полазват по гръбнака ми,когато чух стоновете му.

Свърших с вик.Тялото ми беше в пълно блаженство,умът ми изключи,а душата ми излезе от тялото.Беше нереално колко добре се чувствах.Той свърши малко след мен.Тялото му се отпусна до моето и той ме прегърна.

Заспахме сгушени.

А, азединствено можех да мисля колко го обичах.

Обичах Аполо Ван Торн с цялото сисъщество!