Планът ми беше близо до края си.Бях на косъм от това да докажа на всички истината и да ги накарам да си платят.Те не заслужаваха милост! Не и след това,което ми причиниха.

Тръснах глава.Нямаше смисъл да ги съжалявам.Не вярвах,че те биха съжалили ако знаеха през какъв ад ме накараха да премина.

Кейп Код беше отблъскващ.С миризмата си на водорасли и океанска вода и грозни животни пълзящи по плажната ивица.Вонеше на канал,а всички се държаха така сякаш се намираха на брега на ривиерата.Кафето беше непоносимо, храната в Америка беше гнусна и прекалено подсладена,а хората тук бяха застаряващото поколение на американските жители.

God bless America , my ass.

Мразех престоя си тук.Мразех и сестра си,защото беше нейна вината изобщо да дойдем.Исках обратно в България,където бяха моите приятели,които прекарваха лятната ваканция на слънчака.Там където всъщност беше купона.Липсваха ми късните вечери с тях,българската музика и българските момчета.Желаех да си бъда там така както и желаех най-после да пусна бомбата и да отмия семейството от лъжите и погнусата.

Защото те бяха точно това - гнусни.Бях възмутена от лъжите под повърхността.Бях обзета от страх и ужас,че съм живяла с тях толкова време и те не са сметнали да ми кажат истината.

Запалих цигара.Вече пушех по кутия на ден.До къде стигнах? Тровя се заради техните грехове.

Тръснах цигарата в пепелника.Беше късно, прекалено късно за да стоя будна и да премислям плана си отново и отново.Погледнах към картината висяща на стената.Кейпкодският залив ми се присмиваше.Оплезих му се в отговор.След като всичко приключи един път завинаги аз щях да му се присмивам.

Изгасих фаса и с бавни отмерени крачки отидох до картината на залива.Наклоних глава на една страна и проследих с поглед миниатюрните бели точици,които трябваше да са големите слънчеви чадъри.

Отместих картината от стената и отзад видях цялото ми проучване.

Точно така! Бях скатала всичко открито до сега, под носа на всички.Никой нямаше да се досети да търси там.А зад картината стояха хилядите изрезки от вестници и снимки,доказателства.И всичко това щеше да бъде края на лъжите.Края на това псевдо семейство.

Края на живота ми с тях.

Когато разбрах истината бях малко или много неподозираща хлапачка.Живота ми беше тръгнал в правилната посока (като за първи път) и аз бях щастлива.

Дори сега като се сетя за тогавашните времена ,неканена усмивка се появяваше на прелестното ми лице.Аз бях красавицата на семейството,любимката на баща ми и единствената,живееща с тях в градската ни къща.

Знаех много добре,че баща ми ме обича повече от Ерика.Също така знаех,че за това си има сериозна причина,която умирах да разбера.Бях лукава и проклета точно като баща ми! Амброуз Василев ме взе под крилото си и ме подготвяше да заема мястото му в бизнеса след като се пенсионира.Аз бях така да се каже принцесата на тате,а Ерика беше любимката на майка.

Когато бяхме четиримата заедно везните се изравняваха.Но когато бяхме тримата,аз бяха тази,която водеше парада.Моите прищявки бяха по-скоро закони.Баща ми ми купуваше всичко,което поисках.Възхищаваше се на бързият ми дяволит ум и възхваляваше смайващите ми идеи за разширяването на компанията.Майка ми от друга страна мрънкаше постоянно за Ерика и за "старата й душа" сякаш това да чете книги в оная прашна библиотека беше за предпочитане пред туко-що разпечатаните пачки пари от бизнес компанията.

Знаех много добре,че историята на семейството е много по-дълбока и се простира на по-големи параметри от това,което среща окото.Баща ми и майка ми се обичаха-факт,но имаше още нещо.Нещо,което сякаш не можех да уловя.А това ме вбесяваше.

Кроежите ми да разбера кое беше разковничето бяха все неуспешни.Поне докато един ден не стана така,че трябваше да помогна на майка в библиотеката.

Тогава всичко се промени.

А истината,която търсех се отгърна пред мен.

Изсмях се горчиво.Само като си помисля,че Ерика е толкова глупава.Толкова малоумна.Всичко е било под носа й.Точно както и сега всичко бе под носа й.Само на няколко метра от нея.Единственото,което тя правеше е да се заканва и да заплашва.

Беше като кученцата,които лаят,но не хапят.

Аз от друга страна бях като доберман.И един път надушила следата не се отказвах,докато не стигна до края.

Прибрах обратно всичко и закачих картината на стената,като внимавах да не е килната на една страна както я бях оставила предният ден.Беше небрежно от моя страна.

Върнах се обратно на дивана и си сипах уиски.Чувствах умората да ме настига,а желаех да отложа сънят.Поне още малко.Кошмарите ми ме обземаха и освен да се въртя и да усуквам чаршафите около краката си друго не правех.

Беше по-лесно през вечерите,когато имах компания.Сексът ме изморяваше и спях като бебе.

Истината бе,че в момента когато навърших шестнайсет години и разбрах,че Ерика ще заминава в Америка всичките врати се отвориха пред мен.Тя замина и остави моята първа любов-Аполо, изцяло на мое разположение.Имах донякъде информация от Маноло,че Аполо не е в добри отношения с Ерика и това бе сякаш златната ми възможност.Но след това и той замина,заедно с Кара в Лондон,а аз бях останала напълно сама.Те ме изоставиха.

Единственото,което ми остана бе да се посветя на уроците и социалният ми живот и да продължавам да впечатлявам татко.Защото той беше единственият ми отдушник.Разбирах болката му и го съжалявах до някъде,защото знаех какво му беше причинала тя...моята любима майка.

Беше разбивала сърцето му в продължение на години,отново и отново.А той като някакъв мазохист се бе връщал за още.

Но какво можех да кажа? За любовта нямаше обяснение. И аз бях така с Аполо...само където чак сега разбрах какъв всъщност е.

Единственото хубаво нещо,което излезе от Кейп Код беше истината за този мелез.Той беше покварен и всичките ми мисли и любовни желания се изпариха в мига в който разбрах,какъв лигльо е.

Той не беше това,което си мислех.Оказа се момченце,без перспектива,който се интересуваше само от Ерика.Думите,които излизаха от устата му бяха "Ерика това,Ерика онова." .Беше отчайващо хлътнал по нея и с това убиваше всеки мой интерес.Беше жалък.Непоносим.Лигав.Без достойнство.

Моят сексуален заряд към него се изпари в мига в който го видях да подсмърча след като му разкрих опасенията си.

Колко жалко! Бях си помислила,че той ще е достоен за мен,но грешах.Първата ми грешка.И последната помислих си.

Маркос от друга страна беше страхотно попълнение в плана ми.Допълнителното пари и малко контакти в Америка не ми бяха излишни.Той беше доверен съюзник и знаех,че има защо да ми помага-мразеше Зий и Ерика точно толкова колкото и аз.Затова й беше добра идеята да спим заедно.Освен горещият,побъркващ секс ни свързваше и омразата.А тя беше по-силна и от любовта,по-силна и от семейните връзки.

Омразата можеше да гори в нас достатъчно дълго,че да правим секс,пари и да погубим всичките ни врагове.

А първият враг в списъка беше майка ми заедно с Ерика.Те двете,блажено неподозиращи щяха да бъдат агнеца нужен за жертвопринушението. Те щяха да са началото на края и аз щях да се подсигуря,че един път получила възмездието си те нямаше да стъпят отново в България.

Тогава вече нямаше да се казвам Ноел Шери-Василева,а просто Ноел Василева.Наследница на бизнес магната Амброуз Василев и новото лице на компанията.

А тъпата ми сестра можеше да гние тук,забита в един никакъв си Сиатъл и да ходи с прекрасната си майка на майната си.

Просто и лесно!

Единственото от което имах нужда беше време.Време за да ми изпратят и последният пирон,който щях да забия в ковчега им.