В бунгалото беше тихо.Аз и Зий се промъкнахме на пръсти и се качихме в моята стая.Вътре беше тъмно и миришеше на соленият океански бриз.

-Това беше напрегнато-оплака се Зий и се тръшна на леглото.

-Нали?Изобщо не знам как да открия какво крои Ноел-признах аз.

Зий ме изгледа изпод вежди.

-Ще претършуваме стаята й-предложи тя.

Този път беше мой ред да я погледна скептично.

-Наистина ли си мислиш,че Ноел ще остави някакви улики в нейната стая ? -аз поклатих отрицателно глава-Силно се съмнявам.

Тя се претърколи по корем.

-Добре.Какво предлагаш тогава?

Аз седнах на ръба на леглото и въздъхнах уморено.

-Не съм отхвърлила напълно идеята ти.Просто не вярвам,че ще открием нещо полезно.Иначе не знам.Предполагам,че сутринта ще ми дойдат по-добри идеи.

Тя ме придърпа към себе си в успокоителна прегръдка.

-Не се притеснявай,Ери.Всичко ще се оправи.

-Дано си права Зий,защото вече се уморих.

Със Зий се преоблякохме и влязохме под завивките.Вечерта беше прохладна и бързо се унесохме.Помня само,че в просъница й зададох въпроса,който ме глождеше още от сблъсъка на паркинга.

-Значи наистина не обичаш Маркос вече?

-Мм? Да...-тя помълча известно време.Помислих си че вече е заспала,когато довърши изречението - той ми влияе зле.

-Какво му дължиш, Зий?

-Трева.Цял килограм от нея.

Аз ахнах.

-Тук ли е ?

-Нека говорим утре за това моля те.Умирам за сън.

Аз я дръпнах в прегръдка и заспахме сгушени.

На другият ден се помотахме на плажа и се пекохме под жаркото слънце.Ноел се виждаше постоянно в компанията на Аполо и Маркос.Беше най-подходящото време да прегледаме стаята й.

-Сега или никога-ухили се Зий.

-Покривай ме-казах аз и се затичах към бунгалото.

Майка и татко бяха някъде на обяд,а Ноел беше отвън с Маркос и Аполо,което ми даваше поне едно 15 минути свобода да ровя из боклуците й.

В стаята й миришеше на алкохол и цигари и беше прекалено тъмно.Отказах се от това да вдигам щорите за да не разбере,че някой е тършувал.Стаята й привидно беше същата като първият ден в който се нанесохме - тъмносин диван с бели възглавници,извит прозорец с нарисувани съзвездия, люлеещ се стол със синя драперия и килната на една страна,голяма картина изобразяваща Кейпкодският залив.

Минах покрай дивана към шкафовете и набързо разгледах дали е скатала нещо измежду полу-сгънатите си дрехи.Нямаше нищо.После реших да погледна зад възглавниците на дивана или пък да не би нещо да е паднало между стените на дивана.И там нямаше нищо.Огледах нощното шкафче до леглото й, но освен няколко скъсани опаковки от презервативи нямаше нищо друго.

Презервативи!?!

Ноел правеше секс???

Най-първата ми мисъл беше,че е с Аполо...

Сърцето ми заби лудешки в гърдите.Нямаше никакъв шанс.С Аполо ? Не,едва ли.Отказвах да приема,че той би направил това.Но пък знаех ли? Ами ако беше дошъл снощи в нейната стая за да си го върне на мен? Как можех да разбера с кого е спала Ноел?

Силна доза ревност ме обзе.Исках да разбера дали е спала с Аполо или не,но нямаше как.Сълзите от яд напираха в очите ми,но отказах да плача за него.Ние вече не бяхме заедно.Нашето щастие беше изтраяло пет минути преди всичко да завърши с огън и дим.

Избърсах една рукнала предателска сълза и дръпнах малкият шкаф.Вътре стоеше само един овлажнител за тяло и хапчета против главоболие.Затворих шкафа и понечих да си тръгна от стаята й ,приела ,че това беше безуспешна мисия,но без да исках бутнах едната от празните опаковки на презерватива.

Мамка му.Този мой,шибан късмет.Бях твърде ядосана за да осъзная,че трябваше да се наведа за да вдигна тъпата опаковка.Отдолу между свеклите се завивки и пространството под леглото стоеше една снимка с изпомачкани краища.Беше с лицето надолу и аз я грабнах.

Когато я обърнах срещнах непозната картинка.Беше изкарана снимка от телефон,а картината представляваше залязващо слънце,зелени тревни площи и момиче с гръб към художника,наблюдаващо залеза.

Дочух стъпки отвън и бързо пъхнах снимката в джоба на късите панталонки.Сложих гнусната опаковка от презерватив на нощното шкафче и излязох от стаята на Ноел, преди да ме е хванала.Тръгнах обратно към изхода и се спречках с Кара и Зий.

-Хей, какво става?

-Откри ли нещо?

-Да,но дори не знам какво точно открих.

-Ще се наложи да го разгадаем.-каза Кара.

-Тя къде е ?-попитах аз.

-Това няма да ти хареса-започна несигурно Зий -но сестра ти се целува с Аполо.

Кара въздъхна.

-Брат ми е такъв тъпак.

Аз я погледнах накриво.

-Мислиш ли?

-Ако е някаква утеха за теб,аз изобщо не ги харесвам като двойка-увери ме Кара.

Усмихнах се вяло.

-Знам Кара.

-Но те не са двойка-намеси се Зий - тя го държи с нещо.

-Да ..и това нещо се нарича гъз и цици-каза Кара.

-Нямах това предвид-Зий се намуси.

-Виж нямаме време да разгадаваме на брат ми фетишите.Нека отидем някъде където да можем да говорим спокойно -Кара се огледа притеснено.

-Добре-съгласих се аз- къде?

Трите се спогледахме.

-Скалистите части от залива?- предложи Кара.

-Води пътя-каза Зий и трите тръгнахме натам.

Вървяхме по залива,който гъмжеше от хора.Ноел беше изчезнала от полизрението ми,но знаех,че се спотайва наоколо.Снимката беше грижовно прибрана в джоба на панталоните ми и нямах търпение да я покажа на момичетата.Може би те щяха да знаят какво представлява.През целият път мислех за презервативите и самата идея Аполо да е спал с Ноел караше корема ми да се свива в спазми.Умът ми просто не можеше да приеме ,че те двамата биха спали заедно на метри от мен.Но тогава кой ? Кой би спал с Ноел в близките дни ако не Аполо!?

Беше горещо,прекалено горещо. Пясъка пареше под нозете ми,а хората около нас пляскаха щастливо във водата като тюлени и си подаваха надуваеми топки.

-Тук е достатъчно отдалечено-каза Кара след като се увери,че около нас няма никого.

Намирахме се в скалистата част от залива.Там където никой не идваше и освен рачета и други безгръбначни животни нямаше кой да ни чуе.

-Е? Кажи какво намери вече е безопасно-подкани ме Зий.

Аз извадих снимката и им я показах.

-Снимана е с телефон,но е някаква картина.Смътно ми е позната,но наистина съм в затруднение.Не разбирам защо Ноел би я снимала? За какво й е? -умувах аз.

Кара огледа детайлно снимката.

-Едно е сигурно.Виждала съм и други работи на този артист.Трябва да се сетя за името на художника.Виждала съм подобни творби.Виждам модела на движение на четката.Цветовете..всичко това ми е познато.Като далечен сън.

-Нали? Ти какво мислиш Зий?

-За пръв път виждам тази картина-призна си Зий- явно не съм ви особено полезна.

Тя сви рамене,а Кара грабна отново снимката.

-Кълна се,че съм я виждала някъде.

-Но къде? -опитвах се да се сетя,но и аз не можех.

-Може ли да я задържа?-попита Кара-Ще я проуча.

-Добре.Само внимавай Аполо да не я види.Каквото и да става съм почти сигурна,че и Аполо и Маркос са замесени.И двамата знаят за плана на Ноел.

-Повръща ми се като се сетя за Маркос-каза Зий.

-А пък аз мислех,че го обичаш до полуда -саркастично каза Кара и си спечели разгневен поглед от Зий.

-Обичах го.Сега всичко е различно..само да знаете как се държа с мен в Маями.За него стоката беше по-важна от мен.Мислех си,че екскурзията е за да се сближим,за да си изкараме страхотно като двойка.Той обаче е имал съвсем различни планове,да взима по-качествена дрога,която да пласира.Всичко е било фарс за пред мен.И най-лошото е ,че съм сигурна,че ми е изневерявал.Просто бях сама в друг град с него ,без теб -тя ме погледна неохотно- и нямах смелостта да го зарежа.Но наистина се радвам,че майка ти ни покани тук.Само така можех да се оттърва от него един път завинаги.

Аз я прегърнах.

-Ще се справим с този досадник.

-Разбира се.Той кога иска да му върнеш стоката?-попита Кара.

-Ти от къде знаеш?-попита Зий.

Аз свих рамене.

-Не съм й казвала!

Кара се разсмя.

-За колко глупава ме имате? Маркос няма да го е грижа за нищо друго освен за наркотика си.

Зий измрънка.

-Ще се наложи да му го върна скоро.Цял килограм е.

-Тогава по-добре се оттърви от този боклук и викни полицията подире му-предложи Кара.

-Това хич не е лоша идея-замисли се Зий-така ще объркаме и плановете на Ноел.Все пак те включват както Аполо така и Маркос.

Аз закимах.

-Точно така!

Трите се ухилихме злорадо.Вече знаехме какво щяхме да направим.

-Добре,а през това време Ерика ще можеш ли да шпионираш сестра ти? Трябват ни още улики.-каза Кара.

-Разбира се.Няма да я изпускам от поглед.

-Трябва ли да знаем за още нещо?-попита последно Кара.

-Може би...-аз се подвуомих,но сметнах,че трябва да знаят- мисля,че Ноел спи с Аполо.

-Блякси-каза Кара-ето това не исках да го зная.

-Това не е бил Аполо-каза Зий - а Маркос.

Аз я гледах глуповато.

-Маркос!? Глупости.

-Помисли си малко.Да не мислиш,че наистина е спал на дивана във всекидневната? Спал е с Ноел и са пушили трева.Сигурно в стаята й е миришело на лисичарник.

-Сега като каза наистина в стаята миришеше изключително зле.Сякаш нещо беше умряло там -неволно сбърчих носле.

Зий се разсмя.

-Поне имам доказателство за прелюбодействията на Маркос.

-А,аз за тези на Ноел.Не е ли прекалено малка за секс?

-Аз бях по-малка,когато го направих за пръв път-призна Кара и сви рамене.

-Честно ли? -попитах аз.

-Не ме съди-защити се Кара-бях млада и влюбена.

-А сега?

-Сега съм стара и влюбена.

Трите се разсмяхме.

-Хич не ни върви в любовта-посочих аз очевидното.

-Майната му.Искате ли да се пием вино и да пушим цигари тази вечер?

-Отзад в басейна? -попита Кара.

Аз кимнах.

-Дадено.

-А сега да се омитаме оттук.Тези раци ме притесняват-Кара погледна надолу и изпищя когато един рак се опита да се покачи на кракът й.

Зий се разсмя силно и се преви на две.

-Млъквай-каза Кара и после изписка още веднъж,защото рака я преследваше.

Този път беше мой ред да се превия на две от смях.

-Мразя ви-викаше Кара докато тичаше надолу по плажната ивица.

Целият следобед беше преминал спокойно.Ноел беше в стаята си и говореше с най-добрата й приятелка от училище,докато аз и Зий хапнахме и отново се върнахме на плажа.Бях възвърнала надеждата,че ще успеем да разкрием загадката.

Вечерта както си бяхме обещали се срещнахме в закрития басейн зад бунгалата.Кара беше донесла две бутилки вино,а Зий беше отмъкнала няколко кутии цигари.

-Най-после малко спокойствие-каза Кара като потопи краката си в басейна.

-Успя ли да откриеш нещо свързано с картината? -попита Зий докато късаше бандерола на цигарите.

-Все още не,но я пратих на един приятел.Той е специалист в това и ще ми помогне.

-Внимавай ,че Маноло ще ревнува-казах аз насмешливо.

Кара ме пръсна с водата от басейна.

-За твое сведение с Маноло сме повече от добре.

-Така ли?-полюбопитствах аз-Разкажи ни.

Тя се намести по-удобно на мястото си и започна да ни разказва.

-Ами след като решихме,че ще остана в тях на гости нещата отиват в добра посока.Дори си позволи да ме целуне,което всъщност се превърна в жестоко натискане.Боже наистина съм влюбена в него-очите й блещукаха докато разказваше и аз бях сигурна,че наистина го обича.

-Радвам се за вас-казах замечтано.Как ми се искаше и аз да усещам такава любов.

Моята сякаш се беше изплюла в лицето ми,а после ме бе стъпкала.

-Ами наздраве тогава-вдигна бутилката Зий- за голямата любов.

Кара се изкикоти и вдигна другата бутилка.

Трите стояхме във водата поне няколко часа след полунощ.Луната беше издигната високо в небето,а ние трите плувахме и се пръскахме в басейна с вода като малки деца.Бутилките вино бяха изпити до капка,а цигарите бяха почти към края си.Беше прохладна вечер и трите бяхме пияни.Беше забавно да воюваме във водата,да си говорим за драмите с момчетата и за проблемите от училище,беше приятно някой да те разбира.Знаех,че те двете биха направили всичко за мен точно както и аз бих направила всичко за тях.

-Хей това не е ли Ноел -попита Зий,когато бяхме доплували до далечният край на басейна и пушихме в тъмното.

-Изгаси цигарата-нареди Кара и я пъхна фаса под водата-трябва да се приближим,мисля,че е с Маркос.

Трите доплувахме тихо до другият край на басейна,като се стараехме да не си говорим и да не пляскаме във водата.Ноел беше достатъчно близко,че да чуваме какво си говори с мъжа до нея,който по стечение на обстоятелствата се оказа Аполо.

-Какво още очакваш от мен? -питаше той.Звучеше ядосан.

-Далече сме от края на плана.Много добре знаеш,че ще спечелиш повече от колкото ще загубиш.

-Задушаваш ме -каза й той.

Тя се усмихна.

-Нашата малка игра ще продължи ,защото няма да разбереш истината никога.-заплаши го тя-В момента моята най-добра приятелка от София търси нужната информация и всичко ще се изясни до няколко дни.

Аз,Кара и Зий се споглеахме.Оказа се,че са нямаме много време да разнищим всичко.Само няколко дни...а часовника тиктака.

Аполо прекара ръка през немирната си руса коса.Острите черти на лицето му бяха помръкнали и той гледаше зорко Ноел.

-Ако това се окаже някакъв номер ще съжалавяш Ноел-заплаши я той- и дори Маркос няма да може да те спаси.

-Маркос ще прави каквото му кажа ако иска дялът от парите.Нали се сещаш,че аз съм му връзката със София.Кой друг ще се заеме с продаването на стоката му ?

Зий закри с длани устата си.Ето защо Маркос е бързал да вземе тревата.Искал е да я даде на Ноел.

-Имаш три дни.Иначе всичко приключва -отсече Аполо.

Ноел го изгледа.

-Дори не знам какво съм ти харесвала -каза хладно тя- ти си толкова жалък.

Той се изсмя горчиво.

-А ти ме отвращаваш Ноел.И когато всичко приключи и разбера истината няма да се видим повече.

Ноел се врътна на пети и изчезна в тъмното,а аз стоях като вцепенена във водата.Значи се бях лъгала? Наистина не е имало нищо помежду им? Тогава какви бяха тези целувки и изблици на любов? Всичко онова постановка ли беше? И кой трябваше да е публиката? Щастливката аз или всички от Кейп Код!?

Аполо също се беше махнал и това остави само трите ни в басейна.

-Какво по дяволите се случи туко-що? -ахна Зий.

-Мисля,че разбрахме поне защо Маркос е с нея..освен чукането помежду им.

-Поне ни пощади с вулгарните си изказвания -казах аз.

Тя сви рамене.

-Истината е такава какво е.Трябва да действаме бързо.

-Да-съгласих се аз- имаме само три дни.

-А какво мислите се опитва да разбере Аполо?

-Не знам..но е достатъчно сериозно,че да върви по свирката на Ноел против волята му-посочи фактите Зий.

Аз настръхнах.Изведнъж ми беше станало студено.

-И да скъса с мен...

Трите се спогледахме и отново някъде в ума ми се чуваше тиктакането на часовника,който ни предупреждаваше,че времето ни изтича.