Празният паркинг беше облят от лунната бледа светлина.В закусвалнята беше тихо,ако не броим нестихващият шум от аспиратора.Ние бяхме единствените клиенти и масата ни беше отрупана от мазна храна.Вече бяхме изяли всичките картофи,бургери и бяхме на края на млечните си шейкове.Смеехме се на шегите на Маноло и Дамян и изобщо не ни се ставаше.

Макар да беше 3 през нощта,аз го усещах така сякаш туко-що бяхме седнали в малката,спретната закусвалня.

-Това не е ли Аполо? - самото произнасяне на името му ме накара да затреперя.Обърнах се светкавично към прозореца и го видях.

Аполо.

Беше навъсен и се движеше сред мрака така все едно властваше над него.

Зад високата му осанка виждах Ноел и Маркос.Върваха като войници и гледката беше толкова притеснителна,че за миг се вцепених.

-Защо са тук? -чух се да питам.

-Направо ми взе думите от устата -каза смаяно Зий- и Маркос е карал? В това състояние?

-Всички знаем,че на Маркос не му пука особено от полицията - посочи фактите Кара.-Въпроса е защо са тук? И защо са взели малката Ноел с тях?

-Малката Ноел ? -изсмя се горчиво Маноло - Не беше особено малка ,когато се опитваше да ми се натиска още първата вечер в която пристигнах.

Кара Ван Торн бе сразена от новината.

-Моля? -тя се чувстваше предадена,но не от Маноло ,а от Ноел.Защото само на нея се бе доверила през цялото си пребиваване тук.Преди мен естествено.

-Ами да -Маноло беше леко притеснен от реакцията на Кара-,но нищо не се е случило.Аз я отблъснах.

-Мисля,че това само я е нахъсало за Аполо -осъзнах аз.

-Чудесно -ухили се Зий -сестра ти е превъплъщението на принцесата от Ада.

Аз изхриптях.

-Добре казано.

-Най-добре да излезем и да видим какво искат -предложи Дамян.-Струва ми се,че не са мирно настроени.

Маноло кимна и се изправи,а заедно с него и ние.Платихме сметката и излязохме на паркинга,където ни чакаха те.Беше като сцена извадена от филм.Аполо беше малко по-напред от останалите,а Ноел и Маркос стояха на една линия като верните хрътки,които и бяха.

Аз стоях в центъра на нашата група.От мое ляво беше Зий,а от мое дясно беше Дамян.До тях стояха Маноло и Кара.

-Честно казано не можех да повярвам,когато Аполо ми каза,че си тръгнала с тях -гласът на Маркос беше сприхав.Той изглеждаше ядосан и раздразнен.

-Имах нужда от храна,Маркос.Не се прави ,че не знаеш какво ми причиняват тези гадории,които ми даваш да пуша.Обеща ми,че вече ще взимаш хубава стока! До къде стигна? -Зий беше бясна.

А,аз осъзнах,че изобщо не бях разбрала кога Зий се е пристрастила толкова към тревата?

-Хубавата я пласирам -отвърна студено той- каквото остане е за нас.Ако не ти отърва просто ми кажи!

-Еми ето казвам ти! Писна ми! Не искам да продължавам да се тровя заради теб -тя викаше насреща му.Можех да се закълна,че е на ръба да проплаче. -Не искам да сме повече заедно.

И с това изречение ме шокира.Осъзнах,че бях изпуснала доста неща през времето,което бях в Кейп Код.

-Хубаво -отвърна Маркос - приключихме.Но не смятай,че ще ти се размине.Имаш нещо,което ми принадлежи.

-Ще ти ги върна.

Аз наблюдавах размяната на реплики с оживен интерес.

-И сега какво? Остави ме заради тези идиоти? -той се изсмя подигравателно и почеса еднодневната си брада.

-Да.Те са ми приятели.

Аз стиснах рамото на Зий окуражително.

-Точно така -кимнах аз.

-Ти не се меси,кучко -Маркос излая срещу мен.

А,Аполо дори не сметна за нужно да ме защити.

-Остави я намира -Дамян се изпъчи насреща му и това само нагнети ситуацията.

От страни изглеждахме като две враждуващи групи.Бяхме застанали като за война.Стойките ни издаваха колко всъщност се ненавиждахме.Аз мразех начина по който Маркос се държеше със Зий,мразех Ноел,че се бе превърнала в нещо,което дори не разпознавах като сестра,мразех и Аполо,че ме предаде така.Кара мразеше предателството от страна на Ноел.Маноло мразеше Аполо.Дамян мразеше Аполо и Маркос.А,Аполо подозирах,че мразеше всички.Включително и себе си.

Може би щеше да е смехотворно,ако не бяхме на прага на размахващи се юмруци.

Аполо се изсмя като гарван,грачещ грозно посред нощта.

-Така ли стана? Ерика вече не мога да смогна с мъжете преминаващи през живота ти -гледаше ме така сякаш желаеше да ме убие.

-Както и аз жените ти -контрирах го.

Той повдигна вежда.

-Явно всички имаме проблеми за разрешаване.

Ноел се приближи до него и постави ръце на рамото му.Целуна го по бузата и ми смигна дяволито.

-Е...според мен те не си заслужават,момчета.Ние със сигурност имаме по-важна работа от това да им обръщаме ненужно внимание.

Нашата групичка се спогледа.

-За какво говорите? -попита Маноло.

-Нищо,което да те засяга-изсъска насреща му Ноел.

-Малка кучка-Кара вече стискаше юмруци.

Ноел я изгледа презрително и врътна едни очи.

-До нови срещи -тя ни прати въздушни целувки и се затича към возилото на Маркос.

-Ноел -извиках след нея,вече ми беше станало навик - ще разбера тайната ти.

Тя се спря.После бавно се извърна към мен.

-Дори и да успееш ще е твърде късно -лицето й беше сериозно.

-Ще разкрия плана ти.И мога да ти обещая,че ще съжаляваш горчиво.

Усмихна се.Явно се забавляваше.Завъртя се на пети и затананика непозната мелодия.Тримата тръгнаха с пълна газ обратно към Кейп Код и оставиха нас с объркани мисли. Дори въздуха ми се струваше променен. Всичко беше различно. Защото явно воювахме помежду си.Бяхме на лагери ако мога така да се изразя.И бяхме всички в кюпа заедно.Всеки имаше какво да спечели и какво да загуби,но най-страшното от всичко бе,че не мисля,че бяхме само ние замесени.Според мен Ноел имаше по-голяма цел...и имах ограничено време да разбера каква е целта й и да я спра.

-Това беше неочаквано -каза Кара.

-И странно -довърши изречението й Маноло.

Двамата се спогледаха.

-Нещо става -включи се Дамян.-Не мисля,че е просто за тревата или пък за сестрински вражди.

-И аз така мисля-погледнах право към зелените очи на Дамян -и ще разбера какво става на всяка цена.

-Не и без наша помощ -обърна се Зий.-Всички сме заедно в това.

Кара,Маноло и Дамян кимнаха.А аз се подготвих за последната седмица от ваканцията,която щеше да е като извадена от криминален роман.