Партито продължаваше в пълна сила.Шампанското се измести от по-силни коктейли и всички бяхме поканени на масата за вечеря.Трябваше да призная,че леля Сиера се беше изхвърлила с приема.Всичко бе сервирано в изящни прибори, на масата бе отрупано с цветя.Имаше отлежало вино, зелени маслини и стриди с лимон. Ястията бяха малки и невероятно вкусни.Гостите говореха живо за предстоящите ревюта и модни събития.Те се изразяваха "събитието на века" или "дизайнерът на новото десетилетие".

Аз,Зий и Кара си говорихме за книги.Бяхме като аутсайдерите на масата.Всички останали бяха така яко впримчени в идеята за новите ,лъскави дрешки и аксесоари,че темите за Шекспир,Бронте и Харди бяха изоставени ...даже и забравени.

-За какво си говорите тричките? -бе попитала близка приятелка на леля Сиера.Тя се казваше Сабин,беше с вълниста черна коса до кръста и крещеше модел от километри разстояние със стройното си тяло и високи скули.

-О,нищо интересно-сви рамене Кара.

-За книги -ухили се Зий.Ефекта от тревата още я държеше.

Сабин сякаш се оживи.

-Обичам да чета.Знаете ли като седна на канапето до стъклената си масичка чета списанията от корица до корица.А бившият ми казваше,че не мога да чета ! Какъв глупак!

Зий избухна в неконтролируем смях.

-Жалко за бившият ти -опита се да смекчи удара Кара. -Изпуснал е много.

Сабин се поуспокои.

-Разбира се-после хвърли неприятен поглед към Зий -тя добре ли е?

Зий се превиваше от смях.Вече удряше масата в изблик на прекалено много емоции.

-Добре е-уверих я аз -просто е пийнала повече шампанско.

-Да, и е изпушила килограм трева-прошепна укорително Кара-мисля,че трябва да я нахраним.

-Ами хайде -казах аз.

-Мислиш ли,че стридите ще помогнат?

Зий продължаваше да се смее и вече привличаше чуждите погледи.

-Какво имаш предвид?

-Бигмак -каза тя и се усмихна заговорнически.

-Хайде -казах аз.

Аз и Кара се извинихме и взехме Зий със себе си.Трябваше да се махнем от там защото рискувахме да станем за посмешище.Естествено,когато излязохме от къщата на леля Сиера осъзнахме,че нямаше как да вървим пеш до най-близкият Макдоналдс.

-И сега какво да правим? -попитах аз.

-Знам какво-обнадежди се Кара и извади телефона си от задният джоб.-Ще пиша на Маноло.Той има кола.

-Ти сигурно си полудяла-възразих аз.

-А какво предлагаш да правим?

Аз погледнах към Зий.Май нямахме голям избор.

-Дължиш ми бигмак -казах аз,а Кара грейна от щастие.Явно наистина харесваше Маноло.

Той се отзова за няколко минути.

-Това парти беше скучно -каза той след като ни видя.

-Е ,не беше чак толкова зле-Кара го гледаше така сякаш е Леонардо Ди Каприо.

-Казахте,че имате нужда от превоз? До къде? -той погледна ,ту мен,ту Кара.

-Макдоналдс? -Кара пърхаше насреща му с гъстите си черни мигли.

Той се засмя.

-Е,какво пък-след което посочи да го последваме -само ние ли ще сме?

И като по часовник чухме гласа на Дамян.

-Хей,хора почакайте ме -той тичаше към нас.-Имам нужда да се чупя от тук.

Маноло изглежда бе в добро настроение,защото не каза нищо освен:

-Скачайте в колата.

-Това е страшно возило -каза Дамян малко по-късно,когато пътувахме към най-близкият Макдоналдс.

-Chevrolet Corvette Stingray с подвижен гюрук- изрече гордо Маноло и избърса невидимите прашинки от волана.

-Трябва да ти го призная, Матос уредил си се -Дамян се ухили.

-Е,това не би трябвало да те учудва.Но съм силно впечатлен от това как си казал на вашите да си го начукат.Похвално,Алберто.

Маноло и Дамян имаха странният навик да си говорят по фамилии.Нито един път не ги чух да си казват по имена.Постоянната размяна на реплики включваше и "Матос" ,"Алберто" вместо нормалното и простичко Маноло,Дамян.

Другото нещо,което улових бе това колко добре се разбираха.Аполо не се разбираше,нито с Маноло,нито с Дамян.Но за сметка на това Маноло и Дамян бяха като дупе и гащи.Говориха си за коли,музика и спорт свободно.Оказа се,че Маноло има планове да посети една от постановките на Дамян и това,което ме изуми най-много бе,че Дамян се зарадва на изявеното желание от страна на Маноло.Двамата безрезервно се сприятелиха,а аз и Кара гледахме като ударени с мокър парцал от задната седалка на спортната кола.Беше невероятно странно...може би защото бяхме свикнали момчетата да са на тръни около нас и да се заяждат постоянно помежду си.

Или това бе само покрай Аполо!?

Тръснах глава.

Нямаше повече да мисля за него.

Аполо беше със сигурност грешка,която не смятах да повтарям.Нашата история бе просто прекалено оплетена за да се опитваме години по-късно да я разплитаме.

Беше просто обречено на провал от самото начало.

Но имаше и друго ... тези,които не взимаха поука от историята рано или късно я повтаряха.

-Мисля,че това ще ни свърши работа -каза Маноло като присвиваше очи за да види по-добре очертанията на закусвалнята-не е Макдоналдс,но изглежда имат бургери.

Той паркира шевролета на безлюдният паркинг и изгаси двигателя.

-Какво ще кажете? -обърна се към задните седалки.

Аз и Кара свихме рамене,а неочакваната ентусиазирана реакция на Зий изненада и четирима ни.

-О,закусвалня! Дали ще имат млечни шейкове ? -тя излезе от колата първа и само където не потичваше към входа.

-Мисля,че вече е решено -засмя се Кара и последва Зий вътре.

Аз и Дамян бяхме предпоследни,докато Маноло грижливо вдигаше прозорците на колата и я заключваше.Осъзнах,че той не обичаше никой така както обичаше колата си ...е може би Кара.Но все още не знаех достатъчно за тяхната връзка ,че да си правя такива изводи.

В закусвалнята беше прохладно.Ухаеше на пържено месо и лук.Вътре не се мяркаше жива душа,а сервитьорката беше жена на около петдесет години с поддържани нокти и стилирана руса коса.Беше фрапиращо колко нереално изглеждаше цялото това място в покрайнините на Кейп Код.

-Какво ще желаете? -попита застаряващата жена.Изглеждаше отегчена и нашето присъствие не и правеше никакво впечатление.

-Ще може ли ягодов милкшейк и палачинки с кленов сироп,бекон и бъркани яйца? О, и може би тост с масло? -Зий гледаше сервитьорката така сякаш гледаше някакво митично божество.

Сервиьторката записа поръчката.

-А за вас,младежи?

Ние се спогледахме.

-Е,какво пък-Кара сви рамене- чийзбургер с пържени картофи и шейк с шоколад.

-За мен същото -побързах да добавя.

Момчетата си поръчаха бургери с две бири,а ние с Кара се изкикотихме.

-Маноло не трябва да пиеш докато си водача -скастри го Кара.

Той завъртя очи.

-Не е като да съм си поръчал двойно уиски.Божичко успокойте се-прокара ръка през косата си,а Кара го гледаше замечтано.

Беше комично къде се бяхме озовали,като допреди малко бяхме на едно от най-изисканите партита на които съм присъствала,ядохме стриди и пихме шампанско.Сега щяхме да се натъпчем с пържени картофи, бургери и шейкове и може би,само може би това ми се нравеше много повече от което и да е шикозно парти.

-Кажете сега ...какви бяха тези разговори за книги по време на вечерята? -попита Дамян.

И ето това беше началото на една прекрасна вечер.Ама наистина прекрасна.Всички успяхме да се отпуснем до толкова,че се излегнахме удобно на червените кожени диванчета и се ритахме под масата.Говорихме си за книги,като момчетата често усмиваха нашето прехласване по господин Дарси и Крисчън Грей.Те ни разясняваха термините от футбола и колкото и да ни се искаше с Кара и Зий така и не успяхме напълно да разберем правилата на играта.Зий успя най-после да се поосафери и ефекта на наркотика най-после бе отминал.Солените пържени картофи и сладкият млечен шейк излекува ранената ми душа от предателството на Аполо.Бях сигурна,че нещо в отношенията му с Ноел беше гнило до сърцевината си и си бях поставила за цел да разбера какво точно се случваше с тях.Междувременно Дамян и Маноло се уговаряха за среща в Сиатъл,когато Кара подвластна на чувствата си се намеси в разговора им:

-Това звучи забавно.Нещо против и аз да дойда?

Маноло се обърна шокиран.

-Би ли искала?

Тя се усмихна загадъчно.

-Да.Естествено ще трябва да си запазя стая в хотел,но това не е проблем.

-Глупости.И дума да не става! Ще спиш в моя апартамент -каза Маноло толкова сериозно,че за миг осъзнах ,че той наистина го бе грижа за Кара.Може би онези изблици на "любов" към мен бяха просто отвличане на вниманието от това,че той всъщност бе луд по нея.

Бях всъщност радостна за тях.Бяха нереално неподходяща двойка,напълно различни един от друг,като ин и ян.Но нали хората казваха,че противоположностите се привличат?

Всяка връзка започва с игра на котка и мишка.Целта бе да превърнеш играта в нещо повече от предизвикателство.Защото един път когато ловеца улови жертвата,какво всъщност става с играта?

Достига до края си...Динамиката и вълненията изчезват,а на тяхно място се появява безразличието.И когато това стане тръпката изчезва.

Затова й се възхищавах на Маноло и Кара,които успяваха с години да поддържат пламъка.Да си пишат,да контактуват и да изтръпват щом се виждат.Сега,когато бяха на прага на промяна във взаимоотношенията вместо Маноло да се дърпа и да избяга,той всъщност поемаше отговорност.Това беше неговото израстване от некадърен идиот към джентълмен.Израстване,което Кара силно ценеше,защото в момента се бе изчервила като домат и несъмнено приемаше неговото държание като едно обещаващо начало на нещо по-сериозно от "чатене".И аз щях да удържа обещанието си и да й помогна.Защото нали за това бяха приятелите?

-Значи е решено! Защо да не си направим среща всичките? Ще си изкараме невероятно.Може след представлението да хапнем? -предложи Дамян.

Аз кимнах,а Зий побърза да се съгласи ,макар че устата й бе пълна с палачинки.

-Ще сме там.

Всички се разсмяха.

Беше толкова приятно,отпускащо.Да си с хора на които имаш доверие и можеш да им споделяш свободно без да се притесняваш от всеки твой жест,от всяка изказана дума.Защото точно така се чувствах,когато бях покрай Аполо.Преценявах всичко,което правех,всичко,което казвах от страх да не приеме нещо погрешно.Избирах тоалетите си внимателно,гледах го преценяващо и постоянно бях на тръни.Беше едновременно стресиращо и удовлетворяващо.Начина по който се изнервях,начина по който коремът ми ставаше на топка преди срещите си с него.Но също така се притеснявах,че той не познаваше сегашната ми версия.Не познаваше новата Ерика.Той се бе вкопчил в образ от миналото,образ който вече не съществуваше.И сега се опитвах да бъда перфектна,за да не остане той изненадан от това колко всъщност се бях променила.Защото да,той ме познаваше до мозъка на костите ми,но също така не ме и познаваше изобщо.

А,аз вече започвах да виждам и пролуките в тъмното.Започвах да виждам дефектите на "перфектната" му фасада.Започвах да осъзнавам,че той имаше негови тайни.Тайни ,които умирах да разбера ...и които сигурно щяха да доведат до пълно изменение на отношенията ни.

Мислите за Аполо бяха токсични.Точно и за това тази вечеря беше приятно откъсване от отровата му.Харесваше ми да си говорим за колата на Маноло (да ,все още беше дразнещо,но вече повече се смеехме), за театралните умения на Дамян,за пиесите ,които се е налагало да наизустява,за езиците,които е трябвало да научи,харесваше ми да си говорим за латинският,който бях избрала да уча,за английският и за всичко свързано с литература.Оказа се,че да избягаме от онова парти беше най-доброто нещо ,което можехме да направим и също така промени курса на събитията до толкова,че вече дори не можех да си представя реалност в която онази среща в закусвалнята не се бе провела.

Топлите сочни чийзбургери,солените пържени картофки потопени в кетчуп,млечните шейкове и розовите сламки,червените кожени диванчета и излъсканият плот на закусвалнята,високи столчета и теракотен под.Това бе една цветна картинка на хладната вечер.Дори не усетих кога бе станало толкова късно.

И изобщо не успях да предвидя какво щеше да ни се случи броени минути по-късно.