Гледката беше потресаваща.Сърцето ми замря в гърдите и не можех да откъсна поглед от сестра ми и Аполо.Тя беше обвила ръце и крака около тялото му като змия.Беше го награбила с устни сякаш той бе забранената ябълка.

Почувствах се излишна.Непотребна.

Исках да потъна в дън земя.Да не бъда тук.Да не ставам свидетел на тази целувка.На тази размяна на ласки.

Беше ли сън разговора ми с Аполо от одеве? Беше ли сън горещата сесия на натискане в беседката?

Как може да целува и двете ни така? Изобщо в неговите очи различавахме ли се?

Зий стисна ръката ми окуражително и ми прошепна:

-Ще го фрасна.Ти само ми дай знак.

Аз поклатих отрицателно глава.Ако някой щеше да го удря то този някой щях да бъда аз.

-Ноел какво правиш? -майка ми я дръпна жестоко. -За много умна ли се имаш?

-Ще правя каквото си поискам -тръсна се Ноел.

-Момиченце стегни се! На официално събитие сме,а ти си се облякла като ..като ..

-Както какво? -предизвика я Ноел -Хайде де.Довърши изречението си майко.

-Амброуз кажи нещо! -майка ми беше на предела на силите си.

-Ноел защо се държиш така? Виждаш,че майка ти и аз не подкрепяме това твое държание.Не се обличай по този начин,не заради нас,а заради себе си.Ти си красиво момиче и без да се разголваш.Да не мислиш,че съм се влюбил в майка ти защото е ходила с деколтета и къси поли? -той поклати глава -Твърдо не! Майка ти беше класна и стилна жена.Умееше да съблазнява само с поглед.Това е трика,дъще.Недей така.Послушай ни.А колкото до Аполо.Е,аз подкрепям младата любов.Стига да е взаимна.

Тук си помислих,че Аполо ще се намеси,че може би ще благоволи да каже нещо,да оспори думите на баща ми,да се опълчи на твърдението,че любовта им е взаимна.Но той мълчеше.

Бях бясна.Стиснах юмруци.Кръвта бликаше в мен.И чак сега осъзнах,че ме разиграваше.

-Но тате -продължи да се вайка Ноел- това сега е модерно.Вие живеете сякаш в миналият век.

-Слушай много внимателно -намеси се отново майка ми -няма да толерирам такова държание от теб.Ще се прибереш и ще се преоблечеш иначе никакъв телескоп за рожденият ти ден,ясна ли съм?

Ноел беше кисела,но знаеше,че телескопа е по-важен затова се съгласи.Чудех се един път като й го подариха с какво ще я изнудват?Тя хукна до бунгалото ни ,а майка ми и баща ми отидоха да си вземат по нещо за пиене.Бяха доста ядосани.Мама само ме прегърна и ми прошепна да не се давам на Ноел и да поговоря сериозно с Аполо,което и възнамерявах да правя.Щях да го пратя на майната му!

Зий и Маркос се бяха изнизали да пушат трева някъде и това оставаше мен самичка.Аполо не се виждаше никъде.Само се надявах да не е хукнал след Ноел за да се натискат някъде.Това щеше да е черешката на тортата.

Взех си няколко хапки и нова чаша шампанско и реших да се разходя.Тук беше красиво,музиката беше магическа и като изключим ужасната гледка на целуващите се Аполо и Ноел аз всъщност се наслаждавах на партито.

-Ерика? -изненадан глас се провикна зад мен.

Обърнах се инстинктивно и застанах лице в лице с непознато момче.

-Да? -попитах аз.

Той се беше усмихнал широко и изглеждаше наистина радостен,че ме вижда.Жалко,че аз си нямах и на идея кой беше.

-Познаваме ли се? -попитах отново.

-Това заболя -каза той насмешливо -наистина ли не ме помниш?

Аз поклатих глава.

-Дамян Алберто -той повдигна вежди -братовчеда на Аполо?

Изведнъж замръзнах на мястото си.Чак сега осъзнах беглата прилика,всъщност ако се замисля,не виждах особена прилика.Освен наглото държание и арогантната усмивка.

-Дамян.Да,сетих се -усмихнах се сдържано аз-мина доста време.

-Да.Последно като се видяхме бяхме на десет годинки.Доста вода изтече от тогава.

-Мхм -отвърнах аз и свих устни.Беше ми леко неловко.Наистина не бях разговаряла с Дамян от единадесет години,а той се държеше така сякаш не се бяхме виждали от миналото лято.Започвах да се чудя да не би да сме в ретрограден меркурий или нещо подобно?

-Е, сега ако ме извиниш -казах аз -ще отида да се поразходя.

Той тръгна след мен.

-Нека се присъединя-сега усмивката му не беше арогантна,а лъчезарна.-Няма да досаждам много,обещавам.

-Е,щом настояваш -съгласих се накрая.

Дамян Алберто беше начетен, с остър ум и дълбок зелен поглед.В тъмната вечер очите му бяха тъмнозелени,но бях сигурна,че на слънчева светлина щяха да изглеждат неземно красиви.Косата му беше черна и чуплива,напълно различна от тази на Аполо,имаше тренирано тяло и носеше черни дрехи от глава до пети.

Разговаряхме за руска литература,за американските известни новелисти,за журналистика и за психологическа етика.Той водеше разговора леко и сменяхме темите плавно.Имаше дълбок тембър и чаровна усмивка придружена със сексапилни трапчинки.Осъзнах,че първото ми впечатление за него бе напълно грешно и прибързано.

-Искаш ли да узнаеш малка тайна? -попита той.

Аз кимнах.

-Винаги.

Той се засмя.

-Имаме си малка всезнайка явно.

-И ти не оставаш по-назад.

-Туше,Ерика-смехът му заглъхна и той продължи -всъщност съм издънката на семейството.Черната овца.

-Ти!? Не мога да повярвам.Ти си умен,начетен..следваш поезия и драматургия.

-Да всичко,което изброи плюс най-голямото разочарование на родителите ми.

-Но защо? -не разбирах аз.

-Защото се надяваха да продължа с тяхното наследство.Да запиша право.

-Не -отсякох аз- ти не си за право.

-И аз това им казах.

Двамата се засмяхме.

-Не ги слушай.Следвай твоите мечти.

-Точно това и направих -той ме изгледа изпод тъмните си вежди.Очите му бяха така зелени.Беше сякаш гледах в дебрите на дъбова гора.

-Ами ти?

-Аз какво? -попитах неловко.

-Ти последва ли твоите мечти?

-О,да -гордо заявих аз- дойдох да уча тук.

Той заръкопляска.

-Това заслужи един тост-след което чукна чашката си в моята.

-Знаеш ли ,радвам се,че беше достатъчно нахален да се самопоканиш на разходката ми.

Той едва не се задави с шампанското.

-Ужасен начин да ме опишеш,но ще приема комплимента колкото и несръчен да беше -каза той и отметна немирен кичур от челото си.

-Е,ще оставаш ли с вашите в Кейп Код? -попитах аз.

-Не.Всъщност се местя към Такома.Имам няколко пиеси в които участвам както в самият Такома ,така и в Сиатъл.

-Това е нереално.Знаеш ли,че аз уча в Сиатъл?

Той се засмя.

-Вече знам.

-Трябва да се видим! -казах аз възторжено.

-Може да ме разведеш из Сиатъл.Има някои топ места ,които държа да посетя.

-Дадено.А ти ще ме черпиш кафе.

Той се усмихна.

-Имаме сделка,Ерика.

Продължихме да се разхождаме и трябва да призная,че попрекалих с чашите шампанско.Аполо все още беше в ума ми и беше невъзможно да се оттърся от лошото усещане,че не ми казваше цялата истина за Ноел.Благодарях се за компанията на Дамян,защото ако не беше той сигурно щях да съм се свила в някой ъгъл.

Завърнахме се на партито и успяхме да открием Зий и Маркос.Присъединихме се към тях и се заговорихме за обичайните неща.Партито не беше чак толкова зле.Можех да се закълна,че видях Миранда Кер да се разхожда подръка с красив червенокос мъж.

-Я вижте кой се е завърнал-Зий посочи Ноел и Аполо.

Както и предполагах те двамата се бяха изнизали заедно.

-Това сестра ти ли е? -попита Дамян.

-Да.

-Пораснала е -отбеляза той.

Зий се засмя.

-Изтрий си лигите ,брато.

Той отблъсна ръката й.

-Не ми текат лигите по нея.Просто последните ми спомени са малката Ноел още по памперси.

Аз се засмях.

-Е значи наистина си изпуснал много.Ноел сега е нещо като самопровъзгласилата се принцеса на София.

Той подсвирна тихичко.

-Да разбирам,че не сте в най-добрите си отношения.

-Може да се каже -признах аз.С Ноел бяхме в ужасни отношения.

Аполо и Ноел се приближаха към нас.Изобщо не исках и да знам какво ни очакваше.

-Ерика ,мога да обясня -започна Аполо,но беше прекъснат от Ноел.

-Мисля,че се разбрахме нещо,Аполо? Без да издаваш мръсните ни тайни -тя му смигна и го целуна по бузата след което помаха на Дамян и изчезна от погледа ми.

Аполо изглеждаше объркан да ме види в компанията на братовчед му.

-Дамян Алберто.Не съм те виждал от доста време.Как си? -очите му се бяха фокусирали върху Дамян.

-Добре.А ти?

-И аз така ...виждам,че си се срещнал с Ерика.

Дамян кимна веднъж.

Двамата се гледаха така сякаш бяха врагове или нещо подобно.

Преценяваха се.

Ако не знаех по-добре,можех да си помисля,че имат неразрешени проблеми.Някоя стара кавга от миналото,която така й не са успяли да разрешат.

И сега сякаш всичко се повтаряше наново.

Така сега е време за новинааа!!

: