Гледката на хванатите за ръце Аполо и Ноел бе като забит нож в гърба ми.Ноел повдигна предизвикателно веждата си и направи една арогантна физиономия,а Аполо изглеждаше сконфузен и побърза да разплете пръсти с нея и неловко пъхна ръката си в джоба на дънките.

Аз прочистих гърло.

-Здравейте.

-Здравей -кимна учтиво Аполо.Чудеше се къде да забие поглед.

Ноел изглежда преливаше от щастие.Тя наклони глава на една страна,усмихна се половинчато и се настани на високият стол до мен.

-Е,мамо? Какво има за хапване.С Аполо сме прегладняли.

Мама я изгледа изпод вежди.

-Аполо ще остава ли за вечеря? -мама се обърна към Аполо.

Той сви рамене.

-Най-добре да ви оставям.Не искам да се натрапвам.

-Глупости.Не се натрапваш -каза Ноел- ела седни до мен.

Той погледна мен и мама набързо сякаш крещеше за помощ,но тъй като никой не наруши тишината просто седна до Ноел и постави ръцете си на барплота.Ноел се пресегна към него и обви с ръце торса му.Вдиша аромата му и се усмихна.

Беше влюбена в него.

А аз изгарях от ревност.

Исках да стана и да изчистя бунгалото с косата й.Щях да я удавя в океана безпроблемно.Толкова се ядосвах,че можех да изпия два валидола и още да усещам яростта да напира в мен.

-И какво правихте в стаята ти? -не се сдържах аз.

-Разбира се,че би искала да узнаеш -ухили се като хиена сестра ми.

Аполо ме погледна странно.Чудех се за какво ли си мислеше.

-Оставихте ли вратата отворена както ви помолих? -попита мама.

-Не бяха -побързах да отговоря.

Ноел ме сръчка с лакът,а Аполо се засмя.

-Защо се смееш? -попита го Ноел.Той сви рамене извинително.

-Гледахме новините за минаващата комета на 21 този месец.

-Така ли? -каза мама вече с по-приповдигнато настроение.

-Да.Ще бъде страхотна гледка-увери я Аполо.

-Значи ще я наблюдаваме? -продължаваше да разпитва мама.

-Със сигурност.В града даже са разлепили плакати,ние с Ноел така разбрахме.Затова й бяхме заедно.

Оправда се достойно помислих си аз.

Баща ми се появи и седна до нас.

-Днес сме в разширен състав?

Аз кимнах енергично.

-Скъпа какво има за вечеря?

След като се нахранихме Аполо и Ноел си размениха още няколко думи малко встрани от нас.Това ме дразнеше безумно много.Опитвах се да подслушвам (не е най-блестящият ми момент,но можете ли да ме вините?) ,но беше безуспешно.Още малко оставяше и щях да започна да си скубя косите от яд.Сега поне разбирах как се е чувствала Ноел през цялото време докато аз съм била с Аполо.

След още доста неловки мигове той реши да си тръгва.

-Ако ме извините мисля да тръгвам.Вечерята беше страхотна госпожо Шери-Василева.

-Винаги си добре дошъл Але..-тя прочисти гърло -Аполо.

Той се усмихна.

-Всъщност не бързай толкова -казах аз бойно.-Трябва да поговорим.

Ноел ме изгледа свирепо,но беше мой ред да изпратя в нейна посока най-прелестната си усмивка.

-Няма да отнеме много -казах й аз.

Тя постави ръце на хълбоците си и после сякаш се отказа от нас и избяга в стаята си.

Аз дръпнах Аполо на верандата и го изгледах ядосано.

-Добро извинение си намери -казах аз.

-Благодаря -усмихна се арогантно.

-Сериозно ли? Така ли искаш да играем?

-Ти започна -контрира ме той.

-Мога ли само да отбележа,че ме дразниш ужасно много? Не,сериозно..направо ми идва да ти извия врата.

Той се изсмя горчиво.

-Чудесно.Значи разбра как се чувствах аз!

-Това напук ли го направи!?

-И какво ако е така?

Аз понечих да му ударя една плесница,но той ме спря и ръката ми увисна във въздуха.Беше стиснал китката ми и ме гледаше право в очите.Неговите сини сякаш блещукаха на лунната светлина.

-Заслужи си го -каза той.Все още не бе пуснал ръката ми.

-Мразя те-изсъсках аз.

Той дръпна ръката ми рязко към себе си и ме целуна.

Жадно.

Страстно.

Беше умопомрачително секси.

Другата ми ръка инстиктивно прекарах през русата му немирна коса.Езика му беше в устата ми.Галеше ме нежно.Хапеше ме и после ме галеше с езика си.Можех да се разтопя само от целувките му.Ухаеше наистина невероятно.Тялото ми беше плътно прилепнало до неговото и без да се усетя се допряхме до гредата на верандата.Целувките ни продължаваха - яростни,възбуждащи.Тръпки полазваха гръбнака ми.Когато ме целуна по врата сякаш в мозъка ми избухнаха фоерверки.Осъзнах,че бях луда по него.

Отблъснах го.

-Не можем...

Той беше задъхан също като мен.

-Защо?

-Ти си с Ноел...

-И кой ти каза това? -той прекара ръка през косата си.

Беше нервен и възбуден.Устните му бяха зачервени,а косата му беше рошава.Щях да излъжа ако кажех ,че не ми влияеше...исках го.Точно тук на мига!

-Просто не можем .. -аз избягах в къщи и се качих в стаята си.

Тръшнах се на леглото с най-широката си усмивка и зарових глава във възглавницата.Божее какво ми ставаше? Явно бях повече от влюбена в Аполо...Повече от колкото си давах сметка.

На другата сутрин се събудих замаяна и леко нервна.Днес щеше да се проведе барбекюто на леля Сиера.Тя беше намекнала,че ще има изискани гости и само това ми подсказа,че нямам какво да облека.Мисълта да сложа дънки и тениска беше недопустима и прекарах цялата сутрин в разглеждане на дрехите в гардероба.

-Още ли си търсиш тоалет,Ерика? -попита майка ми някъде към 11:30ч.

-Да мамо.Ситуацията е трагична-мрънках аз.

-Защо не слезеш,хм? Имам малка изненада за теб -загатна мама.

Аз я погледнах слисано.

-Каква изненада?

-Е сега.Слез и ще видиш.Хайде по-бързичко.-тя плесна с ръце и слезе по стълбите.

Аз оставих стаята си в безразборния хаос и слязох към кухнята.Там естествено ме чакаше невероятна изненада.

-Зий! -изкрещях и се затичах към нея.От силната прегръдка двете паднахме на земята.

-Ще ме смачкаш-оплака се тя-но толкова ми липсваше,че ми е все тая.

Тя се ухили и така ме беше стиснала,че не можех да стана и да искам.

-Какво правите тук? -с малко по-обстоен оглед видях и Маркос да оглежда помещението и да ни се хили все едно сме лапета.

-Майка ти ни покани за някакво барбекю-Зий се изправи от земята и вдигна катурналият се куфар.

-Наистина ли -аз погледнах мама.-Това е най-страхотната изненада!Ела да ти покажа стаята в която ще спим.

-А-а! Почакайте малко -спря ни майка ми -нека се уточним.Маркос ще спи в хола на дивана,а Зий при теб.Няма да има никакви смески!

Маркос се засмя , Зий се опита да увери майка ми,че ще се държат прилично в бунгалото.После ми прошепна,че извън бунгалото ще се чукат като зайци.

Напуши ме на смях.

-Сега като си тук може да ми помогнеш да избера рокля за тазвечерното пиршество -иронизирах аз.-Мисля,че нямам нищо подходящо.

-Тук все едно е паднала бомба-подсвирна Зий.

-Знам -огледах стаята и осъзнах,че ще ми отнеме цял час да прибера всичко обратно.

-Добре де.Сложи някаква рокля.

-Донесла съм само плажни рокли.

-Ами онази от рожденият ти ден?

-О,не.Никакъв шанс.-заинатих се аз.

-Защо не? Тя е перфектна!

-С дълги ръкави е.

-Но е с паднали рамена.Пък и вечерта ще захладнее.

-Ще си взема жилетка.

-Ако чуя думата жилетка пак ще те фрасна -смръщи се тя.

-Добре,добре.Ти печелиш.

-Страхотно-тя се ухили махна една купчинка с дрехи от леглото и се просна -а сега ми избери и на мен една рокля.

-Какъв си мързел само.Ела ми помогни този куфар тежи два тона.

Зий се разсмя хрипливо.

-Чак пък два тона.

Аз отворих куфара й и затършувах из всичките дрехи.Успях да намеря красив ленен панталон и прозрачна бяла риза с бял сутиен.Щеше да й стои магически сега когато бе хванала силен загар от слънцето.

-Мисля,че избрахме добър тоалет -казах накрая аз след като се излегнах до нея на леглото.

-Със сигурност-съгласи се тя-я кажи какво става с онзи твой красавец?

-О ..нищо -излъгах аз.При спомена от снощните изгарящи целувки корема ми се преобръщаше.

-Да бе.Може да лъжеш сестра ти,но не и мен госпожичке.Кажи истината.Хайде давай-подкани ме тя.

-Ох Зий! Нещата между нас са от объркани по-объркани.Не разбирам изобщо дали има "нас" в момента.

-Спа ли с него?

-НЕ! Божичко за каква ме имаш?

-Ъм за човек с нужди ?

-Ъгх ..не сме спали ,но имаше доста разгорещена сесия на натискане,която е на реплей в ума ми.-закрих лицето си с ръце.

-Ерика изчервяваш ли се? -Зий дръпна ръцете ми-Леле червена си като домат!

-Млъквай -аз се обърнах по корем.-Не е смешно.Мисля,че Ноел е доста влюбена в него.

-Ти си била първа.

-Това са детски истории..

-Кажи го на сестра ти тя е започнала.

-Не ми помагаш.

-Не се й стремя.Хайде ставай.Нямам търпение да видя тоз момък.

-Момък? Сериозно ли Зий.

Тя се разсмя.

-Умирам за свинска пържола с лук.

-Ще повърна -казах аз през смях и двете със Зий се върнахме в кухнята където Маркос и баща ми гледаха мач,а Майка ми пиеше чай.

-Момичета няма да е зле да хапнете,а? -тя извади от фурната пилешко с пармезан и ни сипа.

Двете със Зий бяхме толкова гладни,че унищожихме всичко в чиниите си за по-малко от петнайсетина минути.След което хукнахме към плажа.Там си говорихме за какво ли не.

За Маями и престоя на Зий там,за лекциите,които колкото и да беше странно ми липсваха,за книгите ,които трябваше да четем за новият семестър,за краят на почивката тук,за Аполо и за Маркос.Като цяло беше разпускащ ден,защото успях да изкарам от системата си всичката токсина,която Ноел и Аполо успяха да ми вкарат.

Следобеда стояхме в моята стая и се подготвяхме чисто по женски.Гримирахме се и обсъждахме книги и тв сериали.Беше разпускащо най-добрата ти приятелка да е при теб.

Вечерта бе особено гореща.Роклята ми беше розовосива с паднали рамена и по мое мнение доста късичка.Сложих си чокър за да има нещо на врата ми,тъй като ми се струваше прекалено оголен.Косата си бях вдигнала на небрежен кок.

Зий носеше белият тоалет,който избрахме заедно и успях да я гримирам небрежно.Косата й падаше на меки къдрици,но предполагах,че заради жегата и влагата бързо ще спаднат.Маркос и баща ми носеха летни костюми в свежи цветове,а майка ми беше заложила на класическа черна рокля.

Барбекюто в леля Сиера изобщо не можеше да се каже,че е барбекю.Всъщност изглеждаше като типичното лятно парти.Всичко бе украсено с цветя,сервитьорките бяха с къси неонови рокли,в басейна група от хора си подаваха огромна бяла топка,а други се излежаваха на надуваеми фламингота.Барбекюто всъщност бе огромна скара разположена на края на двора от където произлизаше апетитна миризма на печени зеленчуци и месо.Преобладаващите гости бяха с коктейли в ръка и носеха маркови дрехи и 10 сантиметрови токчета.Мъжете,които присъстваха говореха за футбол,коли и бизнес сделки.Това беше средата на леля Сиера и тя процъфтяваше.Беше като принцесата на празненството.Роклята й беше на Шанел,носеше високи обувки Прада и бе покрита със злато и диаманти.Беше изящна и изглеждаше безупречно,кожата й блестеше от хайлайтъра.

-Изглеждате чудесно-отбеляза тя и ни целуна по бузите-А кой е това?

-Сиера запознай се със Зий и Маркос,приятели на Ерика от университета -поясни майка ми.

-Приятно ми е.Забавлявайте се деца.-тя ни се усмихна и отиде да поздрави новопристигналите гости.

Аз ,Зий и Маркос се изнизахме и си взехме по един коктейл от бара.Беше наистина гореща вечер.Наоколо всички бяха с усмивки,разговорите преливаха,чувах смехове и откъслечни думи.Запознанствата сякаш нямаха край.Коктейлите в ръката ми се сменяха един по един.Беше вихрушка от хора.

-Изглеждаш заслепяващо -прошепна Аполо в ухото ми.

Стреснах се от близостта му.

-Аполо недей -дори не знаех защо му казах недей.

Той се усмихна небрежно.Дяволско.

-Ще се държа прилично -смигна ми -а кои са тези?

Той хвърли един преценяващ поглед на Маркос,а после и на Зий.

-Аполо запознай се със Зий и гаджето й Маркос -казах аз.

Зий подаде ръката си и се здрависа с него.

-Приятно ми е-после докато Аполо не гледа ми прошепна "Секси е".

Аз се засмях.Типичната Зий.

-Е? Къде е твоята половинка? -попитах саркастично аз.

-Стои пред мен -каза той с най-обаятелната си усмивка.

Ченето ми едвам не падна до земята.

-Добра реплика -поздрави го Зий.-Маркос може да научи нещичко от теб.

Маркос се засмя.

-Мислех,че вече съм те спечелил?

-Да,но дали ще успееш да ме задържиш е друг въпрос-тя му смигна.

Аполо се разсмя.

-Какво ще кажеш да се разходим? -попита ме той.

Поколебах се.Дали да му дам нов шанс? Вече не бях ли прекалила с шансовете!?

-Моля те? -молбата в гласът му сякаш ме разтопи.

Това прекрасно лице,тези очи...как да им откажа!?

-Добре -предадох се на Дявола и го знаех.

Вървяхме към страничната беседка която бе скрита от чуждите погледи с храсти,дървета и бръшлян.Аполо изглеждаше невероятно в костюма си.Беше висок,с изваяно тяло и лице за което всеки мъж би умрял.Неговата красота ме плашеше понякога.Бе толкова нереален,че се плашех ако го докосна прекалено бързо или ако направя рязко движение ,че може да изчезне.Може да се изпари във въздуха сякаш никога не бе съществувал изобщо.

-Кажи ми защо искаше да говорим? -не се сдържах и попитах.

-Защото -той въздъхна -не знам.Понякога те чувствам като опиат.Не мога да спра да искам да прекарвам време с теб..а и след снощи.

-След снощи какво?

-Сериозно ли ми зададе този въпрос? Как какво? Подейства ми...доста осеаземо .Аз не мога да спра да мисля за теб,за устните ти...

Сведох поглед.Отново се изчервих.Ако Зий беше тук щеше да ми лепне един шамар.

-Аз също ..не спрях да мисля за това.

Той хвана ръката ми.Нежно,сякаш го беше страх да не се счупя под натиска.

-Прибързах ли с изводите си? Или имаш чувства към Маноло?

-Нямам чувства към Маноло.

-Сигурна ли си?

-На 100%.

Той се усмихна.

-Това е добре.

След което се доближи до мен и ме целуна.Първоначално целувката беше нежна ..сладка.Но после се промени.Стана по-настървена,по - страстна.Той ме вдигна и ме сложи да седна върху него.Ръцете ми се движеха по стегнатите му гърди,минаваха през немирната му руса коса.Неговите ръце бяха под полата ми и стискаха дупето ми.Беше блаженство.Езика му правеше чудеса.Разтапях се върху него като восък.Можех да прекарвам всеки миг така.Той прокара език по шията ми и захапа нежно ухото ми.Усетих колко е твърд под мен.Исках го повече от всичко на света.Там в онази беседка.

-А ето къде сте били-Зий се намъкна в беседката в най-неподходящият момент-не искам да ви развалям кефа,но майка ти те търси Ерика.

Аполо се засмя леко нервно.Явно не бях единствената със сценична треска.

-И ти нахлу така? -скастрих я аз.

-По-добре аз от колкото майка ти нали?

-Туше,Зий.

Аз слязох от Аполо и пооправих роклята си.Той ме шляпна по дупето игриво и ми прошепна "После".Можех само да гадая какво ли е наумил за после.

Пътят обратно беше сякаш плувах.Усещах разни вибрации около мен.Бях възбудена до краен предел и единственото за което можех да мисля бе проклетото "после".Не исках после..исках сега.Веднага.На мига!

Започвах да се притеснявам сериозно за тази моя нездравословна мания по Аполо.Когато бяхме деца го нямаше това.Нямаше тази сексуална привлеченост помежду ни.Или я имаше,а аз не съм разбрала? Може да съм била сляпа ...то само това и остана.

Все още ми бе горещо.Леля Сиера бе поканила струнен квартет,който изпълняваше Starboy прелестно.Чувствах се сякаш бях на площадката на някой филм,а не на гости.Мелодията свърши и те започнаха да свирят друга.Беше ми много позната.

По-късно се усетих,че е Pokerface от Лейди Гага.Харесваше ми начина по който свиреха-прецизно,без грешка,напълно вглъбени в света на нотите и струните.

С Аполо вървяхме и си хвърляхме жадни погледни.Зий и Маркос бяха пред нас,а майка ми не се виждаше сред тълпата от хора.Можех само да се чудя какво се бе случило сега.

Искаше ми се да имам една спокойна вечер в която да бъда с Аполо както едно време.Ъгх старите времена ми липсваха ужасно! Всичко сякаш беше по-лесно тогава.

Най-после намерихме майка,татко и Ноел.Тя изглежда бе избрала неподходящ тоалет.Полата й бе прекалено къса,а деколтето й бе прекалено дълбоко.Може би сега за пръв път осъзнах,че Ноел бе станала жена.Имаше по-голям бюст и от моя.

А когато се обърна и видя Аполо очите й грейнаха,лицето й придоби прасковен цвят и тя се нахвърли върху него с такава сила,че имах чувството,че ще го събори.

Но не успя да го събори,а го възседна във въздуха и го целуна с език по устата,оставяйки ме вцепенена.