Отказах да размишлявам защо бяха двамата.Имаше едно логическо обяснение ,но аз не исках да се фокусирам върху него.Ако го направех то стрес нивата ми щяха да ме вкарат пак в болница.Затова преглътнах и му върнах ядното съобщение.

Вторник 14:05ч.: Не,че ти влиза в работата ...прати поздрави на Ноел ;)

Бях разярена в момента.Опитах се да се успокоя,но вместо това изпих още един валидол.Тази почивка беше най-омразната ми до сега.

Извървяхме пътят до бунгалото сравнително бързо.Разговорите на родителите ни бяха скучновати и Маноло продължи да си чати с някой по телефона.Когато се прибрахме се тръшнах театрално на дивана и включих телевизора.Никога през живота си не съм гледала повече телевизия от колкото през престоя ми тук.Можех да опиша тази ваканция с три думи:

Скука,Аполо и стрес.

Завъртях едни очи на себе си.С това мислене до никъде нямаше да стигна.Умирах от скука,когато на вратата се почука.Мързеше ме прекалено много за да стана и да отворя за това просто извиках:

-Влез -и продължих да превключвам каналите докато накрая не хванах едно интересно предаване по TLC.

-Какво правиш? -попита Кара.

Наложи се да я погледна за да се подсигуря,че не бълнувам.Кара беше в бунгалото ми?

-Ще гледам това предаване -отвърнах аз и поставих дистанционното на масата.

-Нещо против да се присъединя?

Аз и посочих мястото до мен и тя седна забила поглед в плазменият телевизор.

-Интересно,значи е състезание за кой ще направи по-голяма торта?

-И по-вкусна торта.

Тя кимна.

-Не ти ли се прияжда?

-Много -казах аз,а Кара се разсмя.

-Какво ще кажеш да се поразходим? Имам нужда от съвет.

Аз я погледнах крадешком.Кара Ван Торн имаше нужда от съвет? И то от мен? Беше ми странно,защото очевидно тя и Ноел бяха по-близки.Поколебах се малко,но реших да й дам шанс.Нямаше защо да я съдя само заради това,че на тази ваканция е пила кафета с Ноел,нали така?

-Добре.Може да си вземем сладолед?-предложих.

-Дадено-тя се изправи и двете тръгнахме към най-близкото място където продаваха италиански сладолед.

Времето беше приятно.Беше топло и слънчевите лъчи галеха кожата ми.Вдишах дълбоко свежият въздух.С Кара си взехме сладолед от най-близката сергия.Тя си поръча с бисквитки и шоколад,а аз сметанов със сироп.Поразходихме се още малко преди тя да се осмели да ме попита това за което беше дошла.

-И как ти се струва престоя ни тук?

Аз свих рамене докато си загребвах от сладоледа.

-Винаги може и по-добре.

-О,със сигурност.Знаеш ли представях си тази ваканция ако бях останала в България.

-И?

-Ами не знам...тук се случиха доста неочаквани неща.

-Като??

Тя се усмихна.

-Има замесено момче,нали? -попитах аз.

Усмивката й нарасна още повече.

-Може би...

-Надявам се нямаш нищо против да попитам...не че ми е неприятно,но защо искаш съвет от мен? Бях останала с впечатлението,че с Ноел сте доста по-близки.

Тя изхриптя.

-Останала си с грешно впечатление.С Ноел си говорим тук,но обратно в столицата не е така.Тя е приятлка с онезе префърцунени кифли.Да не говорим,че от както съм в Лондон нямам никакъв допир до малката ти сестра.Нищо лошо не казвам спрямо нея,но със сигурност не сме близки.

-Ясно... -отвърнах аз,макар изобщо нищо да не ми бе ясно.Изобщо не знаех какво се случва в живота на по-малката ми сестра.

-Най-добре да говоря направо тогава -Кара си пое дъх-знам,че между теб и Маноло става нещо,но между нас двамата също става нещо...

-Честно? -едвам не се задавих със сладоледа си.-Ти и Маноло!?

Тя леко се обиди от тона ми.

-Толкова ли е шокиращо?

-Е,не.Предполагам..от кога има нещо ?

Тя се поколеба.

-От години...винаги сме били ,ту заедно,ту не.Знаех,че е женкар,но просто в него има нещо,което ме грабна.Не мога да го обясня.

-Очевидно -отвърнах аз едвам сподавях смеха си.Нещо грабващо в Маноло? Да бе.

-Виж ако ще се държиш така няма да ти искам съвети..

-Не.Нямах това предвид.С Маноло сме само приятели.Ясно му го показах и му го казах.Отгоре на това смятам,че за него съм била просто вял интерес от миналото.

-Отново смяташ грешно.Ти беше фикс идеята му още от преди да дойдеш в Америка.Заради това й ревнувах от теб.

-И как реши да ми направиш тези признания?

Беше неин ред да свие рамене.

-Брат ми..виждам,че те е грижа за него,но успя да забъркаш ебати кашите.

Аз се изсмях.

-Да..оплесках всичко между нас.

-Може би бих могла да ти помогна с брат ми,ако ти ми помогнеш да спечеля Маноло.

-Добре.Станало ли е нещо между вас през ваканцията?

-Да.Напоследък си пишем по цял ден.

И тогава ми светна.Ето с кого си е пишел Маноло през целият обяд.

-Това е добър знак.Може би наистина има нещо към теб.

-Твърде рано е да си го мисля,но ако го наблюдаваме ще разбера със сигурност.

-Добре Кара.Ще ти помогна.

Аз дадох фунийката си със сладолед за наздраве и тя удари нейният сладолед в моя.Двете се разсмяхме и продължихме да клюкарим,да се разхождаме и да ядем сладолед.Беше разпускащо и забавно.Осъзнах,че всъщност Кара е готина и напълно я бях подценила.Когато се прибрах в къщи бях с приповдигнато настроение.

Поне докато не се качих до стаята си.

В тишината на коридора успявах да чуя приглушените гласове от стаята на Ноел.Тя имаше гости.Мъжки глас се чуваше.И то не кой да е ами този на Аполо...

Замръзнах на място.

Чувах смехове и неясни думи.Умът ми забърза рязко.Изтичах до кухнята.

-Мамо? Осъзнаваш ли че в стаята на Ноел има някой?

-Да...Миличка,Аполо е...

-Да,разбрах,но какво по дяв ...-бях сепната от внезапното нахлуване на Ноел и Аполо в кухнята.Те се смееха и разговаряха толкова отпуснато ..но не това ме нарани,а по-скоро това,че бяха преплели пръсти.