Пътят до Аполо ми се стори прекалено дълъг.Сърцето ми биеше учестено и кофеинът изобщо не ми помагаше.Имах чувството ,че ще получа инфаркт.Когато наближих до тях си наложих да поема дълбок дъх и да успокоя треперещите ми ръце.Изхвърлих празната чаша и пооправих жилетката си.Боже,бях толкова нервна! Преглътнах и тръгнах в посока бунгалото.Почуках на вратата и зачаках.

На вратата се показа Аполо.Когато ме видя зениците му се разшириха.

-Ерика? Какво правиш тук?

-Исках да поговорим...

-Няма за какво-отряза ме той.

-Почакай..Аполо.Аз имам да ти казвам нещо.

Той ме погледна изпитателно.

-Мисля,че вече знам какво е.

Аз се учудих и повдигнах вежди.

-Така ли?

-Да.И всичко е наред.Можеш да бъдеш с Маноло.

-Маноло? Какво?

Той въздъхна уморено.

-Писна ми от тази игра.Знаех още от преди,че е възможно да имаш чувства към друг.Всичко ми стана ясно в мигът в който ви видях да се целувате.

-Какво? Ти полудя съвсем...

-Ще изкараш мен лудият? -Аполо вече беше ядосан и присви очи -Видях те тази сутрин с него.Целувахте се на дивана ти.Щях да дойда и да се извиня.Да ти кажа,че преиграх снощи.Просто мисълта да те загубя е ...беше... както и да е.Тогава ви видях през прозореца.Стана случайно,но слава Богу! Най-голямата грешка в живота ми беше да ти се доверя..

Той поклати глава.

-Не.Това не е.Не се случи така.

Не можех да намеря правилните думи.Изобщо не разбирах как винаги ставах жертва на недоразуменията в живота си.

-Спести си го -прекъсна ме той.-Аз съм посмешището в случая.Пожелавам на теб и Маноло много любов.

Каза последното изречение с доза презрение и тръшна вратата под носа ми.Сълзите се стекоха неканени и аз избягах от входната му врата право към брега.

Задушавах се.

Задушавах се от собствените си чувства,които крещяха в мен.Бе невъзможно да си поема дъх,давех се в сълзите си.Ръцете ми обгърнаха треперещото ми тяло и се опитах да спра умът ми от пренатоварване.Маноло,Аполо,Ноел,Зий,Маркос и всичко,което ми се струпа ме караше да искам да избягам.Да хвана първият рейс за далечна дестинация и да не се обърна даже за последен поглед.Жадувах за промяна,но имах усещането,че се намирам в безизходица.

Плаках часове наред.Изплаках всичко,което имаше в мен.Емоциите ми се изляха като дъждовната буря снощи.Всичките чужди думи се изпариха от ума ми и се настани главозамайващата мигрена.Причерня ми и загубих равновесие.

Последното което си спомням бе мокрият пясък под мен и вълните,които се блъскаха една в друга яростно.

Часове по-късно се събудих дезориентирана на плажа.Болката в главата ми си беше все още там.Проблемите ми бяха все още там.Над мен стояха непознати лица.

-Госпожице добре ли сте? -питаха те.

-Добре съм,да.Просто слънцето ме порази -лъжех най-правдоподобно.Чувствах се отпаднала.

-Сигурна ли сте? Искате ли вода?

-Не,не благодаря.

Те ми помогнаха да се изправя.Оказа се ,че не часове ,а минути бяха изминали.Просто се бях пренатоварила.

Повтарях си го като мантра.Ако си легна и си почина всичко ще се нареди.Непознатите ми помогнаха да стигна до бунгалото и аз легнах на дивана в хола.Беше непосилно да се кача до стаята ми.Заспах там на мига.

Събудих се доста по-късно.В моята стая.

Какво по?

Огледах стаята си и себе си.Бях увита в одеало.Одеало? Сигурно нашите ме бяха преместили.Махнах одеалото от себе си ,защото ми беше прекалено горещо и се опитах да се изправя.Неуспешно.Не можех да се задържа на краката си и политнах назад.Главата ме болеше адски.

Грабнах телефона и звъннах на мама неспособна дори да я извикам.

-Всичко наред ли е?-попита тя.

-Може ли да дойдеш? И донеси аспирин моля те.

-Ерика какво ти е ?

-Не се чувствам добре-признах аз.

Тя се качи светкавично бързо.Започна да ме проверява да не би да имам температура.Оказа се,че имам съвсем малка температура.Разказах й за припаденето ми на плажа и мигрената и тя вдигна баща ми да ходим до болницата.Опитвах се да ги уверя,че не е нищо сериозно ,но те настояваха до последно.

Накрая се оставих.От преди знам,че когато мама си науми нещо,то няма кой да я откаже.В болницата всички бяха мили и докторът ,който ме прегледа беше внимателен,задаваше ми въпросите така да ги разбера,а не с трудните им неразбираеми термини.Когато най-после приключи с прегледа излезе да поговори с родителите ми,а на мен ми дадоха няколко големи хапчета,които трябваше да изпия.

Оказа се,че имам високи нива на кортизол (стрес),мигрена и ниско кръвно от което и съм припаднала.Предписаха ми ибупрофен,валидол и повечко кафе.Избягването на стресови ситуации беше задължително!

Чувствах се ужасно.Не стига,че живота ми в момента беше една огромна каша ами и сега и здравето ми...бях като топка нерви и си личеше.

Вкъщи Ноел продължаваше да ме избягва.Дори не дойде с нас до болницата защото си мислеше,че "преигравам".За Аполо дори не исках да мисля,а Маноло щеше да получи една доза "игнорин" за цял живот.Легнах си в стаята и мама ми направи чай "Ърл Грей",като си сипа и на нея и седна до мен на леглото.

-Искам да ми разкажеш защо нивата ти на стрес бяха толкова високи? Какво се случва с теб миличката ми?

Катрина Шери-Василева в пълната си загриженост.Чувствах се виновна,че я притеснявах така.

Свих рамене.

-Мамо...Ноел ме мрази.Зий ,единствената ми приятелка, е далече от мен и ме обвинява,че не съм отишла с нея и гаджето й в Маями,Аполо видя една целувка ,която дори не исках ,а Маноло се мисли за голямата работа.Просто ъгх! -прокарах нервно ръка през косата си-До сега не ми се беше случвало това.Когато се махнах от София успях да избегна тази мелодрама.Сега естествено не сме в София,но покрай семейството ми драмата е като в индийски сериал,че даже и по-зле.

След като спрях да дърдоря и отпих от врящият чай мама взе да се смее.

-Ох,миличка това ли те е стресирало така? Една целувка с Маноло и детското държание на Аполо? А пък за Ноел да не става дума.Тя ще се усети,надявам се поне да не е прекалено късно.-тя ме милва по лицето и отпи от чая си.-Не трябва да позволяваш на тези дребни неща да ти влияят така.Ако сега нивата ти на стрес се покачват и имаш мигрена изобщо не те виждам когато си на моите години.

-Мамо ти не си толкова стара-противопоставих се аз.

Тя се усмихна.

-Така е.Но не съм и първа младост.Виж едно време имах гадже като Аполо-тя изглежда се замисли.Беше се върнала назад доста години и гледаше носталгично-даже бяха доста еднакви.Русоляви и егоцентрични.Играчи от класа.Двамата имахме любов,която беше горивото ми за всичките любовни романи.Беше един неспирен поток на тръпка и емоция.Но в един момент всичко приключи...-тя ме погледна в очите- нашата любов беше като огъня.Не можехме да го съхраним, вместо това,той ни изпепели.Баща ти е добър с мен,както и аз с него,но нашата любов е по-скоро като спокойно поточе.-тя сви рамене -Това,което искам да кажа е че ако с Аполо успеете да съхраните огъня и да си влияете благоприятно то не виждам защо да не сте заедно.Той е вироглав,но ще се вразуми.Ако се обичате ще сте заедно.Трябва да вярваш в това.Маноло е същият като младата Сиера..не трябва да му позволяваш да ти влиза под кожата.Просто очертай границите ясно.

Аз се усмихнах.

-Мамо ти си най-добрата -прегърнах я и за малко да разлея чая си.

Тя се разсмя.

-Сега допий си чая ,хапни и лягай да спиш.Прекалено много натовари прекрасната си главица с глупости.

Тя ме потупа по главата и се ухили.Аз допих чая си ,хапнах лека вечеря и легнах да спя.Благодарение на валидола спах непробудно като бебе.Беше си цяло чудо,че дори не сънувах нищо.

***

На другата сутрин се събудих отпочинала.Мигрената беше изчезнала и бях по-тонизирана от всякога.Майка ми ми беше направила прясно изцеден портокалов сок,кафе и тирамису за закуска като държеше да хапнем заедно.Ноел мина покрай нас като изтребител.Грабна една поничка и ни помаха за чао като предупреди,че няма да си идва за обяд.Можех само да гадая какво беше намислила пак.След закуската майка ми ми измери кръвното (чувствах се наистина като някоя лелка),но за мое щастие се оказа,че се е нормализирало,така че ми даде хапчета само за стрес.Баща ми се присъедини и правихме типично семейни неща-говорихме си докато превключвахме каналите по телевизията,излязохме на плажа,поплувахме и се попекохме малко и после решихме да отидем за обяд в едно красиво малко ресторантче.

Там за моя изненада бяха и Сиера и Маноло.

Нивата ми на стрес набързо се покачиха.

Те ни помахаха да се присъединим към тях и баща ми се насочи към тяхната маса.Само мама ме погледна притеснено,но аз я уверих,че всичко ще е наред.Все пак поне не бяхме само двамата...

-Катрина,Амброуз-възкликна леля Сиера-как сте?

Мама и татко кимнаха.

-Доста добре.Днес времето е прелестно и успяхме да направим един хубав плаж.-заобяснява се татко.

-Чудесно!Седнете при нас за обяд.Имам да ви казвам вълнуваща новина.-леля Сиера плесна с две ръце и се усмихна широко на Маноло.Русите й коси бяха спуснати и имитираха небрежни вълни.Беше облечена в стилна лятна рокля в цвят пясъчно жълто с ефектни златни обици и перлено колие.

Маноло отбеляза присъствието ми с едно кимване.През останолото време си гледаше телефона.Явно не му бях особено приятна компания когато не го исках.

С мама си поръчахме салати "Цезар",а баща ми си взе телешки стек с гарнитура печени зеленчуци.И вместо вино всички пиехме коктейли.Вече имах 21 години така че и за мен беше позволено да изпия един сладък коктейл.Всъщност разговора вървеше плавно и след като Маноло беше изцяло погълнат от телефона си беше сякаш изобщо не присъстваше.

-Как си Ерика? Чух за инцидента снощи...-тя сниши глас-за припадането.По-добре ли си,миличка?

Аз се изумих,че беше разбрала.Никой извън семейството знаеше.После червена лампичка светна - Ноел.

Аз си лепнах една престорена усмивка.

-О,да.Слънцето ме напече.

-И днес си решила да се върнеш на плажа? -тя повдигна вежда,явно не ми вярваше.-Е важното е ,че се чувстваш по-добре..

-Чувствам се перфектно! -и наистина беше така.Не исках другите да узнават ,че съм била стресирана и с ниско кръвно.Никой не трябваше да разбира...

-Сиера? И каква беше новината,която искаше да ни споделиш-мама побърза да смени темата след като видя,че се чувствам неудобно и тайно стисна крачето ми.Аз хванах ръката й и мислено й благодарих.

-О,да! За малко щях да забравя-леля Сиера сякаш заблестя-ще правим лятно барбекю!

Тя запляска като малко дете.След което извади красива покана обвита в златен плик.

-Освен вие и семейството на Ария сме поканили и бащата на Маноло,както и неговите братовчеди.Ще идват и мои близки приятели от модният бранш.Само каймака-леля Сиера ни смигна деликатно.

-Интересно ..-каза мама докато въртеше поканата -а това +1?

-А,да ако искаше може да вземете някого с вас-тя сви рамене-ще бъде запомнящо се.

-Чудесно-каза мама-знам точно кой ще поканя.

След обяда решихме да се разходим малко и да се приберем за подобаваща почивка.Мама,татко и Сиера вървяха на една линия пред мен и Маноло.Което поставяше двама ни в неудобно положение.Той продължаваше да блее в телефона си.Затова и се зачудих,когато продума първите си думи през целият ден.

-Още ли се правиш на сърдита?

-Не се правя на сърдита-после се сетих за маминият съвет и реших да направя точно това,което беше казала тя-но трябва да си знаеш ,че не те харесвам Маноло.Единственото,което ще бъдем с теб е приятели и ако ти не искаш това то тогава си свободен да ме игнорираш цял живот.Това е.Изборът е твой.

И ето така начертах приятелската ни граница.

Той ме гледаше изумено.А аз бях повече от горда.

Единственото,което развали изцяло настроението ми беше съобщението от Аполо.

Вторник 14:03ч.: Семеен обяд? Да очаквам ли новини за сватба скоро!?

Затърсих с поглед къде ли можеше да е.

И го открих...в компанията на Ноел.

големи