На другата сутрин се събудих с такава болка в главата сякаш имах най-огромният махмурлук.Разтърках очи и се изтегнах в леглото.За един кратък миг не мислех за снощната катастрофа,за отношенията ми с Аполо,или пък за Ноел.В този блажен миг бяхме само аз,леглото и меките възглавници.Миг,който изчезна прекалено бързо.Болката в сърцето ми се появи като по часовник и замижах в опит да върна блаженството от незнанието ми до одеве.Колко ми се искаше да имам амнезия! Претърколих се в леглото и зарових глава във възглавницата.Защо? Защоо? Изобщо не исках да излизам от стаята си в близките 100 години.Имах нужда от помощ.От чужда намеса.От човек на когото вярвах и разчитах.Имах нужда от Зий.

Грабнах телефона си и набрах номера й.

-Ало? -чу се съненият й хриплив глас.

-Зий? Будна ли си? -попитах нетърпеливо.

-Вече да ..-каза тя раздразнено.Издаде един нечленоразделен звук и се чу как ставаше от леглото.-Какво става?

-Прекалено много неща ми се струпаха на главата,Зий.Имам нужда от теб.

-Знаеш,че винаги съм насреща Ери.Хайде започни да ми разказваш докато си запаля една цигара.

Тя затършува из разни торби и после чух клипъра и първото й вдишване на цигарата.Вече беше в кондиция да разбере ситуацията ми.

-Добре виж ще трябва да започна от година и половина назад...

-Мамка му Ерика това е много време...-изсмя се тя.

-О,да ...

И аз започнах да й разказвам.За приятелството ми с Аполо,за крадените мигове под звездите,за онзи път в който избягахме посред нощ от домовете си за да идем на стадиона и да легнем на тревата за да ми покаже съзвездията,които знае,за старите,тежки завеси в домашната им библиотека и часовете прекарани до прашните прозорци,за античната му пишеща машина на която ми написа първото приятелско-любовно писмо,за летните сутрини в които се събуждах с мисълта за него,за звукът на капките дъжд удрящи външната страна на прозореца в стаята му,за полароидните снимки ,които си направихме.Разказах й за моменти отдавна отминали,за спомени причиняващи болка,спомени за едно на пръв поглед обикновено момиче,което се влюби безнадеждно,бързо и неочаквано в най-добрият си приятел без даже да го осъзнава.

-Мамка му ,Ери.Това беше уоу -каза накрая Зий.-Значи го обичаш,а?

За миг щях да се задавя с минералната вода,която пиех.

-Ъъ какво?

-Обичаш го? -повтори тя.

-Връзката е лоша знаеш ли..най-добре да ти звънна после -започнах да се оплитам в собствените си признания.

-Хайде сега.Разказа ми всичкото това и все още не можеш да прогледнеш истината? Ти си влюбена в него Ерика! И бас държа,че и той в теб.Най-вероятно се чувства предаден от тази целувка с Маноло.Или има нещо ,което може би ти не знаеш.

-Тоест? Казваш,че Аполо има тайни от мен?Той не е такъв...

-От къде знаеш? Самата ти каза,че сте прекъснали отношенията си за година и половина...повярвай ми за толкова време човек се променя доста.Аполо в момента е далеч от Аполо,който си познавала като дете.

-Зий наистина не знам какво да правя.И тази вражда с Ноел! Тя ме мрази.Собствената ми сестра.

-Аз се учудвам как ти не я мразиш-изсмя се горчиво тя -сестра ти е жив дявол.Ако бях там хубаво щях да я напердаша по девственият задник.

-Зий! -скарах й се аз -Не говори така за сестра ми.

-Казвам само,че тя не би те защитила.Дори не те е изслушала.Мисля,че е време да ги зарежеш и да дойдеш при нас в Маями.Ваканцията е далече от края си,а ти си в плен на семейството ти.Семейство с което дори не се разбираш.

-Противно на мнението ти,Зий всъщност мама и татко ми липсваха страшно много.Не мога просто да си стегна багажа и да ги изоставя.Те организираха тази почивка заради мен.Как очакваш да ги разочаровам така? Ще се видя с тях чак на Великден.

-Добре,добре.Виж предлагах ти алтернативен вариант,но ти си по-ината от мен-тя въздъхна-просто ми липсваш.С теб сме повече от сестри.Наистина си мисля,че извънземно е оплодил майка ти и моята майка и сме се родили душевни близначки-извъзнемни.

-Ха-ха -казах аз -хайде сега.Това трябваше да е секретна тайна не помниш ли като ти го казах докато бях в утробата на майка ми?

Тя започна да се смее неудържимо и ме заглуши.

-Как ми липсваш само..изобщо не е истина.Имам чувството,че част от мен я няма..

-Не се разчувствай така Зий,знаеш,че веднъж почна ли да плача не му се вижда края.

-Помня.Нали гледах "Роди се звезда" с теб...беше комшарно.

-Мхм -казах аз.

-Е,добре.Ще ти затварям вече,защото Маркос се събуди.Озапти сестра си и се свали с този сексав Аполо.Ще се чуем утре ,става ли?

-Става.Обичам те.

-И аз теб,alien.

-О,млъквай -казах аз и натиснах червената слушалка през смях.

Точно от това имах нужда.Да се чуя с най-добрата ми приятелка и да ме увери,че не всичко е толкова зле.Просто трябваше да говоря с Аполо.Успях да се измъкна от леглото и се запътих към кухнята.Там ме чакаше готово кафе и закуска,както и бележка от нашите,която гласеше:

"Със сестра ти и баща ти отиваме до центъра.Ще разгледаме магазините.Ноел,каза че не искаш да идваш с нас затова те оставихме да се наспиш.Всичко наред ли е?

Ще поговорим като се приберем...междувременно съм ти приготвила закуска.

Целувки Мама"

Не можех да повярвам.Ноел ги беше излъгала,че не искам да излизам с тях? Що за наглост!? Щях да си поговоря хубавичко с нея още щом се върнеха.А на мама трябваше да й обясня дословно за случилото се...или поне част от случката.Въздъхнах ядно,смачках бележката на топка и я захвърлих в кошчето за боклук.

Грабнах каната с горещо кафе и си сипах пълна чаша.Мама ми беше приготвила тост с масло и рохко варени яйца.Точно както ги обичах! Хапнах си обилно и си изпих кафето с кеф.Скоро не бях имала толкова енергична сутрин.След като свърших със закуската и те все още не се бяха върнали се качих до банята за да се измия,преоблякох се в лятна рокля (този път без жилетка,защото навън слънцето се показваше след снощната буря) и слязох обратно във всекидневната.Помотах се пред телевизора малко,когато чух почукването на входната врата.Нямаше как да са нашите,защото те имаха ключ.Това оставаше само Аполо.Скочих бързо и заприпках до вратата с такава усмивка,че се боях за лицевите си мускули.Отворих вратата и изражението ми посърна моментално.

Беше Маноло.

-О .. ти ли си?

-Виждам,че очакваше някой друг -каза той забил поглед в лицето ми,изучавайки го.

-Не точно -признах аз-какво искаш?

-Да поговорим.

-Няма за какво.

-Не съм на това мнение.

-Не ме интересува мнението ти -тръгнах да затварям вратата,но той ме спря.

-Трябва да поговорим за Аполо.За него те интересува ,предполагам?-повдигна веждата си.

Постояхме така няколко мига втренчени един в друг.Аз се чудех дали си заслужава да го поканя вътре при положение,че заради него бяхме в тази каша или да го изгоня,а той сигурно се чудеше дали блъфирането му действаше.

Накрая се предадох.

-Влез,но ако се опиташ да говориш за нещо различно от него ще изхвърчиш още преди да кажеш "футбол",ясно?

Той се засмя леко.

-Ясно.

Седнахме във всекидневната и пуснах музикален канал.Вече беше достатъчно неловко.

-Е? -попитах аз.

Той кръжеше около мен като пчела около вода.

-Аполо има проблем с нашата целувка -каза накрая и седна тромаво на дивана до мен.

-Не думай -завъртях очи раздразнено - това ли имаше да казваш? Защото ако е така ,там е вратата.

Аз посочих входната врата,а той поклати глава невярващо.

-Какво толкова съм ти направил ,че да ме мразиш?

-Не те мразя.Просто ми се струпаха много неща на главата.Заради теб Аполо има проблем с целувката.

-Не е заради мен-защити се той.

-А заради кого тогава? Да не би магически да се озова с език в гърлото ми?

Дори като се сетих за онзи момент ми се пригади.

-Ако твърдиш,че целувката е била магическа,то благодаря ти.-Той видя,че се каня да го прекъсна и заговори през мен -А колкото до другото ти твърдение. Не е заради мен,а заради Ноел.Аз никога не бих казал на Аполо.

Аз го изгледах подозрително.

-Може би ти и Ноел сте го планували?

-Ти сериозно си откачила.Аз и Ноел?Да планираме? Полудя ли?

Изръмжах ядно.

-Вече не знам какво да си мисля,Маноло.Преди я харесваше,нали?

Погледнах го изпитателно,но той не се огъна под зоркият ми поглед.

-Не -вдигна глава и изпъна врат,жилите му изпъкнаха-ти беше обекта на обичта ми.

-Ох боже -закрих лице с ръцете си.-Моля те млъкни.

-Мисля,че мълчах прекалено дълго Ерика.

-Виж аз никога не съм те приемала по този начин-опитах се да смекча удара ,но не знаех дали успявам-просто няма как да го бъде.

-Винаги има начин -запротестира той и ме целуна.

ОТНОВО.

ЩЯХ ДА ПОЛУДЕЯ!

Целувката му този път беше сякаш по-планирана и от преди.Беше поставил ръцете си на лицето ми и ме държеше да не мърдам.Този път нямаше език(слава богу!) ,но за сметка на това беше пълен кошмар.Бутнах го по гърдите и го отблъснах от себе си.

-Пак ли? Полудя май...търсиш си боя Маноло,честно.Махай се-аз посочих вратата,а той тръгна пак към мен-Не ме ли чуваш? Казах да се махаш!

Гласът ми вече беше няколко октави по-висок и той разбрал,че бе прекрачил границата се махна,но не й преди да ме напсува под нос.Беше отново поредната ужасна ситуацията в която ме постави.И после ми казва,че не бил виновен! Как ми беше писнало от него.

Тръшна вратата театрално и ме остави с гаден вкус в устата.За пореден път тази сутрин измих зъбите си и реших,че не мога да остана още затворена между тези четири стени.Реших да се разходя и евентуално да отида до Аполо.Ако изобщо съберах смелост.Една целувка беше едно,но две? Ако Аполо разбере сигурно нямаше да приеме каквото ида е извинение.Просто не можех да разбера как така се завъртяха нещата от няколко дена.Вече сериозно започвах да ненавиждам тази почивка.

Още с излизането си навън ме лъхна приятен,лек ветрец.Беше прохладно,миришеше на дъжд и на мокър пясък.Черните облаци се мяркаха тук-там,но като цяло имаше топло слънце.Все пак се наметнах с една малко по-тънка жилетка и закрачих по джапанки на плажа.На небето се бе образувала дъга,която беше обект на снимки и ахвания.Хората минаващи по плажната ивица я сочеха и снимаха с телефоните си.Кучета тичаха да хващат топки или пръчки и да ги връщат на стопаните си.Сергиите за кафе ,сладолед и леки закуски бяха отворени.Миризмите на зърна кафе и пържено тесто се смесваха в блажена комбинация.Макар че бях яла преди около час и половина все още изпитвах нужда от ядене и кофеин.Взех си нова чаша кафе с мляко,но се отказах от гофретата си защото щеше да им отнеме прекалено много време да я направят,а вече бях събрала до някъде сили да поговоря с Аполо.Разходката ми беше подействала отрезяващо и беше прочистила ума ми.Ако продължавахме да се избягваме щяхме да изгубим прогреса си.А не исках това да става.Зий беше права.Аз наистина бях влюбена в Аполо.Време беше и той да го узнае.

Събрах кураж,стиснах чашата кафе и закрачих към бунгалото му.