Присвих очи насреща й и преглътнах шумно.Да изтърси това насред играта беше долно дори за нея.Не знаех как да процедирам.Аполо се вледени до мен,а погледът му беше забит в тила ми.Усещах как настръхвам.Ситуацията ескалира бързо.Отпих малка глътка от алкохола,който прогори гърлото ми.

-Доволна ли си? -попитах Ноел с тон,който дори самата аз не можах да разпозная.Мисля,че нещо се случи в онзи момент.Отношенията между мен и сестра ми нямаше да бъдат същите отново...поне не и за доста дълго време!

Аполо се раздвижи зад мен.Заобиколи ме и приклещи Маноло в смъртоносна схватка.Лицето на Маноло беше допряно до повърхността на барплота с такава сила и жестокост,че се притесних да не строши главата му.Изражението на Аполо беше като на звяр,зениците му бяха разширени и сините му очи вече изглеждаха черни.Челюстта му беше стисната с такава сила,че можеше да строши зъбите си.А когато заговори осъзнах,че беше наранен и готов за разплата.

-Целунал си я!? -питаше той.Натискаше главата на Маноло с едната си ръка,а с другата беше извил тази на Маноло зад гърба му и заплашваше да я счупи или най-малкото да я изкълчи.

-Не е това,което изглежда...тя ме отблъсна -защитаваше се Маноло

-Остави го ,Аполо ще направиш нещо за което ще съжаляваш -намесих се аз.

-Защитаваш ли го? -попита Аполо.В гласът му звучаха нотки на изненада примесена с ревност.Не вярваше на чутото.

-Защитавам теб,малоумнико.Ако му направиш нещо ще бъде катастрофално.Стига ..беше една целувка и аз се отдръпнах.

Той тръсна глава сякаш не вярваше на чутото и пусна Маноло.Отдъхнах си за миг,но после по-лошото се случи.Аполо удари юмрук на Маноло и го строполи на земята където последваха ритници в корема и ребрата.Аз се нахвърлих върху Аполо и го издърпах от Маноло.

-Престани какво правиш? -изкрещях насреща му.

Аполо ме погледна в лицето,сякаш ме виждаше за първи път.Очите му бяха черни ...изглеждаше като хищник,убиец,социопат ,който няма чувства.Дадох крачка назад.

-Аполо??

Той издължи врат и ме погледна от високо.Изглеждаше заплашителен с височината му и мускулите.Гледаше ме така сякаш не се познавахме,така сякаш не бяхме във връзка,така сякаш не бяхме най-добри приятели.

-Ти и аз приключихме -заяви с леден тон -както и ти и аз.

Той погледна Маноло после върна погледа си върху мен и аз осъзнах,че изгубих Аполо .Може би трябваше да обвинявам Ноел,да й се развикам,да крещя насреща й,но осъзнах,че аз бях виновната в случая.Аз бях тази,която се съгласих да се кача в колата на Маноло и аз бях тази,която можеше по някакъв начин да предотврати целувката.Моя беше вината.Погледнах надолу в земята,където забелязах счупено стъкло и разлят алкохол.Аполо мина през мен и удари рамото ми болезнено след което излезе от бунгалото.Малко след него и Кара реши да си ходи.

-Знаеш ли не мога да повярвам,че разби сърцето на брат ми отново-каза тя и поклати главата си.-На всички ни беше много по-добре преди да те видим.

Тя заби и последният нож в сърцето ми и излезе от стаята подръка с Маноло на когото се опитваше да влее малко разум и го отказваше от мен.За пореден път бях наранила най-близките ми и вината ме заля главоломно.Прокарах ръце през косата си и огледах трагичното положение в кухнята.Трябваше да почистя.Ноел стоеше облегната на барплота с мрачна усмивка.

-Това се разви по-добре от очакваното-съобщи ми тя -смятам,че трябва да почистиш.

Тя се изправи и ми обърна гръб.

-Ноел -развиках се след нея,тя дори не се обърна-защо го направи?

-Аполо ще бъде мой.А сега след като ти и той се finito нищо не ни свързва вече-каза ми тя през рамо и се оттегли от стаята,тананикайки си.