Обядът с родителите ни беше истински кошмар.След като сестра ми избухна и се заключи в стаята си аз бях като ударена от гръм.Майка ми и баща ми си дойдоха минути след това и бяха доста весели.Казаха,че са се разхождали,пили са кафе и са набелязали няколко ресторанта за обяд.

-Хайде да тръгваме деца-каза почти напевно майка ми.Скоро не я бях виждала в толкова добро настроение.

-Ще е хубаво да стигнем до ресторанта преди да завали-предупреди ни баща ни.

Ноел излезе от стаята с подпухнали,зачервени очи,но набързо си сложи слънчевите очила и каза кисело:

-Ще ходим ли да ядем или не?

Майка ми и баща ми я изгледаха недоверчиво,но не казаха нищо.Дори не й направиха забележка,че е със слънчеви очила,а отвън нямаше и следа от слънцето.Пътят не беше дълъг.Баща ми и Ноел вървяха двамата зад мен и майка ми.

-Какво става с Ноел? -попита мама с по-тих глас.

-Мамо мисля,че прецаках нещата с Ноел...

-Защо мислиш така,миличка?-попита мама загрижено

-Защото тя харесва Аполо..

-И ти го харесваш също? -довърши мисълта ми мама.

Аз кимнах утвърдително.

-До преди тази почивка едва ли бих си го признала,но сега сякаш всичко е различно между нас.Сякаш сме на нова територия непозната ,нито за него,нито за мен.

-Разбирам ..-отвърна майка ми замислено -виж Аполо е добро момче.Вярвам,че щом е избрал да бъде с теб значи и той има чувства към теб,а колкото до Ноел.Е,тя е все още малка.Това е първото й влюбване,но ще го преодолее.Мисля,че Амброуз ще й влее малко разум в главата.Знаеш ли те двамата много се сближиха след като замина.Ноел беше с разбито сърце,ако мога така да се изразя.Само баща ти можеше да й повдигне настроението.

-Значи мислиш,че има шанс да ми прости?

-Вие сте сестри.Разбира се,че ще ти прости.Дай й време Ерика.

Аз се усмихнах и прегърнах мама.Само тя разбираше тревогите ми.Още преди,когато живеех в столицата само с нея се разбирах.Тя единствена знаеше за Марли и враждата помежду ни,само тя знаеше за приятелството ми и нарезбирателството ми (по оново време) с Аполо.Тя беше моята опора.Винаги съм смятала,че приличам повече на нея от колкото на баща ми.Докато Ноел сякаш се бе метнала повече на него от колкото на мама.

Ресторанта,който избрахме се казваше "Вълнисти мечти". Беше красиво,китно ресторантче с бели маси и бели столчета с цветни възглавнички.Всичко беше чисто и подредено,имаха страхотна градина с изглед към залива,но ние предпочетохме да седнем вътре заради вятъра.Поръчахме си хамбургери с пържени картофи и млечни шейкове.Ако не беше враждата между мен и Ноел това всъщност можеше да се превърне в страхотен обяд.За жалост обаче не беше точно така.Тя беше като парализирана и изобщо не се включваше в разговора.Дори не свали очилата си когато седнахме.С баща ми и майка ми успявахме да си говорим,макар лошото й настроение.Говорихме си за следващият път когато ще дойдат на посещение,когато Ноел внезапно се намеси.

-Няма да идвам повече тук-тросна се тя.

-Какво искаш да кажеш,Ноел? -попита майка ми и вдигна вежда.

-Не искам да се връщам в Америка.Не ми харесва тук-тя сви рамене и си дръпна от сламката на боровинковият си милкшейк.

-Ноел говорихме за това вече,миличка-каза баща ми -тъй като сестра ти е тук трябва да правим компромиси с нея.А тя ще си дойде за Великден.

-Не искам -каза по-силно тя.

-Ноел! Не се лигави.Вече си голяма,а се държиш като дете-скара й се майка ни.

Ноел изпръхтя.

-Все тая -каза накрая и започна да яде от хамбургера си.

Бях сигурна,че това не е края на тази разправия.Още незнаех дали беше сериозна за това да каже на Аполо за целувката...надявах се,че блъфира.Аз отпих от шоколадовият си милкшейк и замижах от кеф.Беше адски вкусен.Казах си,че трябва да доведа Аполо тук.На него щеше да му хареса много.

След обяд се прибрахме тъкмо навреме преди поройният дъжд да се излее.Беше си страховито.Силен вятър,студени пръски вода,палмите се огъваха под напора на вятъра,морето беше смръщено със силни вълни,облаците бяха черни,тежки и изглеждаха като излято олово.Чувствах се като по средата на бурята.Когато стана вечер и бурята понамаля извикахме Аполо,Кара и за мое най-голямо нещастие Маноло.Майка и татко се отказаха от семейният филмов маратон и решиха да отидат у леля Ария на гости ,заедно с леля Сиера за да си наваксат.А аз останах втрещена от развоя на събитията.Със сигурност не очаквах купон.

Кара и Маноло извадиха скритият в минибара алкохол,докато аз и Аполо скришом преплетохме пръсти.Ноел се зае да подготвя разядките и от време на време ни хвърляше по един любопитен,но омразен поглед.Когато най-после барплота изглеждаше като клубен бар седнахме на високите столчета и си дадохме първото наздраве.Кара пусна един готин плейлист на The Weeknd/Drake/Travis Scott докато аз си сипвах от бялото вино.Вечерта започна що -годе нормално.Отбягвах игривите погледи на Маноло и успявах да поддържам баланса между мен и Ноел,но знаех че това няма да продължи вечно.Хапвахме си,но със сигурност пийвахме повече.По едно време музиката се увеличи,а разговорите намялаха.Изключихме лампите и останахме на тъмно.Бях готова да се изнижа с Аполо,когато Маноло имаше най-ужасната идея.

-Какво ще кажете за няколко рунда истина или предизвикателство?

Едвам не изцвилих.Тази игра не я харесвах.

-Имам по-добра идея -намеси се Ноел-хайде да играем "never have I ever".

Тя ме погледна и се усмихна заговорнически.

-Ерика я харесва.Все пак по американските партита е честа атракция -продължи Ноел.

Вече ми се искаше да й оскубя косата.

-Ами хайде тогава-каза Аполо и седнахме отново на барплота.

Исках да се завря в своята стая и да не излезна от там.

-Аз почвам първа-заяви Кара.

-Чакай,чакай-прекъсна я Маноло- а правилата?

-А,да ами мислех,че е ясно.Казваме фразата "Никога не съм..." и я продължаваме с нещо,което не сме правили и ако някой се окаже,че го е правил трябва да пие алкохол.

-Тази игра ще ми хареса -ухили се Маноло и ми смигна.

Жест ,който не остана незабелязан от Аполо.

Намирах се между чука и наковалнята.

-Никога не съм -започна отново Кара - пушила трева.

Аполо и Маноло се спогледаха и отпиха.

-Прекалено лесно-заяви Маноло -мой ред.Никога не съм бил хванат от родителите ми докато правя "нередни" неща .

Той се усмихна закачливо докато Кара отпиваше от чашата си.

-Е какво? Прибраха се по-рано от очакваното -тя сви рамене.

-Нищо не съм казал-засмя се Маноло.

-Мой ред -извика Ноел-никога не съм ... се целувала с Маноло предната вечер.

Тя сви рамене уж извинително и постави ръце на барплота,гледайки ме право в очите.

-Няма ли да си пийнеш? -попита докато извиваше веждата си.-Знаеш,че трябва ..все пак ти вкара езика си в устата му.

Маноло пребледня,а на мен ми прилуша.Наистина ли прецени,че най-правилният момент да изтърси това ще е докато играем на някаква тъпа игра!?

Що засестра си имах!??