Отвърнах по най-ужасяващият начин.Отблъснах го от себе си,плеснах му един силен шамар и се отдалечих бягайки.Целувката беше отвратителна и нежелана.Не знаех какви игрички си играеше Маноло ама тая нямаше да я бъде.Сигурно беше полудял или надрусан или и двете! Влязох в бунгалото и заключих вратата след себе си.Едвам можех да успокоя дишането си.

-Това не мина толкова зле,не мислиш ли? -изсмя се Ноел.Тя идваше откъм коридора.

-Какво ? -казах аз все още със затворени очи.Опитвах се да успокоя дишането си.

-Целувката..-тя ми врътна едни очи-Маноло те харесва истински.Трябва да му дадеш шанс.

-Ти си видяла? -попитах панически.

-Моят прозорец е с изглед към паркинга -каза извинително Ноел - това няма значение.Ще му дадеш ли шанс или не?

-Не! -изкрещях аз.После се усетих,че трябва да се овладея.-Не.-казах с по-спокоен глас.-Маноло не е мой тип.

-А кой е твоя тип Ерика? -попита на свой ред Ноел.

-Много въпроси задаваш.Тази целувка беше отвратителна.Отивам да си измия зъбите около двеста пъти и си лягам Ноел.Лека нощ.

Минах покрай нея и се затворих в стаята си.Бях почти сигурна,че чух Ноел да се подхилква,но това може би бе само развинтеното ми въображение.Влязох в банята и започнах да търкам зъбите си ожесточено с четката за зъби.Чувствах се отвратително,жалко и мразех Маноло повече от колкото можех да изразя с думи.Чудех се какво го прихвана та да ме целуне така? Беше като охлюв в устата ми...ставаше ми гадно само като си припомнех случката.Едно нещо беше сигурно Аполо не трябваше да разбира.

Когато си легнах все още треперех от яд.Надявах се до утре вече всичко да е забравено.Не можех да греша повече...

На другият ден беше прохладно с черни облаци подаващи се от хоризонта.По радиото съобщиха за буря,силен вятър и предупредиха да не вадим лодките в океана.В бунгалото навлизаше хладният вятър и кожата ми настръхна.Реших да сложа една жилетка върху бялата ми рокля,която беше в стил бохо.Обух кафявите си летни боти,които бяха на платформа и си сложих чокър.

След като бях удовлетворена от външият си вид слязох при майка ми,баща ми и сестра ми за да закусим.

-Добро утро ,миличка -каза майка ми и ме целуна нежно по челото -наспа ли се?

-Горе-долу -казах аз докато сядах на високият стол между баща ми и Ноел.

-Как ти се стори пътуването снощи? -попита баща ми.

Ноел се изхили,а аз едвам не разлях кафето,което си сипвах.

-К-какво? -заекнах аз.

-Пътуването? С Маноло? Добре ли се държеше с теб? Не сте рискували с колата,нали? -попита малко по-строго баща ми.

-Не,тате спокойно.Маноло беше внимателен -казах през зъби аз и си сложих мляко и захар в кафето,след което разбърках нервно.

-Доста променен ми се стори-продължи майка ми -Сиера е разглезила прекалено много това момче.

Тя поклати глава неодобрително.

-Със сигурност-съгласих се аз.

Това си беше и чистата истина.

-Всичко идва от баща му и нуждата да компенсира за изгубеното време-отбеляза баща ми и си сръбна от врялото кафе.

-Ти ще знаеш -казах под нос аз.Той изглежда не ме чу,но Ноел със сигурност беше,защото ме изгледа накриво.

-Не е това-застъпи се тя за Маноло-все пак Маноло живееше при баща му.Просто е момче,а нали ги знаете с техните играчки.

Тя сви рамене и наряза палачинките в чинията си.

-И ти скоро ще имаш играчка с която да си играеш-смъмри я мама-баща ти има да ти казва нещо.

Ноел гледаше умолително,ту мама,ту тате.

-Да? -попита очакващо тя.

Баща ми се предаде под зоркият поглед на майка ми.

-Е,добре.Ще ти купим телескопа за рожденият ден.

Ноел изквича,развика се,подскочи два -три пъти във въздуха и се втурна да прегръща всички ни.Беше повече от щастлива.А нейното щастие беше заразно,защото не след дълго и аз се смеех,и мама и тате.

-Благодаря,благодаря-викаше тя.

Накрая след като еуфорията изчезна тя седна доволна и дояде палачинките си на спокойствие.Майка ми даваше идеи какво да правим днес след като времето ще е толкова лошо.

-Може да си направим маратон? -предложи тя.

-Какво ще кажете да отидем да обядваме навън и после да поиграем настолни игри? -попита баща ми.

Това всъщност беше много добра идея.

-И след това ще направим маратон на "Хари Потър" или "Игрите на глада" ,или "Здрач" ,"Карибски пирати"...

И мама продължи да дава идеи за филми,а баща ми й се усмихваше нежно.След закуска те двамата излязоха на лека разходка,Ноел се заключи в стаята си ,правейки бог знае какво(макар че предполагах,че звъни на приятелките си от София и им разказва какво е в Кейп Код),а аз позвъних на Зий.

-Хей,амиго -каза познат мъжки глас.

-Маркос? Къде е Зий? -попитах.

-В банята.Всеки миг ще дойде -каза той.Звучеше ми в добро настроение.

-Как е в Маями? -седнах на леглото си и се заиграх с чокъра си.

-Слънчево,с перести облаци и горещи ,полуголи тела.Яд те е че не си при нас,нали?

-Другата година обещавам да присъствам.

-Ще ти го напомня.Зий омрънка света за теб.Кълна се,понякога си мисля,че ми изневерява с теб.Не ,че е толкова лошо...би ми се искало да ви видя в действие..

Аз завъртях очи.

-Дай телефона -гласът на Зий се чу леко далечен,а после и в слушалката-Ери ! Как си?

Ухилих се глуповато,когато чух дрезгавият й глас.

-Здравей Зий.Липсваш ми..

-И ти на мен.Как е в Кейп Код?

-Ужасно ...-признах аз ,дори себе си изумих за смелостта.Въздъхнах и започнах да й разказвам -предупреждават за буря,слънцето изчезна,тъкмо дадох шанс на едно момче и друго момче се намеси.Чувствам се зле..доста зле.

-Уоу -чу се от другата страна и леко подсвиркване -това е доста информация за осмисляне.Как по дяволите успя да забиеш двама!?

"Какво!?" чу се изненаданият глас на Маркос някъде на заден фон.Явно слухтеше разговора ни.

-Какво да правя?

-Колко сериозна си за този пич?

Свих рамене.

-Трудно е да се каже.Всичко в главата ми е каша..

-Ясно.Карай нещата по-полека..а този другият го изпрати с шут в гъза.Честно.Звучи като пълен тъпак.

Разсмях се изненадващо.

-Ох Зий..Наистина ми липсваш.

-Не остана много,Ери.Скоро ще се видим.

-До скоро..

-Ще ти звънна пак,обещавам -каза тя и се чу една целувка в слушалката,а после линията прекъсна.

Въздъхнах още веднъж и реших,че имам нужда от малко чист въздух.Беше време да се разходя малко.Излязох от стаята си и в коридора долових истеричният смях на Ноел и гласът на Марли(нейната най-добра приятелка и мой бивш смъртен враг).Изнизах се на пръсти и излязох в хладният ден.Черните облаци бяха все още далече,но мирисът на дъжд приближаваше към Кейп Код.

Вървях по пясъка с обувките в ръката ми,защото иначе беше трудно да пазя равновесие.На залива нямаше никого,освен някои двойки,които се разхождаха хванати ръка за ръка.Няколко колоездачи минаваха по веоалеята недалече от плажа.Лекият бриз издуваше плажните чадъри.Баровете затваряха рано заради код червено за буря.Беше пусто и някак красиво.Въздъхнах.Пясъкът беше студен под краката ми.Вятърът вееше косата ми.Беше приятно да останеш сам със себе си и мислите си.Вече бях заровила спомена за снощната целувка някъде надалече в ума си и отказвах да мисля за нея.Маноло нямаше шанс и трябваше да му кажа,че няма да излезе нищо от това.Хубаво беше да съм честна с него.А колкото до Аполо...той не трябваше да узнава.

Приближавах края на залива,когато реших да направя един кръг и да се върна обратно.Ставаше късно и не исках нашите да се притесняват.Взех си кафе от една от последните останали палатки на плажа.Дори и те затваряха по-рано от обикновено.Търсех парите в чантичката си,когато една ръка се провря и плати за кафето ми.След,което си поръча и за него.

-Нямаше нужда,Аполо-казах като го погледнах през рамо.

Той се усмихна и ме прегърна.

-Нямаше нужда,но исках.Всичко за моето момиче -смигна ми той.

Стана ми едно хубаво,когато го чух да ми казва моето момиче.Всичките ми тревоги от преди години излетяха през прозореца.Бях изгубила толкова време в догадки и сега,когато най-после го имах изцяло за мен не можех да повярвам,че е реалност.Мислех си,че всеки момент ще ме събудят от този прекрасен,лъжлив сън.Той пое двете горещи ,чаши кафе и ми подаде едната.

-Искаш ли да се поразходим малко? -попита.

Беше толкова красив.Гъстите черни мигли,за които всяка жена можеше да му завиди,неустоимите устни,немирната руса коса през която исках да прокарам ръка,изразените скули,изкусителният му поглед,чаровната усмивка.Вървеше напред,хванал ме за ръка.Говорихме си за какво ли не-музика,филми,университетите.Беше странно,сега когато не се карахме постоянно кой къде трябваше да се запише колко всъщност интересно ни беше да научим повече за чуждият университет.Научих,че има трима най-добри приятели - Терънс,Коди и Коул,като делеше общежитие с Коул.Харесваше му да ходи в библиотеката и да си пише домашните там,взимаше си трева от Терънс и обикаляше клубовете в Лондон.Аз му споделих за Зий и Маркос.Разказах му за кампуса и за живота ми в общежитията.Беше разтоварващо.Да бъдем заедно.Пръстите ни се галеха,нежните усмивки,които си пращахме,топлите погледи.Всичко беше перфектно.Горещото кафе,студеният пясък,бризът и аромата на дъжд.Всичко се сля в един прекрасен миг на пълно блажнество.

-Трябва да си призная,че не вярвах да те видя навън -каза той докато отпиваше от кафето си.

-Защо? -попитах аз.

-Защото по принцип обичаш в такова време да гледаш сериали..-сви рамене той.

Аз се засмях.

-Така е.Но вече с мама се разбрахме да си правим маратон на "Хари Потър","Карибски пирати" или "Игрите на глада".

-Аха.Вече всичко си идва на мястото -засмя се той на свой ред.

-Искаш ли да дойдеш? Ще бъде в пъти по-забавно с теб там.

-Наистина ли ме искаш ?

-Разбира се.Никой друг не знае репликите на Драко-подразних го аз и го бутнах с рамо закачливо.

-Хейй -защити се той-Драко Малфой има и добра страна.

-Просто харесваш косата му..

-И това също.

Двамата се засмяхме.

-Но наистина.Ела.

-Добре Ери.Едвам ме нави.

Продължихме да се разхождаме докато времето не стана още по-навъсено и от преди.Съвсем скоро щеше да се изсипе пороен дъжд.Вятърът се засили и ние решихме,че е време да се прибираме.Бяхме пред бунгалото ми,когато той се поколеба дали да ме целуне,после ме придърпа за жилетката и ме обгърна в тясна прегръдка.Целуна ме нежно.Изпаднах в транс.Ухаеше невероятно.Беше толкова мил.А целувките му бяха като изпратени от бога.Потъркахме нослета и се усмихнахме.Той ме дари с още една милувка ,целуна ме по челото и се разделихме.Плана беше да се върне вечерта.

Вече нямах търпение.

Когато влязох в бунгалото нямаше и следа от мама и тате.Но успях да видя Ноел.Тя стоеше с гръб към мен в опасна близост до прозореца.Сърцето ми се сви.Само дано да не е ...

-Ноел? -попитах предпазливо.

-Как можа!?-тя се обърна към мен.Беше разплакана,лицето й бе обляно в сълзи.

-Аз ...-чувствах се гузна и виновна ..бяха ме спипали -виж нека ти обясня.Не е това ,което изглежда.

-Със сигурност сте гаджета! Лъга ме! Ти ..ти ... мразя те! Марли беше права за теб -изцвили Ноел и тръгна към стаята си.

Аз я последвах и се опитах да я спра.Опитах се да поговоря с нея.Да й обясня.

-Ноел почакай -тичах след нея аз-с него имаме просто прекалено много история.Случи се непланирано.Не знаех ...Ноел.

Аз я дръпнах за ръката,но тя се отърси и се обърна за един последен ответен удар.Гледаше ме с ярост непозната за мен.Това със сигурност не беше сестра ми.

-Ти си лъжкиня и пълна курва! -извика тя,а аз дадох крачка назад-На бас,че Аполо не знае за целувките с Маноло? -повдигна вежди тя.-Не знае нали? Е,не за дълго..

Аз просто стоях вцепенена.Какво по дяволите се случи туко-що?!?