《All the things you said (3)》Бързоскоростно удоволствие
Advertisement
18+
Кара и Ноел бяха вече до бързоскоростното влакче и ни чакаха.Отместих поглед от Аполо и се разбързах към момичетата.Той наистина не осъзнаваше за какво ме моли.Да дам шанс на това нещо между нас можеше да се окаже взривоопасно.
-Чакат ни -беше единственото,което казах.
Той разбра,че имам нужда от време и пространство да помисля и му бях благодарна за това.
Кимна ми и двамата се запътихме към атракцията.Дълга опашка се беше извила и всички чакаха по двойки за да се качат.Кара и Ноел вече бяха настанени най-отпред.Малко се ядосах,защото знаех,че най-отпред е най-готино.Аз и Аполо бяхме на две места зад тях.Червените кабинки не бяха особено удобни.Настаних се и дръпнах полата си надолу.Ако не внимавах можеше да стане гаф с тоалета.Аполо седна до мен и едно момче дойде и се подсигури,че сме предпазени.Малко след това влакчето започна да се придвижва бавно-бавно към върха.Адреналина ми се покачи,защото знаех какво ще се случи като стигнем до върха.Щяхме да се спуснем с бясна скорост надолу.Щеше да е невероятно.Обожавах тази атракция.Естествено това тук беше доста по-голямо и с по-дълъг терен за изминаване,някъде към 7 минути беше да обиколим релсите.Движихме се все още мъчително бавно,когато изведнъж усетих топлата ръка на Аполо на коляното си.
Сепнах се и го погледнах объркано.Той обаче добре съзнаваше какво иска да направи.Щях да излъжа ако кажех,че не го исках.Но със сигурност сега ,нито беше момента,нито мястото за това.Отблъснах ръката му и поклатих глава предупреждаващо.
Той не прие този мой отказ и отново постави ръката си на коляното ми като с леки кръгови движения масажираше кожата ми.Премина с няколко сантиметра по - нагоре към бедрото ми и се наместих неудобно на мястото си като хванах ръката му и не позволих да премине по-нагоре.До това време вече бяхме опасно близо до върха на релсите.
Advertisement
Той се усмихна.Усмивка,която показваше,че няма намерение да се откаже така лесно.Отдръпна ръката ми и стисна нежно бедрото ми.Не знаех към къде да съсредоточа вниманието си - към покачващият се адреналин от приближаването към върха или от ръката му ,която щеше да достигне до интимните ми части.
Беше си живо мъчение.
Вече бяхме стигнали до върха на релсите.Аз набързо отблъснах ръката му,но нямах достатъчно време за да направя каквото и да е било друго,защото се спуснахме с бясна скорост надолу.Ръцете ми се озоваха стиснали силно предпазнителя на раменете ми,а тези на Аполо бяха под ръба на роклята ми и галеха най-чувствителното ми място.
Не знаех кое ме караше да крещя по-силно.
Умелите пръсти на Аполо започнаха да стимулират клитора ми през бикините и чувството смесено с бързоскоростното влакче можеше да се опише като бързоскоростно удоволствие.Останах поразена колко всъщност ми беше приятно.Ако в началото не исках да започва,то сега не исках да спира.
Влакчето отново се придвижваше бавно.Първият изпълнен с адреналин стряскащ и бърз полет надолу по релсите беше изминал.Сега се очакваше следващото лудо полетяване.
Бавното движение на влакчето беше симетрично с бавните кръгови движения на Аполо.Докарваше ме до невероятна възбуда.Не можех да си намеря място в тази малка,неудобна кабинка.Започнах да се търкам ожесточено в пръстите му,които отказваха да дръпнат плата на бикините.Той отмести ръката си и със същият показалец с който ме дразнеше ,сега ми казваше да внимавам.
Смръщих вежди.Нарочно го правеше!
Бяхме стигнали отново до върха на релсите.Влакчето потегли надолу, а малко след като покрещях стабилно,усетих как бързите,дълги пръсти на Аполо скъсаха бельото ми и ги прибраха в джоба на панталоните си.Без никакво предупреждение той бавно ги плъзна във вагината ми.Това ми достави невероятно удоволствие.Имах усещането,че всичко покрай мен се сля в едно - музиката,цветовете,всичко стана размазано.Бързината на влакчето,прекрасното усещане на дългите му пръсти вътре в мен беше невероятно.Адреналина ми беше на макс и имах усещането,че ще свърша мигновено.
Advertisement
Не това беше плана на Аполо,обаче.
Той извади бавно и мъчително двата си пръста и показно ги облиза алчно.
Ченето ми падна до земята.Как можеше да го прави така пред всички!
После се сетих,че все още се движехме с бързината на светлината.Всички крещяха,викаха и се смееха,докато мен ме докарваха до предела на удоволствието.
Аполо постави ръка от вътрешната страна на бедрото ми и дразнещо галеше меката част ,умело избягвайки пулсиращият ми клитор.Кълна се,че щях да полудея от желание.
Никога преди не съм си помисляла,че можем да стигнем до тук.Да бъдем интимни,да го желая до полуда,да изпитвам такава смесица от чувства към него.Беше объркващо и лудо и сякаш това всъщност ми харесваше.Бях като подчинената на доминанта,като наркомана със своята следваща доза,като Икар и парещото слънце.
Исках още и още от него.
За пръв път през целият си живот си признах пред себе си,че обичах Аполо,че го желаех,че исках да бъдем двойка и че наистина исках да дам шанс на това нещо между нас.
Той сякаш решил,че достатъчно ме бе дразнил вкара отново двата си пръста в мен.Аз затворих очи и се оставих да се наслаждавам на това приятно изживяване.Чувството да го усещам в себе си беше изпълващо и неутолимо.Движеше се бавно,сладко и усещах,че съм близо до края.Бях започнала неволно да пъшкам,когато той запуши устата ми със свободната си ръка.Отворих очи и срещнах потъмнелият му син поглед.
Беше страшно възбуден.
Точно като мен.
Следващите думи,които излязоха от устата му ме смаяха:
-Искам да ме гледаш в очите докато свършваш -каза го така,че само аз да го чуя.
Бях напълно и изцяло обладана от него в момента.Пръстите му във вагината ми,очите му дълбоко в моите.Ръцете ми стискаха силно коженият,червен предпазител и тръпнещото чувство се засилваше.Адреналина ми беше достигнал нови висоти,а влакчето се движеше бързо,преминаващ релсите от последното спускане на надолу.Бях като в транс-размазаният фон на лунапарка,ръката му върху устните ми.Започнах да прокарвам език по дланта му.Той се ухили пакостливо и вкара палеца си в устата ми.Аз засмуках нежно и прокарах език по дължината му.Чух го как изпусва.Започна да движи пръстите си по-бързо,по-силно,уцелваше всичките правилни места.Вече бях близо до оргазма.Спуснахме се за последен път бързо надолу,и той уцели G точката ми ,карайки ме да се треса от удоволствие.Погледът ми беше забит в неговият и сякаш видях всичките галактити там.Сякаш фоерверките от 4 юли заискряха на небето.Беше точно толкова интензивно.А,аз бях ненаситна за още от него.
Какво исках и щях да му сторя .....беше само въпрос на време.
Бързоскоростното влакче спря.Аз бях като пребита.Слязохме внимателно,защото аз се олюшвах от крак на крак.Някъде по средата на пътя към масата на нашите се усетих,че съм без бельо и погледнах уплашено към Аполо.
Той се хилеше насреща ми.
Много добре знаеше,защо се бях засрамила така и злорадстваше негодникът.
Поклатих глава.Какво го чакаше само аз си знаех.
След което се засмях.Поне сега разбрах от къде идваше това име на играта 7 minutes in heaven.Точно 7 минути ни трябваха на бързоскоростното влакче за да ме накара да свърша.
Погледнах го за пореден път и така както си вървяхме зад Кара и Ноел,които се кискаха като полудели аз го хванах за ръката и му се усмихнах нежно.
Това между нас можеше и да се получи.
Advertisement
Kill the Hero
In a game-like world where dungeons appear, monsters appear, and players appear. In that world, only I knew the truth. “Let’s save the world together. Let’s put an end to this game.” The secret that the man who’s idolized as the “Messiah who will save the world” is actually trying to rule it as its emperor. Only I, who experienced his betrayal. I, who was murdered by him and returned to the past, knows the truth.
8 2206Unwitting Champion
"In stories this is always easy. There's magic and powers, and quick steps to claiming that power for one's self. This doesn't feel true for me. I'm supposed to be a Champion, whatever that means, and yet I don't feel important. I don't have all the bells and whistles, which honestly feels familiar even in a new world. But what was I expecting? I haven't had the worst life - there are people with worse problems than mine - I've known what it is to struggle, to be pulled down instead of being helped up.This is nothing new."When in great peril, the Kingdom of Althor has no choice but to send a call into the void, beseeching the Fates to bring them a man who would save them from the coming darkness. Unfortunately the path the Fates chart is often unknowable to men and the Champion who appears is not what the kingdom expected.Unwitting Champion is a story of a guy displaced, dealing first and foremost with trying to survive in a world where he is no longer a person but a tool, and - at least from the reaction of those around him - a shoddy one at that. His major goal is to survive long enough that either he can run or find a way home, because as exciting as the possibility of learning magic might be, he would rather have a boring life than a short life.
8 500Earth Exodus
Elliot isn't the first one taken, he was the last, or one of them at least. Careless divines, gods, or higher powers had been snatching humans through numerous means over the years. Those that returned brought minor tokens of their previous power if anything at all. Over time unrestrained magic became commonplace on earth. Which must have brought attention to us. The earth is ravaged by increasing levels of rogue magics, divines, and a war over resources and experience. Eventually resulting in a mass exodus of the remaining powerless humans by a coalition of gods.Now translocated to Vauthia where everyone has been given a path to power. They're met with an unfortunate reality. They've only been rescued from one dying world to be tasked with saving the new one. While at the same time they're apparently supposed to compete with one another. Meanwhile Elliot wasn't just given a path to power. He was given a choice. The opportunity for true power is offered. When as he reaches for it the power isn't all it's cracked up to be.Systemless in a world where everyone else has access to one Elliot must grapple with a multitude of problems from without and within. The 'gods' might actually be incompetent, uncaring, downright malicious, or all three. His power is constantly three steps behind those who chose the quick path to power. There's also the antisocial tendencies he's brought with him from earth. Can he trust the 'god' who seems to be taking him under their wing? Will he be able to catch up to his fellow earthlings who're ever increasing in power? Is it possible he may just break out of his shell along the way?*** What to expect ***The initial start will be quite slow, building the setting, history, and individuals involved. There is a small bit of progression in these early chapters for the MC, but more along the lines of figuring out how their systemless power works. though once the story gains traction it won't stop.*** Don't tell Elliot, but ***Elliot hates to admit it but he's very clearly antisocial. Not to mention troubles with thinking that stem from several un-diagnosed disorders he'd rather believe don't exist.*** Image Copyright *** //In this satellite image released by Copernicus Sentinel imagery, 2020 twitter page dated Dec. 31, 2019, shows wildfires burning across Australia. COPERNICUS SENTINEL IMAGERY VIA AP
8 231Vanum
Respin Gloomer’s only goals in life are to just survive and avoid getting noticed, as much as this is possible for a common soldier of the Cetusian Imperial Fleet. Life isn’t easy but together with his best and only friend, Serfin, he feels content and asks for nothing. But soon they have to go on a mission to retrieve a weapon for the Empress, which turns out to be a sentient, living being. Not feeling it in his heart to have a seemingly innocent creature taken advantage off by an uncaring, power hungry monarch, he, Serfin and some new friends made along the road take it upon themselves to free this creature and flee to their home planet.Little do they know that with this action, they’re not only hunted by the whole Cetusian Fleet, but have thrown themselves inevitability into a conflict between the Empress and a group of rebels, as well as two gods hunting each other since millennia.
8 187Exiled And Conqueror
I just remember my memories of my past life?!But it was too lateee, I was exiled by that heroine(bitch) along with her harem.Well fuck that.I'M FREEE!!!Watch my adventure with my name known in this vast land as 'The Conqueror'Super cool right?!
8 148Countryhuman x reader | Oneshots
This is not Hetalia.Anyways, I'll be writing mediocre oneshots about you and countries. This is from my soon to be unused account, C0nstellati0ns109. So, I did NOT steal these writings.
8 282