Мислите дълбаеха към сърцевината на мозъка ми.Не можех да издържа на напрежението и главата ме заболя силно.Всичките тези новоизникнали въпроси и моите безуспешни опити да намеря отговорите им ме терзаеха.

Стояхме все така на същата пейка и си говорихме на клиширани теми.

"Времето е страхотно днес...О,да мразя когато е прекалено горещо...В Англия вали постоянно ... Ами,да в университета във Вашингтон има наистина много хора..."

Не бих казала,че беше интригуващ разговор.През повечето време се чудихме как да запълним неловките мълчания.Всеизвестно бе какво всъщност става тук.Ноел харесваше Аполо,който си мислеше,че го предизвиквам нарочно,Кара наблюдаваше всичко през зоркият си поглед,но странеше от ситуацията,а аз нямах търпение да дойде времето в което да се прибера в общежитията на университета при Зий и Маркос-моите най-добри приятели.Всичко в Кейп Код започна да ме задушава малко по-малко.

-Знаете ли тук има страхотни пичове -каза Кара,докато оглеждаше един минувач.

-Аз не си търся нищо ново в момента-изчурулика Ноел забила поглед в Аполо.

-Сестричке, моля те не говори такива неща пред мен,защото ме караш да им избия зъбите -смъмри я той.

-Аполо ако аз трябваше да убивам всяко момиче с което си флиртувал то щяхме да останем без женска популация.Освен може би ние трите -каза през смях тя.

Но на мен хич не ми беше забавно.

И като гледах на Ноел също.

Аполо въздъхна.

-Какво да направя като ми се лепкат така? Просто да се правя,че не ги виждам ли!? Имам слаба душичка...

-Тази твоя душичка -изимитира го Кара -О,моля те..ако искам да флиртувам с някого просто ще флиртувам и това е.И преди да ти дойдат брилянтните идеи да биеш някого просто се сети,че съм по-голяма от теб.

-Само с една година! -Обори я той.

-Е,сега.Една година си е една година.

-Нека сменим темата -каза Ноел.

-Не останаха много теми на които да говорим -каза раздразнено Кара.-Хайде да отидем към бързоскоростното влакче.

-Да няма да е зле,защото нашите сигурно се чудят вече къде сме.

Аз кимнах на Ноел.

-Знаете ли разбрах,че кака Сиера ще идва до Кейп Код -каза изведнъж Ноел.

-Сиера!? -попитах аз-Супер!

Кака Сиера беше световноизвестен модел.Дефилирала е за всички големи марки и се появяше често по кориците на модните списания.Беше висока,слаба и руса с най-готиният характер и два брака зад себе си.Имаше едно дете от първият й брак-момче на име Маноло Матос.Той беше колкото нас на години,но честно казано нямахме много общи моменти,тъй като тя постоянно се местеше от държава на държава и не се виждахме освен в редките моменти,когато идваше за Великден в София.Баща му Хорхе Матос беше известен,бразилски футболен играч.Доста често гледаше Маноло ,заради лошият график на кака Сиера.

Винаги съм се възхищавала на тяхните отношения.Кака Сиера и чичо Хорхе бяха запазили приятелска връзка ,разбираха се и доста често разговаряха по телефона.Нещо ,което аз едва ли бих направила с бившия си съпруг...особено ако сме се разделили заради изневяра.Твърдо не! Колкото до мъж номер 2 -той беше музикален продуцент ,но се разделиха след седем годишен брак.Причините за това бяха пазени в тайна.

-Да,доста ми липсва-призна Кара -винаги ми носи маркови дрешки.

Аз я сръчках с лакът.

-Тя е семейство.

-Точно така.

-Чудя се дали ще доведе Маноло с нея? -попита Аполо.

Аз свих рамене.

-Само един Господ знае -отвърна Ноел.

-Е,щом ще идва нека да приключваме с бързоскоростното влакче и да ходим да ги посрещнем -каза Аполо.

-Съгласна -ухили се Ноел.

Беше странно как го изпиваше с поглед.Започвах да се чудя дали всяко влюбено момиче беше като ударено с мокър парцал.

Четиримата тръгнахме към атракцията.Посетителите на лунапарка сякаш се бяха удвоили.Беше много по-трудно да се разминаваш с хората.Различните миризми на понички,захарен памук,печени фъстъци,барбекю и бира се смесваха в кисел аромат,който дразнеше носа ми.

Беше вечер,но от ярките светлини изглеждаше като ден.Шумът беше силен - постоянните говорения,музика и мелодиите от атракциите се смесваше в неразбираеми звуци.Вървяхме право към бързоскоростното влакче.Кара и Ноел коментираха разни момчета,които им се сториха сладки,а аз и Аполо бяхме отново един до друг и вървяхме в мълчание.

-Ще продължаваш ли да се правиш на сърдита -прошепна той в ухото ми.Подскочих,когато усетих шептенето и сладкият аромат на сладолед.

-Не ти се сърдя Аполо -отвърнах аз -просто не знам как очакваш да реагирам ...

-Дай шанс на това нещо, помежду ни да се развие-каза нехайно той.

-Не знаеш за какво ме молиш.

-Не те моля-каза ядно той. -Но мисля,че ще е най-добре да изпробваш преди да решиш каквото и да е било.

Дваматасе гледаме очи в очи дълго,ядно,разгорещено... и сякаш времето спря.