Ноел чакаше отговора ми изнервено.Потропваше с крак и се взираше в очите ми.

-Казах ти вече.Няма да ти се обяснявам повече,Ноел.Хубаво е да си спомниш,че с него бяхме приятели преди.

Тя видимо се поотпусна.

-Спомням си.Добре,виж просто -въздъхна и го погледна набързо.Аполо и Кара купуваха жетони - не знам какво ми става.Щом си го представя с друга и вече усещам как гневът в мен нараства.

-Овладей този гняв ,защото няма да ти донесе нищо добро.Отгоре на това не смятам,че Аполо иска връзка в момента.

-О,да.Това ми стана ясно още от флиртовете му с онези русокоси жени на плажа.

Разсмях се.Когато Ноел се обърна да ме погледне се разсмя и тя.Беше отпускащ нервите смях.Такъв от какъвто тя имаше нужда.Тя обви ръце около тялото ми и се усмихна детински.

-Готови ли сте? -попита Кара.

-Да ги разбием -каза Ноел.

Кара и Ноел деляха една количка,докато аз и Аполо бяхме в друга.Бях сериозно притеснена,че когато времето свръши ще съм покрита със синини.

-И нека войната започне -каза Аполо.

Ноел се ухили.

-Подгответе мунициите ! -извика Кара.

Известна поп песен гърмеше от тонколоните,дадоха сигнала и светлинките отново засветиха,дразнещи и отвличащи вниманието.Аполо потегли към количката на Кара и Ноел и се блъсна в тях с цялата сила,която имаше.Те се блъснаха към стената,а аз бях подскочила в тясното пространство и доста добре усетих кракът на Аполо под дупето си.

Наместих се внимателно.

Добре.Сега трябваше да внимавам двойно повече.Първо защото се очакваше да получа мозъчно сътресение и второ защото щеше да е адски неловко ако се окажех в скута на Аполо.

Той правеше кръг около останалите колички,докато Ноел и Кара се опитваха да ни приклещят и блъснат.Усмивки бяха изписани на лицата им.По моето лице се четеше само тревога.Която се усили десетократно ,когато видях как праволинейно идваха към нас.

Ударът беше силен и макар че се държах за страничната дръжка отново подскочих и отърках дупе в кракът на Аполо.

Мамка му!

Той беше смръщил вежди,но не можех да преценя дали е от моето непохватно аз, или от удара,който не успя да избегне.

Завъртя волана и отново поехме към количката на Кара и Ноел.Това беше.Усещах как дланите ми бяха потни и се хлъзгаха около дръжката.Щеше да стане ужасно неловко всеки момент!

Нов удар.

Този път някак си не се озовах в скута му.За щастие! Ноел обаче пое тежкият удар и се разтресе толкова жестоко,че мен ме изби на смях.

-Ще ти го върна тъпкано Аполо -изкрещя му тя.

-Дай ми най-добрият си удар -ухили се той.

Очите й блеснаха и количката отново тръгна към нас.

О,не! Помислих си аз.

Ударът беше от моята страна.Толкова силен,че този път почти не седнах в Аполо,но беше достатъчно силен,че да усетя твърдият му член.

Лицето му беше смразено.

Моето вероятно гореше от срам.

Естествено направих се ,че нищо не съм усетила.Но да си призная чувството беше някак приятно.

Тръснах глава.Божичко явно ударът беше силен щом имах такива помисли.

Въртяхме се в кръг и се гонехме.Опитвахме се да се настигнем и да се блъснем с този финален удар.Аполо натисна педала и количката сякаш литна.Косата ми се вееше,бузите ми пламтяха,държах силно страничната дръжка и се молех да остана цяла след удара.

Аполо ги удари силно по задницата.Тяхната кола отскочи напред ,а аз седнах в него!

Леле майко.

Беше толкова твърд.

Прехапах устни неволно и с грацията на тюлен се пльоснах обратно в моята част от количката,навреме преди Ноел и Кара да се обърнат и да ни погледнат зачервени и засмени.Музиката изсвири за последно и светлинките изгаснаха.Нашият ред беше минал.

Аполо се изправи и с каменно изражение се оттегли към Бог знае къде.Бях толкова засрамена,че не знаех изобщо как да го погледна в очите.Първият път можех и да се направя на разсеяна,но сега? Сега беше очевидно какво точно усетих и той много добре го знаеше.

-На къде хукна брат ми? -попита Кара.

Аз свих рамене.

-Сигурно преследва някоя нова блондинка в беда-изкикоти се Кара и направи знак да я последваме към щанда за сладолед.

Всички си купихме по един.Ноел си взе боровинка,Кара шоколадов,а аз с вкус на брауни.Поразохдихме се малко докато не открихме една дървена пейка скрита от чуждите погледи почти на края на лунапарка.

-Нека си вземем нещо за пиене преди да седнем-предложи Ноел.

-Аз ще дойда с теб,а Ерика да запази пейката за всеки случай -каза Кара.

Аз им кимнах и те тръгнаха в посока караваната с освежаващите напитки. Бях заета със сладоледа си за да усетя чуждото присъствие. Аполо седна до мен.

Погледна ме предизвикателно и каза:

-Нямасмисъл да увъртаме не мислиш ли?