《All the things you said (3)》Дафне
Advertisement
Идеята за увеселителният парк се прие добре от родителите ни.Всички бяха на борда.Когато Ноел го спомена на закуска предположих,че нашите ще ни кажат да ходим сами,но те ме изненадаха и поискаха да се присъединят към нас.
-Звучи като страхотна идея! -беше казал баща ми.
-Не благодарете на мен,ами на Аполо.Той го измисли -Ноел се усмихна.
Аполо застина на мястото си докато всички го потупваха и му казваха "браво,момчето ми".Едно нещо,което знаех със сигурносто за Аполо беше ,че не обичаше да е центъра на внимание в семейството.
-Както и да е -сви рамене той.
-Предлагам да идем на плажа след закуска и чак следобед да отидем до луна парка -предложи чичо Ед.
-Перфектно -каза леля Ария и го целуна по бузата.
След закуска обаче Ноел и Кара ме замъкнаха до бунгалото на Кара за да изберем с какво да се обличаме.Със сигурност не бях от този тип,който избираше дрехите си с часове и се преобличаше пред огледалото.За съжаление сестра ми и Кара бяха.
-Това как е? -попита Кара след като беше облякла ултра къса черна рокля.
-Доста секси -каза Ноел одобрително.
-Прекалено секси -намесих се аз-родителите ни ще бъдат там.
-Може би си права.Ще я запазя за някой бар.Може би тази? -тя повдигна една златна рокля.Беше също къса,но не колкото черната.
-Тази по-бива -казах аз.
Кара се усмихна.
-Ей,сега ще се върна.
И отиде да се преоблече.
-Ами ти? -попита ме Ноел.-Какво ще обличаш?
Свих рамене.
-Може би роклята в цвят лавандула.Ще стои много добре.О и с жилетката със сигурност.Вечерта е хладно на брега.
Ноел се засмя доста силно.
-Оо,Ерика липсваше ми ...-тя седна на леглото до мен и обви с ръце раменете ми.
-И ти на мен -аз облегнах глава върху нейната и вдишах аромата на ягодов шампоан.Моята малка сестричка.
-Е,момичета сега със сигурност съм доволна -каза Кара докато се въртеше пред огледалото.-Ваш ред е .Ноел?
-Аз ще съм с бялата рокля.
-Онази с падналите ръкави?
-Същата.
-Харесвам избора ти.
Когато най-после отидохме на плажа родителите ни вече се бяха прибрали.За около два часа поплувахме и си говорихме по женски.
-Знаете ли брат ми е такъв играч -каза изневиделица Кара,докато наблюдаваше Аполо как си говори с две блондинки на плажа.
Advertisement
-Дали го знаем? Личи си му отдалече,Кара - посочи Ноел.
-Все пак се надявам някоя свястна да му завърти главата и да го вразуми.Може би тогава ще спре с тези нови и нови момичета през ден.Аполо има нужда от Дафне.
-Коя е тая? -попита остро Ноел.
Кара се разсмя.
-Не ,нее.Не е никоя просто цитирам историята между Аполон и нимфата Дафне.Знаете,че Аполо е кръстен на древногръцкият бог нали?
-Сега вече да -отвърнах аз зашеметена.Как преди не съм направила сравнението ?
-Ами историята гласи,че Аполон се влюбил безумно в нимфата Дафне,която дала обет за безбрачие.Когато разбрала ,че Аполон е бил уцелен от Ерос със стрела тя помолила баща й Пеней да промени лика й за да запази обета си.Боговете я превърнали в лаврово дърво,а Аполо се накичил с лавров венец в нейна чест.
-Интересно -беше единственото,което успях да кажа.Чудех се това ли беше историята вдъхновила леля Ария да кръсти Аполо така.
Поплувахме още малко и си говорихме преди да се върнем обратно в бунгалата за да се облечем.Беше приятен ,не твърде горещ ден и когато се смрачи и тръгнахме към увеселителният парк вечерният бриз вееше косата ми приятно.Навсякъде около нас светеше.Червени,сини и жълти цветове се сливаха,сменяха и ставаха лилави,зелени и бели.Навсякъде кипеше от живот.Тълпи от хора минаваха покрай нас,малки деца се смееха и си показваха новите играчки.Ухаеше на пуканки и захарен памук.
Имаше много мъже и жени,които се разкарваха с балони в ръка и бира в пластмасови чашки.Продаваха всякаква пържена храна и даже бяха запалили барбекю на един щанд.Имаше сцена със светлинни ефекти и пушаци,които пускаха отстрани.Музиката гърмеше високо и диджея се разбиваше от кеф,докато сменяше песните от хит на хит.Продаваха печени фъстъци и сладолед,играчки,дрехи и сувенири.
Имах усещането,че всички от залива се намираха тук тази вечер.Палатките бяха огромни с множество дървени маси под тях,хора се смееха и си казваха мръсни вицове,опитваха се да надвикват музиката,но не им се получаваше.Влюбени двойки се разкарваха хванати ръка за ръка,децата тичаха към блъскащите се колички и бързоскоростните влакчета.Беше забавно и напълно оживено.
Вървях зад мама и татко и се оглеждах наоколо,попивайки светещата гледка.Ноел и Кара се смееха до един щанд,докато чакаха напитките си.Леля Ария и чичо Ед се държаха за ръце като тийнейджъри и се смееха на шега казана от татко.Той улови ръката на мама и я целуна нежно.Почувствах се щастлива.За пръв път от както пристигнахме в Кейп Код не съжалявах за избора си да дойда.
Advertisement
-Одобряваш ли ? -попита Аполо,докато ме настигаше.
Кимнах утвърдително.
-Тук е изпълнено с живот.Светлинки и мириса на храна.Какво да не му харесаш?
Аполо ме гледаше така сякаш ме виждаше за първи път.Бях се усмихнала широко,косата ми се вееше ,а очите ми блестяха от ентусиазъм.
-Радвам се -отвърна той.Беше толкова вглъбен в мен,че не видя едно дете с размахваща сабя и получи хубав удар по крака.
Разсмях се.
-Внимавай да не те осакатят.
-Няма да ми е за първи път.
-Оле да! Помниш ли когато те удариха с топката ..боже помислих си,че ще умреш -смеех се аз.
-О,струва ти се много забавно,а? Да ти кажа болката си беше за умиране..
Смеех се неудържимо и по навик прокарах ръка през лицето си в бегъл опит да скрия широката усмивка.
-Не прави това -каза Аполо и отдръпна ръката ми.-Имаш такава красива усмивка.Не я крий.
Погледът му обходи лицето ми и нежно прибра веещ кичур коса зад ухото ми.Не смеех да помръдна.Усетих тръпки в стомаха пропълзяващи към слабините ми.Неволно притиснах бедра едно в друго.Той беше започнал да се приближава леко ,погледът му беше втренчен в устните ми и макар да знаех,че не трябва да се приближивам към него и не трябва да поглеждам към тези изкусителни устни, аз погледнах.Изящно изваяни,перфектно оформени.Розови и сочни.Бях толкова привлечена към него,така както никога не съм била.Преди тази ваканция никога не бях приемала Аполо за секси,никога не бях имала такива желания към него.И ето,че дойде и този миг.Мигът в който не можех да устоя.
Ухаеше на свежо,на цитруси и на онази специфична негова невероятна миризма.Бяхме толкова близо един до друг и в същото време не достатъчно.Езикът ми облиза устните ми неволно и погледът ми се стрелна към блесналите му очи и обратно към устните му.Електричен заряд премина през мен.Исках да го придърпам близо до мен.Да усетя твърдостта на тялото му.Да прокарам ръка през немирната му руса коса и да вкуся тези устни от които не можех да откъсна поглед.Бях като замаяна,дрогирана ,а наркотикът беше пред очите ми.Всичко в мен крещеше СГРАБЧИ ГО.И само аз си знам как успях да възпра този така силен и първичен повик идващ от дълбините на тялото ми.
Изведнъж по себе си усетих гневен поглед.И това беше причината поради която се извърнах от него.Развалих момента изцяло.
Той беше видимо засрамен.Беше забил поглед в земята и се почеса неловко по русата глава видимо объркан от смесените сигнали,които му изпращах.При нас се появиха Ноел и Кара.
Ноел беше изнервена.Гледаше ме с непроницаем поглед.Студената й напитка беше почти свършила.Ледът беше полу разтопен.Тя поклати пластмасовата чашка и се чу лекото почукване на ледчетата.
-Какво става тук? -попита Кара ,гледайки ту към брат си,ту към мен.
-Нищо -казахме виновно с Аполо в един глас.После се спогледахме.
Беше точно както доброто старо време.Сякаш бяхме направили някоя пакост и ни смъмряха.
-Искате ли на блъскащите колички? -попита Аполо в опит да смени темата.
Това видимо разведри обстановката.
-Ще ви сритаме задниците -нахъса се Кара.
-Можеш само да си го мечтаеш,сестричке -Аполо прегърна сестра си и четиримата се запътихме към блъскащите колички.
Аз и Ноел вървяхме малко зад Кара и Аполо без да изоставаме.По-напред виждах осветената аткракция.Силната музика идваща от тонколоните ме караше да сбръчкам носле.В момента редица хора се блъскаха и крещяха докато колите им се носеха по пода.Светлинките блещукаха и караха мястото да изглежда изпълнено с радост и веселие.Бях се ухилила като идиот докато гледах как група момчета се блъснаха силно в колата на група момичета и последва лудешки смях.Изглеждаше забавно и мислех,че ние четиримата имахме нужда от това.Поне докато Ноел не ме дръпна рязко за лакътят.
-Мислех,че не го харесваш?
Последванеловка и продължителна пауза.
Бързо въпросче: какво мислите за Ноел?
Advertisement
Old Riding Author Lunatic Asylum
Just off the A19, in the dark, incomprehensible lands known as Yorkshire, there lies a town. A town where shadow-silent alleys glint with the secret hunger of knives. Where blood soaks the chipboard window shutters of forsaken terraces stretching off into the night. Where the smog-choked air rattles with the depraved laughter echoing out from clubs that can only generously be described as post-apocalyptic. Well, that’s Middlesbrough. But down the A19 a bit (an impossibly long way down, actually) there lies another town: Raughnen, in the ancient, forgotten Old Riding. It is an equal match in muggery and thuggery alike. It also has magic spells and pointy wizard hats. And now, across the miles and across all sensibilities, a pretty nasty power (a magic one) calls out for its pretty nasty counterpart (a decidedly unmagic one): a proper sound Boro lad. Nothing good can come of it. This is a collection of one novella and four connected short stories: I. A Yorkshire Summoning II. Old Riding Day Trip (the novella) III. Heaven is a Parmo IV. Death on the 66 V. Death on the 257 In total, this comprises 34 chapters totalling around 35,000 words, so try not to worry. It will be over relatively quickly. There are three more short stories with more tenuous links to the core collection: Rush, Paper Round and Scenario 79: Sausage Fingers, all of which can be found in my collection Short Records of Misadventure. Reading these may allow you to make more sense of certain parts of the story, if any sense is to be made at all. NOTE: There are instances of prejudice and discrimination within these stories, including elements of sexism and ageism, which are purely the thoughts and actions of the characters involved and which certainly do not reflect my own views on these matters. ANOTHER NOTE; A WARNING, PERHAPS: This can get a bit weird. In less than 150 pages, we have four viewpoints, first and third person narratives, and a completely disjointed plot with lots of gaps, dead ends and no real resolution. Also ZERO lunatic asylums. It's all a bit odd. If that sort of thing isn't your cup of tea, which it most likely isn't, it might be best to move on now.
8 190NINA
As a person who had always been fixated on her weekly routine, Nina felt stranded when she was dropped to the unfamiliar world below. With no other choice but to accept the help offered by a local courier business, she soon finds that the group of women she works with have a lot more to them than what meets the eye. Promised that she can return home after her contract is finished, Nina’s chaotic time at The Cloud Orchestra begins. But will she really want to leave when the time comes?
8 150Farblade
In the year 2046, where humanity advanced further than imaginable and created a device that broke world records and setting new heights for competitors all over the world, how will they keep up? Allowing people to enter a role-playing game world, where you can use weapons such as sword, axe and more, would you want to get involved? Knowing how to enter the game world, how will you leave the game world? https://www.wattpad.com/user/Zoldyar This is my work and I will be posting it on Royalroadl.com
8 74CALL OF THE DAO
This is a story of a young boy, Lin Feng, whose passion for cultivation dies once he opens his meridians, he decides to leave his family and settle on a small Mountain, to kill his boredom, he starts painting, carving, farming and other hobbies. What he doesn't know is the things he thinks are normal can make cultivators lose their minds. Join Lin Feng in his daily normal life. The cover isn't mine, just found it on google. If the artist wants it removed just dm me and I will remove it.
8 117A Wish
This is a story where there are no heroes and no villains. This is a tale about revenge, despair, and hope. This is a story where the truth is constantly hidden deep beneath the surface, and nothing is ever as it initially appears. The world is a stage. Every character has their part to play before their exit. They are actors, dancing on a stage set for them while searching for the truth behind the façade. Only time will tell whether they will be able to escape their predestined fate, to search for their happy end, or whether the promised end is nothing more than, a wish. Author's Note: Update will be very unpredictable as I travel quite a bit for my work.
8 162Dolor
So this is death...? I... Wish this moment would last forever... this is bliss in its purest form... why do humans fear this feeling? [The Slothful Moon Goddess intervenes with your curse!]
8 224