Прибрах се в стаята си ядосана на целият свят.Думите му ме бяха жегнали.Не бях влюбена в него! Не съм била никога влюбена в него! Ние с него бяхме просто приятели ...нищо повече.Тръшнах се на леглото толкова мелодраматично,че заслужавах награда от Дисни.Защо ми беше задал онзи въпрос.Сякаш беше нарочно за да ме изкара извън равновесие.И му се получаваше... Никога преди не се бях чувствала по-засрамена от колкото тази вечер.И тези негови очи.Така се бяха съсредоточили в мен,направо се топях под влиянието им.

Аполо Ван Торн! Мразех го!

Забих глава във възглавницата и издадох няколко звуци,които се заглушиха от мекотата й.Трябваше да се стегна.Имахме още доста време ,което се налагаше да прекараме заедно и моето хленчене нямаше да ми помогне с нищо.Въздъхнах и се обърнах по гръб на леглото забила поглед в тавана.Най-доброто,което можех да направя беше да го игнорирам...или още по-добре да му го върна.О,да! Щях да му го върна тъпкано.

На другата сутрин едвам не подскочих от щастие,когато видях името изписано на телефона ми..

-Ало? -казах пискливо в слушалката.

-Хей Ери как е в Кейп Код? -гласът й беше хрипкав,но щастлив,че ме чува.Гласът на Зий наподобяваше човек,когото е прекарал години наред с пурата в устата.

-Горещо -казах неволно докато гледах през прозореца как Аполо се разхожда по шорти към залива.-Така де.Знаеш,слънцето ,парещият пясък.Пълното клише.

Тя се засмя.

-Казах ти да пратиш вашите по дяволите и да се присъединиш към нас.Тук е пълна лудница.Казвам ти Маркос и аз си купихме цяло кило трева и всяка вечер пушим докато гледаме звездите.Доста е отпускащо.

-Звучи като купон -казах малко по-овладяно.Да пушиш всеки ден не беше за предпочитане,когато си в филологическият факултет в университета Вашингтон.

-Е,не се сърди на нас,че ни заеба.

-О,хайде де Зий.Знаеш,че нямаше как да дойда дори да исках.

-Бля,бля ,бля.Има ли готини пичове поне? Единственото извинение ще е ако се забиеш с някакъв супер секси колежанин,който да смекчи присъдата ти след като се върнем в общежитията.

Завъртях едни очи на Зий.Знаех,че не ме виждаше и нямаше как да протестира за този мой лош навик.

-Ще си помисля.

-Стига мисли,а действай.Казвам ти всичките тези прочетени книги и изгледани сериали ти влияят зле Ери.

-Казано от теб не звучи като упрек,защото ги гледам с теб.

-Е ,да но -тя се засмя внезапно -Маркос стига ,говоря по телефона.

Последва неясно говорене и после Маркос взе телефона от ръцете на Зий.

-Йо,Ерика! Изпусна голямо забавление, chica. Надявам се другата година да дойдеш.Мястото на което сме отседнали е loco.Виждат се само палмови дървета и плажове.Viva la playa!

-Да,да Зий вече ми разказа...

Той се засмя.

-Ще ти затваряме вече.Време е да се спускаме към плажа има страшни вълни! Наели сме сърфове за днес.

-Звучи забавно.Хайде Маркос ще се чуем пак.

После в слушалката се чуха Зий и Маркос в един глас как крещят чао cariño.

Поне те се забавляваха.Въздъхнах и облякох лилавият бански.Беше време да се попеча на плажа и може би да дочета онази книга.Грабнах купената от летището книга и тръгнах към залива.

Днес бяха сама тъй като Ноел ,баща ми и майка ми бяха излезнали рано сутринта на обиколка с колела с някои от местните ,които ги разхождаха наоколо и ги снимаха.Аз проявих моят величествен мързел и им отказах.Вместо това се излегнал на един шезлонг и се зачетох в книгата.Слушах пискливите деца,крещенията на майките им и шума от удрящата топка на волейболистите.И все пак успявах да се съсредоточа и даже почти да дочета книгата.Бях на последните няколко страници,когато усетих студените пръски вода по тялото си.

-Какво по? -после вдигнах ядосан поглед само за да видя Аполо,който се хилеше пакостливо.Беше взел от някъде пистолет зареден с вода и ме стреляше! Какъв хлапак.

-Притесняваш се ,че книгата ще се намокри ли? -той повдигна вежда и после я опръска с вода.

-Тъпак -изкрещях насреща му.

-Това сега не беше много учтиво -опръска ме отново.

Станах и тръгнах да го гоня.Точно като доброто старо време.Смееше се и не след дълго се усетих как и аз се смея с цяло гърло.

Бутнах го и двамата се строполихме на горещият пясък ухилени като деца.

-Това беше забавно -казах аз след като се поуспокоих.

-Бие това да четеш книга на плажа,когато има много по-готини неща за правене.

-Като например?

-Ами не е лоша идея да посетим увеселителният парк.Ще правят съмър фест.

Аз замълчах и една дълга неловка пауза последва.Канеше ме да ида с него на феста или се бърках?

-Или както и да е.Това е само едно от нещата,които може да правиш вместо да скучаеш с тая книга.

-Може да идем на феста -казах колебливо аз.Какво по дяволите правех?

-Фест ли? Звучи супер нещо против и ние да дойдем ?

Гласът на Ноел беше последван от нервният смях на Кара.Погледнах нагоре само и само да видя Ноел и Кара застанали над нас като ядосани родители на малките си деца.

-Защо не? -каза Аполо докато се изправяше.А после започна да се закача с Ноел и да я пръска с вода.

Нещо ме бодна под лъжичката.Защо ли си мислех,че съм специална? Той се държеше така с всяка.Не трябваше да приемам толкова насериозно действията му.

Поне не и отново...

Вечерта беше подобна на предишната.Първокласен ресторант,бутилка розе и морски дарове за вечеря.Аз,Ноел и Кара облечени в летни рокли,а Аполо навъсен и кисел.Кой знае какво беше ядосало принца.Някъде по средата на вечерята се извини и отпраши на някъде с телефона залепен за ухото му.Аз ,Ноел и Кара разчупвахме леда и си говорихме за женски работи като сериали и гримове.Бях изпуснала толкова много време от животите им.Беше напълно нормално да се опитам да наваксаме.Истината бе,че с Кара нямахме много общи неща.Дори преди да замина на Америка аз бях дружката на Аполо,а не нейна.Тя беше по-голяма от нас и се движеше с другите деца от улицата.Когато Ноел порасна двете се сближиха и странно защо това не ме притесняваше,тъй като Ноел си имаше Кара,а аз Аполо.Беше странно сега,когато аз си нямах никого,а те се имаха помежду си.Изведнъж си представих какво щеше да е ако Ноел и Аполо станеха гаджета.Тя щеше да е на седмото небе,а аз сигурно щях да се чувствам адски неловко.Но какви ги говорех ... те нямаха шанс.Или имаха? Той наистина се закачаше с нея. О,боже от кога ми пукаше?

Бях започнала да вярвам,че Аполо ми е направил някаква магия от която нямаше отърсване.

След вечерята всички се прибрахме за почивка.Всички освен мен.Аз потопих крака в частният басейн и се загледах към звездите.Беше спокойно и тихо.Поне докато нечий глас не прекъсна тишината:

-За каквомислиш?