Денят на плажа се изтъркули бързо.Освен парещото слънце,солената вода и плискащите вълни това,което привличаше погледа ми както магнита привлича желязото,беше Аполо.

Не ми каза нищо след онзи коментар за татуса и успяваше да омае всяко момиче в радиус от 20 километра.Беше безгрижен,флиртуваше умело и беше събрал група момичета,верни фенки,които го обкръжаваха и напомпваха и без това високото му самочувствие.

-Адски секси е станал -отбеляза Ноел.

Нейният глас ме стресна.Толкова бях погълната в това да го анализирам и да огледам всяка една вайкаща се по него пикла,че напълно забравих за сестра ми,която стоеше до мен и се мажеше с плажно масло.

-Наистина ли го мислиш? -попитах неуверено.

-Ами трябва да си слепец за да не видиш колко секс струи от него.

За щастие майка и татко се бяха прибрали в бунгалото за да си починат от изморителното слънце.Оставиха мен и Ноел самички.Леля Ария,чичо Ед и Кара отидоха за лек обяд,но така й не се бяха върнали при нас.

-Сигурна съм,че ако оставиш външният вид настрана ще осъзнаеш колко надменен е всъщност -заявих гордо аз.

-Ама ти -започна леко неуверено тя-сериозно ли не го харесваш? Така го беше фиксирала през последните тридесет минути,че мислех,че ще станеш и ще го изнасилиш във водата.

Изсмях се нервно.Прозвучах по-скоро като гарга.

-Виж сега ...-търсих правилните думи -Аполо,когото познавах от преди година и половина сякаш се е стопил и е изчезнал и на негово място се е образувал един надменен,арогантен тип,който ни гледа високомерно и се държи така сякаш не съществуваме.

Ноел ме гледаше със заинтригуван и все пак смаян поглед.

-Винаги се чудех как устояваш на Аполо -измрънка тя - аз бях хлътнала по него още от както навърших шестнайсет.

От признанието й ми призля.Изведнъж получих силно главоболие.

-Ти го харесваш?

Тя се прокашля.

-Както казах той е наистина безбожно красив.Кой може да не излети в небесата след такъв наситено син поглед? Има нещо много различно в него.Нещо което не съм срещала в другите момчета от София.

Еми това просто звучеше невероятно.Не знаех кое беше по-зле това ,че Ноел беше хлътнала по него, или това,че се раздразних.

През всичките тези години ,когато с Аполо се бяхме закачали приятелски,бяхме се гонили из къщата и си крояхме безскрупулни номера нито един път не ми дойде наум ,че Ноел може да има нещо към него.Аполо се беше превърнал в моят партньор в престъпленията още когато навърших четири години.Двамата с него тероризирахме Кара,като й крадяхме барбитата и ги давахме на домашното куче Пепси,който ги сдъвкваше и това караше Кара да реве с часове наред.По-късно когато станахме на десет и започнахме да гледаме филмите на Марвел се шегувахме кой на кого прилича и водихме спорни дебати за силите и уменията на героите от филмите и комиксите.Нашето приятелство беше толкова здраво и неразрушимо,че нямаше и ден в който да не се срещнем.От сутрин до вечер бяхме неразделни.Вечер се налагаше да ни обещават награди за да ни откъснат един от друг.Нашите пледирания "мамо ,само още пет минутки" се превръщаха в часове докато на леля и мама не им писнеше и ни разделяха с рев и плесници.Годинките си минаваха и ние ставахме все по-изобретателни в игрите и белите.Скроявахме номера на Кара и на Ноел и се кискахме когато успеехме с някое начинание.Четиримата играехме на криеница или на стражари и апаши и ние винаги с него бяхме в комбина.Помагахме си,издавахме другите и си вършихме услуги,които никой друг не би извършил за нас.Споделяхме тайните и мечтите си и за мое най-голямо разочарование точно нашите мечти ни разделиха...той желаеше да учи в Англия,а аз мечтаех да покоря Америка.Той искаше да следва дизайн ,а аз бях обсебена от литературата и езиците.Тийнейджърството ни се беше отразило на пръв поглед нормално,но ако погледнех по-надълбоко щях да видя първите признаци на разрухата на нашето "неразривно" приятелство.

-Готова ли си да се прибираме? -попита Ноел малко по-късно.

-Да-отвърнах аз и станах да й помогна да съберем кърпите и мазилата.

Същата вечер бяхме излезнали на вечеря в едно препълнено ресторантче и всички си бъбрехме щастливо.Беше една от онези летни вечери в които се чувстваш отпуснат и леко замаян от сладкият коктейл.Майките и бащите ни си говореха и се шегуваха ,докато ние се гледахме неловко и само кратките разговори между Ноел и Кара ни избавяха от иначе гробовното мълчание.През повечето време Ноел дърдореше за звездите и как ако си беше останала в бунгалото щеше да ги наблюдава от телескопа.Кара я уверяваше,че мама и тате ще й купят един за рожденият ден,а Ноел й отвръщаше нещо от сорта на"едва ли,това съм го чувала много пъти". Аполо беше мълчалив.Ровеше безинтересно с вилица в салата си и от време на време поглеждаше известията на телефона си.

Хващах любопитният поглед на Ноел как се спускаше по отсечените му черти,как наблюдава плътните меки устни и в отговор хапеше нейните.Беше странно да я видя такава - напълно обсебена от присъствието му.

Чудех се как не бях забелязвала това преди?

И защо ми правеше сега такова голямо впечатление?

До този момент вече се бях абстрахирала от постоянните погледи на Ноел.Вече бях отново свита в моята си черупка и мислех за неща,които не бих признала пред никого..дори и пред Зий.Като например спомена за онзи път преди да замина за Америка,когато Аполо колебливо се беше приближил до мен и беше обвил лицето ми с дланите си.Пулсът ми се беше ускорил прекалено силно и бързо.Неговото докосване дотолкова ми повлия,че усетих очите му как потънаха в мекият плетен пуловер,който носих,преминаха през топлата кожа отдолу разпространяващи се до онази част от мен,която дори не мислех,че съществува.Беше ме погледнал с толкова много чувства,които така й не разбрах."Не си отивай.." ми беше казал,точно преди вратата зад нас да се отвори и майка ми да каже,че е прекалено късно за да стоим отвън за разговори.

-...какво мислиш Катрина? -въпросът беше зададен силно,весело и чувствах,че бях изпуснала огромна част преди да осъзная,че леля говореше на мен.

Аполо се изсмя сухо.

-Хм? -попитах аз разсеяно.

-Казах,че няма да е зле да ни разкажеш малко повече за университета в Сиатъл и за това какво мислиш за него-повтори леля Ария.

-А,да.Няма проблеми.

Осъзнах,че се бях свила в моята комфортна зона и бях изолирала всички на масата.Навик,който мислих,че съм изкоренила отдавна.

-Старите навици умират трудно -каза тихо,така че да го чуя само аз,сякаш вникнал в главата ми и прочел мислите ми.Все пак от тази маса Аполо ме познаваше най-добре.Факт ,който не биваше да забравям...

-Университетът е невероятен.Много хора.Навсякъде гъмжи от разговори.Живея с най-добрата ми приятелка Зий и за мое щастие тя също е в моята специалност.

-Колко хубаво! -беше казала леля Ария и после започнаха да спорят нещо с Кара и Ноел за пансионите в Англия и Америка и за разликите помежду им.

-Разказвала ли си й за мен?

Отново въпрос зададен така,че да го чуя само аз.Въпрос зададен в подходящо време,когато всички бяха заети с друг разговор.Въпрос,който стисна сърцето ми като с менгеме.

-На кого? -направих се на разсеяна.

-На тази Зей.

-Зий.И не.Защо да го правя?

-Защото още си влюбена в мен...-вдигна погледа от полупрзната чиния и срещна черните ми очи.Усмивката,която се появи на превъзходното му лице ме разтресе от глава до пети.