Бунгалото ни в Кейп Код беше в опасна близост до това на Аполо и Кара.Този факт не ме притесняваше,когато майка ми запази датите онлайн преди месеци.

-Това ще ти се понрави нали Ерика? Да бъдем на няколко минути от леля ти Ария и децата?

-Да,мамо няма проблеми-бях казала тогава главно,защото не мислех,че това е от голямо значение и защото в същото време Зий (най-добрата ми приятелка в университета) ме дърпаше да ходим в един бар за "четене на живо-авторите споделят най-дълбоките си мисли".

Сега обаче всичко ми се струваше като някаква галактическа шега.Сякаш всичките планети и звезди се бяха събрали и се присмиваха на Ерика Шери-Василева.Ха-ха колко забавно.

-Невероятно е не мислиш ли? -попита ме Ноел докато оглеждаше мястото.Беше доста ентусиазирана.

-Наистина.Харесва ми-казах искрено аз.

Когато се насилих да огледам по-обстойно мястото то се оказа точно по мой вкус.Всичко вътре беше изработено от светло дърво,имаше веранда с красив изглед към залива.Бунгалата бяха общо три като се свързваха от задната им страна със закрит,частен басейн и малки павирани пътечки поизмежду дървените къщички.Вътре в бунгалото беше същинска бохемска рапсодия-просторни стаи с високи тавани,дървена ламперия,покривни прозорци с поставени телескопи за любителите на звездите и астрологията,имаше много цветове съчетани заедно,различни десени и щампи,елементи със старинен привкус,инди малки възглавнички и детайли като бамбукови пръчици или пана от естествени тъкани.Спалните бяха като извадени от мострите на някой фрий арт дизайнер: извити прозорци,висящи растения закачени на корниза с меките завеси,бродирани възглавнички и тюркоаезени постели.Мястото беше свежо,ухаеше на солена вода и слънцето навлизаше през огромните прозорци.

-Заплювам си тази стая -изкиска се Ноел докато оставяше багажа си в стаята,която се намираше в дъното на коридора.Беше стая обзаведена главно в син цвят: тъмносин диван,бели възглавници,стената до извития прозорец беше в синьо с нарисувани съзвездия(смътно напомнящи на съзвездията нарисувани в нейната стая в семейната къща), люлеещ се стол със синя драперия и голяма картина изобразяваща Кейпкодският залив.

-Харесва ми коя стая си избра -казах на Ноел.

-Е,нека видим и твоята де-тя ме избута от нейната стая и ме повлече към друга спалня с меки нюанси на бежаво и кафяво и силно контрастиращият тюркоазен цвят.

-Е,бих казала ,че тази стая е правена като за теб,не мислиш ли?

Аз кимах енергично неспособна да кажа каквото и да било.Стаята наистина беше много хубава.Прекалено хубава даже.

-Тази ваканция ще ни е забавна,нали? Не сме били на почивка семейно може би от над година-каза Ноел и седна на леглото ми забила поглед в ноктите на краката си ,които бяха прилежно лакирани в светло синьо.

-Вината е моя-признах аз и седнах до нея обвила ръце около нежното й слабо тяло-постоянно бях заета.

Ако Ноел знаеше,че тази почивка беше на косъм от това да се състои сигурно щеше да ми се разсърди.Цялата истина бе,че Зий ме умоляваше да не ходя с нашите в Кейп Код ами да ги отсвиря и да замина с нея и Маркос (нейното гадже и мой добър приятел) в Маями.Те щяха да подсигурят мястото и храната,а от мен се искаше само да си стегна багажа и да се кача в рейндж роувъра на Маркос.Аз отказах...по същата причина,която отбеляза Ноел.Не се бяхме събирали семейно от прекалено дълго време и това започваше да ми тежи на съвестта.

-Е,сега си тук,нали? Ще ни даде време да наваксаме-тя ме подбутна. -Липсваше ми.

-И ти на мен,мъник.Кога порасна толкова?

Тя се изкиска.

-О,ами не знам някъде измежду третият и четвъртият ти семестър!?

-Пропуснах толкова много.

-Пропусна само един кофти пъпчив период.

-Е,за това не знам ,мисля си,че виждам една пъпчица ето тук-казах аз и я боцнах по върха на нослето.

Тя бутна ръката ми.

-О,я тихо.

-О,да със сигурност ще е забавно да те тормозя.

Майка ми се беше пременила в цял черен бански от линията на леля Ария,която беше моден дизайнер, и беше сложила черни големи очила с които приличаше повече на мухата цеце от колкото на човек.Дърпаше баща ми към плажа и двамата се затрудняваха с изкарването на плажният чадър от бунгалото.

-Никога не ме слушаш,когато ти казвам кои чадъри да купуваш от магазините -мрънкаше тате.

-Стига де Амброуз,от къде да знам,че този ще се окаже прекалено голям!? Не пишеше размерите на опаковката.

Баща ми я погледна скептично,но майка ми се направи,че не го забелязва и само го подбутна към верандата на бунгалото.

-Хайде сега нека си намерим хубаво местенце.Времето е невероятно,не мислите ли деца?

-Да,мамо -казахме в един глас с Ноел.Последва лудешки смях и гонения чак до брега.

Слънцето бе високо в небето,пясъка беше парещ под босите ми крака,мидички драскаха стъпалата ми,мириса на солена вода изпълваше ноздрите ми,а хората около нас бяха налягали по кърпите си и се радваха на топлият сезон.Беше толкова отпускащо.

Съблякох късите панталонки и потника и останах по тъмнолилавият си бански от две части.Ноел носеше син бански (каква изненада!) при положение,че синьото й беше любимят цвят това ми се стори напълно нормално.Двете с нея доста си приличахме.И двете бяхме с кестеняви (граничещо с черното) коси,само че моята беше на букли,а тази на Ноел беше леко чуплива,и двете имахме млечнобели кожи и лесно загаряхме и също така и двете имахме много сходни предпочитания откъм храна,музика и филми.Но също така бяхме и много различни в други аспекти като например очите ни: аз имах очи черни като маслини,докато Ноел беше наследила зелените очи на баща ни.Аз бях сякаш по-издължена и с по-заоблени форми,докато Ноел беше по-слаба и крехка на вид.Също така факт,който забравих да спомена (и да скрия! мамка му...!) аз имах татуировка на дясното стъпало,а Ноел нямаше!

-Какво е това на кракът ти млада госпожице?-попита ме майка ми с присвити очи.Беше сложила очилата си на косата и така й стояха като диадема.

-Ами..татуировка? -ухилих се невинно.

-И кога успя,ако не е тайна,да си я направиш тази глупост?-тя повдигна вежда.

-Беше ми подарък за рожденият ден -измърморих.

-За рожденият ден казваш...и този някой не успя да се сети да ти купи речник,книга или о,ами не знам някакъв ваучер за спа!?

-Мамо не се ядосвай.Татуировката вече е стара..

-И адски секси -чу се глас зад мен.

Застинах.Много добре разпознах дълбокият тембър на Аполо.

-Аполо! -кресна майка му -дръж се прилично,момче.Така ли сме те възпитавали?!

Той врътна едни очи,докато леля Ария не гледаше и ми смигна дяволито.

Единственото,което успях да направя беше да се изчервя и да се чувствам раздвоена: дразнеше ли ме коментарът му или ми харесваше?

-Аполо е прав-съгласи се с него Ноел-този татус е суперски! И аз искам.

-Категорично не-каза майка ни.

-НО мамо ...

-Казах не,Ноел миличка.По-добре да упорстваш за онзи телескоп,който искаш за рожденият ти ден.

Това сякаш подейства отрезвително на Ноел и тя започна наново преговорите си с мама и тате,докато аз наблюдавах как Аполо съблече тениската си и остана само по шорти.

Имаше изваяни (но не прекалено големи) мускули с приличен сет от плочки,бяла сякаш издялана от мрамор кожа.Очите му бяха като прозрачни от слънцето блещукащо в тях,косата му беше разрошена от прекаленото прекарване на пръсти през нея.Беше се загледал към залива и изобщо не подозираше за моето блеене по него.

Бях си изгубила ума.Този човек беше първо най-дразнещото момче,което познавах и второ...ами моят бивш най-добър приятел.Какво се беше променило до толкова,че сега не знаех как да започна един свястен разговор с него?

Проследих погледа му само за да го хвана как се беше загледал в една красива,дългокрака блондинка със слънчев тен,стегнато дупе и прекалено еднакви гърди,че да са истински.Тя естествено също го беше забелязала (кой изобщо на тоя плаж не го беше ?) и му се усмихваше игриво докато ближеше сладоледа си.

-Извинете ме -каза той.Прочисти гърлото си и се запъти към красавицата отсреща.

А ,аз останах смаяна от типът момичета,които го привличат.

Всъщност какво ли очаквах? Със сигурност не би харесал мен...но пък защо изобщо мислите ми клоняха натам? Бяхме най-добри приятели и дори като оставим това в далечното минало бяхме и първи братовчеди,така че със сигурност Аполо Ван Торн беше оф лимитс за мен.

-За какво си замислила така съсредоточено? -попита майка ми изневиделица.

-Хм? О,аз ли? -изсмях се лекичко -за нищо..просто си казвах,че трябва да дочета онази книга,която купих на летището.

-За Алек и Джейми ли?

-Същата.

Майка ми се изсмя,а после каза

- АлекКинкейд! Каква ирония точно с това да ни започне ваканцията...-а после проследис поглед Аполо.