След няколко часов спор между Jimin и Jungkook, чернокоското момче (Kook) се реши да последва нелепия съвет на приятеля си.

Така на другия ден Jungkook се намираше пред една шатра с надпис "Only if you can bear the truth" озадъчавайки го.

Все пак Kook търсеше именно истината, за това тази фатра изглеждаше точно като за него.

Чернокосото момче пристъпи в тъмното помещение, като го обзе параноя че е наблюдаван от някой.

Jungkook се огледа наоколо забелязвайки интересния интериор в шатрата.

Рафтове пълни с коса, нокти, зъби и дори очи успяха да докарат за нула време кошмари на бедното (не и материално) момче.

В дясната част имаше маса, на която стоеше една от тези вълшебни сфвери и тесте с карти.

Jungkook се приближи и огледа картите които не бяха налице, а обърнати противоположно.

Той понече да докосне една, но една изсъскване, както Jungkook обича да казва, му "изкара ангелите".

-Никой не смее да пипа картите ми. - наруши тишината един глас прокарващ се през тъмнината.

Все пак имаше само една лампа, която дори не осветяваше цялото помещение. За късмет на Jungkook, гласът идващ беше точно от онази тъмна и зловеща част към която не посмя да припари от страх, че ще напълни гащите.

-Кой е? - попита Jungkook с лек трепет в гласа си, тъй като беше притеснен. Меко казано.

-Това аз трябва да попитам, какво правиш в шатрата ми? - отвърна му сопнато разгневения глас, който все още се спотайваше в тъмнината.

Jungkook не можеше да оприличи гласът.

Този дълбок и плътен глас, който беше странно ако принадлежеше на жена, определено го караше да изтръпне както от вълнение така и от любопитство.

Jungkook се изкашля фалшиво, в знак че желае да завърже разговор.

И нали все пак се намира при ясновидка/гледачка, очевидно тя е прочела и мислите му за да пристъпи напред.

Образа, който щеше да накара Kook да се изпусне, сега едвам съдържаше лигите в устата си от красотата, намираща се пред него.

-Майка ти не те ли е учила, че да зяпаш не е културно? - попита красивото момче, което все още беше запаленило Jungkook.

Земя до Jungkook! Какво ти става братле? Та ти си имаш приятелка! И не си гей.

След като чернокоското се опомни той промълви едно кратко и тихо извинявай, след което седна на стола срещу масата.

Блондина седна от отсрещната страна докосвайки кълбото си, след което затвори очи за да усети силата му. Или поне така си мислеше Jungkook.

След една минута красивото момче отвори очи, казвайки нека да започнем със сеанса.

-Тук съм защото-

-Знам защо си тук. - прекрасна го блондина.

-Ха, това го казват всички гледачки! - отвърна с насмешка Jungkook.

След като забеляза сериозното изражение на блондина, той разбра че е сбъркал.. Леко..

- Е приятелката ми не ми изневерява, нали? - зададе с надежда Kook

-Ха, това казват всички идиоти като теб! - отвърна му с арогантен тон красавеца

-Това означава ли че е истина? - тъгата надви и сърцето на чернокоското се счупи на парчета, оставяйки за пръв път от няколко дни изцяло сълзите му на свобода.

-Не плачи Kook. - каза блондина, като отиде при чернокоското и го потупа по гърба в знак да го отеши.

-О-от къде знаеш как се казвам? - попита зачудено Jungkook.

-Нали съм гадател. Нормално е. - отвърна блондина, като се усмихна леко.

Истината, която Jungkook обаче не знаеше е че всъщност блондина не е истински гадател. И също, че Jimin е този, който предупреди красивото момче, за един чернокос младеж чиито приятелка е не благодарна курва, която само му изсмуква парите за да му каже истината и да го оттърве от нея.

-Благодаря гадательо-

-Taehyung казвам се Taehyung.

-Приятно ми е да се запознаем! - каза с лека усмивка чернокоското, карайки сърцето на един определен блондин да затупти 300 пъти по-бързо.

°°°°°

Благодаря ви за положителните коментари и се надявам да не ви разочаровам спрямо историята!