《My Hero /L.H.》Такава те харесвам!

Advertisement

-Ъгх няма ли кой да отвори проклетата врата? - Промърморих ставайки от леглото.

Слязох тромаво по стълбите и отворих вратата.

-Да помогна? - Попитах още спящо момчетата пред мен.

-Ъмм...Търсим Люк. Тук ли е?

-Влезте и си го потърсете сами! - Казах раздразнено и тръгнах обратно по стълбите.

-И на мен ми беше приятно. - Каза единия, а аз просто му размахах среден пръст.

Върнах се бавно в леглото, но миг след това вратата ми се отвори.

-А ще ни кажеш ли къде е стаята му? - Момчетата влязоха.

-Вижте, не ме занимавайте с него. На този етаж е.

-Ти си приятелката му нали? Абър? - Той продължи с въпросите.

-На теория. - Свих рамене. - Не сме в добри отношения в момента.

-Ще разкажеш ли? - Той се засмя. - Впрочем казвам се Джак.

-Наясно съм. - Засмях се. - Джонсън и Гилински.

-Значи ни знаеш.Е след като не сме непознати, ще ми разкажеш ли?

-Нищо лично,но не обсъждам любовният си живот с всеки срещнат. - Казах сухо.

-Се тая, да намерим Люк. - Момчетата излязоха.

Повъртях се още малко в така удобното легло и реших, че ми е време да ставам.

-Добро утро. - Казах тихо и се настаних на стола.

-Добро утро Амбър! - Усмихна се Клеър. Прекалено е весела, какво става тук. - Запозна ли се с гостите ни? - Продължи да се усмихва.

-Всъщност да говорихме си. - Русият дойде зад мен. - Мисля, че ѝ беше прекалено рано за това беше доста грубичка.

-Не просто се скара с гаджето си. - Клеър се засмя.

-Ехо, аз също съм тук. - Размахах ръце.

-Както и да е. Какво искаш за закуска?

-Изненадай ме. - Усмихнах се и се настаних по удобно на стола.

(*^▽^*)

Събудих се внезапно, защото някой скачаше по леглото ми.

Advertisement

-Ама какво по... - Не довърших защото видях ухилените физиономии на момчетата пред мен.

-Какво правите тук и как по дяволите влязохте? - Отново се метнах на зад.

-Приятелката ти ни отвори. - Джонсън се засмя. - Изглежда доста...

-Недружелюбна. - Гилински довърши.

-Да, мисля, че ми е леко сърдита. - Почесах се зад врата.

-И какъв е великия спор? - Русият размаха ръце.

-И аз не разбрах. Просто защитих момичето на Кал и тя полудя.

-Такива са момичета. - Въздъхна Гилински.

-Знам. Разбрах го по трудния начин. С Арзалея нямах такива караници за най-малкото нещо.

-Може би, защото Амбър те обича истински. - Засмя се леко Джонсън. - Все едно. Как ще се оправите?

-Не знам. - Казах тъжно. - Тя дори не иска да говори с мен.

-Имам идея! Защо не и напишеш песен? - Попита весело русия, а другия Джак го удари.

-Това е глупаво!

-Хора, ще го измисля, спокойно. Сега ми кажете по какво причина сте тук. - Засмях се.

-Люк, ужасно си негостоприемен. - Джонсън извъртя очи. - Не успяхме да дойде на партито ти, за това ти носим подаръка сега.

-До бяхте започнали с това. - Засмях се и скочих от леглото.

Няколко часа по-късно всички седяхме на дивана гледайки някакъв тъп филм.

-Добре, кой избра тази сапунка? - Попитах раздразнено.

-Ти. - Засмя се Сара и ме погледна.

-Добре де, но не трябваше да ме слушате. - Също се засмях, а Амбър ме изгледа злобно и излезе от стаята.

-Ей сега се връщам. - Заявих и последвах момичето си.

-Моля те говори с мен. - Казах тъжно и тя спря. - Защо ме отбягваш? - Обърнах я към мен и видях сълзи в очите ѝ. - З-защо плачеш?

-А-аз. Кажи ми, че просто съм страшно ревнива и няма нищо между теб и Сара. Моля те!

-Какво? Разбира се, че няма. Та тя е гадже на най-добрия ми приятел, а и обичам само теб.

Тя се усмихна леко тъжно и ме погледна с очакване.

-Ела тук. - Придърпах я в топла прегръдка. - Повече дори не си помисляй, че бих избрал друга, ясно?

Тя кимна и се усмихна.

-Такава те харесвам. - Засмях се и я целунах.

    people are reading<My Hero /L.H.>
      Close message
      Advertisement
      You may like
      You can access <East Tale> through any of the following apps you have installed
      5800Coins for Signup,580 Coins daily.
      Update the hottest novels in time! Subscribe to push to read! Accurate recommendation from massive library!
      2 Then Click【Add To Home Screen】
      1Click