На следващия ден станах рано благодарение на Люк.

-Какво по дяволите искаш? - Попитах раздразнено.

-Ще идваш ли на репетицията с нас или ще останеш сама тук?

-А къде е Бриана?

-Приготвя се, ще идва с нас. - Каза все още лежейки върху мен.

-Ох идвам. - Извъртях очи и се опитах да се изправя. - Ще станеш ли? И ако може следващия път не скачай така от горе ми.

-Нищо не обещавам. -Сви рамене и излезе от стаята.

След около половин час всички тръгнахме към сцената.

-Искам да ям... - Измрънках докато още пътувахме.

-Току-що подминахме една пицария, да се върнем ли? - Попита Майк с искра в очите.

-Не, не искам пица.

-Как можа да го кажеш? - Извика той засегнато.

-Просто не ми се яде пица! - защитих се. - Искам бургери.

След като спряхме за храна и аз си взех бургер, а Майк пица отново потеглихме.

-Искам едно парченце пица. - Казах тъжно и се обърнах към Майк. - Ще ми дадеш ли?

-Не! Ти каза, че не искаш! - Каза и се завъртя на една страна.

В крайна сметка получих пица. Нямаше как да ми устои.

........

Докато момчетата пееха на сцената и хилядите фенки пищяха, някой ме потупа по рамото. Обърнах се и видях чаровната усмивка на Хари.

-Хей. - Казах и отвърнах на усмивката му.

-Колко е странно да гледам от зад кулисите как пее друг.

-А защо не пеете вие?

-Дадохме си малко почивка. Тази година ще се разминем без турне.

Замълчах. Честно нямах си и на представа какво да кажа. Просто заслушах как моето момче пее.

-Така и не разбрах историята ти. Знам, че живееш при момчетата но защо?

-Как така? - Засмях се. - Може би, защото Люк ми е гадже.

-Не живееш ли там от преди?

-Да не съм на разпит? - Засмях се отново. - Това са лични причини.

-Ясно. - Каза и се усмихна.

.....

След около час и половина концерта свърши и момчетата се завърнаха при нас изморени.

-Тръгваме ли си? - Попитах вече наистина отегчено и изморено от хилядите писъци.

-Не, трябва да се снимаме с фенове. - Въздъхна Майк.

-Еми отивайте де. - Побутнах ги, защото вече наистина исках да си легна, не знам за тях.

След като и снимките минаха, тръгнахме към хотела.

-Хей какво ти е? - Попитах Кал.

-Тя беше... А той...той я дръпна и...

-Какво? - Попитах объркано.

-Тя..... и той .....и трябва да я намеря! - Възкликна Кал.

-Коя е тя и кой е той?

-Тя е... ах тя е прекрасна! Със нейните зелени очи и тази кафява коса и.....

-Коя е тя? - Изкрещях в лицето му.

-Тя е....Всъщност не знам името ѝ. - Каза замислено. - Но беше прелестна и как само грейнаха очите ѝ като ни видя....

Извъртях очи и се върнах на мястото си.

-Явно е прекалено замаян, за да ми обясни. Някой да помогне?

-Една от фенките ни. - Каза просто Майк. - Въпреки, че не беше голяма работа, явно му е завъртяла ума.

Кал го погледна огорчено и обидено.

-Тя е най-прекрасното момиче, което съм срещал!

-Хей! - Извиках възмутено.

-Нищо лично, но тя беше....ах..

-Явно някой е влюбен. - Изцъка Аш.

-Все едно, нали няма да я види повече. - Майк се засмя и всичко го ударихме.

За секунди усмивката на Кал слезе от лицето му.

-Как така няма да я видя? - Той се паникьоса. - Искам да узная името ѝ!

-Нищо друго ли не знаеш за нея освен как изглежда?

Той поклати глава.

-Това ще бъде трудно. - Въздъхнах и се замислих.