Събудих се от досадната аларма на телефона си. С голямо нежелание станах от леглото и я изключих - Да бях сложила телефона си на бюрото, за да няма шанс да се успя.

Та изключих досадния звук и се върнах при любимия си.

-Ставай Люк. - Не получих особено внимание, за това реших да премина към грубото събуждане.

Събрах всичките си сили и го бутнах от леглото.

-Можеше просто да ми дадеш целувка! - Той потърка с ръка главата си.

- Няма време за това, хайде. - Тръгнах към вратата, но той ме дръпна за ръката и ме целуна.

-Видя ли? Не беше трудно. - Той се подсмихна мазно и тръгна към банята си.

Извъртях очи и излязох от стаята му.

В коридора лениво се влачеше Калъм. След миг се чуха писъци и силен тропот. Минута след това, Киан се появи от стаята на Клеър влачейки я след себе си.

-Остави ме! Искам да спя! - Крещеше тя прегърнала възглавницата, докато момчето я влачеше по пода.

-Няма! Трябва да тръгваме!

-Мамка му Киан, едва 4:30 е! И не си помисляй да ме бутнеш по стълбите!

Засмях се на гледката и влязох в стаята си.

След всички процедури, взех куфарите си и ги свалих долу.

Там бяха Люк, Майк и Кал.

-Къде са останалите? - Попитах и взех приготвената ми чаша кафе.

-Аш отчаяно се опитва да се свърже с Бриана, за да си промени решението и да му прости. Киан се опитва да накара Клеър да се приготви по-бързо, защото ще изпуснем полета. - Майк се засмя.

-Ясноо... Е в колко е полета ни?

-В 7 и 30, но трябва да сме там 2 часа по-рано.

-А колко време ще пътуваме?

-22 часа, като имаме прекачване в Сингапур.

-Моляя! - Клеър изпищя зад мен. - Как така 22 часа? Какво ще правя толкова време?

-Ще спиш! - Киан също се появи. - Без това си кисела като краставица тази сутрин.

Момичето извъртя очи и задърпа куфарите си към вратата.

-Вземи кафе. - Подадох ѝ чашата.

Тя се поуспокои малко и седна на дивана до мен.

Аштън се появи посърнал от стълбите още по пижама.

-Какво става? Защо не си готов? - Люк се обърна към него и отпи от кафето си.

-Няма да идвам момчета! Няма смисъл. Тя не ми вдига.. Турнето се отменя. - Каза той унило.

След миг, Аштън беше залепен за стената от гневната Клеър.

-Слушай ме внимателно! - Кресна тя. - Не съм станала в 4:30 сутринта, за да ти да се откажеш от проклетия, шибан концерт! Това, че не ти вдига телефона, не значи, че не иска да говори с теб. Може би просто спи, защото мамка му, е 4:42 сутринта! - Изкрещя в лицето му.

В стаята настъпи пълна тишина.

-Е да тръгваме. - Каза отново тя видимо по-спокойна с голяма усмивка на лице.

-Може ли да питам нещо? - Киан вдигна ръка като първокласник.

-Не! - Каза просто Клеър и тръгна към колата.

След около 10 минути всички бяхме в автомобила пътувайки към летището.

Всички се бяхме наредили на опашката, за да ни проверят багажа, когато Клеър подскочи.

-Хора, телефона ми го няма. - Каза докато пребъркваше всеки възможен джоб. - Киан, виждал ли си телефона ми? - Те се обърна към него като продължи да рови.

-Не съм сигурен. Всъщност не го ли зареждаше последно в колата?

-Да! - Извика Клеър. - Връщаме се до колата.

-А, не! Ще си изпуснем полета! - Извикаха 4-те момчета в хор.

-Няма, не! - Извика тя.

Аз през цялото време се смеех от страни на физиономиите им.

-Тръгвам! Връщам се след 5 минути! - Тръгна тя.

-Всички знаем, че няма да са 5. - Каза Киан равнодушно и тръгна след нея.

-Да попитам, чия беше малоумната идея да ги вземем с нас? Обичам ги, но просто ще ги убия ако изпуснем полета. - Попита Аш.

-Тази малоумна идея, беше твоя умнико! - Извъртях очи.

Той ми се усмихна мазно.

Минаваше вече десетата минута, когато видяхме Клеър да тича на сам, носейки и размахвайки телефона си в ръце.

-Направих всичко възможно да дойде най-бързо. - Киан също дойде при нас задъхан.

Момчетата извъртяха очи и всички заедно тръгнахме към самолета.

Няколко минути по-късно, всички заехме местата си освен Киан.На неговото място имаше някаква възрастна жена.

-Как така няма да се мръднете? Това е мястото на гаджето ми! - Каза тихо русокосата.

-Мила, няма проблем ще седна там. - Киан я прегърна нежно.

-Не! Ти трябва да седиш до мен!

-Оул, това ще е интересен полет. - Казах и се сгуших в Люк.