(3 месеца по-късно)

Докато прилежно сгъвах дрехите си в куфара чух истеричен смях. Отворих вратата и видях Киан и яхналата му се на конче Клеър да тичат из коридора.

-Пусни меее. - Смееше се тя.

Той я пусна на земята и я целуна. Ах какви са сладури.

-Много сте сладки. - Засмях се и прекъснах момента им, спечелвайки си убийствен поглед от страна на Клеър.

-Аз не те прекъсвам като целуваш Люк нали? - Тя ме изгледа гневно.

-Добре де, схванах намека. - Извъртя очи и се върнах обратно в стаята си.

-Амбър! - Чух името си и се показах отново.

-Бри! - Прегърнах я. - Ти все пак реши да дойдеш.

-Дам, но Аш още не знае, искам да е изненада.

-Дадено приятелко. - Кимнах и се засмях.

-И аз няма да кажа нищо. - Клеър се появи.

-Аз отивам да си събера багажа и ще се видим утре в Милано. - Засмя се и тръгна.

-Чакай! - Извика Клеър. - Ти няма ли да пътуваш с нас?

-Не ще го изненадам направо там.

Кимнахме и момичето отново тръгна към изхода.

-И сегаа.... Какво ще правим? - Клеър се метна на леглото ми.

-Ти нямаш ли багаж за оправяне? - Засмях се и легнах до нея.

-Ъгх, ще го оправя по-късно. Твърде ме мързи сега.

-Ох, добрата, стара Клеър. - Засмях се. - Гладна ли си?

-Сега като попита, може би да. - Засмя се и тя.

-Хайде, отиваме за пица! - Дръпнах я за ръката и излязохме от стаята ми.

Направихме си една доста кратка разходка с колата до пицарията и обратно. Естествено Клеър караше, а аз ровичках и телефона си и четях коментарите на последната снимка, която Люк качи с мен.

Да си призная феновете му бяха доста мили спрямо мен.

-Е Клеър, кога ще си приготвяш багажа. - Засмях се и взех поредното парче пица от кутията.

-Има време. - Отвърна ми дъвчейки. Взе дистанционното и усили песента, която вървеше по музикалния канал.

- Започна да си припява.

-Пица ли надушвам! - Майк влезе и се метна на дивана.

-Да, но свърши. - засмяхме се невинно.

Той погледна празната кутия на масата, след това погледна двете ни с Клеър ядосно.

-Калъм, отиваме за пица! - Извика и погледна полуспящото момче на дивана.

-Ама защо точно аз? Скапан съм, вземи Люк.

-А не! Аз оставам с Амбър. - Отсече той и дойде до мен.

-Аштън, ти си ми любимеца нали знаеш... - Започна да се мазни Майкъл.

-По дяволите Майкъл, тези номера не минават при мен. - Аш извъртя очи.

-Никога не трябва да отказваш пица на човек! - Майк извика с престорено наранен глас.

-Това беше за водата Майки. - Засмях се и му намигнах.

-Моля? - Попита объркано.

-Казва се: Никога не трябва да отказваш вода на човек. - Клеър допълни изречението ми.

-Това също. - Майк извъртя очи. - Но пицата е по-важна! Тя е кръгла, Земята също е кръгла, следователно пицата върти света.

-Има и квадратни пици. - Люк се засмя.

-Се тая! Аштън идвай с мен! - Хвана го за ръката и го задърпа към вратата.

-Вземи и за нас! - С Клеър се провикнахме в един глас.

-Няма! - Майк ни показа среден пръст и затръшна вратата.

-Грубиян! - Извъртях очи и се сгуших в Люк. - Той не иска да ми вземе пица. - Оплаках се, като запърхах с мигли.

-Бебенцето ми то. - целуна ме по носа. - Една пица не ти ли стига?

-Хей! Не я изядох сама, Клеър също яде. - Дръпнах се от него и се направих на обидена.

-Не хвърляй обвиненията върху мен. - Тя се направи на невинна и аз скочих върху нея.

-Впрочем къде е любимият ти? - Засмях се, след като Люк ме издърпа от блондинката.

-Един Господ го знае. - Също се засмя и сви рамене. - Май отиде до магазина.

-Не го ли чу?

-Бях твърде заета да мисля за пицата, не ме вини. - Тя отново се засмя.

След по-малко от 20 минути момчетата се върнаха с още пица.

Естествено двете с Клеър ядохме още, въпреки гневните погледи от страна на Майк.

-Събрахте ли си багажите? - Аш се обърна към мен и Клеър.

Двете се спогледахме и смеейки се хукнахме към стаята ѝ.

-Шматки. - Чух да казва някой, но не му обърнах внимание, защото приятелката ми ме дърпаше към стаята си.

След като приключихме и с нейния багаж, Киан се появи. Оказа се, че е бил да види семейството си. След кратичък разговор и с него, се замъкнах уморено към стаята на Люк и се метнах на леглото му.

Не след дълго и той се появи по същия начин - Уморено.

-Тежък ден? - Попитах и го прегърнах.

-И питаш! - Засмя се. - Ами при теб?

-Определено беше тежък. - Поклатих глава. - Лека нощ. - Целунах го за кратко.

-Сладки сънища любима. - Засмя се и ме придърпа плътно до него.

/Бележка от автора./

Хей гайс. 😂😂 Искам да спомена приятелката си, която изключително много ми помага да напиша тази история. Тя е един вид "зад кулисите". Голяма част от идеите са нейни и, тъй като последните 5 глави ги писах в нейно отсъствие, реших да я спомена, за да знаете и за нейната заслуга.😍❤